№ 92
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Св. М. Л.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500205 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7568/21.05.2022 г. от П. на РБ против решение
№ 272/04.03.2022 г., постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта,
с която е осъдена П. да заплати на Г. Г. СТ. ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Х.К.“ № 1, Делови център П., ет. 6, офис 606, адвокат Т.Е. сумата от 5 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от
НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012г. на РП - Р.,
производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление, ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и
да отхвърли иска или да намали размера на присъденото обезщетение.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8993/04.04.2022 г. от Г. Г. СТ. ЕГН
********** против решение № 272/04.03.2022 г., постановено по г. д. № 2410/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на П. да заплати
сумата над присъдения размер от 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка
1
с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от
НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р.,
производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на 1 800.00
лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял във връзка с
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от
НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р.,
производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да уважи претенциите в пълен размер. Претендира разноски.
Ответник П. на РБ счита, че жалбата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени от Г. Г. СТ. ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 1,
Делови център П., ет. 6, офис 606, адвокат Т.Е. против П. на РБ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е
претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр.
пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни
деянието да съставлява престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за
заплащане на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които е
претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр.
пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни
деянието да съставлява престъпление. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
В исковата молба се твърди, че против С. е водено ДП № 1084/2012 г. по описа на
ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП – Р. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК,
производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от документите по приложеното
наказателно дело.
Хронологията на наказателното производство е следната:
На 24.01.2012 г., в ОП-Р. е депозирана жалба вх. № 105/2012 г., от П.П., в
качеството на управител на „С.з.“ ООД. В нея се твърди, че на 23.01.2012 г. била уведомена
по телефон, а после се уверила и лично, след отиване на място, че двамата синове на Г.С.,
подпомагани от други лица, изнасяли имущество на дружеството от игралната зала на адрес:
2
гр. Р., ул. „Р.Д.“ № 32, но въпреки обаждането и до полицията, не получила съдействие за
предотвратяване ограбването на залата, извършено от съдружника С. еднолично, без
знанието на останалите съдружници и на нея, като управител на дружеството, като
присвоеното от него имущество е на стойност от около 150 000.00 лева. Моли срещу Г.С. да
се започне досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, както и да
се окаже съдействие за осигуряване на достъп до игралната зала, до която, използвайки
факта, че другите двама съдружници не живеят в България, Г.С. не давал, нито е
предоставял необходимите документи и отчет ( т. 1 от ДП № 1084/2012 г., л. 79 - л. 80).
С постановление на прокурор от ОП-Р. от 25.01.2012 г., жалбата е изпратена по
компетентност на РП-Р. (л. 78, т.1 от ДП).
С писмо от 30.01.2012 г. на прокурор при РП-Р., на ОД на МВР-Р. са изпратени
материалите по образуваната пр. пр. № 301/2012 г., за провеждане в 10-дневен срок на
предварителна проверка с оглед престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК или друго
престъпление по НК, като извършването на проверката е възложено на К.К. (л. 40 от том 1
на ДП).
На 09.04.2012 г., от К.К. е изготвена докладна записка по ЗМ-1084/2012 г., с
предложение преписката и събраните при проверката материали да се върнат на РП-Р. с
мнение за образуване на досъдебно производство срещу Г.С. за извършено престъпление по
чл. 323, ал. 1 от НК (л. 38 - 39 от том 1 на ДП).
Описаното в докладната записка кореспондира в общи линии на данните от
събраните при проверката обяснения, като от дадените от Г.С. на 07.03.2012 г. е видно, че не
отрича извършените действия, описани в жалбата на П.П., но отрича да е присвоил
имуществото, а твърди, да го е прибрал на отговорно пазене в два гаража (л. 57, том 1 от
ДП).
Описаната докладна записка е постъпила ведно с материалите по преписката в
РП-Р. на 12.04.2012г. (л. 37, т. 1 от ДП), като с постановление от 17.05.2012 г., прокурор от
РП-Р. е отказал да образува досъдебно производство, тъй като установените факти не
разкриват фактически състав на престъпление от общ характер, а претенциите, които лицата,
ангажирани със случая, имат помежду си, следва да се уредят по реда на ГПК или на ТЗ (л.
27-28 от т. 1 на ДП).
Това постановление е било обжалвано от П.П. на 28.05.2012 г.
С постановление на прокурор от ОП-Р. от 31.05.2012 г., жалбата на П.П. е
уважена, постановлението на РП-Р. от 17.05.2012 г. е отменено и преписката е върната на
РП- Р. за решаване по същество.
На 04.07.2012 г., с постановление на прокурор при РП-Р., въз основа на
материалите по пр. пр. № 301/2012 г., срещу неизвестен извършител, за противозаконно
присвояване на 23.01.2012 г. в гр. Р. на чужди движими вещи, които владеел, собственост на
„С.з.“ ООД, престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е образувано ДП-Дознание № 2933/2012 г.
по описа на РП-Р..
3
С постановление на прокурор от РП-Р. от 21.02.2013 г., към материалите по ДП
№ 2933/12г. по описа на РП-Р. са присъединени и материалите по образуваната по жалба от
29.11.2012 г. на С.С. - търговски представител на З. АД пр. пр. № 4177/2012 г.
В периода от 04.07.2012 г. до 10.12.2015 г., на която последна дата ищецът
твърди да е бил привлечен като обвиняем по ДП №1084/12г., Г.С. е бил разпитван в
качеството му на свидетел и са били извършвани очни ставки между него и други лица, пак
в това му качество.
В хода на разследването по ДП № 2933/2012 г. по описа на РП-Р. (ДП
№1084/2012 г. по описа на ОД на МВР- Р.), освен многократните продължавания на срока за
разследване, производството е било спряно с постановление от 05.06.2013 г. и възобновено с
постановление от 08.08.2013 г.
На 08.10.13г. разследващият полицай е приключил разследването по ДП №
1084/2012 г. по описа на ОД на МВР-Р., ДП № 2933/12г. по описа на РП Р. с мнение за
прекратяване на производството, тъй като установени по него факти сочат на неуредени
граждански отношения между страните. Производството е било прекратено с постановление
от 08.11.2013 г., но е било отменено с окончателно определение по ВЧНД № 63/2014 г. на
ОС-Р., с което е потвърдено определението на РС-Р. по ЧНД № 2882/2013 г. за
постановената отмяна и връщане на делото на П., тъй като са приети за незаконосъобразни
изводите на прокурора, за това, че липсват категорични обективни доказателства Г.С. да е
изнесъл и пренесъл в гаража си чуждо имущество, с намерение да го присвои (чл. 206, ал. 1
от НК), както и че липсват доказателства за извършено от Г.С. престъпление по чл. 323, ал.
1 от НК.
На 03.09.2014 г. разследващия орган е излязъл с мнение, че производството по
ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР-Р., ДП № 2933/2012г. по описа на РП-Р., водено
срещу неизвестен извършител, следва да се прекрати, тъй като и при извършените
допълнително действия по разследването не са събрани доказателства за извършено
престъпление от общ характер.
С Постановление от 29.10.2014 г. досъдебното производство е отново прекратено,
Това постановление също е било обжалвано от „С.з.“ ООД пред съда и с влязло в сила на
14.01.2015 г. определение на съда, след пренасянето му на две инстанции, е отменено, тъй
като събраните материали налагали извода за наличие на данни за извършване както на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, така и на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, а
делото върнато на П., за да прецени отново доколко Г.С. е извършил престъпления по всеки
от двата визирани състава на престъпления.
С Постановление от 10.12.2015 г., въз основа на достатъчно събрани
доказателства за виновността на лицето Г.С., разследващият орган по ДП № 1084/2012 г. по
описа на ОД МВР-Р. го е привлякъл като обвиняем в извършване на престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК.
Към датата на повдигане на обвинение от ответника в извършване на
4
престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, Г.С. не е бил осъждан (справка на л. 33, т. 6 ДП).
По внесен на 27.01.2016 г. в РС-Р. обвинителен акт на РП-Р. срещу Г.С. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК е образувано НОХД № 209/2016 г. на РС-Р.. С присъда
№ 48/08.04.2016 г. Г.С. е признат за виновен, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
По жалба на Г.С. е било образувано ВНОХД № 318/2016г. на ОС-Р.. С решение
№ 121/19.09.2016 г. присъдата на РС-Р. е била изцяло отменена и делото е било върнато на
РС-Р. за разглеждането му от друг състав.
Образувано е НОХД № 1869/2016 г. и с разпореждане от 04.10.2016 г. делото е
прекратено и върнато на РП-Р. за изпълнение на дадени от съда указания.
С постановление от 02.02.2017 г. досъдебното производство е било отново
прекратено от прокурора, но това постановление е било също отменено след подадена
срещу него жалба от „С.з.“ ООД с влязло в сила на 11.05.17г. определение на съда,
преминавайки на разглеждане от две инстанции.
С постановление от 30.03.2018 г. на прокурор при РП-Р. досъдебното
производство е било за пореден път прекратено.
Това постановление е било също обжалвано от „С.з.“ ООД и отменено с влязло в
сила на 17.08.2018 г. определение на съда, при производството протекло на две инстанции.
