Решение по дело №846/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 182
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20183120100846
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№182/9.10.2019г.

 

гр.Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 18.09.2019г., в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 846 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от ***, ЕИК ***, против И.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дол, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което ответника не е направил.

Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 409,83 лв  представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 01.08.2013 г. до 01.06.2015 г. за обект-имот, находящ се в ***, сумата 133,28 лв, представляваща лихва за забава за периода от 03.10.2013 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Назначеният от съда особен представител  по реда на чл. 47 ГПК за ответника излага, че исковете са недопустими и неоснователни. Сочи, че представената справка за недобора на частен абонат не носи подпис на ответника поради това не следва да се цени като годно доказателство от съда, оспорва начина, методиката и основанието на начисляване на количеството потребени от ответника ВиК услуги, годността и изправността на техническото средство, извършило замерванията през процесния период, както и обстоятелството, че фактурираното количество вода е реално доставено и потребено от абоната. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за установяване извършено по надлежен ред отчитане на изразходвани количества вода, като и че отчитането на количествата питейна вода не е направено в присъствието на абоната, негов представител или свидетел. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за процесния период поради липса на представени доказателства от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по фактури за периода от м.09.2013г. до м.10.2014г.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа  и страна:

По частно гражданско дело № 1131/2017 г. на ДРС е издадена Заповед № 766/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** дол, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 490,42 лв  представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №***, за периода от 03.06.2013 г. до 01.06.2015 г. за обект-имот, находящ се в ***, сумата 172,82 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 01.08.2013 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен  № *** за периода 01.07.2013 г. – 29.10.2017 г.

Представено по делото е справка от СВ  - Девня, получена по ел. път, видно от която ответникът И.М.Д. е собственик от м.03. 1999г. на недвижими имоти  -земя и сгради , в ***.

Представени са общо 2 броя копия на карнетни листи, съдържащи показанията на отчетената вода по партида  №***, адрес в с. ***, период от м.05.2012г. до 03.08.2015г.

От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № *** за периода от 01.08.2013 г. до 01.06.2015 г. са в общ размер 409,83 лв. по фактури, издадени за периода 03.09.2013г. до 09.06.2015г. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 133,35 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 29.10.2017 г. Титуляр към датата на проверката от вещото лице  -16.04.2019г., в базата данни на ищеца  на пратида с аб. №***  е ответника И.М.Д., като по данни от справка от СВ  имотът е негова собственост и е придобит по дарение. По счетоводни данни  при ищеца ответникът е извършил плащане на 04.06.2018г.  в размер на 125 лв, от които 5,52 лв по фактура **********/04.04.2014г.,която е в размер на 12,86 лв. Сумата покрива частично главница от 0,19 лв., с което задължението по фактурата остава 12,67 лв.

От заключението на приетата по делото СТЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните се установява, че в началото на процесния период  на 01.08.2013г. на обекта в с. ***  е монтиран водомер с фабр. №025519 –сух – 5м3 с първоначално показване на същия от 01.07.2012г.  -0м3. Показанието на същия за 01.08.2013г. е 160м3. На водомера е имало пломба с 299701. На 12.06.2014г. водомерът с фабр. №025519  -сух -5м3 е сменен с друг –фабр. №029832 –сух – 5м3 и пломба 322661 при първоначално показание 0м3. Общото количество вода, отчетено по водомер като доставено за процесния период 01.08.2013г – 01.06.2015г. е 255 м3. Устно вещото лице излага в о.с.з., че средната консумация на вода е нормална като количество, през летните месеци може да се покачи предвид, че в селска къща обикновено се полива селскостопанска продукция.  За месеците юли, август, септември и октомври 2014г., както и за месеците април и май 2015г.  в карнета е записана бележка “ проверка “. В карнета за някои от месеците няма подпис на абоната и на инкасатора. Устно вещото лице в о.с.з. излага, че смята, че показанията за потребената вода за отчетните периоди въпреки че няма подпис на потребителя е отчетена документално от инкасатора, тъй като не е записан “ служебен отчет “. При отчетено потребление за периода 01.08.2013г- 01.06.2015г.  255м3 и ед. Цена на 1м3 вода от 1,34 лв без ДДС дължимата сума за главница е 341,70 лв без ДДС и съответно 410,04 лв с ДДС, а претендираната лихва е в размер на 13,28 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства и в частност справка от СВ Девня, получена по ел. път и установеното от вещите лица по ССЕ и СТЕ, че за ответника И.М.Д. има открита партида при ищеца за доставка на ВиК услуги за имот в ***, са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответникът е собственик на имота и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на пар. 1, т.2, б."а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като ищецът е представил с исковата молба доказателства за публично оповестяване и одобряване от регулаторния орган ДКЕВР на предложените от ищеца Общи условия. Съгласно чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването на индивидуално споразумение не препятства приложимостта на Общите условия, чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан индивидуален договор, отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават подчинени на публикуваните Общи условия, т.е направеното от назначеният от съда особен представител  по реда на чл. 47 ГПК за ответника оспорване за липса на сключен договор с ответника без оспорване на обстоятелството, че същия е лице, попадащо в пределите на чл.2, ал.1 от Общите условия, не може да обоснове извод за липса на пасивна легитимация  на ответника И.М.Д. по задължението за плащане на дължимото на ищеца. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид договори. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ответникът чрез особения представител, назначен по реда на чл.47 ГПК твърди, че представеният карнет не установява потребеното количество вода, тъй като липсват подписи срещу всеки запис. Тъй като отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което не е необходимо да бъде устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера.Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в Общите условия  или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно Общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година/6 месеца според първите представени от ищеца Общи условия / от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. При липсата на данни за противното съдът приема, че ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както е отразено в представеното копие от карнета за процесния период от м.08.2013г. до м.08.2014г. С оглед отбелязаното за последното отчитане в присъствие на абоната или негов представител на 01.08.2014г. съдът приема, че до тази дата извършените вписвания в карнетните листи са достоверни, като до тази дата дружеството - ищец е предоставило ВиК услуги на ответника и същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност. Ето защо  съдът не възприема изложените от особения представител, назначен по реда на чл.47 ГПК за ответника доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период до м.08.2014г. , тъй като за този месец е положен подпис на абоната и на инкасатора, а в карнета за този месец е отбелязано “ Проверка “. Наличието на подпис срещу показанието на водомера при липса на възражения от абоната за предходния период, съдът приема като съгласие с отчетеното до тази дата. За същия този период от време обаче вземанията на ищеца са погасени поради изтекла давност. Съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането.  Най-старото от задълженията е за доставена услуга считано от 04.10.2013г., а заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№1131/2017г. е по заявление депозирано в съда на 31.10.2017г. При това положение съдът приема с оглед общите правила на чл.111, ал.1, б. “в” от ЗЗД, че суми за главница и мораторни лихви се дължат само за времето от три години назад, т.е от 31.10.2014г. като за този период от време с оглед липсата на подпис за абоната в така представения карнет исковете са неоснователни тъй като не може да се приеме за установено по какъв начин е извършено отчитането на процесния водомер и потребеното количество вода

За пълнота на изложението следва да се отбележи относно констатираното от вещото лице по ССЕ частично плащане по фактура №**********/04.04.2014г. , че така извършеното от длъжника плащане може да се изтълкува като признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б."а" ЗЗД, но само по отношение на платената сума

При горните съображения съда счита, че ответникът не дължи на ищеца и никоя от претендираните суми за лихва за забава, т.н. мораторна лихва, тъй като вземането за лихва за забава е акцесорно по отношение на главното вземане и следва неговата съдба.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя В. В.против И.М.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, искове за установяване съществуване на вземането по реда на чл.422 във вр. чл.415 и чл.410 от ГПК,  за сумата в размер на 409,83  лв / четиристотин и девет лева и 83 стотинки / лева, представляваща остатък от главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода 01.08.2013г – 01.06.2015г. на адрес в ***, обл. Варна и акцесорното вземане  в размер на 133,28 лв / сто тридесет и три лева и 28 стотинки / за мораторна лихва върху тази главница от падежа на съотв. горепосочена фактура до 29.10.2017г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

        

След влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №1131/2017г. по описа на ДРС

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................