М
О Т
И В И
към
Присъда № 311/08.11.2016г.
по НОХД № 2343/2016 г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Я.Х.Т., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.206,
ал.3, предл.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за
това, че в периода месец септември – месец декември 2011г. в гр.Бишкек, република Киргистан, в
условията на продължавано престъпление е присвоил чужди движими вещи, които
владеел и пазил на обща справедлива пазарна стойност 94 894.78 лева,
представляваща големи размери, а именно: влекач марка „Скания“ модел
Р 114 ЛА 4-2 НА 380 с рама № XLER4X 20004402185
с двигател № 5745870 с рег.№ ******** на
стойност 24 140.00 лева; влекач марка „Скания“,
модел „П 114 L“ с рама № XLER4X20004439372 с рег.№
****** на стойност 21 650.00 лева; полуремарке марка „КРОНЕ СДП 24“ с рама № WKEDP27ES1L61494 с рег.№ ****** на
стойност 7 520 лева, които били собственост на „Балтимекс“
ООД гр.Кърджали, както и влекач марка „Волво“ модел
„ФХ 12“ с рама № YV2A4B3A2SA240968, с двигател №D12030755 и с
рег.№ ****** на стойност 17 812.50 лева, полуремарке, марка „ШМИЦ“ с рама № WSMS6080000090488 с рег.№ ****** на стойност 14 250.00 лева, полуремарке марка „Монтракон“
модел СМРС 3 А с рама № DSM51846, с рег.№
****** на стойност 9 522.28 лева, които са собственост на ЕТ „Н. ХЗ - Н.К.“***.
По искане на подсъдимият и неговия защитник, съдът е
допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2
от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание, определено при
условията на чл. 58а, ал.1 от НК, отчитайки наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно “Лишаване от свобода” в размер на две
години след редукцията, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години. Предлага се в тежест на подсъдимия да се възложат
направените по делото разноски, както и да бъде уважен предявеният граждански
иск.
В
съдебно заседание срещу подсъдимия от страна на ЕТ “Н. Х3
– Н.К.” (в несъстоятелност), ЕИК ********, чрез представляващия го - синдик Д.М.К.,
са предявени граждански искове за претърпени имуществени вреди и направени
разноски по делото, като в съдебно заседание повереника – адв.С.,
моли съда да приеме гражданските искове за доказани по основание и размер, като
бъдат уважени изцяло.
Защитникът на подс.Т. – адв.З., моли съда да наложи на подзащитния му наказание
„Лишаване от свобода” в посочения от държавния обвинител размер, а именно две
години, чието изпълнение да се отложи за срок от три години. Изразява становище
за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият
Я.Х.Т. в съдебно заседание призна вината си и искрено се разкая за случилото
се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване,
както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в
Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в
него. По отношение на отговорността моли съда да му определи наказание, в
насоките, изложени от защитата му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Я.Х.Т. е роден
на ***г*** /постоянен адрес/*** /настоящ адрес/, б., български гражданин,
разведен, неработещ, със средно образование, неосъждан
ЕГН **********.
Свидетелите И.И. и М.И. били ******** на „Балтимекс“
ООД гр.Кърджали. Дружеството се занимавало с превоз
на товари. Във връзка с основната дейност, дружеството притежавало около 15
броя товарни автомобили. В периода от 2007г. до 2010г. като **** във фирмата
работел подс.Я.Т..
Св.Н.К. била собственик на ЕТ „Н.
–Х3 – Н.К.”***. На 13.03.2015г. във връзка със
започнало производство по несъстоятелност за синдик на търговеца била назначена
св.Д.К..
През 2010г. подс.Я.Т.
поискал от ********те на „Балтимекс“ ООД гр.Кърджали да му
предоставят два броя влекачи с две ремаркета, за да извършва превози с тях в Киргизстан. Според уговорката, с парите, които щял да
получи от превозите щял да им изплати двата влекача и едното полуремарке, и тогава евентуално те да му ги прехвърлят. На
23.11.2010г. св.И.Й.И., в качеството си на **** на
„БАЛТИМЕКС“ ООД гр.Кърджали, упълномощил подс. Я.Х.Т.