С постановление от 29.04.2020 г. на прокурор от РП-Р., ДП е за пореден път
прекратено изцяло досежно повдигнатото на Г.С. обвинение за извършване на престъпление
по чл. 323, ал. 1 от НК. Същото е потвърдено с постановление от 31.03.2021 г. на ОП-Р..
Наказателното производство е продължило около 9 години. Това е така, тъй като
за фактическо начало на наказателното преследване следва да се приеме датата на първото
действие против ищеца, свързано с наказателното производство - 07.03.2012 г., когато за
първи път С. е разпитан по предмета на наказателното производство, а не е датата
10.12.2015 г. (на привличане като обвиняем). Крайната дата е 31.03.2021 г.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да
бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
І. по искът за неимуществени вреди:
Както вече беше посочено, налице са основания за ангажиране отговорността на
Държавата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Спорът е за неговия размер.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство
на С. е причинен тежък емоционален стрес, дълбока емоционална травма, психически срив,
нервност, разсеяност, притеснение, напрегнатост, общо безпокойство, безсъние, затваряне в
5
себе си, видимо отслабване, изключително тежък срив на самочувствието, защото се ползвал
с добра репутация - бил кмет на гр. Антоново, началник капитално строителство на
многооборотното предприятие „П.К.“ в гр. Р., имал самочувствие, бил уважаван от колегите
си, имал амбиции и изграден имидж на добросъвестен, коректен и отговорен служител, и
дори след прекратяване на производството у него не било премахнато чувството, че има
негативна атестация на обществото, тежко засягане на финансовото му състояние, сериозно
засягане на социалната му реализация. Причинени били сериозни здравословни проблеми,
вследствие на преживения от ДП стрес и тревоги/преживени негативни емоции/, изразили се
в: развитие диабет на медикаментозно лечение, високо кръвно налягане и исхемия на
сърцето, развита вследствие на повишаването на кръвната захар глаукома, наложила
неколкократни интервенции в болница, като към датата на исковата молба почти не вижда.
Влошаване на здравословното му състояние, наложило посещения при невролози, психиатри
и извършване на множество изследвания, с неколкократни приеми по спешност в болница
със съмнения за инфаркт, както и забавяне на движенията му, получаване на паник атаки и
лека форма на инсулт.
Според заключението на медицинската експертиза, изготвено по писмени данни,
които датират от 2017 г. – 2021 г. (л. 121 – 125 от делото на ОС), съгласно мотивите към ЕР
на ТЕЛК от 2021 г. и етапната епикриза от личния лекар от 2019 г., С. страда от диабет и
хипертония повече от 10 години, което означава, че тези заболявания датират от 2009 г. –
2010 г. Лекува и глаукома от повече от 6 години, като дясното око е оперирано за глаукома
през 2012 г.
Както вече беше посочено, настоящата инстанция намира, че първото действие
против ищеца, свързано с наказателното производство е от 07.03.2012 г. Следователно тези
заболявания не са в причинна връзка с него.
Според вече коментираната експертиза, от направените изследвания на С. е
видно, че е налице добър контрол на нивата на кръвна захар, включително и нивото на
гликирания хемоглобин. Установената диабетна ретинопатия е резултат на комплексното
влияния на рисковите фактори. На базата на представените по делото документи не може да
бъде направена преценка дали е налице и в каква степен влошаване на състоянието по
отношение на глаукомата от воденото наказателно производство. На базата на
представените по делото документи не може да бъде направена преценка дали е налице и в
каква степен влошаване на състоянието по отношение на артериалната хипертония и
хипертоничното сърце. Налице е ново заболяване по време на наказателното производство –
мозъчен инфаркт. Стресът индиректно оказва влияние върху нивата на кръвната захар.
Диабетът не е пряка причина за настъпване на глаукома, но е рисков фактор за нейното
появяване.
Видно от показанията на свидетел С.а – съпруга на ищеца (л. 132 от делото на
ОС), съпругът и е бил много деен и енергичен човек, че работел много и управлявал голяма
група хора, но особено след като чул присъдата, станал апатичен, не искал да се движи и да
се събира с хората, отказвал всякакви срещи с приятели, отказвал абсолютно всякаква
6
връзка с хората, а те имали много приятели. Повече си лежал затворен на тъмно, макар от
приятелите им, които знаят, всички казвали, че той няма вина за нищо и хората не са си
променили отношението към него, но той се притеснява, че ще го гледат с лошо око и затова
се усамотявал, да не се вижда с хората. Започнал да вдига кръвно, когато разбрал, че
съдружниците му искат да го изключат, а проблемите с тях започнали края на 2011 г. или
началото на 2012 г., като през 2013 г. – 2014 г. много се влошил. Диабетът също го
отключил може би в края на годината, а след това започнали проблемите със зрението и му
правили две операции на очите, някъде 2017 г. – 2018 г., тъй че сега с едното око не вижда
изобщо, а с другото 80 - 85%.
