Решение по дело №8648/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8648 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С протоколно решение от 18.06.2020г., гр.д.58908/19г., СРС, 62 с-в приема за установено, че „К.Е.Д.“ ЕООД дължи на „НМВ С.“ ЕООД  сумата 2 457,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019г. до датата на изплащане и осъжда ответника да заплати на ищеца 449,15 лв. – разноски за заповедно производство и 449,15 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „К.Е.Д.“ ЕООД. Счита, че дългът е погасен чрез частично плащане от 1 000 лв. и чрез възражение за съдебно прихващане на подлежащи на връщане, като платени без основание 3 000 лв. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият – ищецът „НМВ С.“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

Обвързаността на страните от две самостоятелни правоотношения по договор за изработка, съгласно чл.258 и сл. ЗЗД, с характер на относителна търговска сделка, сключена от тях като търговци и във връзка с упражняваната дейност от изпълнителя, е безспорна по делото и се установява от следните писмени доказателства:

Процесните фактура № 175/05.04.2019г. и С.на поръчка от същата дата, са издадени от управителя на ответника „К.Е.Д.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, за сумата 2 457.60 лв., с ДДС – възнаграждение за ремонт, с включени труд, части и материали, на л.а. „Мерцедес Атего“, рег. № *****, предоставен от възложителя –ищеца „НМВ С.“ ЕООД, които документи не носят неговия подпис.

Отделно, С.на поръчка от 19.03.2019г., издадена от управителя на ответното дружество, възлиза на стойност 6 588 лв., с ДДС и касае възнаграждение за ремонт, с включени труд, части и материали, на хладилно ремарке, предоставено от ищеца, която не носи подпис за възложител.

Договорът за изработка по чл.258 ЗЗД е неформален и може да бъде обективиран в двустранно подписани фактури, протоколи или други документи. В случая, фактурата и двете С.ни поръчки материализират съществените елементи от съдържанието на отделните два договора – страни, основание, предмет, достатъчна индивидуализация на възложената работа и цена. Документите са подписани от законния представител на изпълнителя. Въпреки липсата на подпис за възложител от името на ответното дружество, същото не оспорва, че е страна по правоотношенията.

Предвид липсата на спор между насрещните страни, че са сключили двата договора за изработка, не е необходимо изследване от съдебно-счетоводна експертиза доколко процесната фактура е осчетоводена от тях. Принципно, осчетоводяването се извършва с цел,  ответникът да извлече благоприятни за себе си последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Същото имплицидно съдържа извънсъдебно признание за реално получаване на услугата по фактурата и дължимост на цената по валидно възникналото правоотношение. В случая, отговорът на исковата молба и въззивната жалба обективират съдебното признание на ответника за породени две правоотношения, извършване на възложената по тях работа и възникнали задължения за плащане. 

Ответникът е отчасти изправен длъжник по процесното правоотношение, произтичащо от договор за изработка, обективиран във фактурата и С.ната поръчка, издадени на 05.04.2019г. В тази насока е отбелязването от 10.04.2019г., извършено на гърба на същата С.на поръчка, за получени 1 000 лв. от управителя на ищцовото дружество – М.И., за което е положил подпис. Вписването именно върху гърба на документа, който материализира съдържанието на договора, има характер на разписка за частично плащане по чл.77, ал.3, предл.2 вр. ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 77, ал.1 ЗЗД при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Съобразно чл.77, ал.3, предл.2 ЗЗД, ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. В този смисъл, с извършеното удостоверяване върху документа, управителят на ответното дружество извънсъдебно признава частичното погасяване на процесния дълг за възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД до размер на 1 000 лв. За тази сума, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователно е възражението на ответника за прихващане.

При аналогични с изложените вече съображения, ответникът е отчасти изправен длъжник по извънпроцесното правоотношение между страните, породено от договор за изработка, обективиран в С.на поръчка от 19.03.2019г. На нейния гръб е отбелязано получаването на 29.03.2019г. от управителя на ищцовото дружество – М.И. на сумата 3 000 лв. и е удостоверено с негов подпис. Извършеното нарочно вписване върху обратната страна от документа, материализиращ съдържанието на договора, има характер на разписка за частично плащане по чл.77, ал.3, предл.2 вр. ал.1 ЗЗД. Вписването доказва частично погасяване на именно извънпроцесния дълг до размер на сумата 3 000 лв. След като не се установява плащането да е извършено без правно основание, няма възникнало задължение за възстановяване на нарушено имуществено равновесие чрез връщане на сумата от ищеца. Неоснователно е възражението на ответника за прихващането й до размер на исковата сума.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД е основателен до размер на сумата 1 457,60 лв., предвид липсата на доказателства за погасяване, а над него до пълния размер от 2 457,60 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която се уважава искът над размера от                 1 457,60 лв. до пълния предявен размер от 2 457,60 лв., или за сумата 1 000 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли над размера от 1 457,60 лв. Решението следва да се потвърди в останалата част.

Въззивникът „К.Е.Д.“ ЕООД изрично заявява и пред двете инстанции, че не претендира разноски, поради което такива не се дължат.

Въззиваемият „НМВ С.“ ЕООД в заповедното производство установява разноски от 25 лв. – д.т. и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, в исковото производство пред първа инстанция – 49 лв. за д.т. и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, а пред въззивна инстанция – 600 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение.

Основателно е възражението за прекомерност на възнагражденията. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението за заповедно производство следва да се намали до минимума по чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от 316 лв., възнаграждението за исково производство пред СРС и пред въззивна инстанция до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от по 402 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сумата 490 лв. – разноски за заповедно и исково производство пред първа и въззивна инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ протоколно решение от 18.06.2020г., гр.д.58908/19г., СРС, 62 с-в. в частта, с която се приема за установено, че „К.Е.Д.“ ЕООД дължи на „НМВ С.“ ЕООД сума над размера от 1 457,60 лв. до пълния предявен размер от 2 457,60 лв., или за сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019 г. до датата на изплащане и осъжда „К.Е.Д.“ ЕООД да заплати на „НМВ С.“ ЕООД ответника да заплати на ищеца 449,15 лв. – разноски за заповедно производство и 449,15 лв. – разноски за исково производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НМВ С.“ ЕООД,  гр. Годеч, Софийска област, ул. „*****срещу „К.Е.Д.“ ЕООД, ***09 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД над размера от 1 457,60 лв. до пълния предявен размер от 2 457,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019 г. до датата на изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение от 18.06.2020г., гр.д.58908/19г., СРС, 62 с-в в останалата част.

ОСЪЖДА „К.Е.Д.“ ЕООД, ***** да заплати на „НМВ С.“ ЕООД,  гр. Годеч, Софийска област, ул. „*****сумата 490 лв.  - разноски за заповедно и исково производство пред първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.