Номер 332514.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502849 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 2849 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу
определение № 260204 от 19.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 7002 по описа за 2020 г. на
Районен съд - Варна, деветнадесети състав, в частта, с която е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за обезсилване на издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК № 2957 от 26.06.2020 г. в
частта на присъдените разноски в размер на 325 лева.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в
обжалваната му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, както и в
противоречие на закона. Изложени са доводи, че изобщо липсва произнасяне дали се приема
възражението на длъжника по член 414а, алинея 2 от ГПК. Неправилни са изводите на ВРС,
че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно, че дължи разноски. Сочи се,
че длъжникът не е надлежно информиран за извършена ацесия, а уведомлението от цедента
по член 99, алинея 4 от ЗЗД е представено с депозираното заявление по член 410 от ГПК, но
без доказателства за връчването му. По тази причина и след като до връчването на
съобщението за издадената заповед за изпълнение на частния жалбоподател не е било
известно обстоятелството, че заявителят Теодора Миланова е негов кредитор, то не е могло
да изпълни извънсъдебно задължението си. Моли в тази връзка да се отмени определението
1
в обжалваната му част и се постанови друго, с което се приеме възражението и по
отношение на сумата от 325 лева – разноски в производството по издаването на заповед за
изпълнение. Претендират се и разноски и пред настоящата инстанция.
В отговор на частната жалба Т. П. М. оспорва доводите в нея. Изразява становище, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата
на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 27.05.2020 г. на Т. П. М.
за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про
продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лева – платена при начална липса на
основание такса за възстановяване преноса на електроенергия по касов бон от 03.12.2018 г.,
заплатена от потребителя Н.Х.М. което вземане е придобито от заявителя на основание
договор за цесия от 11.05.2020 г. от потребителя–цедент, за който длъжникът е уведомен по
електронен път на 22.05.2020 г., получено на 26.05.2020 г., както и за съдебни разноски в
общ размер от 325 лв.
С разпореждане № 21335 от 26.06.2020 г. ВРС с извод за наличие на положителни
предпоставки и липса на пречки по член 410 от ГПК е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 2957
от 26.06.2020 г.
На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника
на 02.07.2020 г., видно от съобщение на лист 6 от първоинстанционното дело.
На 03.08.2020 г., в срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства –
платежно нареждане от 31.07.20209 г., удостоверяващо плащане на сумата от 19,36 лева.
Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лева, ведно със
законната лихва. Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с
поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – не е бил уведомен от Теодора
Миланова за извършената цесия. Така обосновава, че с поведението си „Енерго-про
2
продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи
разноски за производството. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в
частта относно разноските.
Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а,
алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя на 11.08.2020 г. /лист 21 от
първоинстанционното дело/.
На 14.08.2020 г. по делото е постъпило становище от Теодора Миланова,
обективиращо довод, че задължението е било изискуемо от момента на уведомяване на
длъжника със заявлението по член 410 от ГПК. Оспорил искането на длъжника за
обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с
неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и
невръщането й преди делото „Енерго-про продажби“ АД е дало повод за предявяване на
вземането по съдебен ред, поради което възражението му по член 414а, алинея 2 от ГПК е
неоснователно.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал извод, че член 414а,
алинея 4 от ГПК урежда единствената хипотеза, при която следва да се обезсили издадена
заповед за изпълнение и тя е при липса на подаване на становище от заявителя в дадения му
от съда срок по реда на член 414а, алинея 3 от ГПК, но в случая е налице подадено
становище, поради което съдът не следва да обезсилва издадената заповед в тази част.
Съгласно член 404, точка 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след
като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника - член 406, алинея 1 от ГПК. Член 416 от ГПК визира,
че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или
същото е оттеглено, респективно след влизане в сила на решението за установяване на
вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и
отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр.д.№
7002/2020 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по
член 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение по член 414а от ГПК. За разлика от възражението по член 414 от
ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта по основание или по размер, то с
възражението по член 414а от ГПК такова оспорване няма, доколкото то е основано на
твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно
изпълнение.
3
Разпоредбата на член 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното
производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. В алинея 4 на член 414а от ГПК са уредени две хипотези: първата -
когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил
задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде
становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице
реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника, изключващо
отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е подадено от
заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това
„произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор
чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако
приеме въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените
доказателства по делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът не е станал
повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението по член 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по член 414а от
ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е
постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да
се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение поради липса
на изпълняемо право до размера на платеното, респективно до този на разноските. В тази
хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането
за изпълнителния лист – по аргумент от член 407, алинея 1 от ГПК. И обратно – ако приеме,
че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема
възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично
защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист.
Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства, че доброволно
изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от
длъжника в срока по член 412, точка 8 от ГПК.
В частта за разноските с оглед конкретиката на случая, съобразено с
предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства, следва да бъде
прието, че възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК е основателно. Безспорно е от
доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че извършената цесия,
както и покана за плащане, са съобщени на „Енерго-про продажби“ АД на 26.05.2020 г. Това
води до извод, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не
е дало повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено на 26.05.2020 г.;
заявлението е депозирано пред РС – Велико Търново на 27.05.2020 г.; длъжникът не е
4
получил съдействие от кредитора с оглед времето на депозиране на заявлението по член 410
от ГПК – един ден след уведомяването. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради
което и на основание член 414а, алинея 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на
възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането
и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни
производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с
права.
Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да
бъде отменен.
При този изход на делото по частната жалба и на основание член 78, алинея 1 от ГПК
и направеното в тази връзка искане частният жалбоподател има право на разноски.
Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно доказателствата
възлиза на 255 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса
за частната жалба пред въззивната инстанция, поради което в този размер разноските следва
да се възложат в тежест на ответника по частната жалба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260204 от 19.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 7002 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, деветнадесети състав, в частта, с която е оставено
без уважение искането на „Енерго-про продажби“ АД за обезсилване на издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК № 2957 от
26.06.2020 г. в частта на присъдените разноски в размер на 325 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА възражението на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
тауърс – Г по член 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2957 от
26.06.2020 г.
5
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 2957 от 26.06.2020 г., издадена по гр.д.№
7002/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, в която е разпоредено „Енерго- про
Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г да заплати на Т. П. М. ЕГН ********** от
град Горна Оряховица - ул. „Борима“ № 6 сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА Т. П. М. ЕГН ********** от град Горна Оряховица – ул. „Борима“ № 6 да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 255 /двеста
петдесет и пет/ лева, представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от член 274, алинея 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6