№ 37
гр. София , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600850 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 1032 от 02.03.2020 г. постановена по НОХД № 393/ 2019
г. Окръжен съд Благоевград е признал подсъдимия Г. А. И. - роден на
******** г. в с. ***, общ. ***, живущ в гр. ***, българин, български
гражданин, разведен, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/,
строител, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.02.2015 г., около 21.00
часа в гр. Благоевград, на бул. “Св. Св. Кирил и Методий“ в близост до
заведение „Радина“, като правоспособен водач на МПС /категория „В“, „С“,
„ВЕ“ и „СЕ“/, управлявайки в посока от ж.п. гара към хотел „Ален Мак“ лек
автомобил марка и модел „Пежо 605“ с per. № ********, собственост на Л. И.
И., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а
именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял при
възникнала опасност за движението - пресичащият от ляво на дясно по
1
посоката на движението на автомобила пешеходец В. А. А., в резултат на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А., изразяваща
се контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно
за живота; множествени счупвания на ребра, причинили трайно затруднение
на движението на снагата; счупване и изкълчване на глезен на десния крак,
причинили трайно затруднение на движенията на крака - престъпление по
чл.343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК и чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП поради което и на основание чл.78а от НК е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000 (две хиляди) лева, като на основание чл.304 НПК го признал
за невиновен и го оправдал за това с деянието си да е причинил смъртта на В.
А. А., настъпила на 22.02.2015 г. съобразно повдигнатото му обвинение по
чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК БлОС е наложил на
подсъдимия Г. А. И. наказание "лишаване от право на управление на МПС" за
срок от 2 /две/ години.
На основание чл. 189, ал.З НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати
разноските по делото.
Съдът се е произнесъл с присъдата и относно веществените
доказателства, като е постановил иззетият като веществено доказателство -
лек автомобил марка и модел „Пежо 605“ с per. № ********, намиращ се на
съхранение в авторемонтна работилница на ОД на МВР гр. Благоевград да се
върне на собственика му.
Срещу първоинстанционната присъда само в частта относно
наложеното наказание "лишаване от право на управление на МПС" за срок от
2 години“ е внесена въззивна жалба от адвокат Б. Б. - защитник на
подсъдимия И.. В жалбата се твърди, че присъдата в тази част е
незаконосъобразна, а наложеното наказание – явно несправедливо. Не се
навеждат доводи в подкрепа на това становище.
Формулира се искане за отмяна в обжалваната част, респ.за изменение
с намаляване срока на наложеното наказание „лишаване от право“.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитниците си
2
адвокат С. и адвокат Б., които поддържат въззивната жалба. Адвокат Б.
изразява становище, че присъдата е неправилна в частта, с която е наложено
наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че подсъдимият има допуснати множество
нарушения на ЗДвП, които имат системен характер. Подчертава, че
отчетените нарушения са леки и не са свързани със застрашаване живота и
здравето на участниците в движението, а са свързани с неправилно паркиране
или неплащане на глоби по предишно нарушение. С оглед на това
защитникът поддържа становището, че наказанието е явно несправедливо,
завишено по размер. Ето защо моли съда да измени присъдата в тази част и да
намали размера на наказанието.
Защитникът адвокат С. изтъква същите доводи, като допълва, че
подсъдимият има малка строителна фирма, като нарушенията, съобразени от
първия съд са били свързани със затруднения в ежедневната му дейност.
Адв.С. акцентира върху сериозното отражение на наложеното наказание
върху трудовата и търговска дейност на подсъдимия. На свой ред пледира за
намаляване на наказанието.
Прокурорът от САП заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба и наличие на всички основания за потвърждаване на
присъдата.
Частните обвинители С. А.а и М. А.а, редовно призовани, не се явяват и
не се представляват в съдебно заседание.
