№ 417
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002277 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищците производството „ГТ-ВОДЕН ТРАНСПОРТ“
ЕООД и ЕТ „Ф.-Г-И. Й.“, против първоинстанционно решение № 44 от 13. 01.
2020 г., постановено от Видински окръжен съд, Търговско отделение по т.д.
№ 56 по описа на съда за 2017 г., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите срещу „Ф.-Г“ ООД /н./ и „ТОКУДА БАНК“ АД искове, с
петитум на основание чл. 26,ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл.
166, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и вр. с чл.170 ЗЗД, да бъде
прогласена нищожността на три договора за учредяване на договорни
ипотеки, сключени между ответниците „Ф.-Г“ ООД и „ТОКУДА БАНК“ АД,
обективирани в нотариален акт /НА/ № 084, том 11, рег. № 2418, н.д. № 284
от 2007 г. на нотариус Ц. Д., НА № 083, том 11,рег. № 2417, н.д. № 283 от
2007 г. на нотариус Ц. Д. и НА № 073, том III, рег. № 7937, н.д. № 473 от 2009
г. на нотариус Ц. Д., по които „Ф.-Г“ ООД, по първите два договора като
трето лице ипотекарен длъжник, а по третият - и като кредитополучател, е
1
учредило в полза на „ТОКУДА БАНК“ АД договорна ипотека върху следните
имоти: 1. Бензиностанция със сервиз за техническо обслужване; 2. Автомивка
със сервиз за техническо обслужване; 3. Масивна двуетажна спомагателна
сграда /административна сграда/ с надстройка и трафопост, всички находящи
се в землището на гр. ***, извън регулационния план в източната част на път
Е-79, крайпътен комплекс „Ф.-Г“, със законните последици по отношение на
разноските в производството.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност
на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателите искове да бъдат уважени в цялост, със законните
последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците по жалбата оспорват същата.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В хода на въззивното производство е починал жалбоподателят –
физическо лице, участващ в делото в качеството си на едноличен търговец,
вследствие на което по делото са конституирани наследниците му. След като
се е установило, че същите са извършили и вписали по надлежния ред отказ
от наследството на починалия им наследодател, на свой ред също са заличени
като страни в производството и делото е продължило със страни –
първоначалният жалбоподател „ГТ-ВОДЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, и
ответниците по жалбата „Ф.-Г“ ООД /н./, и „ТОКУДА БАНК“ АД.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
2
неоснователна.
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и като съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска
защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
По твърденията на ответника „ТОКУДА БАНК“ АД за изначална
недопустимост на предявените искове, обуславяща недопустимост и на
постановеното по тях, съответно – и обжалвано в настоящото производство,
първоинстанционно решение по съществото на спора, Софийски апелативен
съд е имал повод да се произнесе в рамките на осъществен инстанционен
контрол за законосъобразността на прекратително определение на ВОС, по
приложеното в кориците на настоящото дело ч.гр.д. № 1861 по описа на САС,
ТО, Пети състав за 2019 г., с определение по което предявените искове са
приети за допустими, мотивите на което определение настоящият въззивен
състав изцяло споделя, и към които препраща.
Накратко, следва да бъде подчертано, че допустимостта на исковете се
определя не от действителното правно положение /от съответствието с което
зависи основателността им/, а само от твърденията на ищците в исковата им
молба и в конкретният, процесен случай, същите обосновават както
допустимост на исковете, с оглед неналичието на императивната забрана на
чл. 637, ал. 6 от ТЗ, доколкото се твърди, че процесните имоти не са
собственост на несъстоятелния, съответно – не са част от масата на
несъстоятелността му, така и с оглед наличието на правен интерес, доколкото
се твърдят собствени права на ищците върху същите имоти, съответно -
отричането на който правен интерес в лицето на ищците да водят настоящото
дело от страна на ответника „ТОКУДА БАНК“ АД, съдът в настоящия състав
намира за правно необосновано.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
3
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, обжалваното първоинстанционно решение е и правилно по същество,
поради следното:
По оплакванията в жалбата по реда на излагането им /общо взето в
същия ред тези твърдения са заявени още с исковата молба и са поддържани в
течение на производството/:
Неоснователно е оплакването в жалбата, базирано на изначално
заявените по делото /не би могло и да бъде по друг начин, доколкото иначе
биха се явили преклудирани/, твърдения на ищците, че процесните имоти не
са били собственост на ипотекиралото ги лице към момента на сключването
на процесните договори за ипотека.