да стопанисва, ползва и управлява собствените на дружеството вещи, две
композиции а именно: седлови влекач марка „Скания“ с рама № XLER4X20004402185 с рег.№ ******** с полуремарке марка „ШМИТЦ“ с рег.№
******, както и седлови влекач марка „Скания“ с рама № XLER4X20004439372 с рег.№ К ******, а
също така и полуремарке марка „КРОНЕ“ с рама № WKESDP27ES1L61494 с рег.№
******, което ремарке било собственост на ЕТ „Н. ХЗ - Н.К.“ и било предоставено
от св.М.К. – съпруг и пълномощник на св.Н.К. на свидетелите И. и М. И..
За управлението на тези две композиции Т. привлякъл
като втори **** свидетеля Б.Н.Г.. Св.Г. също бил
упълномощен от И.Й.И. да стопанисва,
ползва и управлява собствените на дружествата вещи, посочени по-горе. В края на
2010г. двата влекача с полуремаркетата били предадени
от ********те на „Балтимекс“ ООД гр.Кърджали лично на подс.Т. в гаража на фирмата на дружеството
в гр.Кърджали. На подсъдимия били предадени ключовете
на влекачите, малките талони за тях, както и пълномощните за управлението им.
Няколко дни след това подсъдимият и св.Г. натоварили
влекачите и полуремаркетата и отпътували за Република
Киргизстан.
Подс.Т. и св.Г.
*** с двете композиции през месец януари 2011г., след няколко дни отново
отпътували за Киргизстан. Така подс.Т.
и св.Г. направили няколко курса с камионите на „Балтимекс“ ООД гр.Кърджали и полуремаркето на ЕТ
„Н. ХЗЛ - Н.К.“. В края на лятото двамата направили курс до Република Киргизстан. След това подс.Т. се
е върнал в РБългария с едната композиция и поискал от
св.М.К. да му предостави влекач марка „Волво“ модел
„ФХ 12“ с рама № YV2A4B3A2SA240968, с двигател №D12030755 и с
рег.№ ****** и полуремарке,
марка „Монтракон“ модел СМРС 3 А с рама № DSM51846, с рег.№ ****** на, които били собственост на ЕТ „Н. ХЗ - Н.К.“.
Уговорката между двамата била подс.Т. да ползва
композицията за превози в страната. Св.К. изрично
предупредил подсъдимия, че композицията не следва да напуска страната и оставил
големите талони при себе си. Въпреки това подс.Т.
наел св.П.В. за **** на композицията с
влекача „Волво“ и полуремаркето марка „Монтракон“, собственост на ЕТ „Н. ХЗЛ - Н.К.“ и заминали за Киргизстан,
натоварени със стока от с.Македонци, обл.Кърджали от складове на Тютюнева промишленост.
Първоначално за Киргизстан отпътувал св.В., а в последствие, в Турция се срещнали с подс.Т. и двамата отпътували за Киргизстан.
През това време от отпътуването от РБългария до пристигането на подс.Т. и
св.В. в Киргизстан св.Г. извършвал курсове с другата композиция, наета от подс.Т.. В Република Киргизстан
трите композиции, наети от подс.Т.
били оставени на паркинг в предградие на гр.Бишкек.
Там подс.Т. се е срещнал и със св.Ч.,
който също бил познат на представителите на ощетените юридически лица и му е
заявил намерението си да продаде тези три композиции. В гр.Бишкек,
св.В. отпътувал със самолетен билет до Истанбул, от
където се прибрал в България.
Композициите, които били останали на паркинг в гр.Бишкек и които включвали двата влекача и ремаркето,
собственост на „Балтимекс“ ООД гр.Кърджали, както и двете ремаркета и влекача на ЕТ „Н. ХЗЛ - Н.К.“ в периода от месец септември 2011г.
До месец декември 2011г. били продадени от подс.Я.Т.
на различни неустановени лица. За продажбата подс.Т.
се е уговорил да получи сумата от 39 000 щатски долара. Като част от
сумата – 30 000 щатски долара били изплатени на подсъдимия още при
извършване на сделката, а друга част от сумата била предадена на св.Г., който ги е изпратил на подсъдимия. При продажбата
официално не е била прехвърляна собствеността.
От пролетта на 2011г. подс.Т.
престанал да отговаря на обажданията на свидетелите И.И. и М.И., поради което
те оттеглили пълномощията си от него.
В началото на 2013г. познат на св.М.И.
му е казал, че един от неговите влекачи е бил задържан на митница.
През 2014г. е било получено писмо от Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, че седловият
влекач марка „Скания“ с рама № XLER4X20004439372 и двигател № DC11026120362 е било установено в Русия и се е
управлявало от П. С., който бил нает от „BAIRAKTAR-TRANS“ за превоз. В писмото също така
е посочено, че адресът на дружеството е: Киргизка република, гр.Бишкек, ул.“GORKOGO“ №132 или
ул.“Транс Борке“ №132. В началото на месец февруари
2014г. На св.М.И. се е обадило непознато на него лице,
което на смесен руски с турски език му е предложил да се видят в гр.Одрин, Турция, където да се разберат за задържания в
Русия и посочения от Д”МОС” влекач. На мястото присъствал и преводач на
български език. На 02.02.2014г. св.М.И. се е срещнал
в гр.Одрин с неустановения свидетел и при разговор с
него е разбрал, че влекачът с полуремаркето,
собственост на „Балтимекс“ ООД гр.Кърджали му са били продаден от подс.Т..
Като доказателство за тази сделка неустановеното лице е представило киргизстански талон за полуремаркето.
Св.М.И. е обяснил на новия владелец на седловият влекач марка „Скания“ с
рама № XLER4X20004439372
и двигател № DC11026120362,
че не е продавал на подсъдимия влекача и не е получавал пари за него, но и
двамата достигнали до извода, че отиването до мястото, на което се намира процесния влекач и плащането на паркинга за времето, през
което е престоял ще струва доста средства на представителя на ощетеното
юридическо лице, поради което св.М.И. се е съгласил
срещу сумата от 3000 щатски долара да предостави пълномощно на „Байрактар
Транс”, а разликата от пълната сума да е претендира от подс.Т..
На 27.04.2015г. неустановен свидетел се обадил на св.М.И. и на турски език е казал на св.Мл.И.,
че влекача марка „Скания“ с рама № XLER4X20004402185 с рег.№
******** е задържан от Интерпол. По същия начин св.Мл.И.
и св.И.И. се разбрали с ползвателя на влекача им, че
срещу сумата от 5000 щатски долара ще предоставят пълномощно на „Байрактартранс” ИНН, гр.Бишкек,
ул.”Горки”, № 132.
От изготвената поръчка за правна помощ, изпратена в
Киргизстанската Република става ясно, че
регистрацията на „Байрактар Транс” е в гр.Бишкек,
ул.”Горки”, № 132, но при посещението на адреса е констатирано, че не е имало
седалище на тази фирма.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена автооценъчна
експертиза. От изготвените експертизи е видно, че стойността на влекач марка „Скания“ модел
Р 114 ЛА 4-2 НА 380 е 24 140.00 лева; стойността на влекач марка „Скания“,
модел „П 114 L“ е
21 650.00 лева; полуремарке марка „КРОНЕ СДП 24“ е
на стойност 7 520 лева, влекач марка „Волво“ модел „ФХ 12“ е на стойност
17 812.50 лева, полуремарке, марка „ШМИЦ“ е на
стойност 14 250.00 лева, а полуремаркето марка „Монтракон“ модел СМРС 3 А е на стойност 9 522.28 лева.
Общата стойност на движимите вещи, които са били присвоени и, с които подс.Т. се е разпоредил, е 94 894.78 лева.
Тази сума според ТР 1/98г. покрива признаците на големи
размери, тъй като е над 70 минимални работни заплати, която за процесният период е била 270 лева.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени
в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите И.Й.И., М.Й.И., М.Х.К., Н.И.К., П.Д.Ч., Б.Н.Г. и П.В.В., дадени
в досъдебното производство, които подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание и са събрани по реда, предвиден в НПК,
както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени
материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин се
установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Това
е така, тъй като свидетелите логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период,
предмета на посегателство – чуждите движими вещи – влекачи
и полуремаркета, техния
вид, марка, модел, факта на
предаването им на
подсъдимия, установяването на собствена фактическа власт върху същите от негова страна,
присвоителните му действия - задържането
им за себе си, без знанието и съгласието на действителните им собственици –
дружеството и едноличния търговец, както и фактическата им продажба, отново без
съгласието на последните. Доказателствата установяват факта на присвоителните
действия на превозните средства от страна на подсъдимия. В смисъла на
гореизложеното и на финал следва да се отбележи, че показанията на цитираните
свидетели синхронизират на наличните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Съдът възприе и кредитира
в присъдата си и заключенията на
АОЕ като изготвени обективно,
с необходимите професионални
знания и опит в съответната област, по което страните също не се противопоставят.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на
подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото
изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.3,
предл.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за
това, че в периода месец септември – месец декември 2011г. в гр.Бишкек, Република Киргистан, в
условията на продължавано престъпление е присвоил чужди движими вещи, които
владеел и пазил на обща справедлива пазарна стойност 94 894.78 лева,
представляваща големи размери, а именно: влекач марка „Скания“ модел
Р 114 ЛА 4-2 НА 380 с рама № XLER4X 20004402185
с двигател № 5745870 с рег.№ ******** на
стойност 24 140.00 лева; влекач марка „Скания“,
модел „П 114 L“ с рама № XLER4X20004439372 с рег.№
****** на стойност 21 650.00 лева; полуремарке марка „КРОНЕ СДП 24“ с рама № WKEDP27ES1L61494 с рег.№ ****** на
стойност 7 520 лева, които били собственост на „Балтимекс“
ООД гр.Кърджали, както и влекач марка „Волво“ модел
„ФХ 12“ с рама № YV2A4B3A2SA240968, с двигател №D12030755 и с
рег.№ ****** на стойност 17 812.50 лева, полуремарке, марка „ШМИЦ“ с рама № WSMS6080000090488 с рег.№ ****** на стойност 14 250.00 лева, полуремарке марка „Монтракон“
модел СМРС 3 А с рама № DSM51846, с рег.№
****** на стойност 9 522.28 лева, които са собственост на ЕТ „Н. ХЗ - Н.К.“***.
От обективна страна в инкриминирания период в гр.Бишкек, РКиргистан подсъдимият
е изпълнил обективните съставомерни признаци на
престъплението „обсебване”, като противозаконно е присвоил чужди движими вещи,
които владеел и пазил, установени по вид
и стойност от доказателствата по делото. Вещите са му били предоставени да ги
владее и пази на определено конкретно основание, а именно въз основа на упълномощителни сделки от страна на представляващите
дружеството и едноличния търговец. След като е имал фактическата власт върху
вещите и без знанието и съгласието на собствениците им, подсъдимият е установил
свое владение върху влекачите и полуремаркетата, като
ги е задържал за себе си и ги е отчуждил, продавайки ги.
На следващо място, подс.Т. е действал
при условията на продължавано престъпление – като деянията му
осъществяват състава на едно и също
престъпление и са осъществени през непродължителни периоди от време – в рамките
на няколко
последователни месеца,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което всяко последващо се явява
от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го.
На
последно
място, деянието на подс.Т. е осъществено под формата на квалифициращия признак по ал.3 на чл.206 от НК, тъй като общата
стойност на обсебените вещи е 94 894.78 лв., тоест в големи размери предвид константната съдебна практика в тази насока (виж. ТР
№ 1/98г. на ВКС).
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си,
като умисълът му се
обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните вещи
са
чужди, че
същите са в негово владение и той ги владее с оглед уговореното между него и представляващите собствениците
им, а именно с оглед вменените му функции съобразно пълномощните, както и че собствениците им не са съгласни
той
да се разпорежда
с тях, запазвайки ги за себе си и продавайки ги, а единствено са знаели и са
се
съгласявали с факта
на стопанисване, ползване и управление на
превозните средства.
Задържането на вещите от страна на подсъдимия е станало без правно основание.
Това е така, тъй като самите
действия на подсъдимия
– задържането на вещите в него и разпореждането с тях в насоката
отчуждаването им, въпреки несъгласието
на пострадалите лица и невъзстановяването им до настоящия момент,
доказват намерението и желанието на подсъдимия за своене на
предмета на престъплението в свой интерес и за себе
си. За този извод съдът съди, както
по действията на подсъдимия и вземайки
предвид показанията на свидетелите, така и преценяйки внимателно всички доказателства по делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, направените от същия самопризнания и изразеното съжаление
за стореното, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, както и фактът,
че част от стойността на инкриминираните вещи е възстановена, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства се установяват във факта, че се касае за
продължавана престъпна дейност и стойност на обсебеното имущество не просто в
големи размери, а в размер надвишаващ повече от два пъти стойността на особено
големите размери.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но същевременно и в настоящия казус – производството е проведено
и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на
чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.1,
вр.чл.54, ал.1 от НК – „Лишаване от свобода”
за срок в специалния минимум, а именно от три години, при установени в закона
параметри на наказанието от три до десет години. Отново, съобразно императива
на чл.58а, ал.1 от НК, съдът редуцира с една трета определеното наказание, като
го намали с една година, в резултат на което наложи на подсъдимия наказание от
ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.
При обсъждане на въпроса
за изпълнението на така наложеното
на подсъдимия наказание
Съдът, отчитайки приложената справка за съдимост на
същата, от
която е видно, че е неосъждан, както и обстоятелството,
че част от инкриминираната сума е възстановена, то счете, че за поправянето и
превъзпитанието му, какъвто са смисълът на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието,
не е
необходимо така наложеното му наказание
“лишаване от свобода” да бъде
реално изтърпяно, а
е достатъчно изтърпяването на същото да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на
основание чл.66, ал.1 от НК.
В конкретния случай досежно
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.206,
ал.3 от НК наказание “лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК”, съдът
намери, че не следва да
налага на подсъдимия такова по вид наказание, тъй като, от една страна,
съобрази немалкия период, изминал от датата на деянието до момента на
санкционирането му, а от друга – икономическите реалности и възможността на
подсъдимия в бъдеще да обезпечава социално-битовото
си съществуване, чрез упражняване на каквато и да е разрешената от закона дейност
и професия, но най-вече и предвид обстоятелството, че понастоящем липсва
обективна възможност за лишаването му от такива права.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Основанието на предявения от ЕТ
“Н. Х3 – Н.К.” (в несъстоятелност), ЕИК ********, граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия,
тъй като със същото последният е причинил на едноличния търговец непозволено
увреждане, понеже с акта си на присвояване на вещите го е лишил като техен
владелец от възможността да ги владее, както и да се ползва и разпорежда с тях.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат. Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с
виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от
извършеното от подсъдимия престъпление едноличния търговец, е претърпял
имуществени вреди в общ размер на 41584,78 лева, поради което и съдът уважи граждански иск в този размер и
осъди подсъдимия да го заплати, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – м.декември 2011г., до окончателното й
изплащане, както и направените от едноличния търговец разноски по водене на
делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 2040 лева.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, ниската правна култура на дееца, както и стремеж към лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
По делото няма приложени веществени доказателства.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по водене на делото
разноски в размер на 190 лв. по сметка на ОДМВР Пловдив, в размер на 60 лв. по
сметка на РС Пловдив и в размер на 1949,96 лв. по сметка на РП Пловдив.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК