РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100601551 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХXІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Й. Ц. К. чрез повереника му адв.
К. Л. и допълнение към нея срещу Присъда от 29.04.2024 г. на СРС, НО, 106-ти състав по
НЧХД 13594/2023г.
С атакуваната присъда подсъдимата М. М. П. е била призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това: в условията на продължавано престъпление, с осем
отделни деяния, осъществени в периода от 01.10.2022г. до 29.11.2022г. в гр. София,
посредством публикации в профил „M.P.“ /М. П./ да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Й. К. в негово присъствие, като обидата е отправена по друг
начин – социалната мрежа „Фейсбук“, както следва:
1.На 01.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „наркоман-психопат“ и „копеленцето“, като
обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
2.На 09.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „бащата-наркомана“, „наркомана наредил“,
1
„наркомана се скрил“, „наркомана защо се страхува“, „психопатът“ и наркоман-психопат“,
като обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
3.На 15.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „при родителите на психопата“, като обидата
е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
4.На 22.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: “наркоман“, „психопат“, „шизофреник“,
„закрилят престъпник...позоваващ се на артистичните му изпълнения и лъжи“,
„престъпникът е защитен от тази държава“ и „престъпникът...отнел“, като обидата е
отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
5.На 30.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „бащата, наркоман, психопат“ и „в полза на
престъпник“, като обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
6.На 22.11.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „нещастника-бащата-наркоман,
шизофреник“, „този престъпник трябва да вижда и взима внукът ми“, „и този адвокат на
шизофреника“, като обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
7.На 23.11.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „5 месеца при бащата-наркоман“ и „бащата-
наркоман“, като обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
8. На 29.11.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./,
част от социалната мрежа „Фейсбук“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството
на тъжителя Й. К. в негово присъствие, а именно: „джендъра-бащата“, „няма такъв боклук“,
„този парцал“ и „това ******“, като обидата е отправена по друг начин - социалната мрежа
„Фейсбук“.
Съдът е признал за невиновна и оправдал подсъдимата М. П. и по второто
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно, за това: в условията на продължавано
престъпление, с три отделни деяния, осъществени в периода от 09.10.2022г. до 29.11.2022г.,
в гр. София, посредством публикации в профил „М. р.” /М. П./, част от социалната мрежа
„Фейсбук“, да е приписал извършването на престъпления по чл. 144а, ал. 1 НК, чл. 354а, ал.
1 НК и чл. 142, ал. 2, т.3, вр. ал. 1 НК и да е разгласила позорно обстоятелство по отношение
на тъжителя Й. К., като клеветата е разпространена по друг начин - социалната мрежа
„Фейсбук“, както следва:
2
1.На 09.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е приписала извършването на престъпления по чл. 144а,
ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 1 НК на тъжителя Й. К., а именно: „същият, подвизаващ се в София,
преследвайки дъщеря ми и пласиращ си наркотиците“, като клеветата е разпространена по
друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“;
2.На 22.10.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./, част
от социалната мрежа „Фейсбук“, да е приписала извършването на престъпления по чл. 142,
ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 НК на тъжителя Й. К., а именно: „внукът ми беше отвлечен
/откраднат/ от бащата“, като клеветата е разпространена по друг начин - социалната мрежа
„Фейсбук“;
3. На 29.11.2022 г. в гр. София, посредством публикация в профил „М. р.” /М. П./,
част от социалната мрежа „Фейсбук“, да е разгласила позорно обстоятелство и да е
приписала извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК по отношение на тъжителя
Й. К., а именно: „предлагащ секс услуги и наркотици“, като клеветата е разпространена по
друг начин - социалната мрежа „Фейсбук“.
Съдът, на основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил тъжителя Й. Ц. К. да заплати на
подсъдимата М. М. П. направените от нея разноски пред районния съд за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
В жалбата и попълнението към нея се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Според жалбоподателя,
първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, поради
което стигнал до неправилен извод за недоказаност авторството на деянията. Направено е
искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатите обвинения с налагане на справедливо
наказание.
