№ 334
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000850 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 275907/17.07.2024год. на „ Ритъм-4-ТБ“ ООД срещу
Решение № 260377/21.06.2024год.,постановено по гр.д.№ 15876/2019год. по описа на СГС, с което
са отхвърлени предявените от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД при условията на чл.134, ал.1 от ЗЗД срещу
Национална електрическа компания „ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане
на „ Видахим „АД на сумата от 12 287 248.83лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева ,
представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от ответника
електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена, определена от КЕВР с решение № Ц-
10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33лева, частичен иск от 30 305 714.60лева,
представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от
продажбата на непроизведени пневматични гуми.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Твърди се, че ищецът е успял да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на
чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, въпреки което исковете били отхвърлени с мотиви в декларативен стил.
Било доказано , че през процесния период 01.07.2015год. до 30.06.2016год. „ Видахим „ АД е
търпяло вреди в резултат на виновно , противоправно поведение на НЕК, че вредите под формата
на пропуснати ползи са доказани и че е налице причинна връзка между поведението на НЕК и
причинените вреди на „ Видахим“ АД. Изготвената комплексна експертиза установявала ,че
претърпените вреди се дължали единствено и само в резултат на деликта, осъществен от НЕК,
обективиран в отказа му,съдържащ се в Писмо изх.№ 91-110-57/ 08.08.2017год. Като необоснован
се сочи извода на първоинстанционния съд , че вредите от пропуска за реализиране на
допълнителен доход би могло да се търси от КЕВР, чието решение е причина да се изкупи по
преференциални цени по-малко количество електрическа енергия. Тъй като задължението за
изкупуване на електрическа енергия по чл. 162 от ЗЕ /в редакция към процесния период / е на
1
НЕК, то той дължи обезщетяване на вредите , произтекли от неизпълнението на това задължение.
НЕК е следвало да се съобрази с приетото Решение № Ц-10 и да изпълни задължението си по
чл.162 от ЗЕ, което то своеволно и незаконно не бил изпълнил и поради това е действало
недобросъвестно и виновно. Поддържа се , че НЕК е следвало , след влизане в сила на Решение №
Ц-10 от 01.06.-2017год. на КЕВР да изкупи по –високата квота със 140 000МВтч електроенергия и
изводът за противното , направен в обжалваното решение , бил неправилен и необоснован.
Неправилен бил и извода на съда , че произтичащото задължение за НЕК по чл.162 от ЗЕ е да „
сключи договор за изкупуване „ на ел.енергия , а да изкупи произведената от ВЕКП
електроенергия ,което задължение за изкупуване се следвало директно от закона , без да е
необходимо сключване на договор. Сочи се като неправилен и извода на съда , че „ Видахим“ „ не
било произвело в процесния период по-високата квота“, който бил направен при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Те сочили на извод, че „ Видахим“ АД е можело
да произведе въпросната по-висока квота електрическа енергия но за целта му е било необходимо
активното съдействие на НЕК, което се изразявало в регистриране на графици за производство
съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия и ММS система на ЕСО. Тоест, без
насрещното поведение на НЕК задължението на „ Видахим“ АД не можело да се изпълни, в случая
- производство на ВЕКП електроенергия, а оттам- и продажбата / изкупуването й от НЕК.