Видно от показанията на свидетел М.М. (л. 133 от делото на ОС), ищецът е бил
дълги години ръководител на строителство, ремонт и поддръжка на завод „П.К.“ в гр. Р..
Всички колеги от завода гарантирали за добрите ръководни качества и управленски методи
на ищеца, като той бил с много добра репутация, прям и разбиращ от работата си човек, но
след като бил осъден, за което М. разбрал от самия ищец, като не бил чувал от никъде
другаде за тези проблеми, нито е чувал да се носят слухове в тази връзка, вижданията и
чуванията му с ищеца, с когото винаги били поддържали много близки отношения,
намалели, защото ищецът бил изпаднал в една депресия.
Видно от показанията на свидетел С. – син на ищеца (л. 133 от делото на ОС),
баща му имал в целия град реноме на почтен човек, със знания в областта, в която е работил,
като началник на капитално строителство в един от най-големите заводи в гр. Р.. След
проблемите с П. и особено след присъдата от 2016 г. тотално се дезинтересирал от всичко.
Свидетелят твърди, че знае само за едно досъдебно производство, водено от П. срещу баща
му - производството, което се водело срещу баща му от съдружници, които имал в една
фирма, чрез управителя на фирмата, относно имуществото и, за което той имал доста големи
притеснения, защото за пръв път му се случвало да бъде викан и разпитван, да дава
обяснения. Напрежението в него станало повече, когато се стигнало до обвинителен акт.
Още преди присъдата, баща му бил разсеян, постоянно обяснявал как няма доверие в
системата и че ще го осъдят, притеснявал се, че ще го вкарат в затвора.
По делото не са представени доказателства за обстоятелството, че ищецът е
заемал изборна длъжност – кмет.
При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно производство,
обвинение за престъпление, което не е тежко, постановяване на осъдителна присъда, която е
била отменена, личните и професионалните притеснения, невъзстановяване от преживяното,
наличие на здравословни проблеми, някои от които преди започване на наказателното
преследване, но получили развитие в периода на наказателното производство с недобра
перспектива за възстановяване и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД,
настоящата инстанция намира, че сумата от 30 000.00 лева е най – адекватен паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно производство. Ето
защо следва да бъде присъдена сумата от 30 000.00 лева, а до пълния предявен размер от
100 000.00 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
7
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде отменено над размера от 5 000.00 лева до
размера от 30 000.00 лева и да бъда присъдена сумата от още 25 000.00 лева.
За размера над 30 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
ІІ. по искът за имуществени вреди:
В исковата молба се претендира и сумата от 1 800.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от
ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП №
1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството
за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление –
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство.
По делото не са ангажирани годни доказателства, които да доказват твърдяното
плащане.
Видно от представения договор № 3491/01.09.2016 г. (л. 49 – 50 от делото на ОС),
С. е ангажирал адвокатска защита в рамките на наказателното производство, а уговореното
възнаграждение е в размер на 1 800.00 лева с ДДС, платимо в брой на касата на
адвокатското дружество или по банков път. В представената с исковата молба фактура №
**********/21.09.2016 г. за сумата от 500.00 лева, която има характер на частен
свидетелстващ документ, изрично е посочено, че сумата по нея е платена по сметка. Но тя
не представлява документ, който да доказва плащане по сметка.
Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва бъда потвърдено.
С оглед горното, на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена П. на
Република България да заплати на Г. Г. СТ. ЕГН ********** сумата от 605.00 лева,
представляваща разноски в производството пред двете инстанции по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 272/04.03.2022 г., постановено по г. д. № 2410/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Г. СТ. ЕГН ********** за
осъждане на П. да заплати сумата над присъдения размер от 5 000.00 лева до размера от 30
000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във
връзка с повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП
№ 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р.,
8
производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на Г. Г. СТ. ЕГН **********
сумата от още 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, които Г. Г. СТ. ЕГН ********** е претърпял във връзка с
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП №
1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството
по което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/04.03.2022 г., постановено по г. д. № 2410/2021
г. по описа на ОС – Пловдив в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на Г. Г. СТ. ЕГН **********
сумата от 605.00 (шестстотин и пет) лева, представляваща разноски в производството пред
двете инстанции по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно обезщетението за
неимуществени вреди, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9