В закрито заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че по
настоящото дело няма необходимост от извършване на съдопроизводствените действия.
В хода по същество повереникът на частния тъжител – адв. Л. поддържа жалбата на
основанията, изложени в нея. Счита, че по делото съществува непрекъсната верига от
косвени доказателства, които водят до единствения възможен извод относно авторството на
деянията в лицето на подсъдимата. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата П. да бъде призната за виновна с налагането на
съответните наказания.
Частният тъжител Й. Ц. К. поддържа изложеното от неговия повереник.
Подсъдимата М. М. П., редовно уведомена чрез своя защитник, не се явява в
последното съдебно заседание.
Защитата – адв. К. М. моли за потвърждаване на присъдата, като счита, че по делото
няма нито едно пряко доказателство, което да обуславя постановяването на осъдителна
присъда.
3
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото и след като извърши проверка на атакуваното решение съобразно пределите по чл.
314 НПК, намери за установено следното:
Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел
следната фактическа обстановка, която се споделя изяло от второстепенния съд:
Подсъдимата М. М. П. с ЕГН ******** е родена на ********* г. в гр. София, българка,
българска гражданка, разведена, със средно образование, безработна, неосъждана, с настоящ
адрес: гр. София, кв. „**************
Частният тъжител Й. К. и дъщерята на подсъдимата – М. М. живеели на съпружески
начала за периода от 2015г. до 2021г., като на 26.11.2016 г. им се родил син – С. Й.ов Ц..
На 08.07.2022г., Софийски районен съд одобрил споразумение по НОХД № 8537/2022
г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с което частният тъжител се признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – причиняване на средна телесна
повреда на М. М. и бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на същото било отложено за срок от три
години.
С Определение от 03.10.2022 г. по гр. дело № 174607/2021 г., по описа на СРС, 84-ти
състав, съдът определил привременни мерки по отношение на упражняването на
родителските права на С. Ц., като на майката М. М. били поверени грижите и отглеждането
на детето, а на частния тъжител бил определен режим на лични отношения и задължение за
изплащане на месечна издръжка на детето.
В периода от 01.10.2022 г. до 29.11.2022 г. в социалната мрежа „Facebook“ от профил с
наименование „М. р.“ /съдържащ снимка на подсъдимата/ били публикувани множество
публикации, съдържащи снимки, както мнения, оценки и квалификации касателно
личността на частния тъжител, съдържанието на които било публично достъпно. В тези
публикации били използвани следните изрази:
-на 01.10.2022г. - „наркоман-психопат“ и „копеленцето“;
-на 09.10.2022г. - „бащата-наркомана“, „наркомана наредил“, „наркомана се скрил“,
„наркомана защо се страхува“, „психопатът“ и наркоман-психопат“; „същият, подвизаващ се
в София, преследвайки дъщеря ми и пласиращ си наркотиците“;
-на 15.10.2022г. - „при родителите на психопата“;
-на 22.10.2022г. -“наркоман“, „психопат“, „шизофреник“, „закрилят
престъпник...позоваващ се на артистичните му изпълнения и лъжи“, „престъпникът е
защитен от тази държава“ и „престъпникът...отнел“;
-на 30.10.2022г. - „бащата, наркоман, психопат“ и „в полза на престъпник“;
-на 22.11.2022г. - „нещастника-бащата-наркоман, шизофреник“, „този престъпник
трябва да вижда и взима внукът ми“, „и този адвокат на шизофреника“; „внукът ми беше
отвлечен /откраднат/ от бащата“;
4
-на 23.11.2022г. - „5 месеца при бащата-наркоман“ и „бащата- наркоман“;
-на 29.11.2022г. - „джендъра-бащата“, „няма такъв боклук“, „този парцал“ и „това
******“; „предлагащ секс услуги и наркотици“.
Посоченият фейсбук профил бил създаден от неустановено по делото лице, както и
самите публикации били направени от неустановен автор.
През месец ноември-декември 2022г. свидетелят К.З., който бил колега на тъжителя,
видял публикациите и казал за тях на Й. К. на Й.овден 2023г.