Както това правилно е изложил и първоинстанционният съд в мотивите
си към обжалваното му решение освен че след определен момент в
производството това не се и оспорва от ищците, но и от писмените
доказателства по делото безспорно се установява, че вследствие на извършен
и довършен към момента на ипотекирането на имотите, фактически състав на
сделка с транслативен ефект – апорт, внасяне в капитала на ответника „Ф.-Г“
ООД, от страна на ЕТ „Ф.-Г-И. Й.“, същите са станали собственост на
дружеството в несъстоятелност, апортирането им е вписано и в съответния
имотен регистър /което има значение за противопоставимостта на апорта на
третите добросъвестни лица, не дори и за транслативния му ефект по
отношение на правото на собственост/, включително са и декларирани пред
съответните данъчни органи, като собственост на ООД, поради което и
твърденията на ищците по делото за противното, са изцяло неоснователни.
Въззивният състав не споделя твърденията на жалбоподателите в
жалбата им и досежно това, че всъщност твърденията им се заключавали не
толкова в неустановяване правото на собственост на апортиращия имотите
4
върху тях от обективна страна, а в непредставяне на достатъчни
доказателства в уверение на правото му на собственост пред нотариуса, при
сключването на процесните договори за договорна ипотека.
Изводите на съда досежно основателността или неоснователността на
иска, както имаше повод да се посочи и по-горе в настоящите мотиви, се
базират на установяването в производството, на съответствието или
несъответствието на правните твърдения на ищеца досежно съществуването
или несъществуването на заявеното му за съдебна защита, негово субективно
гражданско материално право, а не на установяване или неустановяване на
предпоставките за наличието или неналичието му в неговия патримониум, в
други производства, били те и предходни, охранителни такива. Недопустимо
е да се правят изводи за валидността или напротив – евентуалната
недействителност на сделка само въз основа на косвен контрол за това дали
представените на нотариуса доказателства са били или не са били достатъчни
за установяване на правото на собственост, съответно – за обосноваността
или необосноваността на изводите му досежно това право, и изпълнението на
особените изисквания на закона, стига да са спазени процесуалните правила
за сключване и оформяне на съответната сделка, в установената от закона
форма /нотариалната форма на договора за ипотека на недвижим имот е
такава за действителност/. Ако и доколкото нотариусът с конкретното си
поведение /грешна преценка/, е причинил вреди, той дължи и да ги
овъзмезди, без при това по необходимост евентуалната необоснованост на
изводите му /вкл. поради твърдяната недоказаност/ относно правото на
собственост, да е от естество по задължителен начин да опорочи сделката –
същото право, както това правилно е приел и първоинстанционният съд в
обжалваното си решение, на общо основание подлежи на установяване, с
правопораждащите си факти, установени по делото с допустими и относими
доказателства, в рамките и със средствата, на самия исков, граждански процес
– това е част, при това главна, от предмета на самия спор, който съдът е
призван да разреши по исков ред.
Неоснователни са и всички оплаквания по т.т. 2-4 от жалбата, базирани
на твърдения, че процесните имоти не са в достатъчна степен
индивидуализирани /“поединично определени“ по см. на чл. 166, ал. 2 от
ЗЗД/, съответно – че не са изпълнени и изискванията на чл. 170 от с.з. относно
5
идентификацията на субектите – участници в сделките, съответно – и в
достатъчна степен да е установено тъждеството на обезпеченото вземане
и/или имотите, за нуждите на сключването на процесните договори за
ипотека. Всички събрани по делото доказателства, включително неоспорени
от ищците писмени такива, както и съдържанието /отговорите на задачи 2-4/
на писменото заключение на вещото лице /ВЛ/ по допуснатата изслушана
съдебно техническа експертиза /СТЕ/, което заключение и въззивният съд
кредитира, като обосновано, обективно и основано на специалните знания на
ВЛ, и конкретните обяснения на ВЛ при разпита му в открито съдебно
заседание на 12. 12. 2018 г., в което заключението му е прието, както и
съдържанието на процесните нотариално актове сочат обратното, в какъвто
смисъл базираните на тях и на доказателственото им значение, изводи на
първоинстанционния съд в решаващите му мотиви към обжалваното решение
са правилни, а предлаганата тяхна и на доказателствената им стойност по
делото, от жалбоподателите трактовка, не се възприема и от въззивния
съдебен състав.
По изложените в края на мотивите на първоинстанционното решение
съображения, които въззивният състав споделя, неоснователно се явява и
последното оплакване в жалбата, базирано на непоставянето на датата на
договора върху един конкретен препис от обективиращия го нотариален акт.
При така приетата от въззивния състав неоснователност на изложените
във въззивната жалба оплаквания, обжалваното първоинстанционно решение,
като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено
в цялост, със законните последици. С оглед изхода на делото в настоящата
въззивна инстанция, по установените по делото от първоинстанционния съд
обстоятелства от фактическа и правна страна, въззивният състав, на
основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция, жалбоподателят
няма право на претендираните от него разноски в производството.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 13. 01. 2020 г., постановено от
Видински окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 56 по описа на съда за
2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7