№ 220
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 27/25.04.2024 г., постановено по търговско дело № 53/2021 г. на
Пернишки окръжен съд, и обявено в Търговския регистър по партидата на „Медиком“ ООД
на 26.04.2024 г., е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника „Медиком“
ООД, в несъстоятелност, ЕИК: *********, на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ и дружеството е
заличено от търговския регистър.
Въззивният съд констатира, че т.д.№ 471/2024 г. на Софийски апелативен съд е
образувано по въззивна жалба от Н. И. Д. и Р. Г. Д. и „Медиком“ ООД /н./ срещу Решение №
27/25.04.2024 г., постановено по търговско дело № 53/2021 г. на Пернишки окръжен съд, и
обявено в Търговския регистър по партидата на „Медиком“ ООД на 26.04.2024 г., в частта
му с която дружеството „Медиком“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ е
заличено от търговския регистър.
Производството по делото е прекратено по подадените жалби от Р. Г. Д. и
„Медиком“ ООД /н./ и е останало за разглеждане по същество в частта по жалбата на Н. И.
Д.. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ
по молба на кредитор на дружеството и с него съдът правилно е прекратил производството
по несъстоятелност на „Медиком“ ООД и е осъдил дружеството да заплати на синдика Д. И.
разноски в размер на 1 900 лв. Счита решението незаконосъобразно в частта, с която съдът е
постановил заличаване на дружеството от търговския регистър, тъй като при постановяване
на решение в хипотезата на чл. 740, ал. 2 от ТЗ съдът по несъстоятелността не разполага с
правомощието да заличи дружеството и същото да престане на съществува като
самостоятелно юридическо лице. Основанието за прекратяване на производството по
несъстоятелност е представен пред съда писмен договор, сключен между дружеството -
длъжник, и кредитора - молител, за разсрочено погасяване на дълга. След заличаване на
1
дружеството то нямало да бъде в състояние да погасява задълженията си към кредитора в
размера на главницата, лихвите и разноските, както е договорено това да стане: чрез
периодични плащания на суми в идентичен размер за определен срок. Отделно поддържа, че
„Медиком“ ООД е страна по седем висящи производства пред Окръжен съд - Перник /т.д. №
67/2022 г., № 68/2022 г., № 69/2022 г., № 70/2022 г., № 71/2022 г., №72/2022 г. и № 73/2022 г./
като шест от делата били спрени, а по едно от делата е депозирано заявление за оттегляне на
иска, по което съдът още не се е произнесъл и предстояло на дружеството да бъде
възстановен внесения от негово име депозит за особен представител в размер на 4 926 лв.
Тези седем дела все още не били приключили с окончателен съдебен акт. Това означавало, че
липсва валидно правно основание за заличаване на дружеството от ТР, както неправилно е
приел съдът. „Медиком“ ООД било страна /ответник/ и по в.т.д. № 205 от 2024 г. на САС,
търговска колегия, 9-ти състав, насрочено за 15.05.2024 г. Делото било образувано след
отменително решение на ВКС на предходно въззивно решение на САС. Счита, че
заличаването на дружеството ще направи невъзможно заплащането на синдика на
разноските в размер на 1900 лв., които съдът го е осъдил да заплати, в резултат на което
вземанията на синдика за разноските ще останат неудовлетворени.
Срещу подадената въззивна жалба е постъпил отговор от М. А. Т., в качеството
му на кредитор с приети вземания по силата на договор за прехвърляне на вземания и в
качетвото му на управител на „Медиком“ ООД, с която я оспорва. Поддържа, че „Медиком“
ООД е изплатило дължимите към синдика 1900 лева и представя авизо за кредитен превод.
Ответникът „Медиком“ ООД не е подал отговор по жалбата. В съдебно
заседание я оспорва.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
С Решение № 39/14.12.2021 г., постановено по търговско дело № 53/2021 г. на
Пернишки окръжен съд, обявено на 16.12.2021 г. в търговския регистър е обявена
неплатежоспособността на „Медиком“ ООД, открито е проезводство по несъстоятелност на
дружеството, прекратена е неговата дейност, назначен е временен синдик и е постановена
обща възбрана и запор върху имуществото му.
С Решение № 39/14.12.2021 г., постановено по търговско дело № 53/2021 г. на
Пернишки окръжен съд „Медиком“ ООД и обявено в търговския регистър на 27.06.2022 г., е
обявено в несъстоятелност като е прекратена неговата дейност както и правомощията на
органите му.
Съгласно обявените на 22.03.2022 г. в търговския регистър и одобрени от съда
по несъстоятелност с определение, публикувано в търговския регистър на 04.05.2022 г.,
списъци на приети вземания Н. И. Д. е кредитор на „Медиком“ ООД за сумата 84 237.31 лв.,
от които 48119.98 лева присъдена главница и 35 827.17 лв. присъдена лихва за забава, 98.16
лева присъдени разноски и 192 лева разноски по ипълнително дело; Р. Г. Д. е кредитор на
„Медиком“ ООД за сумата 26 665.58 лева, от които 15 285.18 лева присъдена главница и
11 380.40 лева присъдена законна лихва за забава, дължими по изпълнителен лист; Р. Г. Д. и
Н. И. Д. са кредитори на „Медиком“ ООД за сумата 6 505 лв., от които 6500 лева присъдена
главница и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Общият размер на приетите им
вземания е 117 407.89 лева.
По делото е приет Договор за прехвърляне на вземане от 26. 02. 2024 г., по
силата на който Н. И. Д. и Р. Г. Д., в качеството си на кредитори с приети вземания в
производството по несъстоятелност срещу „Медиком“ ООД, в несъстоятелност по търговско
дело № 53/2021г. на Пернишкия окръжен съд, в качеството им на цедент прехвърлят на М.
А. Т. в качеството му на цесионер признатите и приети за удовлетвъряване в
производството по несъстоятелност свои вземания в общ размер 117 407.89 лева срещу цена
2
в размер 63 405 лева, която цесионерът се е задължил да заплати в срок до 05.03.2024 г.
По делото е представен договор за уреждане на плащането на паричните
задължения на „Медиком“ ООД от 15.03.2024 г., сключен между М. А. Т. от една страна като
кредитор и „Медиком“ ООД /н./ като длъжник, по силата на който и на основание чл.740 от
ТЗ длъжникът се е задължил да заплати на кредитора част от приетите вземания в
производствотопо несъстоятелност в размер 65 000 лева на 15 равни месечни вноски,
дължими от първо до пето число на месеца като началното плащане следва да бъде
извършено с вписване на решението на съда за прекратяване на производството по
несъстоятелност на основание чл.740 ТЗ. Посочено е, че в случай на плащане на сумата по
т.1 в уговорения срок, останалата част от присъдените вземания ведно с лихвите ще се
считат погасени.
С молба вх.№ 1864/21.03.2024 г. М. А. Т. е поискал от съда да постанови
решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.740, ал.2 от
ТЗ.
При така установената фактическа обстановка, ъззивният съд приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната
жалба.
В качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на
материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно
правото и задължението освен да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба
оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта в обжалваната
част, преди всичко да прецени валидността във всички случаи изцяло на
първоинстанционното решение, както и неговата допустимост в обжалваната му част. В
този смисъл е трайната практика на ВКС по правния въпрос, която се споделя и от
настоящия състав.
В изпълнение на тези правомощия, настоящият въззивен състав при проверка
на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, намира същото
недопустимо по следните съображения:
На основание чл.740, ал.1 от ТЗ във всяко положение на производството по
несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор
за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява
длъжника като страна. Съгласно ал.2 ако сключеният договор отговаря на изискванията на
закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че
няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 за установяване на несъществуването на прието
вземане. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Прието вземане в производството по несъстоятелност е това, което е включено
в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания по чл. 692 ТЗ, с изключение на
вземане по чл. 694, ал. 1 - чл. 693 ТЗ. Предявяването на вземанията от кредиторите е
обвързано със срокове - по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ. В процесния случай тези срокове
са изтекли и в търговския регистър са публикувани съставените от синдика на дружеството
списъците на предявените вземания - чл. 686 ТЗ, на основание чл. 689 ТЗ. Видно от
публикуваните списъци Н. И. Д. и Р. Г. Д. са кредитори на „Медиком“ ООД /н./ общо за
сумата 117 407.89 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
3
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Това важи и за вземанията, приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност,
спрямо които законът не е предвидил изключение.
