№ 11788
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110154440 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
22024593/15.12.2020 г., с която от името на t, ЕИК ******** против В. К. В.,
ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН ********** са предявени искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото,
за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 83406/08.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. В., ЕГН ********** и М.
К. В., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2811,88 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 54,
находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен №
249125, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 603,04 лева,
1
представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2018 г. - 14.10.2021 г.,
върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 19,04 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018
г. - 29.02.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен № 249125, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,99 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. - 14.10.2021 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение. На 10.11.2021 г. е издадена заповед
по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, като са събрани достоверни данни, че не живеят на адреса, поради което
са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
16.09.2022 г. Исковата молба е подадена на 07.10.2022 г. / в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същият е клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Бруната България ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия
през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали
и в забава по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
2
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на
ответниците, чрез назначения им в производството особен представител –
адвокат С. И.– САК, e депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между
страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в
исковата молба недвижим имот. Излагат се подробни съображдения в този
смисъл. Оспорва се, че за процесния период е доставена топлинна енергия на
стойността, претендирана с исковата молба. Оспорва се, че за процесния
период е имало сключен договор за топлинно счетоводство с лицензирана
фирма за дялово разпределение, както и редовно проведено общо. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба. Оспорват се и исковете за главница за цена на услугата дялово
разпределение и за лихви за забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
3
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговора на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
4
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот, по реда на Наредбата за
6
държавните имоти от 30.05.1994 г., се установява в производството, че
Красимир В. Зарев и Зина Методиева Зарева са придобили собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А, ет. 11.
Предвид обстоятелството, че в договор за продажба на държавен
недвижим имот, по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.05.1994 г.
не е посочено какви са квотите, които всеки един от Красимир В. Зарев и
Зина Методиева Зарева придобиват в съсобствеността на процесния
недвижим имот, то по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да
се направи извод, че всеки от Красимир В. Зарев и Зина Методиева Зарева е
придобил по ½ идеална част от собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, бл. 33А, ет. 11.
От събраните в производството доказателства се установи, че Красимир
В. Зарев е починал на 04.06.2018 г., като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Зина Методиева Зарева и децата си В. К. В. и М. К. В.,
върху които, по реда на наследственото правоприемство, е преминала
собствеността върху притежаваната от Красимир В. Зарев ½ идеална част от
процесния имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А, ет. 11.
От събраните в производството доказателства се установи, че Зина
Методиева Зарева е починала на 15.12.2019 г., като е оставила за свои
наследници по закон децата си В. К. В. и М. К. В..
Следователно по реда на наследственото правоприемство, ответниците
В. К. В. и М. К. В. са станали собственици на по ½ идеална част от процесния
недвижим имот, като в тази връзка се налага извод, че е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че същите са имали качеството му
клиент на топлинна енергия, доставяна до имот, представляващ апартамент №
54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А, ет. 11.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през
процесния период ответниците В. К. В. и М. К. В. е следвало да отговарят за
заплащането стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия,
в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, собствеността
върху който е придобита по силата на наследственото правоприемство от
7
родителите им Красимир В. Зарев и Зина Методиева Зарева, както и в
качеството си на наследници на Красимир В. Зарев и Зина Методиева Зарева,
доколкото по реда на наследственото правоприемство върху ответниците са
преминали, както активите на наследството, останало от починалите
наследодатели на страните, така и пасивите на наследството, включително
задължение за заплащане на цената на доставена и потребена в процесния
имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството Бруната ООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
8
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим радиаторите са били демонтирани. В банята имало монтирана
тръба – лира, която за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., също е
била демонтирана. Установява се още, че за отчет на потребената енергия за
битово горещо водоснабдяване намя монтиран и узаконен водомер за топла
вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот,
начислявана единствено за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., въз
основа на потреблението на топлинна енергия посредством монтираната в
банята на имот тръба-лира; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект
е 218,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, начислена при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, поради липса на монтиран и
узаконен в имота водомер. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот в размер на 184,93 лева; топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация на стойност от общо 445,39 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 2314,13 лева. Установява се
също, че през процесния период служители на дружеството Бруната ООД
редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„връщане“ в размер на 165,65 лева, която следва да бъде извадена от общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
9
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
2778,80 лева, за заплащането на която следва да отговарят ответниците В. К.
В. и М. К. В..
В отговора на исковата молба, подаден от името на В. К. В. и М. К. В. е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от
ищеца през исковия период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
10
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2019 г. за вземания възникнали за период 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., и през юли 2020 г. за вземания, възникнали за период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните
вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
11
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта
му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на
същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 08.11.2021 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за
стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018
г. – 30.06.2018 г., доколкото изискуемостта на вземането за месец юни 2018 г.
е настъпила считано от 15.08.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г.
– 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния
погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2021 г.,
респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец юни 2018 г. е следвало да изтече на
15.10.2021 г./. Изискуемостта на вземането за месец юли 2018 г. е настъпила
считано от 15.09.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2021 г., респективно не е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок
за вземането за месец юли 2018 г. е следвало да изтече на 15.11.2021 г./.
12
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от t на клиенти в гр. София изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от t на клиенти в гр. София
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са
ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта
на задълженията за доставена и потребена от клиенти на t топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта
на задължението за заплащане на стойността на потребената в имота
топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в
същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване изготвяне
и издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на
ищцовото дружество не предвиждат различен момент на настъпване
изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото тези суми са
за доставена и потребена топлинна енергия именно през съответния
отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-дневен
срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията /по
аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от t на клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
13
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна
енергия доставена и потребена в един и същ период, по който начин
еднолично да влияе върху началния момент на погасителната давност. Едно
такова разрешение поставя потребителя в категорично неизгодно и
непривилегировано положение и противоречи, както на разпоредбите и духа
на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните правила на морала и
добросъвестността в отношенията между правните субекти. Още повече, че
както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред
и момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки,
различен от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки
отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена
топлинна енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за
който ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден
моментът на настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и
потребена от клиентите топлинна енергия и по никакъв начин той не е
свързан с издаването на изравнителна сметка и/или обща фактура.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия,
които не са обхванати от погасителната давност.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
2347,73 лева, за заплащането на която следва да отговарят ответниците В. К.
14
В. и М. К. В..
Всеки от ответниците следва да отговаря за по ½ част от горепосочената
сума.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява
основателна и доказана до размера от по 1173,86 лева и за периода 01.07.2018
г. – 30.04.2020 г., за които размер и период предявените искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, следва да бъде уважени, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от по 1405,94 лева и за периода 01.05.2018 г. –
30.06.2018 г., исковете следва да се отхвърлят.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2021 г. до окончателното
им изплащане.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо 603,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
15
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 2347,73 лева /или всеки за
сума от по 1173,86 лева/ и дължат лихва за тази забава за периода от
15.08.2018 г. до 14.10.2021 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за
забава за по-кратък период, а именно 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство,
съдът следва да приеме, че ответниците дължат лихва за забава именно за
посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в общ размер от
674,37 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава в по-нисък размер, то
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, се явяват доказани по размер.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
16
чл.111, б. „в” от ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 16.12.2018 г. –
14.10.2021 г., като към датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /08.11.2021 г./,
тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът В. К. В. дължи
на ищеца сума, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, следва да бъде за пълния предявен размер от
301,52 лева и за периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г..
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът М. К. В. дължи
на ищеца сума, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, следва да бъде за пълния предявен размер от
301,52 лева и за периода 16.12.2018 г. – 14.10.2021 г.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 19,04 лева за периода 01.10.2018 г. –
29.02.2020 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
17
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г. се явява основателна,
като от страна на ответниците не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 19,04 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към материалите
Договор рег. Индекс Д-0-72/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между t и Бруната ООД, и представляващия
Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите, включени в
минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е
приложим краткият 3-годишен давностен срок, то възражението отново се
явява неоснователно, предвид изложените по-горе съображения, касаещи
наведеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцовото дружество, и при съобразяване на разпоредбата на
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г.
– 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът В. К. В. дължи в
полза на t сума в размер на 9,52 лева представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г., за имот, представляващ
18
апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А,
ет. 11, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г.
- 29.02.2020 г., се явява основателен и доказан до пълния предявен размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът М. К. В. дължи в
полза на t сума в размер на 9,52 лева представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 33А,
ет. 11, респективно, че предявения срещу този ответник иск за сума,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г.
- 29.02.2020 г., се явява основателен и доказан до пълния предявен размер.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /08.11.2021 г./ до
окончателното им изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от общо 3,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена
на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 14.10.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
19
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 167,84
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 68,76 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер
на 50,00 лева; 5/ за заплатен депозит за особен представител на ответника в
размер на 700,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН **********, и двамата
с адрес: в **********, следва да бъде осъдени да заплатят в полза на ищеца t,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата от
102,59 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 63736/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН **********, и двамата
с адрес: в **********, следва да бъде осъдени да заплатят в полза на ищеца t,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата от
1095,20 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
54440/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН
********** не е направено искане за присъждане на разноски в исковото
производство по гр.д. № 54440/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и не са
представени доказателства за извършването на такива, респективно в полза
ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН ********** не следва
да се присъждат разноски в исковото производство по гр.д. № 54440/2022 г.
20
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН
********** не е направено искане за присъждане на разноски в заповедното
производство по гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и не са
представени доказателства за извършването на такива, респективно в полза на
ответниците В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН ********** не следва
да се присъждат разноски в заповедното производство по гр.д. № 63736/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Бруната ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и
такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН ********** дължи на t,
ЕИК ******** сумата от 1173,86 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. до имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен № 249125, ведно със законна лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1173,86 лева до пълния предявен размер от
1405,94 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН **********
дължи на t, ЕИК ******** сумата от 301,52 лева, представляваща
21
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2018 г. –
14.10.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума на 10.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН ********** дължи на t,
ЕИК ******** сумата от 9,52 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г. за имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен № 249125, ведно със законна лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от t, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против В. К. В., ЕГН **********,
с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. В.,
ЕГН ********** дължи на t, ЕИК ******** сумата от 1,99 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода за периода 01.12.2018 г. – 14.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която сума на
10.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против М. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че М. К. В., ЕГН ********** дължи на t,
ЕИК ******** сумата от 1173,86 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. до имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
22
Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен № 249125, ведно със законна лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1173,86 лева до пълния предявен размер от
1405,94 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против М. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. В., ЕГН **********
дължи на t, ЕИК ******** сумата от 301,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2018 г. –
14.10.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума на 10.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от t, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ********** против М. К. В., ЕГН
**********, с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че М. К. В., ЕГН ********** дължи на t,
ЕИК ******** сумата от 9,52 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г. за
имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, бл. 33А, ет. 11, абонатен № 249125, ведно със законна лихва от
08.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от t, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М. К. В., ЕГН **********,
с адрес: в **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. К. В.,
ЕГН ********** дължи на t, ЕИК ******** сумата от 1,99 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
23
периода за периода 01.12.2018 г. – 14.10.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която сума на
10.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63736/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН **********, и
двамата с адрес: в **********, да заплатят в полза на t, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 102,59 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
63736/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН ********** и М. К. В., ЕГН **********, и
двамата с адрес: в **********, да заплатят в полза на t, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1095,20 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 54440/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24