Неправилен се сочи и извода на съда ,че вредата на „ Видахим“ АД била хипотетична, а не
реална, поради което не подлежала на обезщетяване. Наличието на реална вреда за „ Видахим“ АД
се установявало от изготвената по делото експертиза и тя била в причинно следствена връзка с
поведението на НЕК. Единствената причина за тяхното настъпване бил отказа на НЕК да изпълни
както задълженията си по чл.162 от ЗЕ, така и самото решение № Ц-10. Ако НЕК не бе отказало на
„ Видахим“ АД да изкупи, „ Видахим „ АД е щяло да произведе електроенергия от ВЕКП, както и
съответно неизменно технологично свързаната топлинна енергия, необходима за производството на
съответния брой гуми, съгласно производствената програма на дружеството.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат уважени , ведно с произтичащите от
това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от НЕК, в който се излагат
доводи за неоснователност въззивната жалба. Сочи се , че първоинстанционният съд бил
приложил правилно действащата и приложима правна уредба във връзка с отказа на НЕК за
сключване на искания от „ Видахим „ АД договор за изкупуване на количества електрическа
енергия и въз основа на нея бил извел че липсва противоправност в действията на НЕК, което да е
основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Сочат се като правилни изводите на съда
и за липса на увреждане. Поддържа се , че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, а не
предполагаеми и хипотетични и че ищецът не може да претендира пропусната полза от
нереализирана продукция, която не била произведена. Сочи се , че поведението на НЕК нямало
никакво касателство към производството на гуми от страна на „ Видахим“ АД. Твърди, че
правилно първоинстанционния съд бил приел че липсва причинна връзка между поведението на
НЕК и твърдяното увреждане под формата на пропуснати ползи за нереализирани приходи от
продажба на електрическа енергия и от нереализирана продукция от пневматични гуми. Излагат
се доводи за това ,че деликвентът отговаря само за онези вреди , които са причина на неговото
противоправно поведение , за които причинната връзка не е прекъсната. Както правилно бил приел
първоинстанционния съд, заявяването на готовност да се произведе електрическа енергия и фактът
че тя не е произведена прекъсвали причинно-следствената връзка между каквото и да е
противоправно поведение и претърпените вреди. При недоказана в производството по делото
връзка между дейността на НЕК по изкупуване на електрическа енергия и производството и
реализацията на произведената продукция от гуми , не би могло да се обоснове и извод за наличие
на връзка между дължимото поведение на НЕК по чл.162 от ЗЕ и настъпването на твърдените
вреди.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. представителят на дружеството-жалбоподател поддържа искането си за отмяна на
първоинстанционното решение . Прави искане за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на НЕК поддържа искането си за потвърждаване на
2
обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение на прекомерност на претендирания от
жалбоподател за присъждане адвокатски хонорар като разноски по делото.
Представителят на „ Видахим „ АД изразява становище за основателност на въззивната
жалба и прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на
предявения иск.
Апелативен съд-София намира , че въззивната жалба е подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима . За
да се произнесе относно основателността й съобрази следното :
Пред СГС е предявен иск от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД против „ Национална Електрическа
Компания“ ЕАД по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД . Ищецът е поискал да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 12 287 248.83 лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева ,
представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от
ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена , определена на КЕВР с
Решение Ц-10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33 лева , частичен иск от 30 305 714.60лева
, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от
продажбата на непроизведени пневматични гуми.
Ищецът е твърдял, че „ Видахим „ АД притежава освен завод за пневматични гуми ,
изградена и въведена в експлоатация топлоелектрическа централа за производство на топлинна и
електрическа енергия по високо ефективен комбиниран начин / ТЕЦ/, която при производството
на топлинно енергия използва доставяни от него високоенергийни въглища.Твърдял е също така ,
че топлинната енергия под формата на пара е технологично необходима за целите на
производството на гуми, а производствената от топлинната централа електроенергия ,
надхвърляща собствените нужди на „ Видахим“ АД била обект на продажба на НЕК в
съответствие с чл. 162 от ЗЕ. За производството на електроенергия "Видахим" АД притежавало
лицензия, продажбата й се осъществявала в съответствие с утвърдените от КЕВР технико-
икономически параметри и по цени, определени от регулатора. До 2015год. произведената от „
Видахим“ АД електроенергия била продавана на НЕК по регулирана преференциална цена за
ВЕКП съгласно изискванията на ЗЕ и по силата на сключени договори за продажба .Със заявление
№ Е-14-35-06/14.05.2015год. до КЕВР „ Видахим „ АД било поискало утвърждаване на
преференциални цени на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия от ВЕКП
, считано от 01.07.2015год.такива били утвърдени с Решение № Ц-25/30.06.2015год. на КЕВР, но те
били неизгодни за „ Видахим“ АД, поради което дружеството ги било оспорило. Решението на
КЕВР било обжалвано пред АССГ. С оглед предварителното изпълнение на Решение Ц-25 бил
сключен договор между „ Видахим „ АД и НЕК за изкупуване на нетна активна електрическа
енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия , а
пред 2015год.- и договори за доставка на гуми с голям брой контрахенти . Решение № Ц-25 на
КЕВР било отменено през м. февруари 2017год. на ВАС и изпълнение дадените указания на съда
КЕВР постановил ново свое решение №Ц-10 от 01.06.2017год., с което определил на „ Видахим „
АД преференциална цена на ВЕКП за изкупуване от НЕК, считано от 01.07.2015год. до
30.06.2016год. в размер на 126.39 лв / МВтч/ без ДДС/ при квота за ВЕКП електрическа енергия в
размер на 165 600 МВтч и топлинна енергия –в размер на 652 420 МВтч./останалите условия по
Решение Ц-25 останали непроменени/.