В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като
такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на
активната страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му
носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като
каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде
уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните,
вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е последният придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права –
чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато
цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче
не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора,
поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване.
По делото е установено, че договорът е съобщен на длъжника, тъй като
неговия управител, който е с прекратени правомощия, е цесионер на вземанията, от където
съдът предполага знание у длъжника „Медиком“ ООД за прехвърлянето на вземането.
Договорът за цесия е съобщен на съда и на синдика на несъстоятелния длъжник, тъй като
договорът за цесия е представен с молба от 21.03.2024 г. по делото. Следователно договорът
за цесия е влязъл в сила и по отношение на длъжника. След неговото влизане в сила
кредитор на несъстоятелния длъжник за прехвърлените с цесията вземания е цесионера М.
А. Т., а цедентите Н. И. Д. и Р. Г. Д. са изгубили това си качество. Независимо, че Н. И. Д.
и Р. Г. Д. фигурират като кредитори в обявения списък на кредиторите на „Медиком“ ООД
/н./ същите са изгубили това си качество.
Договорът по чл.740, ал.1 от ТЗ е сключен от актуалния кредитор на
„Медиком“ ООД /н./ - М. А. Т..
Съгласно чл.613а, ал.1 от ТЗ постановените от окръжните съдилища решения
по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 632, чл. 705, ал. 2, чл. 706а, ал. 3, чл. 709, ал. 1, чл. 710, чл. 735, ал. 1
и 3, чл. 740, ал. 2, чл. 744, чл. 755, ал. 2, решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 и
определенията по чл. 701, ал. 3 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския
процесуален кодекс в 7-дневен срок от вписването, съответно от обявяването в търговския
регистър.
Предмет на обжалване, в настоящето производство, е решение за заличаване
на несъстоятелното дружество след прекратяване на производството по несъстоятелност, на
основание чл. 740 от ТЗ, поради постигнато извънсъдебно споразумение между длъжника и
всички кредитори с приети вземания, на лице, твърдящо, че е кредитор на длъжника.
Решението се обжалва в негова част, която не само не е характерна, но и не
следва да е част от решенията на съда постановени по реда на чл.740, ал.1 от ТЗ. На
основание чл.740, ал.1 от ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност
длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане
плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника
като страна. Съгласно ал.2 ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона,
съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма
предявени искове по чл. 694, ал. 1 за установяване на несъществуването на прието вземане.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
В процесния случай решението се обжалва в частта му, с която
несъстоятелното дружество е заличено. Заличаването е постановено след прекратяване на
производството по несъстоятелност, на основание чл. 740 от ТЗ, поради постигнато
извънсъдебно споразумение между длъжника и всички кредитори с приети вземания, на
лице, твърдящо, че е кредитор на длъжника. Разпоредбата на чл.740 от ТЗ не предвижда, че
при прекратяване на производството по несъстоятелност в този случай следва заличаване на
4
дружеството.
Решение за заличаване на дружеството се постановява в случаите на
приключване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.4 и чл.735 от ТЗ,
които хипотези са свързани с липса на достатъчно имущество и/или невъзможност за
удовлетворяване на кредиторите или на всички кредитори.
В отлика от тези хипотези, разпоредбата на чл.740 от ТЗ не урежда хипотеза,
свързана с възможност за заличаване на дружеството. С молба вх.№ 1864/21.03.2024 г. М. А.
Т. е искал само да бъде прекратено производството по несъстоятелност, а не да бъде
заличено „Медиком“ ООД.
Като е заличил „Медиком“ ООД съдът е излязъл извън своите правомощия.
Постановеното решение в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 27/25.04.2024 г., постановено по търговско дело №
53/2021 г. на Пернишки окръжен съд, и обявено в Търговския регистър по партидата на
„Медиком“ ООД на 26.04.2024 г., В ЧАСТТА МУ, с която „Медиком“ ООД, в
несъстоятелност, ЕИК: *********, на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ е заличено от търговския
регистър.
В останалата си част Решение № 27/25.04.2024 г., постановено по търговско
дело № 53/2021 г. на Пернишки окръжен съд, и обявено в Търговския регистър по партидата
на „Медиком“ ООД на 26.04.2024 г. е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър при Агенцията по вписванията, при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5