Предвид снимката, която се съдържала в този фейсбук- профил, и наименованието му,
съдържащо името М. П., което съвпадало с това на подсъдимата – майка на М. М., в частния
тъжител Й.ов се затвърдила представата, че именно подсъдимата е отправила посочените
по-горе изрази по отношение на него.
На 09.01.2023г. с констативен протокол, съставен от Б.Б. – помощник-нотариус по
заместване при нотариус И.Д. било удостоверено изтеглянето, разпечатването и
съдържанието на гореописаните материали, съхранявани в уебстраницата www.facebook.com
и конкретно от профил с наименование „М. р.“.
На 27.04.2023 г. била депозирана тъжба, с която било образувано производството
пред първоинстанционния съд.
На 07.12.2023г. чрез РД „Охрана“ – София на подсъдимата П. били връчени преписи
от тъжбата, уточнителните молби към нея и разпореждането за насрочване на делото и
призовка за съдебно заседание на 11.12.2023г.
На 12.12.2023г., с констативен протокол, съставен от Б.Б. – помощник-нотариус по
заместване при нотариус И.Д. било удостоверено изтеглянето, разпечатването и
съдържанието на публикации, съхранявани в уебстраницата www.facebook.com и конкретно
от профил с наименование „М. р.“, от които е видно, че част от тях съдържат някои от
връчените съдебни книжа на М. П..
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил след
внимателен анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав счита,
че по отношение на тази част на съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат
отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени надлежно.
Правилно контролираният съд е кредитирал показанията на свидетеля К.З., от които
се установява периода, в който свидетелят е узнал за съдържанието на инкриминираните
публикации в профила „М. р.“, както и момента, в който за тях е било съобщено на тъжителя
К. - на съвместно празненство по случай Й.овден през 2023 г. Същите са безпротиворечиви
и кореспондират с останалите приобщени по делото доказателства, а именно: нотариално
заверените протоколи от 09.01.2023г. и от 12.12.2023г., ведно с приложените разпечатки от
фейсбук профила „М. р.“.
Законосъбразно съдът е кредитирал и писмените доказателства и доказателствени
5
средства, а именно: нотариално заверени констативни протоколи от 09.01.2023г. и
12.12.2023г. ведно с разпечатки от фейсбук профил; справка за съдимост на тъжителя К. и
подсъдимата П.; удостоверение за раждане на С. Ц.; справка за родствени връзки на
подсъдимата П.; справка от СРС, ГО, 84 състав, ведно с Определение от 03.10.2022г. по гр.д.
№ 74607/2021г. за определяне на привременни мерки; справка от СРП, ведно с
постановление от 26.09.2022г. за привличане на М. П. като обвиняема.
Подобно на първата инстанция, СГС също не намери основание да дискредитира
визираните писмени доказателства, като от същите се установява факта, че подсъдимата П. е
баба на детето С. Ц. – син на тъжителя и дъщерята на подс. П., както и съдържанието на
процесните публикации и датите, на които същите са били публикувани във фейсбук.
От справките за съдимост на тъжителя и подсъдимата се извеждат сведени относно
съдебното минало на страните по делото.
Правилни и съобразени с доказателствата по делото и материалния закон са изводите
на първостепенния съд от правна страна.
По отношение на инкриминираните изрази по настоящото дело по категоричен и
несъмнен начин се установява, че посочените по-горе изрази са били публикувани от
горепосочения фейсбук профил и са били насочени към личността на тъжителя К..
Правилна е преценката на СРС, че част от тях, а именно: „наркоман-психопат“ и
„копеленцето“; „бащата-наркомана“, „наркомана наредил“, „наркомана се скрил“,
„наркомана защо се страхува“, „психопатът“ и наркоман-психопат“; „при родителите на
психопата“; “наркоман“, „психопат“, „шизофреник“, „закрилят престъпник...позоваващ се на
артистичните му изпълнения и лъжи“, „престъпникът е защитен от тази държава“ и
„престъпникът...отнел“; „бащата, наркоман, психопат“ и „в полза на престъпник“;
„нещастника-бащата-наркоман, шизофреник“, „този престъпник трябва да вижда и взима
внукът ми“, „и този адвокат на шизофреника“; „5 месеца при бащата-наркоман“ и „бащата-
наркоман“; „джендъра-бащата“, „няма такъв боклук“, „този парцал“ и „това ******“, имат
обиден характер и са от естество да засегнат честта и достойнството на адресата.
