№ 535
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря М. Т. И.ова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900860 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. С., действащ
чрез настойника си К. Г. Т., срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на В. Г. С. сумата от 198000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие загубата на баща му Г. Н. С., починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило
ПТП на 06.09.18г., причинено от Р. Й. М., при управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
10.12.21г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 06.09.18г., в гр.Варна при управление на л. а.
„Мерцедес“ с рег.№ *******, водачът Р. Й. М. по непредпазливост причинила тежки
травматични увреждания, довели до смъртта на Г. Н. С., поч. на 01.12.18г. Излага, че по
НОХД №775/20г. по описа на ВОС, Р. Й. М. е призната за виновна в осъществяването на
състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.б, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК. Сочи, че към момента на ПТП л. а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* е имал действащ
договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че ищецът е син на постраД. при ПТП и
е поставен под запрещение, като бил с комплексни здравословни увреждания, изискващи
денонощна асистенция. Сочи, че бащата е бил опора за сина, като след неговата смърт
същият е изцяло зависим от чужда грижа, като било необходимо да се заплащат грижи на
специален помощник. Излага, че ищецът е преживял тежко загубата на баща си като
интуитивно чувствал неговата липса и реагирал като показвал, че е нещастен и отчаян.
Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
1
причинените му неимущ.вреди, като не приел предложеното от застрахователя обезщетение.
С допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск за неимущ.вреди по основание и размер. Оспорва надлежното учредяване на
настойничеството на ищеца. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на
постраД., като твърди, че последният не е спазил изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и 2 и
чл.114, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил с наближаващото МПС и е навлязъл с бърз
ход на пътното платно без да се огледа и прецени трафика. Предвид състоянието на ищеца
оспорва той да търпи неимущ.вреди под формата на душевни страдания вследствие смъртта
на баща си, а в евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил
завишен. Оспорва претенцията за лихва.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач Р. Й. М.
оспорва предявения иск като се придържа към възраженията, наведени от ответника.
По делото е предявен от ЗД "БУЛ ИНС" АД срещу третото лице-помагач Р. Й.
М. евентуален обратен иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ да бъде осъдена Р. Й. М. да
заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД сумата от 26000лв., предявен като частичен иск от иск в общ
размер на 198000лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на увреденото
лице В. Г. С. за претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща му Г. Н. С.,
починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.09.18г, ведно със законната
лихва от постъпването на обратния иск в съда – 07.02.22г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът по обратния иск твърди, че отв.М. е причинила ПТП, управлявайки
л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, в резултат на което е починал пешеходеца Г. С.. Излага, че
във влязла в сила присъда №51/25.09.2020г. по НОХД №775/2020г. на ВОС, като
квалифициращо обстоятелство е отчетен факта на причиняване на увреждането без
виновният водач да е разполагал с валидно свидетелство за управление от съответната
категория. Излага , че към момента на ПТП л. а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* е имал
действащ договор за застраховка ГО със застр.дружество. Твърди, че съгласно разпоредбата
на чл.500, ал.2 КЗ налице били предпоставките за ангажиране регресната отговорност на
ответника Р. М..
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск Р. Й. М. не е
депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №775/2020г. на ОС-Варна, с присъда
№51/25.09.20г., Р. Й. М. е призната за виновна в това, че на 06.09.18г. в гр.Варна, при
управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* , нарушила правилата за движение –
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Н. С., като
2
деецът е управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност и деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.б , пр.1 вр. чл.343,
ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес“ с
рег.№ *******, управляван от Р. Й. М., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД, за периода от 29.05.18г. до 28.05.19г. по застр.полица
02/118001503885 /приложена по приобщеното НОХД №775/2020г. на ОС-Варна/.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници
№181265/06.12.18г. на община Варна, се установява, че В. Г. С. се явява законен наследник
на Г. Н. С., поч. на 01.12.18г.
Видно от представеното по делото Решение от 05.02.1984г. по гр.д.№89/85г.