Ищецът е посочил, че след влизане в сила на Решение Ц-10 „ Видахим „ Ад е било отправило
писмена покана до НЕК / изх.№ 136/02.08.2017год./ за сключване на договор и изкупуване на
електрическа енергия съобразно квотата по решение Ц-10, което било отказано. Това довело до
невъзможност да се произведе и реализират приходи от електроенергията от ВЕКП , равняващи се
на стойността на утвърдените количества електроенергия от ВЕКП до размера , определена по
решение Ц-10, както и до непроизвеждане на утвърдените с Решение Ц-10 количества
топлоенергия, необходими за производството на гуми.Поддържал е , че в резултат на отказа за „
Видахим „ АД са настъпили вреди , изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на
нереализацията и неизкупуването на електроенергия от ВЕКП от страна на НЕК и нереализацията
и недоставянето на 437 550 бр. индустриални, тежкотоварни и селскостопански гуми.
3
Ищецът е обосновал предявяването на исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД с
наличието на претърпени вреди от „ Видахим“ АД от отказа на НЕК да изкупи на
преференциални цени произведената от ВЕПК през процесния период електрическа енергия ,
което задължение произтичало от закона , а не от акт на КЕВР. Именно отказът на НЕК,
обективиран в писмо изх.№ 91-110-57/08.08.2017год. е квалифициран като противоправно
действие, от което са произтекли твърдените вреди , а противоправността му е изведена от
противоречието на отказа със законовата разпоредба на чл.162 от ЗЕ. Посочил е също така , че в
резултат на противоправното действие на НЕК са настъпили вреди , представляваща пропусната
печалба от нереализацията и неизкупуването на електроенергията от ВЕКП от страна на НЕК и от
нереализацията и недоставянето на 437 550 бр. гуми. Акцентирал е ,че обезщетение за
пропуснати ползи било допустимо не само в случаите на реализирана продукция, но и при
непроизведена такава. Заявил е , че причинно –следствената връзка между отказа на НЕК и
настъпилите вреди за „ Видахим“ АД била явна и категорична , тъй като ако бил сключен договора
„ Видахим“ АД цяло да реализира приходи от продажба на електроенергия в размер на
17 694 600лева / без ДДС/, както и щяло да получи печалба при реализацията на гумите, която
съгласно сключените договори за доставки възлизала на сумата от 30 312 714.60лева без ДДС.
Правният си интерес от предявяване на иска по чл.134 от ЗЗД ищецът е обосновал с
качеството си на кредитор на „ Видахим“ АД и с липсата на предприети действия от „ Видахим“
АД по реализация на претенцията си по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД към НЕК, с което се препятства
възможността за удовлетворяване на вземането на ищеца към „ Видахим“ АД.
В подаден писмен отговор от ответника , последният е изложил доводи и съображения за
недопустимост на предявения иск и такива за неговата неоснователност. Посочил е , че
предявеният иск по чл.134 от ЗЗД е недопустим , тъй като длъжникът- титуляр на правата , които се
защитават с иска, не е бездействал, а е предявил действия за защита на правата и законните си
интереси. Подал бил жалба относно отказа на НЕК да изпълни Решение № Ц-10/01.06.2017год., а и
разполагал с достатъчно имущество , от които ищецът- „ Ритъм-4-ТБ“ ООД можел да се
удовлетвори при успешен самостоятелен осъдителен иск срещу „ Видахим“ АД. Посочил е , че
искът по чл.134, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД е и неоснователен, поради
неналичие на кумулативните предпоставки за неговото уважаване. Липсвало противоправно
поведение на ответника , тъй като към 2017год. са съществували регулаторни и законови пречки за
сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия в размер на 140 000 МВч за минал
регулаторен период. Пречките за това са обективни , извън волята на НЕК, поради което не могат
да се вменят като отговорност на НЕК вредите, претърпени от неизкупените през 2017год.