Настоящият съдебен състав счита, че останалите изрази, а именно: „същият,
подвизаващ се в София, преследвайки дъщеря ми и пласиращ си наркотиците“; „предлагащ
секс услуги и наркотици“ и „внукът ми беше отвлечен /откраднат/ от бащата“, по- скоро
имат позорен характер, отколкото приписване на конкретно престъпление, тъй като лисва
нужната за това конкретика за действия на тъжителя, които да го свързват с извършването на
конкретни престъпления.
Спорният и най-съществен въпрос, обаче, по делото е въпросът относно авторството
на деянията, в частност налице ли са достатъчно доказателства, които да сочат именно
подсъдимата като техен извършител /автор на публикациите/.
Правилни са изводите на СРС за липсата на преки, а така също и косвени
доказателства, които да водят до положителен отговор в тази насока.
В тази насока правилно районният съд е отчел факта, че при регистрирането на
6
профил във социалната мрежа „Фейсбук“ няма изискване за потвърждаване на
самоличността на регистриращия. В този смисъл, няма пречка трето лице да създаде
профил, с който да се представи като подсъдимата П.. Отделно, социалната мрежа „Фейсбук“
позволява регистрирането на множество профили с идентични имена.
На следващо място, дори и да се приеме, че именно подсъдимата е извършила
регистрацията на визирания фейсбук профил, отново неустановено би останало авторството
на инкриминираните публикации. За да бъдат доказани по категоричен начин обвиненията
/авторството на деянията/, както контролираният съд е правилно е посочил, наличната
публикувана информация трябва да бъде свързана с трафичните данни. Видно от
разпоредбата на чл. 159а, ал. 2 НПК, съдът може да изиска данни, свързани с
проследяването и идентифицирането на връзката, когато това се налага за разследването на
тежки умишлени престъпления. Предвид чл. 93, т. 7 НК и предвиденото наказание за
престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по
чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за разследването на
същите не може да се осъществи описаната в чл. 159а, ал. 2 НПК процедура. С оглед на това,
недоказан по делото остава основен елемент на състава на престъпленията, а именно
тяхното авторство.
В допълнение следва да се посочи, че към 21.03.2024г., когато е даден ход на делото,
6-месечният срок, в който е предвидено съхранение на трафични данни, е бил изтекъл, което
също е съобразено от първата инстанция. В този смисъл, както е посочил и СРС, дори от
страна на представителите на социалната мрежа да бъдат предоставени данни за
електронната поща, която е била използвана при създаването на акаунта и IP адресите, от
които е осъществен достъпа, предприятията, предоставящи електронни услуги в Република
България, не биха могли да разкрият данните за лицето, което е регистрирало съответния
имейл и за ползвателите на интернет протоколите.
Настоящият съдебен състав споделя и изводите на СРС за липсата на необходимост от
назначаване на експертиза по отношение на обективираната в публикациите „писмена реч“
за установяване на нейното авторство, предвид липсата на еднозначни фактически данни,
които да служат като сравнителен материал. Дори и да е налице такъв безспорен материал,
обаче, една такава експертиза също не би могла да обуслови недвусмислен и безспорен
извод относно авторството на деянията в лицето на конкретно лице. И в този случай би било
налице предположение предвид възможността от имитация с цел неправомерно уличаване
на дадено лице в извършване на подобни деяния. Именно поради тези причини и не бяха
допуснати исканите пред въззивния съд от страна на жалбоподателя експертизи. В този
смисъл, настоящият съдебен състав не би могъл да кредитира и представените пред съда
разпечатки от СМС съобщения, доколкото и тяхното авторство не би могло да бъде
установено по нужния безспорен начин. Дори и да бъде прието, че изхождат от телефонен
номер, ползван от подсъдимата, то не би могло да бъде прието, че съдържанието на СМС е
изписано именно от нея, предвид възможността мобилният апарат на подсъдимата да е бил
достъпен до трети лица, дори и без нейното съгласие.