на ВОС В. Г. С. е поставен под пълно запрещение. Съгласно протокол №12/27.09.18г. на
Органа по настойничество и попечителство при район Одесос, общ.Варна, и удостоверение
за учредяване на настойничество и попечителство от 27.09.18г. спрямо последният е
учреден настойнически съвет и е назначена за настойник К. Г. Т.. С оглед предприето от
ответника оспорване на истинността на тези документи е открито производство по реда на
чл.193 ГПК, като ищецът е изпълнил задължението си по чл.183 ГПК, представяйки
оригинал и официално заверен препис на същите. По делото са представени и нотариално
заверени декларации, подписани от М. Х. Н.а и Г. Н. С., с които е дадено съгласие К. Г. да
бъде назначена за настойник на ищеца В.С. /като документите по учреденото
настойничество са налични и по приетото НОХД №775/2020г. на ОС-Варна/. Предвид така
събраните доказателства съдът прави извода за недоказаност на предприетото оспорване,
съотв. че представените документи обвързват съда с присъщата им доказателствена сила.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.П.К. и Т.Т.,
които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че адаптацията на ищеца към
новите обстоятелства, настъпили след инцидента с баща му /промяна в местоживеенето и
смяна на грижещият се/ е била затруднена. Дава заключение, че ищецът е с установени
диагнози ДЦП, лека умствена изостаналост със значителни нарушения в поведението и
параноидна шизофрения, като към момента се установяват неврологични нарушения в
резултат на ДЦП и интелектуално функциониране на ниво лека към умерена умствена
изостаналост. Сочи, че психичните заболявания на ищеца представляват продължително
разстройство на съзнанието, като психичното състояние не му позволява да разбира
свойството и значението на постъпките си и да формира критично отношение. Дава се
заключение, че ищецът има формирано отношение към своите родители и запазен спомен за
тях, като не споделя спонтанно спомен за тях и не се наблюдава емоционална реакция при
3
въвеждане на темата за загубата им. Сочат, че той формално осъзнава смъртта на баща си,
като понастоящем това обстоятелство не предизвиква специфична емоционална реакция и
не се установяват данни за реакция на скръб и за друго емоционално разстройство като
пряка последица от смъртта на баща му. В с.з. излагат, че е възможно реакцията след
инцидента да е била по-емоционална, като не може да се изключи липсата на емоция, но не
може да се опише като интензитет, както и че се е получила съвкупност от стресогенни
фактори, всички свързани със смъртта на баща му, които са се отразили върху психичното
му състояние.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се
установява, че ударът е около средата на лявата пътна лента, в която се е движил
автомобила, съвсем малко преди пешеходеца да достигне средата, тъй като той се е движил
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, пресичайки първо дясната
пътна лента и почти половината от лявата. Посочва, че пътят, който е изминал пешеходецът
от началото на пешеходната пътека до мястото на удара е 5,3м., а отстоянието от предната
част на автомобила до мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация
/момента на навлизане на пешеходеца по пътното платно/ е била 86,87м.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата
на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за
периода от 29.05.18г. до 28.05.19г. за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, сключена между ЗД
"БУЛ ИНС" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №51/25.09.20г.
по НОХД №775/2020г. на ОС-Варна, Р. Й. М. е призната за виновна в извършване на
4
престъпление по чл.343, ал.3, б.б, пр.1 вр. чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на 06.09.18г., при
което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта.
Ищецът В. Г. С. безспорно се явява син на починалото при ПТП лице, поради
което и той попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като
съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху
емоционалното състояние на ищеца, характера и действителното съдържание на
отношенията между постраД. и неговия наследник, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че към датата на ПТП родителите на ищеца, поставен под пълно запрещение, са полагали
единствено грижите за него. Видно от показанията на св.К., отразяващи нейни лични и
непосредствени впечатления, семейството е било сплотено, като постраД.т е бил силно загрижен за
съпругата си и сина си и е бил най-активния / ходил е на пазар, грижел се е за къпане, бръснене,
преобличане на ищеца/, а според св.Т. ищецът и баща му са били много близки и привързани. От
свидетелските показания безспорно се установява, че смъртта на бащата е довела до промяна както
в психо-емоционалното състояние на ищеца, така и в начина на живот. И двамата свидетели сочат,
че преди смъртта на постраД. ищецът е бил спокоен, комуникативен, обслужвал се е сам, излизал е
на двора, а след инцидента започнал да страни, да нервничи, издавал странни звуци, затворил се в
себе си, не се движел сам и се наложило да ползва количка, не се хранел, постоянно плачел. Макар
и съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
ищецът да осъзнава смъртта на баща си само формално и това понастоящем да не предизвиква
емоционална реакция предвид дефицитите в емоционалното му съзряване, то безспорно
експертите не изключват наличието на емоция към датата на ПТП, данни за каквато се извеждат от
събраните свидетелски показания. Отделно от това в.л.В. сочи в с.з., че свързаните със смъртта на
баща му фактори-смяна на жилище и на човека, който да го обгрижва, съставляват стресогенни
такива, които неминуемо са дали отражение върху психичното му състояние, довело и до
постъпването му в по-късен момент в психиатричен стационар. Отчитайки всички посочени по-
горе обстоятелства, в това число изградената между постраД. и неговия баща връзка родител-дете,
мястото, което постраД.т е заемал в живота на ищеца, болките, страданията и стресът, които
5
ищецът е изживял от смъртта на баща си и свързаните с нея промени в живота му, както и
определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по договора за застраховка
гражданска отговорност, действащи към датата на увреждането, съдът намира, че сумата от
120000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на постраД., като твърди, че последният
не е спазил изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е
съобразил с наближаващото МПС и е навлязъл с бърз ход на пътното платно без да се огледа
и прецени трафика. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
преценява същото за неоснователно. Видно от заключението на САТЕ и заявеното от
вещото лице в с.з. в случая не е имало внезапно изкачане на пешеходеца, като водачите са
имали отлична видимост към пешеходеца и той към тях. Вещото лице е установило още, че
ударът е около средата на лявата пътна лента, в която се е движил автомобила, съвсем малко
преди пешеходеца да достигне средата, тъй като той се е движил отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила, пресичайки първо дясната пътна лента и почти
половината от лявата. Предвид тези данни не може да се направи категоричен извод за
допуснато от постраД. нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.113, ал.1,
т.1 и 2 и чл.114, т.1 от ЗДвП. При отсъствие на категорични доказателства за причинно -
следствена връзка между поведението на постраД. по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./. Ето
защо и като съобрази изложените по-горе данни съдът намира, че релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на постраД. се явява неоснователно.
Ето защо предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ се явява основателен и следва
да се уважи до размера от 120000лв, като претенцията следва да се отхвърли за разликата
над сумата 120000 лв. до пълния предявен размер от 198000 лв., като неоснователна. Следва
да бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на иска – 10.12.21г.
до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
По отношение на предявеният по делото обратен иск с правно основание
чл.500, ал.2 КЗ:
При извод за основателността на предявеният срещу отв. ЗД "БУЛ ИНС" АД
главен иск, съдът следва да разгледа предявения от последния срещу третото лице-помагач
Р. Й. М. обратен иск.
По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда
на чл. 219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е създаването на условно
изпълнително основание, доколкото правото на изпълнение по този иск се поражда едва
6
след като главното задължение е погасено, т. е. след като привличащият ответник е
удовлетворил ищеца-кредитор / в този смисъл е Решение №49/27.04.10г. по т.д.№814/09г. на
ВКС/.
Регресното право на застрахователя срещу делинквента е уредено в нормата
на чл.500, ал.2 КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. С влязла в сила присъда №51/25.09.20г. по
НОХД №775/2020г. на ОС-Варна, Р. Й. М. е призната за виновна в причиняването на
гореописаното престъпно деяние, както и че е управлявала автомобила без да има
необходимата правоспособност. Последното обстоятелство съставлява квалифициращ
признак на престъплението и на основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
настоящия съд и в тази част. Ответникът по обратния иск не е депозирал отговор, нито е
навел правоизключващи или правопогасяващи възражения. Предвид това следва да се
приеме за установено, че към деня на ПТП ответникът не е притежавал необходимата
правоспособност за управление на процесното МПС, поради което са налице
предпоставките за ангажиране регресната му отговорност по чл.500, ал.2 КЗ. Ето защо
обратният иск следва да бъде уважен до предявения частичен размер от 26000лв, като
третото лице – помагач бъде осъдено да плати, при условие, че ответникът плати на ищеца
сумата по главния иск. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху нея от датата на
предявяване на обратния иск-07.02.22г. до окончателното изплащане на задължението.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна в с.з. бе направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда
на чл.38, ал.1, т.1 и 2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска, а именно 3328лв за
осъществено процесуално представителство на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 4800лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
направените по делото разноски в размер на 250лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от иска като в
тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 135,90лв, включваща разноски за
съд.експертизи, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Разноски за адв.възнаграждение не следва да
се присъждат, доколкото по делото не са представени доказателства нито за договарянето
7
на такива, нито за заплащането им в брой или по банков път.
Разноски по обратния иск не се претендират, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. С., ЕГН
**********, действащ чрез настойника си К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА
от 120000лв. / сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща му Г. Н.
С., починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.09.18г., причинено от Р. Й.
М., при управление на МПС – л. а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска–10.12.21г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за горницата над 120000лв до пълния му размер от
198000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, по предявения евентуален обратен иск с правно основание
чл.500, ал.2 КЗ СУМАТА от 26000лв. /двадесет и шест хиляди лева/, предявен като
частичен иск от иск в общ размер на 198000лв., представляваща присъдено застрахователно
обезщетение на увреденото лице В. Г. С. за претърпени болки и страдания вследствие
загубата на баща му Г. Н. С., починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило ПТП на
06.09.18г, ведно със законната лихва от постъпването на обратния иск в съда – 07.02.22г. до
окончателното плащане на сумата, СЛЕД КАТО ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********
заплати на В. Г. С., ЕГН **********, действащ чрез настойника си К. Г. Т., ЕГН
**********, присъдената с настоящото решение сума.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 4800лв. /четири хиляди и осемстотин лева /,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и
СУМАТА от 250лв (двеста и петдесет лева), представляваща направените от бюджета на
ВОС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес *****, СУМАТА от 3328лв /три хиляди триста двадесет и осем
лева/, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв.
8
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, действащ чрез настойника си К. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА
от 135,90лв / сто тридесет и пет лева и 90ст./, представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Р. Й. М., ЕГН **********, с
адрес: ******, в качеството й на трето лице помагач на страната на ответника ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9