РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. Т., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му адв. А., против Решение № 2999 от 26.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 7139 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което
жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо насилие по отношение на Е. М. М., ЕГН:
**********, забранено му е да приближава нея, нейните жилище,
месторабота и места за социални контакти и отдих за срок от дванадесет
месеца, осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Пловдив глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25
лв., както и в полза на Е. М. М. сумата от 500 лв. – разноски за
производството, като е определено местоживеенето на детето Ж. Г. Т., ЕГН:
**********, при неговата майка Е. М. М.. В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът
на съда за извършено от страна на ответника домашно насилие, като се
поддържа, че обжалваното решение е постановено при превратно тълкуване
на събраните по делото доказателства. Искането към въззивния съд е за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената
молба за защита, а евентуално – да се намали срокът на мярката по чл. 5, ал. 1,
1
т. 3 ЗЗДН.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Е. М. М., в който се взема становище за неоснователност на
жалбата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба за
защита по ЗЗДН, подадена от Е. М. М. против Г. Т. Т.. Молителката твърди,
че страните по делото живеели на семейни начала, като от съвместното им
съжилителство се родила дъщеря им Ж. Г. Т.. През последните две години
ответникът проявявал непровокирана агресия към нея, която имала както
вербален, така и физически израз. В молбата си молителката твърди още, че
на *** г. около 2:30 ч. през нощта ответникът се прибрал в дома им в
нетрезво състояние и започнал да вика и да се държи агресивно. Опитал да
събуди детето, за да си играе с него, при което молителката му направила
забележка. В отговор на това той я ударил с лакът в главата два пъти, с юмрук
в брадичката, нанесъл й и удари в областта на корема, бъбреците и други
части на тялото. Събудена от създалия се шум, при тях дошла майката на
ответника, като последният започнал да удря и нея с юмруци в главата.
Молителката се обадила на родителите си за помощ. Поискала да излезе от
къщата, но тя била заключена. Междувременно чула шум отвън и разпознала
гласовете на родителите си, които вече били пристигнали. Ответникът
отключил къщата, като двамата с майка му излезли и нападнали с удари
бащата на молителката. По-късно на място пристигнали полицейски
служители, които съставили протокол за извършеното посещение. В молбата
си молителката се излага становище, че с тези си действия ответникът
осъществил акт на домашно насилие спрямо нея. Отправя искане за издаване
на заповед за защита, с която да се наложат мерки за закрила по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3 ЗЗДН за срок от 18 месеца и на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН да се
определи местоживеенето на малолетното дете при майката.
По делото е постъпило становище от ответника Г. Т. Т., в който същият
оспорва молбата като неоснователна и отправя молба за оставянето ѝ без
уважение. Отрича да е извършил твърдения акт на домашно насилие.
Посочва, че на *** г. се прибрал в дома си около 22 часа, като отрича през
процесната вечер да е употребявал алкохол. Твърди, че докато се събличал, за
да си легне, молителката, която вече била заспала заедно с дъщеря им, се
събудила и започнала да го обижда и да крещи без причина. Детето също се
събудило и започнало да плаче. Тогава дошла майката на ответника, за да
види какво става. Тя взела детето на ръце и помолила молителката да се
успокои, като двете заедно с детето слезли на долния етаж на къщата, а
ответникът си легнал да спи. Последният твърди, че разбрал от майка си, че
2
молителката писала на някого по телефона си, а по-късно излязла в коридора
и започнала да вика „Тате, идваш ли“. В това време бащата на молителката
започнал да рита и блъска входната врата на къщата. Майката на ответника
отишла да го събуди, като часът бил около 1:30 часа. След събуждането си
ответникът чул гласа на М. – бащата на молителката, който крещял и се
заканвал на майка му и на него, и видял как същият удря майка му с дърво
през отворения прозорец на къщата. Опитал да вземе дървото, но не успял,
след което излязъл от къщата и блъснал М. по гърдите, като той залитнал и
паднал на гръб. Последвала схватка между тях, по време на която бащата на
молителката псувал и крещял заплашителни думи. Майката на ответника се
опитала да ги разтърве, но М. започнал да я рита.
С обжалваното решение съдът е приел за установено от събраните по
делото доказателства, че на процесната дата по отношение на молителката Е.
М. М. от страна на ответника е осъществен акт на психическо и физическо
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващ се в отправени обиди и
нанесени удари по тялото . Приел е още, че съобразно вида и начина на
осъществяване на актовете и насочеността на действията подходящи са
мерките за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, последната за срок от една
година, както и че предвид наличието на общо на страните дете,
местоживеенето на същото следва да бъде определено при майката.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо опредЕ. категория лица. При анализ на разпоредбата
на чл. 2 ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко
агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено благо на пострадалия.
По делото не е спорно, че молителката Е. М. М. и ответникът Г. Т. Т. са
живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено
детето Ж., което понастоящем е на три години. От това следва извод, че
ответникът е сред лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН като пасивно легитимирани
да отговарят по реда на този закон. Молбата за защита е подадена в
предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен едномесечен срок от датата на
твърдения акт на домашно насилие. Към нея молителката е представила
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На този документ разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т. 3 ЗЗДН изрично придава доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от
3
същия предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея,
когато поради естеството на случая не могат да се ангажират никакви други
доказателства за насилието. Когато обаче такива са налице, същите могат да
се приемат като оборващи или разколебаващи твърденията на молителя. В
случая наред с представената декларация са събрани и други доказателства,
които се преценяват от съда в тяхната взаимна връзка.
Настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на доказателствата
по делото, споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е
извършил твърдените в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо
молителката. В подкрепа на този извод е представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение № *** г., издадено от лекар в отделението
по съдебна медицина на УМБАЛ „***“ – Пловдив, който е дал заключение, че
при прегледа са установени травматична церебрастения, кръвонасядане по
лицето, оток по главата, кръвонасядания по гръдния кош и долните крайници.
Констатациите на съдебния медик относно наличните при молителката
травматични увреждения съответстват на наведените от нея твърдения за
нанесени от страна на ответника удари по различни части на тялото и
главата. Вярно е, че прегледът е извършен на *** г. – два дни след датата на
инцидента, но от удостоверението е видно, че това обстоятелство е
съобразено от лекаря и същият е заключил, че описаните травматични
увреждания е възможно да са получени във времето и по начина, съобщени
от молителката. Tвърденията на молителката се подкрепят и от показанията
на нейния баща - свидетеля М. М. Действително той не е възприел лично
описаните в молбата за защита актове на домашно насилие, но пристигнал
същата нощ в дома на ответника по молба на молителката и чул нейните
викове за помощ. Според него през процесната нощ ответникът бил пиян.
Същият свидетелства още, че е забелязал следи от получените от молителката
наранявания, акцентирайки върху наличието на синина в областта на долната
дясна челюст. Неотносими към настоящия правен спор са поддържаните във
въззивната жалба твърдения, че поведението на свидетеля през процесната
нощ е било противоправно, че е отправял удари и закани с убийство към
ответника и неговата майка, доколкото предмет на изследване в
производството са заявените от молителката актове на насилие. Не се доказа
доводът на ответника, че описаните по-горе увреждания са били налични
преди процесната вечер, като съдът не кредитира дадените от свидетелките Е.
