Решение по дело №503/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 6
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Асеновград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3595993 на ОДМВР-Пловдив на Д. В. П.,
ЕГН: ********** с адрес: ***3 на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от ЕФ е останал Д. П. и е депозирала жалба срещу него пред
съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната
му. В жалбата и лично в съдебно заседание, се излага становище за
неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, с единствено основание че в
него е посочен грешен адрес на нарушителя при вярност на останалите
индивидуализиращи елементи – три имена и ЕГН. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но чрез пълномощника си –юрисконсулт Белова взема
становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.02.2020 г., в 20.54 часа, в гр. Асеновград, на бул. “България“ № 111,
посока на движение на контролираните МПС от запад към изток било
фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство
1
TFR - 1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания
участък действало общото ограничение на скоростта за населено място 50
км/ч. В 20.54 часа системата заснела лек автомобил „БМВ Х РЕИХЕ " с рег.
№ *** да се движи със скорост от 82 км/ч. при разрешената за участъка 50
км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика
на автомобила Д. П. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на
основание чл.182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание-
глоба в размер на 400 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М
№ 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща
метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за
проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 85 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 82 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в
полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност. Електронен фиш е издаден срещу Д. В. П.. Видно от
приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив
процесното МПС е регистрирано на него и той е вписан като негов
собственик. Съгласно нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се
връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е. на собственика на МПС
какъвто е жалбоподателят П.. Същият не се е възползвал от процедурата по
чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и
авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от
получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от
2
ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за
констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ,
бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които
изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на
ВАС, налагат извод, че използването на мобилна и стационарна техническа
система е допустима.
Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш
по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за
доброволното й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай,
налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш.
Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като нормата е специална по отношение
на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на дата на издаване в електронния фиш. В случая е налице
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в
изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от
приложения снимков материал от техническо средство, както и от
доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка.
Видно от представеното копие от протокол за проверка, техническото
средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно
попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от
Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на
разположението на уреда - техническото средство, установило нарушението,
защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в
служебен автомобил.
Соченото единствено основание от жалбоподателя за отмяна на ЕФ,
3
състоящо се в това, че е погрешно посочен адреса му в ЕФ е неоснователно и
то по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на електронния
фиш. Адресът на жалбоподателя не е част от задължителното съдържание на
ЕФ, съобразно нормата на чл. 189 ал.4, освен това той не е от основните
индивидуализиращи признаци на субекта. В конкретния случай, субектът на
административно-наказателната отговорност е абсолютно индивидуализиран
чрез три имена и вярно посочено ЕГН и по никакъв начин не възниква
съмнение нито във факта на нарушението, нито в самоличността на
нарушителя. По никакъв начин не е нарушено и правото на нарушителя да
разбере за какво точно нарушение е наказан и съответно да реализира правото
си на защита срещу ЕФ в пълен обем.
По отношение на наложената глоба в размер на 400 лв. съдът намира, че
АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182
ал.1 т.4 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение
предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място от 21 до 30
km/h – в абсолютно определен размер от 400 лв. Като е наложил глобата в
законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило,
разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира
възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в среден размер от 100 лева и с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3595993 на ОДМВР-
Пловдив, с който на Д. В. П., ЕГН: ********** с адрес: ***3 на основание чл.
189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив
сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5