№ 461
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Мария Яначкова
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503051 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 264484 от 06.07.2021г., постановено по гр.д.№10507/2020г., СГС е
осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на В. М. В., ЕГН**********, сумата от
15 000/петнадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва от 09.08.2020г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.03.2020г. в гр.София
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически
преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗК“Лев инс“АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач Т. А. Д., ЕГН**********, като е
отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до сумата от 80 000лв., като
неоснователен.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 15 000лв. до 80 000лв., е постъпила
жалба от ищеца В.В., в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените тежки
травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период,
високият интензитет на търпените болки и липсата на пълно възстановяване на
здравословното му състояние.Не е съобразен момента на настъпване на застрахователното
събитие и установените в страната обществено-икономически отношения.Оспорват се
1
изводите на съда, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на
увреждането, което е основание определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намалено с ¼ .От допуснатата по делото САТЕ не се установява, че ищецът е пресичал
пътното платно на необозначено за това място, като единствената причина за настъпване на
пътния инцидент е поведението на застрахования водач, който е загубил контрол върху
управлявания от него мотоциклет, вследствие на което е настъпил и удар между него и
пешеходеца.Установява се още, че видимостта за водача е била неограничена и същият е
бил в състояние да предотврати настъпването на ПТП.С оглед на горното моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи
изцяло предявения иск.Претендират се разноски.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД е депозирал отговор на жалбата, в който се изразява
становище за нейната неоснователност.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника ЗК“Лев
инс“АД срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за разликата над
10 000лв., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.От събраните по делото
доказателства се установява, че основен принос в настъпване на увреждането има
пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място
и без да съобрази скоростта на приближаващите към него превозно средство.Именно
рязкото излизане на пътното платно е била причината за настъпване на пътния
инцидент.Отделно от това присъденото обезщетение е прекомерно и е несъобразено с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Оспорва се началния момент, от който съдът е присъдил
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не се установява, че
застрахователят е изпаднал в забава.Данните за настъпване на ПТП в уведомлението са били
неверни и пострадалия не е представил банкова сметка, по която да се преведе следващото
му се обезщетение.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли
предявеният иск за разликата над 10 000лв. Претендират се разноски.
Ищецът В.В. е представил отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.По същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът Т. Д. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал при настъпилото на 20.03.2020г. ПТП, вследствие на което е получил
2
претендираните в исковата молба травматични увреждания.Пред въззивната инстанция се
спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и
наличието/обема/ на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Неоснователни са оплакванията на страните, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените
при инцидента уврежданията.
От заключенията по допуснатите СМЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил счупване на
малкия пищял на лявата подбедрица.Проведено е оперативно лечение, при което е
извършена открита репозиция на фрактурата и е поставена метална остеосинтеза с
плака.Общата продължителност на възстановителния период е била до 4 месеца, в която се
включва и проведеното раздвижване. Пострадалият е претърпял болки с голям интензитет
непосредствено след инцидента за около 10-15дни, както и за 15-20 дни след като е започнал
да стъпва на крака си, с умерен интензитет за около 2.5-3 месеца, след което интензитета на
болките е започнал да намалява.Лицето е търпяло болки с непостоянен характер и след това,
които са провокирани от промяната във времето, при по продължително ходене и стоене
прав.С оглед неговата възраст е възможно да изпитва болки с непостоянен характер и
умерен интензитет, до около 1.5-2г. след инцидента.
При извършения пред въззивната инстанция преглед на ищеца се установява, че
пълно възстановяване на здравословното му състояние не е настъпило, тъй като лявата
глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%.Налице е остатъчен
белег от операцията от 11см.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не следва да
съобрази евентуалната операция за премахването на поставената остеосинтеза.От
заключенията и на двете експертизи се установява, че с оглед възрастта на пострадалия тази
интервенция не е задължителна.
Следва да се съобразят и показанията на разпитаните пред СГС свидетели, от които
се установява, че и към настоящия момент ищецът изпитва болки в областта на счупването и
получава изтръпване на крайника, което налага прием на обезболяващи и ползването на
мазила.
С оглед естеството на получените увреди и липсата на пълно възстановяване на
здравословното състояние на пострадалия съдът намира, че на лицето следва да се присъди
обезщетение от 20 000лв.
Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2020г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Налице са основания за намаляване размера на обезщетението, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
3
увреждането.От заключението по допусната по делото САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено се установява, че ищецът, който е участвал в движението като
пешеходец, е предприел пресичане на платното за движение, препендикулярно на тротоара,
преминавайки между спрелите автомобили от дясно на ляво за посоката на движение на
мотоциклетиста.Пешеходецът е предприел пресичане на необозначено за това действие
място, като се установява, че на 65метра от мястото на настъпване на инцидента е имало
пешеходна пътека и поставена светофарна уредба. Основен е приносът на застрахования
водач, който е имал неограничена видимост към пострадалия и при избраната скорост на
движение е имал възможността да предотврати удара, като предприеме действия по спиране
на превозното средство.Установява се, че от момента, в който водачът е възприел
пешеходеца като опасност за движението се е намирал на разстояние 30м., а опасната му
зона за спиране е била около 20м. Изложеното е основание за намаляване размера на
обезщетението с 25%, какъвто е приносът на пострадалия в настъпване на увреждането.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с началния период, от който
застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху обезщетението. Разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху присъденото обезщетение
следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, при
условие, че със същата са представени всички необходими доказателства за установяване
основанието и размера на претенцията.В процесния случай към претенцията за плащане са
представени доказателства, от които се установява настъпването на застрахователното
събитие и легитимацията на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания, поради което законната лихва се дължи, считано от
датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.Посочена е и
банкова сметка, по която да се извърши плащането
Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на жалбоподателя-ищец следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264484 от 06.07.2021г., постановено по гр.д.№10507/2020г.
на СГС.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на В. М. В., ЕГН**********,
сумата от 142.86/сто четиридесет и две цяло и осемдесет и шест/лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
4
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5