количества ЕЕ за минал ценови период. Ответникът е изложил и доводи , че претърпените вреди
не са доказани , че „ Видахим „ АД са били доставени въглища, а от тук следва че е разполагал с
енергиен ресурс за производство на технологична пара, необходима за производството му на
пневматични гуми. Оспорил е твърдението на ищеца неизкупената електрическа енергия да е
причина да не е произведена технологична пара и да не бъдат изпълнени сключените договори за
гуми. Заявил е възражение за прихващане на прететндираните с исковата молба суми с вземания
на НЕК вследствие намаляване на преференциалната цена на високоефективната електрическа
енергия , произведена от „ Видахим“ АД с Решение Ц-10/2017год., възлизаща на сумата от
1 000 000лева.
Така предявените искове са отхвърлени от СГС с обжалваното в настоящото производство
решение. За да отхвърли исковете сезираният съд е приел , че не е налице твърдяното от ищеца
противоправно поведение на НЕК свързано с отказа му да сключи с производителя „ Видахим“ АД
договор за нейното изкупуване, тъй като е бил обвързан от т.26 на решение на КЕВР
№25/30.06.2015год. , с което е била определена не само цената , но и количеството на електрическа
енергия от ВЕКП, подлежаща на изкупуване. Приел е също така , че след отмяна на т.26 на
Решение № Ц-25 на КЕВР от АССГ и приемане на ново решение от КЕВР № Ц-10/01.07.2017год.
за НЕК не е възникнало задължение да изкупи допълнителното количество ЕЕ, тъй като се
отнасяли за отминал регулаторен период , през който период електрическата енергия не е била
произведена от „ Видахим“ АД. След като количеството електрическата енергия не била
произведена , то и договор за нейното изкупуване би бил с невъзможен предмет / чл. 26, ал.1 , пр.1
от ЗЗД/. Освен липсата на установено противоправно поведение от НЕК, за да отхвърли исковете
първоинстанционният съд е приел , че доколкото „ Видахим“ АД не било произвело
допълнителните 140 000 МВтч електроенергия , то причинно следствената връзка между каквото и
4
да е противоправно поведение и претърпените от производителя вреди била прекъсната.Освен
това обезщетение се дължало само за реално търпени вреди , а не за предполагаеми и хипотетични
такива. Заключил е , че нито един от посочените елементи в чл. 45, ал.1 от ЗЗД не бил налице, за да
се ангажира отговорността на НЕК за отказа да сключи договор за изкупуване на допълнителни
количества енергия, поради което исковете били неоснователни .
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението , а по допустимостта-в обжалваната му част като по правилността му е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките
на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо.Същото е и
допустимо като постановено по предявените , допустими за разглеждане, искове. Нормата
на чл.134 от ЗЗД предвижда възможност за процесуална
субституция като дава на кредитора правно средство срещу бездействието на неговия длъжник, с
което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение по чл.133 от ЗЗД.
Легитимацията по чл.134 от ЗЗД се определя от
определя от изложени изрични твърдения в депозираната пред съда искова молба за наличието на
неудовлетворено вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на чл.134 от ЗЗД право.
В конкретния случай исковата молба съдържа фактически твърдения на подалото исковата
молба дружество- „ Ритъм-4-ТБ“ ООД да има конкретно неудовлетворено вземане към „ Видахим
„ АД, на което сочат представените по делото доказателства. По делото е представен Договор №
Р/В-01 от 30.08.2009год., сключен между „ Видахим „ АД и „ Ритъм-4-ТБ“, по който първото
дружество има качеството купувач, а второто- продавач. В чл.1.1 от договора страните са
постигнали съгласие продавачът да достави, а купувачът да приеме и заплати енергийни въглища,
внос от Русия и Украйна в количества с качествени показатели и цени съгласно приложения или
анекси към този договор. За извършени доставки по цитирания договор през периода 2014-
2015год. са съставени фактури, които са приложени по делото. В сключено на 06.03.2015год.