7
Първата инстанция е достигнала до правилен и законосъобразен извод, че
авторството не може да бъде прието за безспорно установено и въз основа на изложеното в
депозираното възражение от страна на подсъдимата, тъй като същото не представлява
допустимо от НПК доказателствено средство. Такива биха били дадени от подсъдимото
лице обяснения по предвидения в НПК ред - чл. 115, ал. 1 НПК.
На следващо място, правилно първата инстанция е посочила, че до категоричен извод
относно авторството не би могло да се достигне и от съставения на 12.12.2023г. констативен
протокол от Б.Б. - помощник-нотариус по заместване при нотариус И.Д. с район на действие
Софийски районен съд, удостоверяващ изтеглянето, разпечатването и съдържанието на
публикации в профил „М. р.”, съхранявани в сайта www.facebook.com, от които е видно, че
са публикувани и множество снимки на подсъдимата М. П., както и част от връчените й на
07.12.2023г. съдебни книжа по делото на СРС. От една страна, липсват доказателства, че в
случая се касае за същия профил „М. р.”, в който са били поместени инкриминираните
публикации, предвид наличието на различна профилна снимка. От друга страна, налице е
възможност за достъп до съдебните книжа от неограничен кръг от лица, като доводите в
тази насока, обективирани във възивната жалба, съдът намира за необосновани.
Обстоятелството, че дъщерята на подсъдимата не живее заедно с нея, освен, че се оспорва от
защитата, дори да бъде приет за безспорно, по никакъв начин не игнорира възможността от
намеса в процесния профил и качване на съдебните книжа от трето лице.
При така събраната доказателствена съвкупност, обсъдена подробно от първата
инстанция, СРС е стигнал до законосъобразен извод, че същата не подкрепя фактическата
обстановка, изложена в частната тъжба, конкретно относно авторството на публикациите в
лицето на подсъдимата.
Не се установява по необходимия недвусмислен и категоричен начин авторството на
деянията, доколкото в тази насока няма нито едно пряко доказателство. Липсва и такава
верига от косвени доказателства, които недвусмислено да водят до един единствен извод –
авторът на деянията да е именно подсъдимата, което да мотивира осъдителна присъда.
Правилно при това положение СРС е съобразил изискванията на закона – чл. 303 НПК,
който е категоричен, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и
несигурни изводи относно обективните и субективни елементи на престъпното деяние и е
оправдал подсъдимата М. П. по повдигнатите обвинения.
Липсата на безспорни доказателства относно авторството на деянието прави
безпредметно обсъждането на неговите субективните елементи.
С оглед на всичко изложено до тук, неоснователни се явяват възраженията за частният
тъжител за доказаност на обвиненията. Не следва да бъде споделено и възражението за
необоснованост на атакувания акт. Районният съд е събрал всички относими и допустими
доказателства, като е направил анализ на същите и изрично е посочил причините, поради
които кредитира или не, определени от тях. В съответствие с разпоредбата на чл. 13 и чл. 14
НПК съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона.
8
При служебната проверка на постановената присъда и въз основа на събраните и
проверени доказателствени материали по делото, въззивният съд намира, че СРС, НО, 106
състав е постановил законосъобразна и обоснована присъда, която следва да бъде
потвърдена.
При този изход на делото разноските, направени по делото пред първата инстанция,
трябва да останат в тежест на частния тъжител, както правилно е преценил и СРС.
Разноските, направени пред въззивния съд, също следва да останат в тежест на Й. Ц. К..
Така мотивиран, на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 29.04.2024г. на СРС, НО, 106-ти състав, постановена
по НЧХД 13594/2023г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9