№………./……...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1645 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на С.В.Н.,
гражданин на Украйна, чрез пълномощник адв. П.П., на
неприсъствено решение № 5367/21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 16348/2016
г. на ВРС, поправено с решение № 4023/02.10.2019 г. по същото дело, с което ответникът
С.Н. е осъден да заплати на ищеца
„Бяла Хоум Мениджмънт” ООД, гр. Варна, по Договор за
поддръжка и управление на общите части и дворно място в жилищен комплекс „Бяла
Сан Резиденс 4” от 26.08.2014 год., сумата 472,00
евро, дължима за 2016 г., ведно с неустойка в размер на 47,20 евро; сумата 224,67
евро – част от дължима сума за 2015 година ведно с неустойка в размер на 47,20
евро; законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на иска, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са присъдени и
разноски по делото.
С молба от 30.07.2019
г. процесуалният представител на молителя уточнява, че са налице предпоставките
на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и призовката за съдебно заседание, както и че не му е бил
назначен особен представител. Излага, че исковата молба с доказателствата е
била изпратена на посочения в нотариалния акт за покупко-продажба на имота
адрес в гр. Бяла, където ответникът не е бил намерен и съобщението не е било
връчено, в т.ч. и след залепване на уведомление. Последвало призоваване чрез
съдебна поръчка на посочения от ответника в нот. акт
и в договора за управление на имота адрес в Русия, гр. ***********************.
На този адрес ответникът бил призован от Московски градски съд да се яви на
заседание на съда за връчване на изпратените от българския съд книжа.
Ответникът не се явил нито на първото, нито на повторното заседание, при което
книжата не били връчени и били върнати обратно. Сочи, че не са налице
доказателства, че е получил призовките в България и в Русия. В уточняваща молба
от 30.07.2019 г. сочи, че не е получил призовка за воденото срещу него дело и
на електронен адрес, тъй като не притежава такъв. Счита, че след като не се е
явил да получи книжата, съдът е следвало да му назначи особен представител.
Едва в този случай, ако назначеният особен представител не подаде отговор, не
се яви в съдебно заседание и не заяви, че желае далото да се гледа в негово
отсъствие, ищецът би могъл да поиска съдът да постанови неприсъствено решение. Иска
се от въззивния съд да отмени влязлото в сила неприсъствено решение.
В срока за отговор на
депозираната молба от насрещната страна „Бяла Хоум
Мениджмънт” ООД, е постъпил отговор, с който счита молбата за неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на молителя поддържа, че и трите
използвани от ВРС способа за връчване на книжата по делото са нередовни. Изтъква
за първи път факта, че посоченият в двата протокола на Московския районен съд
адрес на молителя е непълен.
Съдът, след като се
запозна с възраженията и доводите на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и от правна страна:
Доколкото препис от
постановеното неприсъствено решение не е връчен на ответника, съдът приема, че
молбата за отмяна на С.Н. е подадена в законоустановения едномесечен срок от
лицето, срещу което е постановено решението, чиято отмяна се иска, като е
заплатена и дължимата държавна такса за разглеждане на молбата от въззивния
съд, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество,
молбата с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК е неоснователна, като
съображенията на ВОС за това са следните:
Съгласно разпоредба на
чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1.
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могла да преодолее.
Производството по чл.
240, ал. 1 ГПК е извънинстанционно, то е извънреден
способ за контрол на влязло в сила съдебно решение, при който въззивният съд не
извършва нова, повторна преценка на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено съдебно решение – нито на процесуалните, нито на
материалните такива. Независимо от това, че производството по отмяна на
неприсъствено решение по чл. 240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на
дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и
при въззивно обжалване съществено се различават. В производството по чл. 240,
ал. 1 ГПК въззивният съд извършва единствено преценка дали се е осъществило
соченото от молителя и изрично уредено в разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 –
т. 3 ГПК основание за отмяна, лишило страната от възможността да участва в
производството и ефективно да упражни правото си на защита.
В случая, съдържащите
се в молбата за отмяна фактически твърдения и правни доводи на С.Н. следва да
бъдат субсумирани под правната норма на чл. 240, ал.
1, т. 1, предл. второ ГПК, в която ненадлежното
връчване на преписа от исковата молба и призовките за откритото съдебно заседание
е въведено като едно от изрично и изчерпателно предвидените основания за отмяна
на неприсъственото решение.
Установява се, че
първоначално призовките и съобщенията, адресирани до ответника са изпращани на
адреса на имота в гр. Бяла, собственост на ответника, който е и обект на
поддръжка съгласно сключения между страните договор. От приложените по делото
призовки се установява, че длъжностното лице не е открило ответника за връчване
на препис от исковата молба, събрало е сведения, че същото живее в Русия и при
второто посещение на 22.02.2017 г. е залепило уведомление на вратата на
жилището.
Съдът, след като е взел
предвид обстоятелството, че ответникът няма постоянен и/или настоящ адрес в
Република България, е разпоредил връчването на исковата молба и приложенията да
се извърши по реда на Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно
връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски
дела.
В изготвената съдебна
поръчка до Министерството на правосъдието на Руската федерация е посочен
адресът на ответника в гр. ***********************, който фигурира в процесния
договор между страните и в нотариалния акт за покупко-продажба на имота на
ответника в гр. Бяла.
В отговора на
Министерството на правосъдието на Руската федерация, получен във ВРС на
17.04.2018г., и приложения сертификат по чл. 6 от Конвенцията, издаден от Химкинския градски съд, е посочено, че книжата не са
връчени на ответника поради неявяването му в съда. Приложен е протокол от
открито съдебно заседание на Химкинския градски съд
от 13.10.2017 г., от който е видно, че след повторно неявяване на ответника
съдът е разпоредил връщане на съдебната поръчка на ВРС без изпълнение. В
протокола изрично е посочено, че ответникът е бил редовно призован в
съответствие с изискванията на чл. 113 от ГПК на РФ.
С определение от
08.06.2018 г. ВРС е приел, че срокът за отговор е изтекъл и е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание, за което е разпоредил да се
призоват страните.
Направени са нови опити
за призоваване на ответника на адреса в гр. Бяла, който е бил посетен от призовкаря три пъти в периода юни – юли 2018 г., но
ответникът не е бил намерен.
Видно от протоколите от
проведените на 13.07.2018 г. и 05.10.2018 г. съдът е счел, че ответникът е
нередовно призован и два пъти е отложил делото.
За следващото съдебно
заседание, насрочено за 14.12.2018 г., съдът е разпоредил призоваване на
посочен от ищеца електронен адрес. Видно от протокола, ВРС е приел, че
призоваването по електронна поща е редовно, дал е ход на делото и е уважил
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с каквото именно
първоинстанционният съд се е произнесъл на 21.12.2018 г., след като е преценил,
че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за това.
Съвкупната преценка на
коментираните доказателствени средства налага извод, че с призоваването на С.Н.
за съдебното заседание на 13.10.2017 г. на Химкински
градски съд, Московска област, ответникът е узнал, че срещу него е заведено
дело пред ВРС. Видно от приложения на листи 77 и 74 протокол от 13.10.2017г. на
Химкинския градски съд, за връчване на съдебните
книжа на два пъти са били насрочвани съдебни заседания, но С. Н. не се е явил
да получи книжата без да посочи причина за неявяването си. Съдът в Руска федерация
изрично е посочил, че са спазени изискванията на чл. 113 от ГПК РФ, който
предвижда различни способи за призоваване, които обезпечават запазването на
съдебното известие и връчването му на адресата (ал. 1). В ал. 3 е посочено, че
съобщенията до лицата, участващи в делото, трябва да бъдат връчени така,че
посочените лица да имат достатъчно време за подготовка за делото и своевременно
явяване в съда.
Протоколът на Химкински градски съд, Московска област, представлява
официален свидетелстващ документ, който съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се
ползва с материална, т.е. обвързваща съда, доказателствена сила относно
удостоверените в същия факти и обстоятелства. Протоколът не е оспорен и
неговата доказателствена сила не е оборена по надлежния ред, поради което ВОС
не приема за основателно възражението на молителя за нередовно призоваване за
заседанието на Химкински градски съд поради непълнота
в адреса на молителя.
Съгласно чл. 40, ал. 1
от ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията –
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Съгласно
ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Видно от приложеното
към съдебната поръчка разпореждане № 23003/29.05.2017 г. на ВРС, надлежно
преведено на руски език, съдът изрично е указал на ответника последиците от
непосочване на съдебен адресат в седалището на съда.
Съгласно чл. 3 от ГПК
страните са длъжни да упражняват процесуалните права добросъвестно под страх от
отговорност за вреди. Настоящият съд намира, че оплакванията на ответника, сега
молител, че не е бил редовно призован за производството по делото в Р България,
представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права, тъй като
ответникът сам е избрал да не се яви пред съда в гр. Химки
да получи книжата.
След като е избрал да
се защитава чрез неявяване в съда, ответникът следва да понесе последиците от
това свое поведение. А те са разписани в чл. 40, ал. 2 от ГПК. Съдът не е имал
задължение да продължава да издирва ответника, многократно да отлага делото и
да прави нови и нови опити за връчване на съобщения и други книжа. С оглед
неизпълнението от ответника на задължението му по чл. 40, ал. 1 ГПК, всички съобщения,
адресирани до него, на основание чл. 40, ал. 2 ГПК, се считат връчени с
прилагането им към делото.
Предвид изложеното, не
са налице предпоставките за призоваване на страната чрез залепване на съобщение
по чл. 47 от ГПК, поради което не намира
приложение и разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на
особен представител на ответника при този начин за връчване на съобщения (Определение
№ 789 от 5.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 671/2012 г., I т. о., ТК).
С оглед изложените
фактически и правни съображения, въззивният съд намира, че не е налице соченото
от молителя в молбата с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК основание за отмяна
на постановеното срещу него неприсъствено решение, поради което същата следва
да бъде оставена без уважение.
Ответникът по молбата
за отмяна не е поискал разноски за настоящото производство, поради което не се
присъждат такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на С.В.Н., гражданин на Украйна, роден на *** г. в гр. Днепропетровск, Украйна,
с адрес: гр. ***********************, ************************, ГВК, с правно
основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено Решение № 5367/21.12.2018
г., поправено с решение № 4023/02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16348/2016
г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.