№ 14
Гр. Силистра, 26 февруари
2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 178 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
производството
е образувано по жалба на „Център за спешна медицинска помощ“ (ЦСМП) гр.Силистра, подадена срещу Решение № 1040-18-43/28. 06. 2019 г. на и.д. директор на ТП на НОИ гр. Силистра, потвърждаващо оспорено по
реда на чл.117 ал.1 т. 2 б. ”г” КСО Разпореждане № 5104-18-7/13. 05. 2019 г. на длъжностно
лице при ТП НОИ-Силистра, с което на основание чл. 60 ал.1 КСО, декларирана злополука
с вх. № 5101-18-6/05.03.19 г., станала на 04. 12. 2018 г. с лицето Г.В.Г., намирал се в
трудови правоотношения с ЦСМП-Силистра, се приема за трудова.
Жалбоподателят,
представляван от адв. С. Н. ***, счита, че в
нарушение на регламента от Раздел III „Разледване и установяване на трудовите злополуки“ от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки (Обн. ДВ, бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ, бр.28/04. 04. 17 г.)-НУРРОТЗ, задължителното разследване
било извършено формално, визирайки разпоредбата на чл. 9 от с.н., която намира за нарушена. Поддържа оплаквания за игнориране
на регламента от чл. 10 НУРРОТЗ,
тъй като правнозначимият Протокол № 5103-18-1/26. 03. 19 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 04. 12. 2018 г. с Г.В.Г., не бил подписан от
членовете на комисията, представители на работодателя и на работниците, защото никога тази комисия с тяхно участие не е обсъждала фактите и обстоятелствата,
свързани със злополуката, нито източниците за тяхното установяване или друго от
нормираното с чл. 8 - чл. 10 от с.н. Поддържа и оплакване, че нито в релевирания протокол, нито в оспореното пред ответния орган
Разпореждане била посочена конкретна хипотеза от чл. 55 ал. 2 КСО, при която е
приет за трудова злополука въпросният пътен инцидент, което накърнило правото
на защита на осигурителя. С оглед на горните оплаквания настоява за отмяна на
оспорения акт и решаване на въпроса по същество от съда, с признаване на
злополуката за нетрудова по смисъла на чл. 55 КСО, като претендира и присъждане
на съдебни разноски.
С жалбата
се релевира и довод, че горните възражения са били
изложени подробно още с административното оспорване по реда на чл.117 ал.1 т.2
б. “г“ КСО (л.20-л.21), но ответният орган не се бил произнесъл по тях, което
на практика съставлява оплакване за липса на мотиви по съществена част от
въведения предмет в административното производство, което е самостоятелно отменително основание според чл.146 т. 2 и т. 3 АПК.
Ответникът по жалбата - Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,
чрез процесуалния си представител ст. юриск. И. К., изразява
становище, че твърденията на жалбоподателя са необосновани, а оспореното
решение е правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.И.Г. ***, чрез процесуалния си представител адв. Й.Ц. ***, изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че двамата членове на разследващата злополуката комисия, които са
били представители на работодателя и на работниците, са целели единствено
опорочаване на разследването. Въпреки това обаче същото е проведено в съответствие
с предписаните правила и въз основа на него е постановено законосъобразно
разпореждане по чл. 60 от КСО, с което злополуката е приета за трудова. В тази
връзка счита, че оспореното в настоящото производство решение на директора на
ТП на НОИ, с което е потвърдено посоченото разпореждане, е правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на трудов договор № РД-21-5 / 28. 02. 2013 г. Г.В.Г. от гр.
Исперих е заемал длъжността "фелдшер" - половин щатна бройка, в ЦСМП-Силистра,
филиал Дулово. Към същия момент лицето е имало сключен основен трудов договор,
също за длъжността "фелдшер", с ЦСМП-Разград, филиал гр. Исперих. Въз основа на приложени по делото работни
графици за м. декември 2018 г. от двамата работодатели (л. 63 и л. 130 от
делото) се установява, че на 04. 12. 2018 г. лицето е следвало да застъпи нощна
смяна в ЦСМП -филиал Дулово.
Видно от протокола за разпит от 05. 12. 2019 г. на свидетеля Д.И.Г.,
проведен по дознание № 259ЗМ-199/2018 г. на РУ-Дулово (л. 36 от дознанието) е
обстоятелството, че на 04. 12. 2019 г. около 17. 00 часа свидетелката е
събудила съпруга си Г.В.Г., за да се подготви за работа. Същият е трябвало да
бъде нощна смяна в ЦСМП-филиал Дулово, като работното му време е било от 19. 30
ч. вечерта до 7. 30 ч. на следващия ден. Около 18. 20 ч. съпругът ѝ е
напуснал дома им в гр. Исперих и е тръгнал за работа със собствения им лек
автомобил марка "Сузуки", модел "Гранд
Витара, с рег. № РР4948 АХ.
От материалите по дознание № 259 ЗМ-199 /2018 г. на РУ-Дулово и протокол за
ПТП с пострадали лица от 04. 12. 2018 г. (л. 58) се установява, че на път II-23, км 97+470, в близост до с. Окорш, при управление на собствения си лек
автомобил Г.В.Г. претърпява ПТП. Установено е, че на мокър и заснежен пътен участък загубва управлението на автомобила и
се преобръща извън пътя в ляво по посоката на движение.
Сигналът за инцидента е подаден от Т.М.Р. на телефон 112 в 19:01 часа на
04. 12. 2018 г., както е видно от приложената писмена справка (л. 106 от
дознанието). Подателят на сигнала заедно с Е.Ю.А., двамата от с. Окорш, са били
първите, които са посетили произшествието. От показанията им пред разследващия
полицай (л. 48,49 от дознанието) става ясно, че са заварили пострадалия сам, седнал
на земята до лекия автомобил. Бил е контактен. Казал им е да го закарат в гр. Дулово.
Обяснил е, че е там от половин час и не е минавала кола, а си е загубил
телефона. Казал е, че отивал на работа в спешния център в гр. Дулово.
Свидетелят Ахмед е натоварил пострадалия в колата си и го е откарал в Спешна
помощ –Дулово.
В резултат на нараняванията при катастрофата Г.В.Г. е починал по-късно същата вечер,
като от изготвеното съобщение за смърт № 61 / 05. 12. 2018 г. (л. 42) е видно,
че причина за смъртта е коремна травма, която е предизвикала остра следкръвоизливна анемия.
На 05. 03. 2019 г. преживялата съпруга на Г.В.Г. Д.И.Г. е подала в ТП на
НОИ декларация за трудова злополука (л. 40-41). В декларацията е отбелязано, че
злополуката на 04. 12. 2018 г. с Г.В.Г. е станала в 19. 10 ч., на път за работа
към ЦСМП-Силистра, филиал Дулово. Декларирано е, че работното време е било от
19. 30 ч. до 7. 30 ч.
Със Заповед № 1015-18-26/06. 03. 2019 г. на директора на ТП на НОИ (л. 56)
е открито производството по разследването на злополуката с Г.В.Г. и са
определени членовете на комисията за разследване. Съставът на комисията е
съобразен с изискването на чл. 8, ал. 2 от НУРРОТЗ - неин председател е инж. Т.М.И.,
а членове са съответно М.С.Д., Д.И.Т., д-р М.Т.К., Т.К.С.
- представител на работодателя, и П.Т.П.-представител на работещите от комитета
или групата по условия на труд. В хода на административното производство със
съдействието на членовете на комисията са събрани следните доказателства: протокол за разследване на злополуката от ЦСМП
– Силистра, трудов договор на пострадалото лице с ЦСМП-Силистра, длъжностна
характеристика, график за м. декември, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съобщение за смърт, препис - извлечение от акт за смърт, удостоверение за
наследници. В преписката фигурира и постановление на прокурор от ОП-Силистра по
досъдебно производство № 259ЗМ 199 / 2018 г. на РУ-Дулово. Въз основа
информацията, съдържаща се в посочените документи и предварителните разговори с
членовете на комисията, председателят на комисията съставя проект на протокол
за резултатите от разследването на злополуката. В него като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено следното: „В момента на злополуката Г.Г. е
управлявал МПС-л.а. „Сузуки Витара“
с рег. № РР 4943 АХ. Пострадалият се е придвижвал от основното си място за
живеене в гр. Исперих до работното си място в гр. Дулово. Около 19.10 ч. по път
II-23 км. 97+470м на мокър и заснежен
пътен участък Г.Г. е загубил управлението на
автомобила, поради което е допуснал ПТП. …В резултат на претърпяното ПТП е
имало деформации по цялото МПС. Видно от Съобщение за смърт № 61 / 05. 12. 2018
г. съдебният медик д-р Т.И. е извършил аутопсията на трупа на починалия Г.В.Г. и е установил, че смъртта е настъпила в следствие
на коремна травма, дължаща се на остра кръвоизливна
анемия, обезитас.“
Протоколът е подписан от председателя на комисията и от трима от членовете-М.С.Д.,
Д.И.Т. и д-р М.Т.К.. Останалите двама членове - Т.К.С.
и П.Т.П. са отказали да го подпишат. Като свидетели по делото са разпитани
както председателят, така и членовете на комисията. От дадените пред съда
показания в с.з. на 22. 01. 2020 г. Става ясно, че Т.С. е отказала да подпише
протокола, тъй като не е участвала в разследването. Освен това същата двукратно
посочва, че „ние от ЦСМП не признаваме, че това е трудова злополука“. Обяснява,
че е прочела бегло протокола и тъй като не са ѝ дали копие от него
предварително, за да се консултира с адв. Н., е
отказала да положи подписа си. Признава, че е била запозната от председателя на
комисията, че има право да подаде възражения, ако не е съгласна със
съдържанието на протокола, но въпреки това е отказала да подпише. Свидетелят П.П. излага подобни съображения- твърди, че е отказал да
подпише, тъй като не е имало предварително заседание на комисията и са му
отказали да му дадат екземпляр от протокола, за да се консултира и да го обсъди
преди да го подпише. Останалите членове на комисията потвърждават, че не са се
събирали на заседание, но изтъкват, че всеки от тях е бил запознат със
събраните писмени доказателства и е обсъждал предварително с председателя обстоятелствата
около злополуката, като са стигнали до съответните изводи, които са намерили
отражение в протокола.
Въз основа на документите в досието и данните в информационната система по
чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО е издадено е разпореждане № 5104-18-7/13. 05. 2019 г.
на длъжностното лице при ТП НОИ-Силистра, с което на основание чл. 60, ал.1 от КСО декларираната от Д.И.Г.
злополука, вх. № 5101-18-6/05. 03. 2019 г., станала с Г.В.Г. на 04. 12. 2018 г., се приема
за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО с мотива, че е станала по
време на обичайния път на осигуреното лице при отиване от основното му място за
живеене в гр. Исперих до работното му място в гр. Дулово. Посочено е, че на
мокър и заледен пътен участък пострадалият е загубил управлението на амтомобила, поради което е допуснато ПТП, в резултат на
което Г.Г. е получил коремна травма, причинила остра следкръвоизливна анемия, довела до смъртта на лицето.
Разпореждането е обжалвано от ЦСМП-Силистра по реда на чл. 117, ал.1, т. 2,
б. "г" КСО. С Решение № 1040-18-43/28. 06. 2019 г. на и.д. директор
на ТП на НОИ гр. Силистра жалбата е оставена без уважение като неоснователна и
е потвърдено разпореждането за приемане на злополуката за трудова. В решението
е коментирано, че са налице необходимите елементи от фактическия състав за
признаване на злополуката за трудова – налице е внезапно увреждане на здравето,
което е причинило смъртта на осигуреното лице и това внезапно увреждане е станало
на място, което е част от обичайния път за отиване и връщане от работното място
до основното място за живеене. По повод оплакването в жалбата за непосочване на
конкретна хипотеза по чл. 55, ал. 2 КСО в разпореждането органът е посочил, че
в акта ясно и точно са изложени мотиви, че се касае за злополука при отиване от
основното място за живеене до работното място, каквато е хипотезата на чл. 55,
ал. 2, т. 1 КСО. Органът е счел за
неоснователни твърденията, че при разследването не са спазени реда и условията,
предвидени в НУРРОТЗ. Приел е, че осигурителят ЦСМП-Силистра, чрез своите представители
Т.С. и П.П., е взел участие в разследването, като е
предоставил изисканите му документи. Органът е акцентирал, че при разследването
на злополуки, станали при ПТП, установяването на фактите и обстоятелствата се
извършва по документи, каквито са събрани по преписката. Счел е за
неоснователно твърдението, че на представителите на осигурителя не е предоставен
протокол от разследването с приложенията към него, тъй като от материалите е
видно, че след оформянето на документите по съответния ред същите са изпратени
на осигурителя и той е имал възможността да упражни правото си на оспорване на
издаденото разпореждане.
Оспорването на посоченото Решение № 1040-18-43/28. 06. 2019 г. е станало
повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата
на чл.168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно
фактическите и правните основания за издаването му.
Не се споделят от настоящия състав твърденията в жалбата, че в оспорения
акт липсват мотиви относно оплакването, че не е ясно при коя хипотеза на чл.
55, ал. 2 от КСО злополуката с Г.В.Г. е призната за трудова. Видно от решението е обстоятелството,
че органът е счел, че не е налице неяснота по този въпрос, тъй като от мотивите
на оспореното разпореждане е видно, че са касае за хипотезата на чл. 55, ал. 2,
т. 1 КСО – злополука, станала по време на обичайния път при отиване от
основното място на живеене на пострадалия до работното му място.
Не се споделят също и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения във връзка с разследването на злополуката. Твърдението, че на определените от
работодателя представители не е дадена реално възможност да участват в работата
на комисията за разследване на злополуката, а само са извикани да положат
подписи върху готовия протокол не могат да бъдат споделени. Самата Т.С.
признава, че е представила в ТП на НОИ изисканите ѝ документи във връзка
със случая. Въз основа на тях и на останалите събрани писмени доказателства е
оформен в типизирана форма протоколът от разследването на комисията. Не може да
се счете, че така установеният начин на разследването по някакъв начин е
засегнал правото на защита на осигурителя. С чл. 58, ал. 6 от КСО е въведена оборима презумпция относно доказателствената
сила на изготвения в хода на разследването протокол. След като жалбоподателят
твърди, че този протокол не отразява обективната действителност, следваше да
представи доказателства, с които да обоснове своите твърдения, но такива в
съдебното производство не бяха ангажирани. Както Т.С., така и П.П. са имали възможност да прочетат протокола. Ако разследването не е протекло според
очакванията им или са формулирали други изводи въз основа на събраните
доказателства, пътят да изразят несъгласието си е посредством подаване на
възражения съгласно чл. 11 от НУРРОТЗ, каквито обаче не са постъпили по
преписката. Не се преценява от съда като нарушение обстоятелството, че препис
от протокола преди да бъде подписан не е предоставен на двамата представители
на работодателя, за да консултират становището си с адв.
Н.. Последният не е част от състава на комисията, за да дава предварително
одобрение на съдържанието на документа. Членове на комисията са Т.С. и П.П., като включването им в състава на комисията предполага
наличието на достатъчно компетентност за преценка на необходимите обстоятелства.
Очевидно мотивите за отказа за подписване на протокола от страна на Т.С. и П.П. се коренят в желанието им да бъдат лоялни към
работодателя си, който не признава трудовия характер на злополуката, тази
лоялност обаче не би следвало да се използва за преднамерено възпрепятстване на
разследването. Освен това изискването по чл. 11 от НУРРОТЗ за подписване на
протокола от лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 от КСО е предвидено само за да удостоверят,
че са запознати с него. В случая се установи, че въпреки отказа на двамата представители
на работодателя в комисията да подпишат протокола, същите са имали възможност
да се запознаят с него, поради което не е налице нарушение на процесуалните
правила при разследването, както се твърди (в този смисъл Решение № 6517 от
23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2016 г., VI
о.). Наред с това, съгласно чл. 9 от Наредбата, разследването на трудовата
злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното
възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще
подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при
разследването на трудовата злополука визираните обстоятелства са установени. Времето
на злополуката би могло да бъде установено само приблизително, тъй като пострадалият
е бил сам, открит е по-късно от
посочените по-горе двама жители на с. Окорш и не е имало очевидци на произшествието.
От данните по делото обаче става ясно, че злополуката е настъпила в рамките на
40-50 минути преди началото на работното време на лицето – 19. 30 ч.
Изводите в тази насока произтичат от
това, че според съпругата на пострадалия същият е напуснал дома си в гр.
Исперих в 18. 20 ч. Разстоянието между гр. Исперих и гр. Дулово според общоизвестната
информация в интернет (bgmaps.com) е около 33 км. Видно от картата на пътната
мрежа на България, публикувана на сайта на АПИ, е обстоятелството, че единствения
пряк път между гр. Исперих и гр. Дулово е републикански път II-23, който минава през с. Окорш. Посоченото населено място се намира на 17.
7 км от гр. Исперих. Не е ясно с каква скорост е изминал посоченото разстояние
пострадалия, но като се вземе предвид, че началото на пътуването е било в
тъмната част на денонощието, по мокра и заледена настилка, може да се
предположи, че са били необходими поне 20 минути от тръгването му. Така установения
времеви интервал на злополуката не се разминава съществено от часа, който
разследващата комисия е възприела на база на протокола за ПТП, съставен от
служител на ОД на МВР, посетил произшествието, и не променя извода, че
злополуката е станала на път за работа, тъй като е нормално и разбираемо пострадалият
да е предвидил по-дълго време за придвижването си от дома си в гр. Исперих до
работата си в гр. Дулово предвид сезона, пътната обстановка и времето от
денонощието, когато се предприема пътуването. Следва да се коментира и това, че
комисията не би могла да ползва материалите по образуваното досъдебно производство,
тъй като нейната работа е приключила преди приключването на досъдебното производство.
Независимо от това обаче констатациите на комисията не се различават от констатациите
на водещия разследването по ДП № 249 – ЗМ-199/2018 г. на РУ-Дулово, изложени в
изготвеното от него Заключително постановление от 16. 04. 2019 г. (л. 164 и 165
от дознанието) както по отношение на времето и мястото на злополуката, така и
по отношение на причините за нея и наличието на причинно-следствена връзка
между произшествието и смъртта на лицето.
В заключение на изложеното следва да се обобщи, че настоящата инстанция не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при деклариране, разследване и констатиране на спорната трудова
злополука, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане.
На следващо място съдът намира, че оспореното решение е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и
съответстват на доказателствения материал и приложимите
правни норми.
Според определението за трудова злополука, дадено в нормата на чл. 55, ал.1
от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето Станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно чл.
55, ал. 2, т. 1 от КСО за трудова злополука се счита и злополуката, Станала с
осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при
връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер.
От събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва
кумулативното наличие на посочените по-горе елементи на трудовата злополука. В
тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че при настъпване
на пътно-транспортното произшествие пострадалият Г.Г.
се е придвижвал към работното си място като се е движел по обичания си маршрут
- от местоживеенето си в гр. Исперих в посока гр. Дулово. Доколкото същият се е
движел с личния си автомобил по основна пътна връзка между двете населени места,
съдът намира, че именно това е обичайният път на пострадалото лице, още повече,
че не са наведени доводи и не са представени доказателства за противното. Въз
основа на събраните в административното и в съдебното производство доказателства
съдът приема, че пострадалото лице се е придвижвало към ЦСМП-филиал Дулово, където
в 19. 30 ч. е следвало да бъде на работното си място, за да поеме определената
му с графика нощна смяна. Както се коментира по-горе, макар да съществуват обективни
пречки за установяването на точния час на произшествието, приблизително
определеното време на настъпването му навежда на извода, че пострадалият е
отивал на работа. Същевременно от Страна на жалбоподателя не се оспорва, че Г.Г. е бил дежурен същата вечер или пък да се посочат и установят
други причини за предприетото от него пътуване.
В случая е налице внезапно увреждане на здравето, което е причинило смърт
на пострадалия. От приложеното съобщение за смърт на Г.Г.
се установява, че причината за смъртта е остра следкръвоизливна
анемия, причинена от коремна травма. От заключението по съдебномедицинската
експертиза на труп, изготвена по ДП № 249 – ЗМ-199/2018 г. на РУ-Дулово, се установява
наличието на причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и уврежданията
на лицето, в резултат на които то почива. Нито се твърди, нито се доказа, че е
възможно уврежданията, в резултат на които Г.Г. е
починал, да са причинени по друг начин или че смъртта му е настъпила в резултат
на различна причина.
Следва да се отбележи, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва трудовия характер на злополуката в
случаите на умишлено увреждане на здравето. По делото няма установени факти,
които да сочат на умишлено причинено увреждане. Действията на пострадалия са отражение на допусната непредпазливост по
време на движението му на пътя, която непредпазливост не дисквалифицира
злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО (в този смисъл
решение № 8787 от 02.07.2009 г. по адм. д. №
3576/2009 г. на ВАС).
В заключение на изложеното съдът намира, че анализът на всички доказателства
води до извод за настъпване на инцидента през време на отиване на работното място
по обичайния път на пострадалото лице, като увреждането е настъпило случайно
(по непредпазливост). В тази връзка са налице всички предвидени от закона материалноправни предпоставки за квалифициране на
злополуката като трудова. Събраните в хода на административното производство
доказателства са били достатъчни директорът на ТП на НОИ да се произнесе по
съществото на спора, като приеме, че е налице трудова злополука. Като е
направил такъв извод, издателят на оспореното решение е постановил материално
законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата
срещу него оставена без уважение.
По отношение на искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение поради отхвърлянето на жалбата, съдът намира същото за
неоснователно. Разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 КСО се явяват специални
по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в КСО,
която да предвижда отговорност на жалбоподателя за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако последният е
бил защитаван от юрисконсулт, при отхвърляне на жалбата му, означава, че такова
не се дължи (в подобен смисъл Определение № 7536 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г., VI о.). Подобна регламентация е
налице в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, по който има обилна практика относно недължимост на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска. Целта и на двете разпоредби
е да улесни максимално достъпа до правосъдие на гражданите и да намали на
неблагоприятните финансови последици за тях при
отхвърлянето на жалбите им, респ. исковете им.
Съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на
заинтересованата страна в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е основателно. В КСО липсва специална уредба относно разноските на
заинтересуваната страна, поради което приложение следва да намерят общите
разпоредби на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. Практиката на ВАС е категорична, че правото
на заинтересованите страни за разноски е изрично регламентирано в разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 от АПК, поради
което възражението на жалбоподателя относно недължимост
на тези разноски е неоснователно. Относно определянето на размера на
адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата
съдът счита, че приложение следва да намери правилото по чл. 36, ал. 2, изр. 2
от Закона за адвокатурата, съгласно което размерът на възнаграждението не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за
съответния вид работа. С чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 01.04.2014 г.
(ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е установен минимален размер за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по
Кодекса за социално осигуряване - 350 лв. Към тази сума следва да се прибавят и
поисканите 100. 00 лева на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата, предвиждащ, че
при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В настоящия случай са проведени
три съдебни заседания, поради което е налице основание за определяне на
допълнително възнаграждение по посочения текст. По този начин общия размер на
адвокатското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на адв. Й.Ц. ***, възлиза на 450 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Център за спешна медицинска помощ“ (ЦСМП) гр.Силистра,
срещу Решение № 1040-18-43/28. 06. 2019 г. на и.д. директор на ТП на НОИ гр. Силистра,
потвърждаващо оспорено по реда на чл.117 ал.1 т. 2 б. ”г” КСО Разпореждане №
5104-18-7/13. 05. 2019 г. на длъжностно лице при ТП НОИ-Силистра, с което на
основание чл. 60 ал.1 КСО, декларирана злополука с вх. № 5101-18-6/05.03.19 г.,
Станала на 04. 12. 2018 г. с лицето Г.В.Г., намирал се в трудови правоотношения
с ЦСМП-Силистра, се приема за трудова.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ“ (ЦСМП) гр.Силистра да заплати на
адвокат Й.Ц.Ц., с личен номер на адвоката:
**********, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. Драгоман № 25, сумата от 450.00
(четиристотин и петдесет) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: