РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 131812
гр. София, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20231110145409 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение срещу И.
С. К. за вземания, произтичащи от Договор за кредит № 4649455/04.10.2022 г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 04.10.2022 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 22,36 лева -
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 2,23 лева, представляваща законна
лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство и за сумата в размер
на 12,26 лева, представляваща административни разноски.
По отношение на соченото вземане по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
1
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2022 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и посоченото от длъжника
в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че кредитополучателят се
задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и
поръчителство. В случая е представен договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между (фирма), от една страна в качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в
качеството на потребител. По силата на договора поръчителят се задължава да сключи с
(фирма) договор за поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя
по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението. По
силата на договора за поръчителство (фирма) поело задължение да обезпечи пред (фирма)
задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати
възнаграждение. В изпълнение на този договор заявителят е сключил договор за
поръчителство с (фирма), като се е задължил солидарно за сумите по договора за
потребителски кредит. Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна
справка в Търговският регистър по партидата на (фирма) се установява, че сключеният
договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора по договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага извода, че
на заемателя не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно сключването договора за поръчителство не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на неравноправна за
потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно
2
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на
чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Поради неоснователност на заявлението в частта, в която се иска присъждане на
възнаграждение за поръчителство, неоснователно се явява и акцесорното искане за
присъждане на лихва за забава върху него.
Противоречащи на закона са и договорените административни такси за извънсъдебно
събиране на вземанията. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място
с оглед твърденията на заявителя тези суми са уговорени като фиксиран размер и
независимо от реалните разходи, които биха били направени. Следователно те не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по
същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и
изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, за която следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на (фирма), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.(сдрес), против И. С. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. (адрес), в частта относно сумата от 22,36 лева -
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 2,23 лева, представляваща законна
лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство и за сумата в размер
на 12,26 лева, представляваща административни разноски.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3