Т.а и С. Н. показания в този смисъл. Първата от тях свидетелства, че преди
инцидента молителката ѝ споделила, че е паднала по стълбата в библиотеката,
както и че имала „някакви петна“. Разпитана пред въззивната инстанция,
свидетелката С. Н. сочи, че един-два дни преди процесния случай
молителката споделила, че на работа е паднала от стълба, докато е
подреждала книги, но отрича да е виждала рани по нея. Така събраните
свидетелски показания съдът намира за твърде общи. И двете свидетелки
излагат информация, за която твърдят, че им е сподЕ. от самата молителка, но
нито една от тях не дава конкретни сведения относно възприетите
4
наранявания по молителката, а свидетелката Начкова дори отрича да е
виждала каквито и да е било рани по нея. Свидетелката Т.а посочва в
показанията си още, че през процесната нощ чула страните да се карат, като
молителката крещяла и обиждала ответника, поради което тя се качила при
тях на втория етаж на къщата. Същата отрича молителката да е била бита от
ответника. От обстоятелството, че свидетелката не е възприела
упражняването на насилие спрямо молителката, не може да бъде направен
извод, че такова не е било налице. Следва да се отбележи, че свидетелката
отрича също ответникът да е употребявал алкохол през същата нощ, но
показанията в тази им част са в противоречие с тези на свидетелите И. и М.
Изложеното от молителката в молбата за защита не се опровергава и от
показанията на полицейските служители Н. И. и А. У., пристигнали на адреса
на ответника по постъпил в полицията сигнал за семеен скандал. Двамата
свидетели изразяват личните си впечатления за съС.ието и поведението на
страните през процесната нощ и възпроизвеждат изложеното от молителката
и останалите присъстващи участници в създалия се конфликт. От показанията
на свидетеля И. се установява, че ответникът бил силно разгневен и
неадекватен – крещял, обиждал и отправял заплахи към бащата на
молителката, а същата била разстроена и плачела. Според него ответникът
бил употребил алкохол. Свидетелят У. също заявява в показанията си, че
ответникът бил силно превъзбуден, а молителката плачела. На въпроса дали
ответникът е бил употребил алкохол през процесната нощ, посочва, че не го е
тествал.
От изложеното се налага изводът за осъществени спрямо молителката
актове на физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. С
оглед характера на извършеното насилие и неговия интензитет съдът намира
за адекватни определените от районния съд мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗЗДН – последната за срок от дванадесет месеца, както и налагане на глоба в
размер от 200 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Неправилно според настоящия
състав на съда с обжалваното решение е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4
ЗЗДН, като местоживеенето на роденото от съвместното съжителство на
страните дете е определено при молителката М., и то без да се посочени
срока и условията, при които се налага мярката. По делото липсват данни за
агресивно поведение на ответника спрямо детето, а в подадената от майката в
лично качество молба за защита не са наведени нарочни твърдения, че
осъщественото спрямо нея насилие е извършено в присъствието на детето и
затова не е било наложително служебното му конституиране като молител по
делото с оглед предприемането на мерки за неговата закрила. Поради това
съдът намира, че посочената мярка не е подходяща в конкретния случай. Още
повече, че закрилата по този закон няма за цел и не може да замести законово
регламентираните способи за уреждане на въпросите относно упражняването
на родителските права, личните отношения и местоживеенето на детето.
Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е определено местоживеенето на детето Ж. Г. Т. при неговата
5
майка Е. М. М.. В останалата си обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповед
разноските се възлагат на извършителя на домашното насилие. При отказ за
издаване на заповед или отмяна на заповедта разноските се заплащат от
молителя - чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай не е налице отмяна на
заповедта, а само отмяна на една от мерките, постановени от районния съд,
поради което разноските, сторени от ответника, следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2999 от 26.08.2022 г., постановено по гр.
д. № 7139 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта, с която Г. Т. Т., ЕГН:
**********, е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо насилие по отношение на Е. М. М., ЕГН:
**********, забранено му е да приближава нея, нейните жилище,
месторабота и места за социални контакти и отдих за срок от дванадесет
месеца, осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Пловдив глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25
лв., както и в полза на Е. М. М. сумата от 500 лв. – разноски за
производството.
ОТМЕНЯ Решение № 2999 от 26.08.2022 г., постановено по гр. д. №
7139 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта, с която е определено
местоживеенето на детето Ж. Г. Т., ЕГН: **********, при неговата майка Е.
М. М., ЕГН: **********, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. М. М., ЕГН: **********, за
временно определяне на местоживеенето на детето Ж. Г. Т., ЕГН: **********,
при нея.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6