В последната си дума подсъдимият Г. И. моли да бъде намален размерът
на наложеното наказание с лишаване от правото му да управлява МПС, тъй
като това е свързано с работата му.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Производството по делото пред първостепенния съд е проведено по
общия процесуален ред на Глава двадесета от НПК. Съдът е провел съдебно
3
следствие за събиране на доказателства, приобщил е наличните от
досъдебното производство, както и допуснал събиране на допълнителни
такива.
За да се произнесе, от обективна страна, първостепенният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка, представена в обобщен вид:
На 02.02.2015 г., около 21.00 часа в гр. Благоевград, на бул. “Св. Св. Кирил
и Методий“ в близост до заведение „Радина“ подсъдимият Г. И. управлявал лек
автомобил марка и модел „Пежо 605“ с per. № ********. От ляво на дясно по
посоката на движението на автомобила предприел пресичане пешеходец -
пострадалият В. А. А.. Подсъдимият И., при възникнала опасност за движението
не намалил скоростта и не спрял, с което нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и
блъснал пешеходеца А., като причинил на същия средни телесни повреди,
изразяващи се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота; множествени счупвания на ребра, причинили трайно
затруднение на движението на снагата; счупване и изкълчване на глезен на
десния крак, причинили трайно затруднение на движенията на крака.
Въззивният съд намира, че решаващият съдебен състав на Окръжен
съд Благоевград съд, при постановяване на присъдата законосъобразно и
пълноценно е установил описаната фактическа обстановка, като не е
подминал нито един детайл, релевантен към предмета на обвинението. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира за ненужно да възпроизвежда
отново в пълнота всички отчетени от първия съд обстоятелства, тъй като
напълно споделя фактическите констатации на първата инстанция.
Относимите към предмета на делото факти се подкрепят от
доказателствата и доказателствените средства, приобщени във фазата на
досъдебното производство, както и доказателствата събрани в съдебната фаза
на процеса. С основание са кредитирани показанията на разпитаните
свидетели Я. В., В. А., Н. К. и частично – показанията на свидетелката М. А..
САС се увери, след запознаване със съдържанието на тези показания, че
всички тези свидетели, от своята точка на възприемане на събитията дават
последователно и добросъвестно изложение на случилото се. За да приеме за
недостоверни показанията на св.А. в частта им, в която същата твърди, че
4
пострадалият изскочил от дясно на автомобила, управляван от подсъдимия И.
и че счупването на предното стъкло е било причинено от чадъра на
пешеходеца, окръжният съд пълноценно се е аргументирал, като е извършил
съвкупен анализ и съпоставка на свидетелските изявления със съдържанието
на медицинската документация, приложена като писмен доказателствен
материал по делото, както и най-вече с констатациите в експертното
заключение на съдебномедицинска експертиза Съществен принос за
установяване на причините за настъпване на ПТП внася заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което е прието от съда след
положително становище на страните и правилно е кредитирано.
По делото са изслушани заключенията на две съдебномедицински
експертизи – на вещите лица д-р Р.Х. и доц. Д-р Г., както и на вещите лица д-
р З. и д-р А.. Експертните становища изразени в двете експертни заключения,
макар и с различен времеви етап на изследване /втората експертиза е на
трупа на пострадалия след ексхумацията му/, взаимно си кореспондират
относно значимите въпроси, свързани с причината за настъпване смъртта на
постр.А., като не се ангажират с категоричен професионален отговор относно
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
уврежданията с характер на средни телесни повреди, получени от
пострадалия при ПТП реализирано от подсъдимия, и смъртния резултат.
Първоинстанционният съд, при така установената фактическа
обстановка, законосъобразно и обосновано е намерил наличието на всички
елементи на състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.2, във
връзка с чл. 342, ал.1, предл.3 от НК и чл. 20, ал.2 от ЗдвП. Основан на
безспорно установените факти, но и на констатациите и разясненията на
вещите лица по цитираните две СМЕ, първостепенният съд е формирал
мотивиран решаващ извод, че липсват достатъчно надеждни и категорични
доказателства, от които да се обективно да се изгради увереност относно
причината за смъртта на пострадалия В. А. и наличието на пряка причинна
връзка с увредите, получени при ПТП, като е приложил чл. 303 от НПК.
