РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Враца, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20241420103171 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Ц. Б. с ЕГН ********** и адрес
гр. ********** срещу Община Враца, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор 12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 29.10.2018 г., находящ се в гр. Враца, Врачански лозя, местност
„Арабска могила“, с площ 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), осма
категория земя, номер по предходен план: 969334, при съседи: 12259.1142.335,
12259.1142.621, 12259.1042.614, 12259.1042.613, 12259.1142.289, 12259.1142.290,
12259.1142.333. Ищецът претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил собствеността върху процесния
имот по силата на наследствено правоприемство от баща си Ц. С. Б. и майка си Л. М. Б.
Поддържа, че родителите му имат качеството на купувачи на имота по силата на
предварителен договор за продажба на имот, сключен на 18.09.1984 г. с продавачи Ц. К. П.,
А. К. Ф. и М. К. Я., където имотът е описан по следния начин: „парез от 2 декара и 500 ара,
находящ се на Врачанските лозя, местността „Д. “ край гр. Враца, както и 1 брой орех, 5
1
броя сливи, 1 брой ябълка в същия парцел, при съседи: Х. Ф., път и от другите страни гора“,
с продажна цена 900,00 лева, получена изцяло и в брой от продавачите към момента на
сключване на предварителния договор, като фактическата власт е предадена на купувача Ц.
С. Б. също към момента на сключване на договора. Излага, че сделката не е изповядана в
нотариална форма поради липсата на нормативна възможност за това към момента на
сключване на предварителния договор. Постепенно Ц. С. Б. засадил плодни дръвчета около
10 броя, поддържал и зеленчукова градина, а след смъртта му през 2012 г. и до момента на
подаване на исковата молба ищецът С. Б. е упражнявал спокойно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот, като в нито един момент след
1984 г. никой не се е противопоставял на това – нито съседи, живеещи постоянно наблизо,
нито други хора. Ищецът получавал помощ при обработването на земята от майка си, от
съседа М. Г. И. (собственик на имот 12259.1142.333) и свои познати. Излага се, че ищецът и
неговите родители не са снабдявали с документи – скици и данъчни оценки, тъй като не са
имали желание за това, нито необходимост да се разпореждат с имота. От известно време
обаче ищецът имал желание да построи едноетажна сграда в имота с предназначение: вила и
тъй като нямал представа как се води имота по кадастрална карта, поискал документи от
съседа М. Г. И., който доскоро живеел в съседния имот, като по този начин се снабдил със
скица. В процеса на снабдяване с документи за построяване на вила и снабдяване с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка ищецът научил, че ответната
Община Враца е актувала имота като общинска собственост.
При тези фактически твърдения ищецът счита, че е собственик на имота и отправя
искане към съда да признае за установено правото му по отношение на ответната Община
Враца.
Ответникът Община Враца е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Навел е твърдения, че с
предварителен договор за продажба на имот, сключен на 18.09.1984 г. с продавачи Ц. К. П.,
А. К. Ф. и М. К. Я. не е прехвърлена собствеността на имота, съгласно чл. 18 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), действала и към онзи момент, и че неспазването на
предписаната от закона форма представлява порок, който води до нищожност на договора и
невъзможност същият да породи целените с него правни последици. Изложил е, че съгласно
чл. 2 от Закона за нотариата (отменен) – ЗН отм., обнародван в ДВ, бр. 295 от 16.12.1948 г. и
действал към момента на сключване на предварителния договор, нотариусът извършва
актове за действителността на които законът изисква нотариална форма, а разпоредбата на
чл. 466 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г. изисква нотариалните актове за
прехвърляне на собственост или учредяване на право на собственост върху недвижими
имоти, както и вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти да
се извършват от нотариуса, в чиито район се намира имотът. На самостоятелно основание се
поддържа, че дори предварителният договор за продажба на имот да отговаря на закона към
момента на сключването му, същият не съдържа съществен елемент – датата на сключване
на договора, която изрично се оспорва от ответника, както и описанието на имота, което да
2
го индивидуализира в достатъчна степен, доколкото в предварителния договор е посочено
лозе и парез, както и се оспорва обстоятелството владението да е предадено към момента на
сключване на предварителния договор. Сочи се, че липсва идентичност между лозе (парез)
от 2 декара и 500 ара в местността „Д.“, от една страна, и поземлен имот с идентификатор
12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца с площ 2000
кв.м. в местността „А. м.“, от друга страна. Навеждат се твърдения, че за поземлен имот с
идентификатор 12259.1142.334 няма данни за извършено отчуждаване и възстановяване по
реда на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти
(ЗВСОНИ), Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), Закона за
териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и други закони. Поддържа се, че с влизането
в сила на Закона за собственосттта и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) през 1991 г.
имотът е следвало да бъде стопанисван от общината, а съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от
същия закон след влизането в сила на плана за възстановяване имотът е станал общинска
собственост, доколкото по отношение на него не е нанесен никакъв собственик, нито
ползвател на земеделската земя и не са заявявани претенции за реституция по ЗСПЗЗ,
респективно не е извършено изкупване от ползватели по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ.
Излага се също, че по отношение на процесния имот е действал мораториумът по § 1 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълване на Закона за
собствеността (ПЗРЗДЗС) за периода от 01.06.2006 г. до решение № 3 от 24.02.2022 г. на
Конституционния съд, поради което не е изтекъл изискуемия по закон 10-годишен давностен
срок за придобиване на имота по давност. На самостоятелно основание се оспорва
владението на ищеца от 2012 г. до датата на предявяване на исковата молба да е
съществувало, както и да е било необезпокоявано, трайно и явно. Ответникът иска
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и претендира деловодни разноски в
размер на 300,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Трайната съдебна практика приема, че правният интерес от предявяване на
установителен иск е налице и когато този интерес е евентуален, а не пряк, а
собственическите права на ищеца само се смущават от ответника, без да се оспорват,
включително и в случаите, когато несигурността на застрашеното право или
правоотношение не е явна, но за нейното наличие може да се направи разумна субективна
преценка. В този смисъл са редица решения на Върховния касационен съд (ВКС), например
решение № 120/30.03.2011 г. по гр. дело № 462/2010 г. на ВКС, решение № 78/16.04.2014 г.
по гр. дело № 5479/2013 г. на ВКС, решение № 35/01.09.2015 г. по търг. дело № 407/2014 г. на
ВКС и др. Не може да се приеме и липса на правен интерес поради предявяване на
установителен иск за собственост вместо осъдителен такъв дори ако собственикът не владее
имота. В тази насока са решение № 405/20.12.2011 г. по гр. дело № 6/2011 г. на ВКС, І г.о.;
решение № 110/30.06.2011 г. по гр. дело № 7468/2010 г., на ВКС, ІІ г.о.; решение №
201/11.05.2011 г. по гр. дело № 449/2010 г. на ВКС, І г.о.; решение № 938/29.12.2009 г. по гр.
дело № 4305/2008г. на ВКС, І г.о.; решение № 665/12.11.2010 г. по гр. дело № 1921/2009 г., на
ВКС, І г.о. и др. Според цитираната практика на ищеца не следва да се отрече възможността
да предяви установителен иск, макар да разполага с по-силната защита, каквато дава
3
ревандикационния иск. Доколкото правото на иск има за цел да удовлетвори нуждата и
интереса на ищеца от защита, следва да се приеме тезата, застъпена в практиката на ВКС, че
от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита, да прецени вида и
интензитета й и в зависимост от това да предяви установителен, съответно осъдителен иск.
В тази връзка следва да се има предвид и становището на ответната Община Враца в
отговора по чл. 131 от ГПК, съгласно което не са налични данни и твърдения в сроковете по
ЗСПЗЗ от ищеца или негов праводател да са заявявани реституционни претенции за
процесния имот по ЗСПЗЗ, като същевременно няма и постановено решение в
административно производство по ЗСПЗЗ, което да легитимира като собственик на имота
друг правен субект, различен от Община Враца.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
С договор за продажба на имот, сключен в обикновена писмена форма на 18.09.1984 г.,
Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я. са продали на Ц. С. Б. и Л. М. Б. (П.) парез от 2 декара и 500
ара, находящ се на Врачанските лозя, местността „Д.“ край гр. Враца, както и 1 брой орех, 5
броя сливи, 1 брой ябълка в същия парцел, при съседи: Х. Ф., път и от другите страни гора“,
за сумата 900,00 лева, получена изцяло и в брой от продавачите към момента на сключване
на предварителния договор.
С решение № 281-В от 11.10.1995 г. по преписка по заявление с вх. № 06655/18.02.1992
г. на Поземлена комисия гр. Враца е призната собствеността на наследниците на М. К. М., но
не е възстановена собствеността поради попадането на имота в терен по параграф 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 2620/04.03.2025 г. на Община Враца,
Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я. са наследници по закон (деца) на К. Ф. П. с ЕГН **********,
починал на 16.02.1978 г. и П. К. П. с ЕГН **********, починала на 31.08.1984 г.
