Решение по дело №1503/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  831

 

                                   14.08.2020 г., гр.Пловдив

 

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА    

                                                              ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа гр.дело № 1503 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VІ гр.с., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:     

                                            

Производството е по реда на чл.435, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - ***, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.****, чрез пълномощника по делото Р.Х. - ст.юрисконсулт, в качеството си на взискател по изпълнението, подадена против Постановление от 18.06.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 10042/2014 г.(20145330410042) по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че по искане на взискателя са извършвани регулярни изпълнителни действия, на 14.05.2018 г. взискателят депозирал молба за налагането на запор върху банковата сметка на длъжника А.А.М., както и на 17.06.2020 г. е подал молба за извършването опис и продажба на движими вещи в жилището на длъжника. Прекратяването на изп.производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК се оспорва с довода, че през периода от 14.05.2018г. до 17.06.2020 г. е действал  Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, и по силата на чл.3, ал.1 във вр.с §13 от посочения закон, процесуалните срокове са били спрени да текат за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. Предвид на това се излага съображението, че изп.производство би следвало да се счита за прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК едва след 21.07.2020 г. Моли се за отмяна на обжалваното постановление и продължаване на изпълнителното производство. Прави се искане за прилагане на изп.производство по изп.д.№ 20145330410042 по описана ДСР при ПРС.

Ответната страна - длъжникът А.А.М., ЕГН **********, на който жалбата е редовно връчена по реда на чл.41, ал.2 ГПК, не взема становище по същата.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ А. А. излага съображения относно извършените по делото изпълнителни действия и прекратяването на изп.производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на оплакванията в жалбата и приложеното копие от изп.д.№ 20145330410042 по описа на ДСИ при ПРС, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на  чл.435, ал.1, т.3  от  ГПК  взискателят  може  да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. В случая  жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество настоящият съдебен състав на ПОС намира жалбата за основателна:

Изпълнителното производство е образувано на 26.03.2014 г. по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ЕООД - ****, ЕИК:****, против длъжника А.А.М., ЕГН **********, за събиране на вземането по изпълнителен лист издаден на 10.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 12353/2011 г. на ПРС. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 04.04.2014 г.

По изп.дело е бил насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника за 22.05.2014г. На 22.12.2015г. взискателят е подал молба за налагането на възбрана върху ид.ч. от недвижим имот на длъжника, а на 20.01.2016 г. е депозирал нова молба за извършване на опис на движими вещи. На 30.06.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника в гр.****. На 02.02.2017 г. взискателят е депозирал молба за налагането на възбрана върху ¼ ид.ч. от недвижим имот на длъжника в гр.**** и на запор върху банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ЕАД, като запорът е бил наложен на 30.02.2017г., а възбраната на 16.08.2017 г.

На 14.05.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Пиреос банк“АД и Банка „ДСК“ЕАД, уточнен с молба от 13.06.2018 г. и наложен на 14.06.2018 г.

На 17.06.2020 г. взискателят е подал молба за извършване на опис и продажба на движими вещи в жилището на длъжника.

С атакуваното Постановление от 18.06.2020 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК след като е приел, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Пловдив, излага следните правни съображения:

В разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е предвидена хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 433ал.1, т. 8 от ГПК ще бъде осъществен когато в продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство. В този случай съдебният изпълнител действа при обвързана компетентност, която касае единствено правомощията му да провери дали е налице някоя от визираните в закона хипотези, след което формално да я обяви, посредством постановеното постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Посочения в закона срок е преклузивен, а постановлението на съдия изпълнителят има декларативно, а не конститутивно действие, при което същото е последица, а не предпоставка за издаването му.

В настоящия случай не се установява основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От образуването на изпълнителното производство взискателят е осъществил активни действия за прилагането на изпълнителни способи като не се констатира негово бездействие за период от две години. Последното се отнася и за времето от 14.05.2018г. - молбата на взискателя за налагането на запор на банкови сметки на длъжника до 17.06.2020 г.-молбата на взискателя за опис и продажба на движими вещи на длъжника, съображенията за това са следните:

С решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.

Със Закона за изменени и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 1, като е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Констатира се, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не е сред предвидените в точка II "Граждански и търговски съдебни производства" от Приложение към чл. 3, т. 1 от закона.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". ЗИД на закона е обнародван в ДВ - бр. 44 от 13.05.2020 г., при което сроковете започват да текат от 21.05.2020 г.

Изложената нормативна уредба обосновава извода, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текъл срок за извършването от взискателя на изпълнителни действия по делото, поради което неизвършването на такива не следва да се приема за процесуално бездействие. В предвид това не би могло да се приеме, че от 14.05.2018г. до 17.06.2020 г. е изтекъл двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, което води до извода, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата за прекратяването на изп.производство по право.

Ето защо, постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 10042/2014 г. (20145330410042) на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде  отменено, както и делото следва да се върне на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителното производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 18.06.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 10042/2014 г. (20145330410042) по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

ВРЪЩА Изпълнително дело № 10042/2014 г. (20145330410042) по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив за продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                                       2.