Решение по дело №1047/2023 на Административен съд - Пловдив

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1184

 

гр. Пловдив, 22 юни 2023 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1047 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

2. Ищецът И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Г.Т., иска ответникът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр. София да бъде осъден да му заплати сумата от 3068,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред (с Решение № 1634 от 29.09.2022 г. постановено по адм. д. № 126/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив) на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2020 г. до 22.03.2023 г. включително (съобразно уточнение в съдебно заседание на 06.06.2023 г.). Претендират се сторените по делото разноски.

Конкретните твърдения в тази насока се свежда до обстоятелството, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно субсидии за подпомагане на кампания 2019 г. по подадено заявление от ищеца УИН 1618061901569 от 30.04.2019 г., които е следвало да бъдат изплатени най-късно до кроя на месец юни 2020 г. През 2021 г. обаче, Д. е получил Уведомително писмо от ДФЗ с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ -Разплащателна агенция, с което е намалено финансирането за 2019 г. Отказано е плащане в общ размер от 11 205.19 лв., на посочените в колона 3 "намаления" от Таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“, както следва: - подмярка 13.1/НР1 - 654.71 лв.; СЕПП - 501.05 лв.; СПП - 353.34 лв.; СП (основна) - 9 569.74 лв. и ЗДП - 126.35 лв.

Посоченото уведомително писмо е оспорено по съдебен ред и отменено като незаконосъобразно от съда с Решение № 1634 от 29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 126 по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г. (приложено по настоящото дело), влязло в законна сила на 01.11.2022 г. Твърди се, че на 31.03.2023 г. ДФЗ издава ново Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519#7, с което уведомява ищеца, че на 23.03.2023 г. административният орган е оторизирал и изплатил полагащите му се субсиди съгласно подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019 г. Посочено е, че според Таблица 15 на стр. 11 от новото уведомително писмо, сумите, които са оторизирани и изплатени на 23.03.2023 г., са в общ размер на 11090,92 лв. Тези суми е следвало да бъдат изплатени от административния орган до 30.06.2020 г., тъй като са за кампания 2019 г. При това положение, Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ)  незаконосъобразно не е изплатил сумата и от 01.07.2020 до 22.03.2023 г. включително е изпаднал в забава, като на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение в размера на законната лихва за този период, възлизаща в размер на 3068,50 лв. Допълнителни съображения са изложени писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, счита на първо място предявения иск за недопустим, съответно за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Подробни съображения в тази насока се изложени в писмен отговор на исковата молба. Сочи се, че искът следва да бъде отхвърлен, ведно с всички законни последици от това. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на претенцията.

ІІ. За фактите:

5. По делото няма спор от фактическа страна.

6. Ищецът И.К.Д. е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 237637 и за кампания 2019 г. е подала заявление УИН 1618061901569 от 30.04.2019 г., за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Подмярка 13.1/НР1 „Компенсационни плащания в планински райони“.

Въз основа на заявлението е издадено Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ - гр. София, с което финансирането за 2019 г. е намалено, като е отказано плащане в общ размер от 11 205.19 лв., на посочените в колона 3 "намаления" от Таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“, както следва: - подмярка 13.1/НР1 – 654.71 лв.; СЕПП – 501.05 лв.; СПП – 353.34 лв.; СП (основна) – 9 569.74 лв. и ЗДП – 126.35 лева.

7. С Решение № 1634 от 29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 126 по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г., Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г., е отменено, а преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявление УИН 1618061901569 от 30.04.2019 г. на Д., при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е влязло в законна сила на 01.11.2022 г.

8. Въз основа на него с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019, изх. № 02-160-6500/19519 от 31.03.2023 г., Заместник изпълнителният директор на ДФЗ е преразгледал подаденото от ищеца заявление УИН 1618061901569 от 30.04.2019 г. за кампания 2019 г., и при съобразяване на указанията и мотивите на съда е постановил плащания по съответните схеми в размер на: по СЕПП в размер на 501.05 лева, по СПП в размер на 353.34 лв., по СП (основна) в размер на 9455.47 лв., по ЗДП в размер на 654.71 лв. и по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 126.35 лв. или обща сума в размер на 11090.92 лв. Посочените суми са изплатени на лицето на 23.03.2023 г., а е следвало да бъдат платени най-късно до 30.06.2020 г. включително, следователно от 01.07.2020 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на тези суми.  

ІII. За правото:

9. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

10. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

11. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е отменен, с влязло в сила (на 01.11.2022 г.) Решение № 1634 от 29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 126 г. по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ДФЗ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

12. Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).

В нормативната уредба липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).

Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение (несвоевременно получаване на субсидии). Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменения по съответния ред административен акт и не бяха допуснали твърдяната от тях техническа грешка. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което  ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.

13. Каза се, вредата (в размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2020 г., което следва от разпоредбата на чл. 75, § 1 от  РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Не е спорно, че административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове.

Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава на ответника – 01.07.2020 г. до 22.03.2023 г. вкл. (денят преди изплащане на цялата сума – 23.03.2023 г., съгласно изготвена справка от ДФЗ, находяща се на лист 63 и Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519 от 31.03.2023 г. – лист 16 по делото), в размер на 3068,50 лв., така както е поискана.

Само за пълнота следва да се посочи, че размерът на законната лихва върху сумата 11090,92 лв. изчислена с лихвения калкулатор на НАП, (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp), възлиза на 3101,05 лв.

 

IV. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. Материалният интерес в случая също е 3068,50 лв. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, възлиза на 666,85 лв. При това положение, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 690 лв. – заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (680 лв.).

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 3068,50 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2020 г. до 22.03.2023 г. включително.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 690 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: