№ 293
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000502911 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 4577 от 18.08.2023 г. по гр. дело № 6084/2022 г. Софийски
градски съд, ГО, І-2 състав, е отхвърлил изцяло предявените от А. Т. И. срещу
Столична община искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди
- болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
непозволено увреждане - падане на 26.01.2021 г. в подлеза на гара „Подуяне“
в гр. София, както и сумата 1 500,85 лв. - обезщетение за имуществените
вреди, в резултат на същия инцидент, под формата на разходи за лечение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът А. И.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с подробно развити
оплатквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на
съществени съдопроизводствени правила и необоснованост.
Въззиваемата страна Столична община оспорва въззивната жалба по
съображения, излоажени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ответника ДЗЗД „Грийн партнърс-
БКС“ също оспорва въззивната жалба.
1
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД от А. Т. И. срещу Столична община за
присъждане на обезщетения за имуществените и неимуществените вреди,
които ищецът е понесъл в следствие на падане в участъка между стълбите и
подлеза на гара „Подуяне“ в Столицата, настъпил в светлата част на
денонощието около 14 часа на 26.01.2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба гаранционно-
обезпечителната отговорност на Общината като възложител на работата е
обоснована с това, че като не е положила необходимата грижа и като не е
предприела необходимите действия по обезопасяване на настилката на
пространството между стълбите и подлеза чрез обработването му
посредством разпръскване на подходящи смеси, както и чрез механично или
ръчно почистване на снега и леда, в нарушение на Закона за пътищата, тя е
станала причина за настъпване на вредите – неимуществени, изразяващи се в
болки и страдания, описани в показанията на свидетеля И. и в заключението
на вещото лице д-р М. М., както и имуществени такива, представляващи
разходи за лечение, направени по представените фактура № ********** от
01.03.2021 г. за сумата от 1000 лв., фактура № ********** от 01.03.2021 г. за
сумата от 400 лв., фактура № ********** от 01.03.2021 г. за сумата от 70.37
лв., фактура № ********** от 03.06.2021 г. за сумата от 10 лв. и фактура №
********* от 29.06.2021 г. за сумата от 20,48 лв.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от приетата пред първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза, обаче, така очертаният механизъм на
настъпване на вредата не се установява. Видно от приетото по делото писмо
вх. № 44847/11.05.2023 г. на СГС от Националния институт по метеорология
и хидрология, предоставящо справка за периода от 24.01.2021 г. – 27.01.2021
г. за средната дневна температура на въздуха и количество на валежите в
района на гр. София, за процесната дата на инцидента - 26.01.2021 г., средната
дневна температура на въздуха е била положителна от 2,2 градуса по Целзий,
като видът на валежите е бил от дъжд и сняг. Количествата са били
минимални и не е имало натрупана снежна покривка. Тези официални данни
не само не кореспондират, но и пряко опровергават показанията, дадени от
свидетеля И., син на ищеца, че в подлеза, където отишъл, след като баща му
го извикал по телефона, е имало следи от приплъзване, като върху стъпалата е
имало „доста дебел сняг“, стъпалата „буквално не се виждали от сняг“,
виждало се къде е било приплъзването и си личало, че баща му се е
подхлъзнал. Преценил, че това са следите на баща му, тъй като нямало други
хора. По делото не са установени преки очевидци с лични възприятия за
процесния инцидент. Другият разпитан свидетел Н., който също пристигнал
на мястото след инцидента и е разбрал за него от пострадалия, заявява, че не
2
си спомня, дали в този ден е имало сняг по стълбите на подлеза или просто са
били мокри, но си спомня, че като изнесли пострадалия от подлеза, навън
прехвърчал сняг.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на пешеходните подлези се организира от съответната община.
Поради това, неизпълнението на задълженията по поддръжка на подлеза на
гара „Подуене“ в гр. София от съответните длъжностни лица е основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична
Община като възложител на работата. Тъй като отговорността е обективна,
ищецът не е длъжен да установява вина на конкретни служители на
ответника. В негова доказателствена тежест, обаче, е да докаже осъществено
противоправно действие или бездействие, както и начинът на настъпването на
вредата, очертаващ причинно-следствената връзка между деянието и
противоправния резултат. В случая ищецът не доказа чрез провеждане на
нужното пълно и главно доказване твърдението си, че уврежданията и
съпътствалите ги вреди са настъпили именно след падане върху непочистена
настилка в посочената част между стълбите и пешеходния подлез на гара
„Подуяне“ в гр. София. Напротив, свидетелите И. и Н. са намерили ищеца в
пространството на самия подлез, а не по стълбите, отвеждащи към него. На
следващо място, не се установи падането на ищеца да се дължи на непочистен
сняг или на хлъзгава поради неподдържане настилка. Въз основа на
събраните писмени доказателства по делото настоящия състав приема, че в
процесния ден не е имало натрупана снежна покривка в района на инцидента.
Соченото от свидетелите, че влажната настилика в подлеза била хлъзгава,
изразява тяхно мнение и не отразява този обективен факт, а обстоятелството,
че на посоченото място други инциденти не са настъпвали при мокро и
влажно време в продължение на години, според св. Н., е индиция по-скоро за
обратното. При метеорологичните обстоятелства, установени по делото,
ищецът е следвало да положи по-голямо внимание при придвижването си,
като падането му следва да се приеме като следствие на неговото собствено
поведение, а не на неизпълнение на задълженията на ответника по поддръжка
на съоръжението, за което не се събраха достатъчно данни да се е намирало в
състояние, създаващо опасност за пешеходците. След като не се доказа
подлезът да е бил в състояние на потенциална опасност поради непочистване,
не може Общината да бъде държана отговорна и за необозначаване на
заледени, заснежени или неподдържани участъци в него, както се поддържа в
исковата молба.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита че, единствено
поведението на ищеца се намира в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпилия инцидент. Ищецът е следвало да прояви
нужната предпазливост при движението си, с оглед на валящия дъжд и сняг,
за да може да остане стабилен.
3
От изложеното е явно, че в случая липсва бездействие, което да е от
естество да ангажира обективната безвиновна гаранционно-обезпечителна
деликтна отговорност на Общината. Ето защо и поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата Столична община се дължат сторените разноски в настоящото
производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4577 от 18.08.2023 г. по гр. дело №
6084/2022 г. Софийски градски съд, ГО, І-2 състав.
ОСЪЖДА А. Т. И. с ЕГН-**********, с местожителство в гр. ***, ж. к.
„***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на Столична община, БУЛСТАТ: 00696327, със седалище: гр. София, ул.
"Московска" № 33, юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 200 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач ДЗЗД
„Грийн партнърс - БКС“ с БУЛСТАТ: *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4