Възприетото от първоинстанционния съд по фактите рефлектира
върху отдадената правна квалификация. САС напълно споделя правните
аргументи, изложени в мотивите на присъдата, като на свой ред счита, че при
5
невъзможност да се установи по несъмнен начин причиняването на смъртта
на пострадалия в пряка причинна зависимост от нанесените му по
непредпазливост множество средни телесни повреди, подсъдимият следва да
бъде признат за виновен за именно този престъпен резултат от деянието си и
съответно да бъде оправдан по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.1,
б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, предл.3 от НК.
С оглед определената от първия съд правна квалификация на
деянието, при преценката на неговата наказуемост, ОС Благоевград
законосъобразно е съобразил наличието на всички предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия Г. И.. Същият
не е осъждан /реабилитиран/, извършил е деянието по непредпазливост и не
бил в пияно състояние, не са причинени имуществени вреди от
престъплението, като за същото е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до три години или пробация. В този случай съдът е бил длъжен да
приложи по-благоприятната материалноправна норма и да освободи от
наказателна отговорност подсъдимия, като му наложи административно
наказание. Като е сторил това решаващият първостепенен съд е спазил
материалния закон. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева е правилно определено по вид и отмерено по размер. Високият
размер на глобата е съобразен с тежките последици върху пострадалото лице
и степента на обществена опасност на деянието, извършено от подс. И..
Следва да се отбележи, че настоящото въззивно производство е образувано по
жалба на защитниците на подсъдимото лице и само в частта относно
наказанието. Въпреки това, въззивният съд е задължен да извърши цялостна
проверка относно правилността на присъдата и да следи за нарушение на
закона, като е ограничен от забраната за влошаване правното положение на
подсъдимия.
За да отговори на оплакванията и възраженията на защитата на
подсъдимия И., свързани с явна несправедливост на наложеното наказание
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 2 години, въззивната
инстанция осъществи служебен контрол на присъдата в тази част. САС
установява, че съдът в първата инстанция, в нарушение на материалния закон,
след като е освободил подс.И. от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“, въпреки това му е наложил и наказание
6
„лишаване от права“ предвидено в системата от наказания в Наказателния
кодекс по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, като се е основал на разпоредбата на чл. 343г
от НК. Законодателят не предвижда частично освобождаване от наказателна
отговорност. При прилагане нормата на чл.78а от НК деецът се счита за
неосъждан. Този правен статут на лицето не може да се придобие от него при
положение, че му е наложено наказание, предвидено в общата част на НК.
Съгласно чл. 78а, ал.4 от НК съдът, който налага глобата може да
наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление. Софийският апелативен съд
намира, че в конкретния случай е налице именно такава хипотеза. Налице е
основание за налагане на административно наказание със същото
съдържание /лишаване от право на управление на МПС/ вместо наложеното
от първия съд наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Въззивната инстанция
счита, че справедлив срок на изтърпяване на административното наказание
е 8 /осем/ месеца, като съобрази изтеклия значителен период от извършване
на деянието до определяне на това административно наказание – 6
/шест/години, както и възприе като основателни възраженията на
защитниците на подс.И. свързани с характера на извършените от него
административни нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и давността на тяхното
осъществяване.
Посоченото нарушение на материалния закон, свързано с
определяне и налагане на наказание след освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност обосновава изменение на атакувания съдебен акт в
тази му част, с определяне на административно наказание лишаване от права,
съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК. В останалата част присъдата на
Окръжен съд Благоевград следва да бъде потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 1032 от 02.03.2020 г., постановена по
НОХД № 393/2019 г., по описа на Окръжен съд Благоевград, в наказателно-
7
осъдителната и част, като ОТМЕНЯ присъдата в частта относно наложеното
на подсъдимия Г. А. И. наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години“ и вместо това НАЛАГА на Г.
А. И., ЕГН **********, административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8