споразумение, страните по договора са констатирали , че „ Видахим „ АД има задължения към „
Ритъм-4-ТБ“ ООД от 30.08.2009год. в общ размер на 23 766 858.47лева, в това число 13 322 006.06
щатски долара главница , заедно с дължимата лихва за забава върху главницата , считано от
06.03.2015год .В споразумението е обективирана договореност „ Видахим „ АД да погаси изцяло
или на части цялото си задължение към „ Ритъм-4-ТБ“ ООД в срок до 31.10.2025год. , ведно със
съответната лихва, а в случай на неизпълнение- освен дължимата лихва , да дължи и обезщетение
в размер на 1 / 3 от целия размер на вземането .
В подписано допълнително споразумение от 01.02.2018год. страните са констатирали , че
към 25 .01.2018год. „ Ритъм-4-ТБ“ ООД има изискуеми и ликвидни вземания спрямо „ Видахим“
АД общо в размер на 13 542 117.18 щатски долара, произтичащи от неизпълнени от „ Видахим“
АД задължения за плащане на цената на доставени въглища по договора за доставка от
30.08.2009год. и споразумение от 06.03.2015год., както и вземания в размер на 29 279.10лева по
описани в т.1.2 от споразумението фактури, издадени във връзка с осъществено разтоварване на
въглища , доставяни по цитирания по – горе договор. Констатацията съдържа и дъжима лихва,
възлизаща в общ размер на 3 970 623.03лева. В споразумението са уговорени срокове за плащане
на задълженията, най-късният от които е 15.03.2018год.
При така представените поделото доказателства и липсата на ангажирани такива от „
Видахим „ АД, конституирано като страна по делото на основания чл. 26, ал.1 от ГПК , е изводимо
, че ищецът има конкретно неудовлетворено вземане към „ Видахим „ АД, респективно ищецът
легитимира
интереса си от предявените искове при условията на чл. 134 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД
урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права - имуществените права на неговия
длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора,
освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. Несъстоятелно е възражението на ответника , че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска, тъй като длъжникът- „ Видахим“ АД не е бездействал, а напротив-
осъществил е действия в защита на правата и законните си интереси, доколкото бил подал жалба
през 2017год. до КЕВР срещу отказа на НЕК ЕАД да изпълни Решение № Ц-10/01.06.2017год. и е
поискал налагане на административна мярка спрямо НЕК АД. По смисъла на чл.134 от ЗЗД
бездействие е налице тогава, когато длъжникът има имуществено право към трето лице, в случая
5
НЕК, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор като застрашава възможността
на последния да удовлетвори своето вземане.В случая няма твърдения, а и липсват данни „
Видахим „ АД да е предприел действия за ангажиране на деликтната отговорност на НЕК за
претърпени вреди от отказа му за изкупуване на електрическа енергия . Обжалването на отказа пред
КЕВР и в резултат на това налагането на имуществена санкция на НЕК не би довело до увеличаване
имуществото на „ Видахим“ АД и от тук – до реализиране възможността на „ Ритъм-04-ТБ“ ООД
за удовлетворяване вземането си към „ Видахим“ АД от това имущество.
Решението е и правилно като краен резултат, но не поизложените в него мотиви.
Съображенията за настоящия въззивен състав за това са следните :
Предявеният пред СГС и разгледан от него иск е с правно основание чл. 134, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД. Този иск е предявен при условията на евентуалност на
главен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1, предл. 2 от ГПК вр. с чл. 82 от ЗЗД.
По главния иск ищецът- „ Ритъм-4-ТБ“ ООД е претендирал да бъде осъден ответника- НЕК АД да
заплати на „ Видахим „ АД сумата от 1 000 000.00лева, по предявен частичен иск от общ иск в
размер на 48 000 314.60лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –пропуснати
ползи за периода от 01.10.2015год. до 30.06.2016год., от които : 1. Сумата в размер на 368 581.33
лева,част от сумата от 17 694 600.00лева за неизкупена електроенергия / където сумата от
17 694 600лева е резултат от произведението на 140 000 МВтч ел енергия /след намаляване на
количеството електроенергия в размер от 160 000 МВтч с 25 600 МВтч, изкупена електроенергия
от НЕК за период от 01.07.2015год. до 30.09.2015год./за периода 01.10.2015год.-30.06.2016год. по
цена 126.39 лв./МВтч съгласно решение № Ц-10/01.06.2017год. на КЕВР/ и 2. Сумата в размер на
631 418.67/без ДДС/ част от сумата 30 312 714.60лева/без ДДС/ като пропусната печалба от
реализацията на пневматични гуми ,които са щели да бъдат произведени по производствена
програма на Видахим /т.е за 437 550 бр.гуми съгласно спесификация, количества и договори
съгласно приложение 9-15 към ИМ/, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба по главния иск е твърдяно , че между „ Видахим
„ АД и НЕК е бил сключен договор за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна електрическа енергия № 15 ИЕ-2208002
от 25.08.2015год., че договорът е сключен на основание чл. 162 от ЗЕ, в който се предвиждало
преференциално изкупуване на електроенергията, произведена от ВЕКП от ТЕЦ на Видахим по
количества и цени, утвърдени с Решение на КЕВР, че преференциалните цени , по които НЕК е
било длъжно да изкупи електроенергията от ВЕКП за периода от 01.07.2015год.- 30.06.2016год. са
утвърдени с Решение Ц-10. Твърдяно е също така, че първоначалните цени и количества, които
ТЕЦ на Видахим е следвало да произведе били определени с Решение № 25/30.06.2015год. , но т.26
от това решение , по жалба на „ Видахим „ АД, било отменено от АССГ,а неговото решение-
потвърдено от ВАС .Сочено е , че след връщане на преписката на КЕВР било постановило ново
решение № Решение № Ц-10 , с което била променена преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия от НЕК , считано от 01.07.2015год. С новото решение на КЕВР
преференциалната цена била определена в размер на 126.39лева на МВтч при квота за ВЕКП на
електрическа енергия в размер на 165 600 МВтч и топлинна енергия –в размер на 652 420 МВтч.
Посочено е също така , че след влизане в сила на Решение № Ц-10 с писмо от 02.08.2017год. / изх.
№ 136 „ Видахим „ АД било отправило искане до НЕК за изкупуване на електрическата енергия до
пълния размер на увеличената от КЕВР квота с Решение № Ц-10, но бил получен отказ,
обективиран в писмо изх.№ 91-110-57/08.08.2017год. Поддържано е , че поради отказа на НЕК , „
Видахим“ АД не е произвело, съответно не е реализирало приходи от електроенергията от ВЕКП,
равняващи се на стойността на утвърдените количества електроенергия от ВЕКП до размера,
определен в Решение №Ц-10, както и не е произвело количествата топлинна енергия , които му
били необходими за производствената дейност на завода за гуми, респективно пропуснало било да
реализира печалба от реализацията на тази продукция. Така , по твърдения на ищеца, „ Видахим“
АД било претърпяло вреди от неизпълнението на задълженията на НЕК по договора от
25.08.2015год., които се изразявали в пропусната полза/включително нереализирана печалба/ в
резултат от : 1. Нереализация и неизкупуването на електрическа електроенергия от ВЕКП от
страна на НЕК и 2.нереализация и недоставянето на 437 550 бр. индустриални тежкотоварни и
селскостопански гуми, съгласно одобрена от КЕВР производствена програма на Видахим чрез
използване на топлинна енергия от ВЕКП, които вреди подлежали на обезщетяване на основание
6
чл. 79, ал.1 , предл.2 вр. с чл.82 от ЗЗД.
По така предявения главен иск , след спиране на производството по евентуалния иск по
чл.134 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД , е налице произнасяне с Решение №
262099/27.06.2022год., постановено по гр.д.№ 10123/2020год. по описа на СГС, с което искът е
отхвърлен като неоснователен. Решението е влязло в сила на 23.07.2022год.
С обжалваното в настоящото производство решение искът/ предявен като евентуален/ е
отхвърлен при констатирана липса на кумулативните предпоставки за неговото уважаване ,
предвидени в чл. 45 от ЗЗД.
При съпоставка на изложените в исковата молба по иска по чл. 134 от ЗДД вр. с чл. 79 , ал.1 ,
предл.2 от от ЗЗД вр.с чл. 82 от ЗЗД и в исковата молба по иска по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД
вр. с чл. 45 от ЗЗД факти и обстоятелства се налага извод за тяхната идентичност, каквато
идентичност се констатира по отношение на твърдяната вреда, подлежаща на обезщетяване и
формулирания петитум ,който е за присъждане на обезщетение за вреди по формата на пропуснати
ползи . По иска по чл. 79, ал.1 ,предл.2 вр. с чл.82 от ЗЗД се твърди , че вредата е настъпила в
резултат на неизпълнение от страна на НЕК на задължението му по сключения с „ Видахим“ АД
договор № 15 ИЕ-2208002/25.08.2015год. за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия при
изменените цени и количества на изкупуваната електроенергия , определени в Решение № Ц-10
от 01.06.20177год. на КЕВР / постановено от регулаторния орган след отмяната от АССГ и ВАС
на предходно негово решение № Ц-25 от 30.06.2015год. , а по втория иск- в резултат на отказа на
Изпълнителния директор, обективиран в писмо изх.№ 136/02.08.2017год. да сключи договор с „
Видахим“АД за изкупуване на електрическата енергия до пълния й предявен размер на
увеличената от КЕВР квота с Решение № Ц-10 на КЕВР и по цени, определени в същото решение ,
постановено от регулаторния орган след отмяната от АССГ и ВАС на предходно негово Решение
№ Ц-25 от 30.06.2015год..
Няма спор по делото, а и това се установява от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, че „ Видахим“ АД е титуляр на лицензия № Л-116-03/27.11.2002год. за
дейността „ производство на електрическа и топлинна енергия „, издадена от ДКЕВР / сега КЕВР/
съгласно Закона за енергетиката , валидна до 27.11.2022год. , че притежава изградена и въведена в
експлоатация заводска топлоелектрическа централа за производство на топлинна и електрическа
енергия от високо ефективен комбиниран начин и че произведената от ТЕЦ / ВЕКП/ до 2015год.
електрическа енергия „ Видахим“ АД е подавало на НЕК по регулирана преференциална цена за
ВЕКП съгласно изискванията на ЗЕ и по силата на сключени договори за покупко-продажба на
електрическа енергия в количества, които са предварително одобрени за съответния ценови
/едногодишен/ период от КЕВР. Установява се също така , че със заявление вх.№ Е-14-35-06 от
14.05.2015год. до КЕВР,“ Видахим“ АД е поискало утвърждаване на преференциални цени на
електрическа и пределни цени на топлинна енергия от ВЕКП, считано от 01.07.2015год.,конкретно
посочени в заявлението,но с Решение № Ц-25/30.06.2015год. КЕВР е утвърдила на „ Видахим“ АД
цени, по ниско от заявените, а именно : 134.44лв/ МВтч/без ДДС/ преференциална цена на
електрическата енергия и 101.63лв/МВтч за пределна цена за топлинна енергия с топлоносител
пара.Внесената от КЕВР корекция касае частта относно необходимите количества топлинна
енергия с топлоносител водна пара като част от производствената програма на дружеството,
заложени в ценови модел за ценови период 30.06.2015год.-01.06.2016год. и в частта с нетните
количества електрическа енергия, като същите са намалени от 165 600 МВтч на 25 600 МВтч.
Установява се също така , че срещу Решение № Ц-25/30.06.2015год. на КЕВР е подадена жалба от „
Видахим“ АД , както и че в изпълнение и при заложените в Решение № 25 параметри е сключен
договор между „ Видахим „ АД и НЕК за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия № 15 ИЕ-
2208002. Няма спор, че в изпълнение на този договор „ Видахим“ АД е произвело и доставило на
НЕК нетна активна електрическа енергия в размер на 25 6000 МВтч на обща стойност
3 441 664лева.
Не е спорно по делото и това се установява от събраните доказателства ,че с Решение №
2357 от 24.02.2017год.,постановено по адм. дело № 9236/2016год. на ВАС е отменено изцяло
Решение № Ц-30.06.2015год. на КЕВР и в изпълнение решението на ВАС КЕВР е постановил
Решение № Ц-10/01.06.2017год., с което е определил на „ Видахим“ АД преференциална цена на
ВЕКП за изкупуване от НЕК , считано от 01.07.2015год. до 30.06.2016год. в размер на 123.39лв /
7
МВтч/без ДДС/ при квота за ВЕКП електрическа енергия в размер на 165 600МВтч и топлинна
енергия-в размер на 652 420 МВтч.
Няма спор между страните, а и обективните данни по делото сочат на това , че с писмо изх.№
136/02.08.2017год. „ Видахим“ АД е отправило покана към НЕК за сключване на договор и
изкупуване на електрическа енергия до пълния размер на увеличената от КЕВР квота с Решение №
Ц-10, но това е отказано и отказът е обективиран в писмо на Изпълнителния директор на НЕК с
изх.№ 91-110-57/08.08.2017год.
От така изложените констатации във връзка с идентичността на обстоятелствата ,на които се
основава исковата претенция по главния и евентуалния иск и въз основа на изложените по –горе
данни, установени по делото , се налага извод, че твърдяната вреда за „ Видахим“ АД е настъпила
от неизпълнение на задълженията на НЕК по сключения между тях договор за изкупуване на
нетна активна електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия № 15 ИЕ -2208002, поради което не може обезщетение от същата вреда да
се претендира и на деликтно основание по реда на чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД. Принципно
наличието на договор не изключва деликтната отговорност ако вредата е настъпила не от
неизпълнение на договорно задължение , а от факти и обстоятелства, основаващи фактическия
състав на деликта. Настоящата хипотеза не е такава .
В случая вредата за „ Видахим „ АД е възникнала именно от неизпълнението на
задължението на НЕК ЕАД за изкупуване на произведена от него електроенергия по сключения
между тях и цитиран по - горе договор. Количеството и цената на подлежащата на изкупуване по
този договор електроенергия първоначално е била определена с Решение № Ц-25 на КЕВР . Това
решение е допуснато до предварително изпълнение по силата на закона- чл. 13, ал.9 от ЗЕ , но в
последствие т.26 от него , определяща квотата за изкупуване , рефлектираща и върху цената за
изкупуване , е било отменено от съда. След отмяната му и на основание чл. 177 от АПК се считат
за отпаднали и последиците, породени от неговата предварителна изпълняемост. При зачитане
действието на решенията на АССГ и ВАС и новото решение на КЕВР № Ц-10 , с което са утвърдени
нови количества електроенергия от ВЕКП, се следва че с влязлото в сила решение № Ц-10 на
КЕВР е внесена промяна в съществуващото между страните правоотношение за периода от
01.10.2015год. до 30.06.2016год., касаеща количеството на електроенергията , подлежаща на
изкупуване от НЕК и нейната цена. При отказ /неизпълнението на задължението / за изкупуване
на увеличеното количество електроенергия съгласно Решение № Ц-10 на КЕВР на определената в
него цена е възникнала договорна отговорност, която изключва деликтната за същите тези
действия.
В случая деянието е едно- отказ на НЕК да изкупи увеличените с Решение № Ц-10 на КЕВР
количествата електроенергия , а за едно и също деяние не може да се търси едновременно
договорна и деликтна отговорност. Както се посочи по-горе, ищецът е пристъпил към
реализиране на договорната отговорност на НЕК във връзка с неизпълнение на задълженията му по
договора от 2015год. за изкупуване , което препятства възможността да търси обезщетение за
вреди от същото това действие и на деликтно основание.
По изложените съображения настоящият състав намира предявения иск по чл.134 от ЗЗД се
явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли. До същият извод е достигнал и
първоинстанционния съд , макар и по различни мотиви . Така е налице съвпадане на крайния извод
на двете съдебни инстанции за неоснователност на предявения иск и обжалваното решение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и при наличните доказателства , че във въззивното производство
въззиваемото дружество е защитавано от юрисконсулт, то на същото му се следва присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. Размерът на присъденото
възнаграждение, съгласно чл. 78,ал.8, изр.2 от ГПК , не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело , определено по реда на чл. 37 от ЗПП. При съобразяване фактическата и
правна сложност на спора претендираното за присъждане юрисконсултстко възнаграждение следва
да бъде определено в максималния му размер съгласно чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ , а именно в размер на 480 лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София , ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260833/26.05.2021год., постановено т.д.№ 1624 /2020год. по
описа на СГС, ТО, VI-18 състав.
ОСЪЖДА „ Ритъм-4-ТБ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.Сатара Загора, ул.“ Св.Кнюз Борис“ № 93, ет.9 да заплати на Национална Електрическа
компания ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“ Триадица“ №
8 сумата от 480 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9