По делото е представено удостоверение за наследници на Ц. С. Б., бивш жител на гр.
Враца (л. 4 от делото), видно от което същият е починал на 28.06.2012 г. със семейно
положение „разведен“ и е оставил за наследници сина си С. Ц. Б. (ищец по делото) и дъщеря
си В. Ц. Б. с ЕГН ********** (трето за делото лице).
Видно от служебно изготвените от съда справки от Национална база данни
„Население“ (НБДН), майката на С. Ц. Б. и В. Ц. Б. е Л. М. П. с ЕГН ********** (разведена
с Ц. С. Б., поради което и не е наследница на същия в качеството на преживяла съпруга).
Видно е от приложеното на л. 6 от делото удостоверение, издадено от Община Враца,
отдел „Местни данъци и такси“, че процесният имот с идентификатор 12259.1142.334 е
деклариран пред същия отдел като собствен изцяло на Л. М. П. с ЕГН ********** с адрес за
кореспонденция с. Я., общ. П., ул. „Иван Стойчев“ № 15.
Съгласно приложения акт № 4035/01.08.2024 г. за общинска собственост, процесният
имот с кадастрален номер 12259.1142.334 е актуван като частна общинска собственост на
основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 3 от Закона за общинската собственост
4
(ЗОС).
С нотариален акт № 37, т. II, рег. № 3713, дело № 235/2000 г. на нотариус Рейна С.ова с
рег. № 006 в Нотариалната камара Ц. С. В. е продал на внука си и ищец по делото Ц. С. Ц.
имот с номер 006036 с площ 2,731 декара, съседен на процесния имот.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза и са изслушани
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, от които се установява, че имот с
кадастрален номер 12259.1142.334, номер на имота по предходен план 969.334, в местността
„А. м.“, не е регистриран като ничия собственост в Плана за новообразуваните имоти на
землището на гр. Враца, Регистър на новообразуваните имоти за местността „А. м.“ и
Регистъра на ползвателите на имоти в местността „А. м.“. В Картата на Врачанските лозя,
разписната книга и регистрите към него, обаче, имотът фигурира под № 5292 като
собственост на К. Ф. П., с площ 2,329 декара. В последващия план Вилна зона „В. л.“
имотът е записан под № 1802, без данни за собственост. В Поименен стопански справочен
регистър на имоти към регулационния план на гр. Враца – Вилна зона „С.“ имотът фигурира
под № 2542 като собственост на К. П. на основание нотариален акт № 121, като датата на
нотариалния акт не се чете. В Плана за новообразуваните имоти имот с кадастрален номер
12259.1142.334 е предаден на Община Враца за стопанисване и съхранение, без да е посочен
негов собственик. За имот с кадастрален номер 12259.1142.334 е издаден акт №
4035/01.08.2024 г. за общинска собственост. Имотът е необработван, покрит е със
самозалесили се издънкови и други дървесни видове. На място съществуват два броя
орехови дървета на възраст около и над 45 години, но състоянието им е лошо. „Д.“ и „А. м.“
са съседни местности. Процесният имот може да е бил лозе, което да е погинало поради
липса на стопанисване. Единственото разминаване между описанието на имота в
предварителен договор за продажба на имот, сключен на 18.09.1984 г. и в последващите
регулационни планове, включително в кадастъра е в местностите („Д.“/“А. м.“).
Разпитани са като свидетели М. И., Б. Б. и М. И., и тримата без дела и родство.
М. И. дава показания, че съседният имот на процесния е бил негова собственост до
преди няколко години, поради което познава добре имота. Процесният имот е около 2 декара,
а имотът, който свидетелят е притежавал е бил със същата площ. Ищецът С. и неговите
родители взели имота опреди повече от 30 години от наследници на Фильови, които били
петима братя и две сестри, като на мъжете Фильови били дадени по два декара, а на жените
Фильови-по един декар. С. и неговите родители от момента на получаването на владението
от Фильови до момента, когато преди три години свидетелят продал своя имот идвали
редовно, но рядко. Имотът постепенно се превърнал в гора. Никой освен ищеца и неговото
семейство не е заявявал собственически права върху имота, нито е идвал в него.
Б. Б. дава показания, че от момента на получаването на владението от Ф. С. и
родителите му редовно идвали в имота и се опитвали да го поддържат. Последно свидетелят
Б. трябвало да поддържа имота, тъй като бащата на С. се разболял, а майка му заминала на
работа в чужбина (Италия). Б. трудно се справя с поддръжката, тъй като е международен
шофьор и отсъства за дълги период от време от България. Никой освен ищеца и неговото
5
семейство не е заявявал собственически права върху имота.
М. И. дава показания, че от момента на получаването на владението от Ф. С. и
родителите му редовно идвали в имота и опитвали да го поддържат и това продължава и
към момента. Свидетелката има лични наблюдения, тъй като е семейна приятелка със
семейството и има други имоти в съседство, макар и да не граничат с процесния имот.
Постепенно имотът станал гора поради недостатъчните грижи.
Съдът намира показанията и на тримата разпитани свидетели за добросъвестно дадени,
логични, непротиворечиви, почиващи на непосредствени наблюдения и подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, поради което им се доверява напълно.
Въз основа на гореизложеното съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място, следва да се посочи, че съдът намира за установен по несъмнен начин
земеделския характер на процесния имот по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ с оглед
обобществяването на същия (внасянето му в ТКЗС и /или ДЗС) след 1944 г. Този факт се
установява по несъмнен начин от решение № 281-В от 11.10.1995 г. по преписка по
заявление с вх. № 06655/18.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. Враца (в което решение
имотът фигурира в т. 2 от раздел III, като е призната собствеността на наследниците на М. К.
М., но не възстановена собствеността поради попадането на имота в терен по пар. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ), от разясненията на вещото лице по СТЕ в смисъл, че „Д.“ и „А. м.“ са съседни
местности, че процесният имот може да е бил лозе, което да е погинало поради липса на
стопанисване и че единственото разминаване между описанието на имота в предварителен
договор за продажба на имот, сключен на 18.09.1984 г. и в последващите регулационни
планове, включително в кадастъра е в местностите („Д.“/“А. м.“) и ат събраните гласни
доказателства по делото, съгласно които става дума за земеделски имот, отреден за лозе, в
който са съществували трайни насаждения-овощни дръвчета. Преценени съвкупно, тези
доказателства установяват колективизирането на процесния имот през 50-те/60-те години на
XX век чрез включването му в ТКЗС/ДЗС и/или аналогична социалистическа
селскостопанска организация по несъмнен начин. Освен това, съгласно решение № 281-В от
11.10.1995 г. процесният имот попада в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези
данни, съдът намира, че процесният имот представлява земеделска земя съгласно ЗСПЗЗ.
Поначало съдът споделя становището на ответната Община Враца, че договор за
продажба на имот, сключен в обикновена писмена форма на 18.09.1984 г. не е годен да
прехвърли правото на собственост поради неспазване на предвидената в закона форма-
нотариален акт. Следва да се има предвид обаче, че конверсията на официален документ е
разписана в чл. 188 от ГПК. Същата разпоредба установява правило, че документ, издаден от
некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е
подписан от страните. Анализът на тази разпоредба и на практиката на Върховния
касационен съд (ВКС), формирана по приложението й, обосновават извод, че за да е налице
конверсия на недействителен договор за покупко-продажба във валиден предварителен
договор, е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: 1) писмен документ, който е
6
подписан от страните и 2) недействителната сделка да съдържа съществените елементи на
друга действителна сделка, които предпоставки са налице в разглеждания случай. Според
практиката на ВКС, обективирана в решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. дело № 2371/2013
г., допълнително съгласие между страните, конвертираната сделка да породи правно
действие с друго съдържание, не е необходимо. Достатъчно е при сключването на договора,
страните да са постигнали съгласие в обема на правата и задълженията по конвертирания
договор.
От гласните доказателства по делото следва извод, че Ц. С. Б. и Л. М. П. – родители на
ищеца, а впоследствия самият ищец С. Ц. Б. (лично и чрез свидетеля Б. Б.) от 1984 г. и до
момента на приключване на съдебното дирене по делото са осъществявали явно, спокойно и
непрекъснато владение върху процесния имот, поради което са го придобили по давност.
Дори да бъде възприето направеното от ответната страна оспорване на датата на
сключване на договор за продажба на имот, сключен на 18.09.1984 г. с продавачи Ц. К. П., А.
К. Ф. и М. К. Я. и позоваване на мораториума по § 1 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за допълване на Закона за собствеността (ПЗРЗДЗС) за периода от
01.06.2006 г. до решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд, то все пак
свидетелските показания са категорични, че родителите на ищеца С. Б., който е роден през
1976 г., са установили владението си върху процесния имот, когато той е бил дете, т.е. през
80-те години на ХХ-ти век, т.е. до 2006 г. владението е продължило за много повече от
изискуемите по закон десет години.
Представеният по делото акт № 4035/01.08.2024 г. за общинска собственост не поражда
право на собственост за Община Враца върху процесния имот поради следното:
Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ установява, че „Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.“ От друга страна
с разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ законодателят приема, че „земеделската земя (извън мерите
и пасищата), която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост.“ Актовете за държавна и за общинска собственост се явяват
официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон-
чл. 5, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал. 2 ЗОС. Те обаче съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 3 ЗОС
само констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат
правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие
и констативния нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК. За да се ползват съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК, като официални документи, с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостовереното право на собственост, тези актове следва да съдържат не само
описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно
основание, по силата на което имотът е придобит от държавата или от общината. Обратното
- несъдържащи описание на фактическото и правно основание за придобиване на
собствеността актове за държавна или общинска собственост нямат такава материална
7
доказателствена сила. В този смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния
касационен съд – решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр. дело № 4029/2017 г., ІІ г. о., решение
№ 541 от 06.07.2010 г. по гр. дело № 661/2009 г., І г. о., решение №8 от 11.02.2014 г. по гр.
дело № 4244/2013 г., І г. о. и решение № 2 от 22.04.2019 г. по гр. дело №326/2018 г. на ВКС, I
г. о.
Съставеният акт за общинска собственост не е прекъснал владението, тъй като в
постановените от ВКС решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. дело № 260/2012 г., І г. о.,
решение № 93 от 9.07.2019 г. по гр. дело № 3295/2018 г., I г. о., решение № 130 от 18.11.2019
г. по гр. дело №1017/2019 г., II г. о., решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. дело № 2737/2019 г.,
II гр. о. е дадено тълкуване, че действия, извън посочените в чл. 116 от ЗЗД не прекъсват
владението. Издаването на акт за държавна или общинска собственост не е сред действията,
с които законът свързва прекъсване на владението.
С решение № 281-В от 11.10.1995 г. по преписка по заявление с вх. № 06655/18.02.1992
г. на Поземлена комисия гр. Враца върху процесния имот е призната собствеността на
наследниците на М. К. М., но не е възстановена собствеността поради попадането на имота
в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съдът взема предвид и разрешението, дадено в решение № 166 от 13.03.2024 г. по гр.
дело № 3950/2022 г. на ВКС, I г.о. в смисъл, че волята на наследодателя кой от наследниците
му да придобие собствеността върху конкретен имот има правно значение в случаите, когато
така изразената воля е придружена от установяване на низходящия, до когото тази воля се
отнася, на самостоятелна фактическа власт върху имота, с възможност за присъединяване на
владението на наследодателя, ако последният не разполага с документ за собствеността,
какъвто именно е и настоящият случай.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските.
При този изход на делото на право на разноски възниква само за ищеца. Същият е
направил разноски за държавна такса-50,00 лева, за такса вписване на исковата молба-10,00
лева, за депозит за експертиза-600,00 лева и за заплатен адвокатски хонорар-1 500,00 лева.
Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/ следва националният съд да
откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 от ДФЕС – за забрана за
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в
решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да
определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и
фактическа сложност на делото, в случая иск за собственост на недвижим имот, който
представлява фактическа и правна сложност, обема на извършените действия, в случая
процесуално представителство, включващо явяване в едно съдебно заседание, в което са
8
извършвани процесуални действия и не последно място размера на данъчната оценка на
имота (126,00 лева), като с оглед на тези критерии съдът определя възнаграждение в размер
на 1 500,00 лева.
На ищеца се следват разноски в общ размер от 2 160,00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение
на Община Враца с БУЛСТАТ *********, гр. ******, че С. Ц. Б. с ЕГН ********** и адрес
гр. ******** е собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение,
засягащо поземления имот от 29.10.2018 г., находящ се в гр. Враца, Врачански лозя,
местност „А. м.“, с площ 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ), осма
категория земя, номер по предходен план: 969334, при съседи: 12259.1142.335,
12259.1142.621, 12259.1042.614, 12259.1042.613, 12259.1142.289, 12259.1142.290,
12259.1142.333.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Враца с БУЛСТАТ *********,
гр. ******* да заплати на С. Ц. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* сумата 2 160,00
лева-направени деловодни разноски за държавна такса, такса вписване на исковата молба,
депозит за съдебно-техническа експертиза и внесено адвокатско възнаграждение по гр. дело
№ 3171/2024 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9