РЕШЕНИЕ №
02.01.2018 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на първи декември две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2613 по описа на съда за 2016 година.
Искът е предявен от "Салимика
България" ЕООД – София срещу "Даниела-90" ЕООД – с. Алеко
Константиново, общ. Пазарджик, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата общо 16 753,14 лв., представляваща цена на машини и
консумативи, заедно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че през 2012 г. отвеникът е купил от "Агромашина"
ЕООД изброените в исковата молба стоки (плуг, валяк, масло и филтри за
двигатели и пр.), за което са издадени общо 4 фактури с посочени в исковата
молба номера. Стоките са били получени от ответника и той е заплатил сумата 3 790
лв., а е останало да дължи 16 753,14 лв. С договор за цесия от
07.10.2014 г. "Агромашина" ЕООД е
прехвърлило вземането си на "Мисид" ЕООД,
то на свой ред е прехвърлило вземането си на ищеца с договор за цесия от
12.11.2014 г., а на 18.06.2015 г. цесиите са били съобщени на дружеството
ответник и то е било поканено да плати, но не го е направило в дадения му срок.
Ищецът
е подал заявление по чл. 410 от ГПК и е била издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е подал възражение. Това е довело до предявяването на
иска в срока по чл. 415 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез
куриер и отговор не е постъпил.
Материалноправната
квалификация на иска е по чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска, ответникът не изпраща представител и не изразява становище. Във
възражението, подадено по заповедното производство, е посочено, че според
управителя на дружеството Дафинка Методиева дължимата сума е по-малка от претендирните 16 753,14 лв.
От фактическа страна по делото се
установява, че описаните в исковата молба фактури са издадени от "Агромашина" ЕООД и са отразени в дневниците му на
продажбите по ЗДДС, а следователно – и в счетоводството на дружеството, макар
че изслушаното по делото вещо лице не е успяло да се свърже с представители на
издателя на фактурите и да получи достъп до счетоводната им документация, а е
направило справка единствено в подадените дневници за продажби, подадени и
намиращи се в НАП. Три от тези фактури на обща стойност 20 345,91 лв. са
отразени в дневниците на покупките, подадени от ответника до НАП, а четвъртата,
с номер 107465 от 19.06.2012 г. на стойност 197,23 лв. не фигурира в тях.
Ответникът също не е предоставил на вещото лице счетоводна информация или
документи, въпреки че според вещото лице управителят на дружеството е заявил
преди това, че ще ги предостави.
Във фактурите не се съдържа подпис
на представител на ответното дружество.
За част от доставените стоки са
налице приемо-предавателни протоколи, но за маслата и
горивата по фактурата от 19.06.2012 г. такива липсват.
Цесиите са осъществени, както са
описани в исковата молба, и са съобщени на длъжника с писмо, изходящо от
пълномощник на двамата цесионери и връчено на
управителя на дружеството длъжник на 18.06.2016 г.
Доказателства за плащане не са
представени, ищецът признава плащане на сумата 3 790 лв.
Видно от информацията в търговския реггистър, дружеството ответник е в производство по
ликвидация.
При така установените факти съдът
направи следните изводи:
Няма основание за съмнение, че след
като три от четирите фактури, предмет на делото, са отразени в дневниците на
покупките по ЗДДС на ответника, което означава – и в счетоводството му,
сделката, отразена в тях, е наистина сключена и задължението за заплащане на
цената по нея е възникнало.
Колкото до четвъртата фактура,
поведението на дружеството ответник и на неговия управител, изразяващо се в
неплащане на задължения, непредставяне на документи и липса на всякаква
активност по делото, би могло да се прецени като "други
обстоятелства" по смисъла на чл. 182 от ГПК, позволяващи да се направи
извод, че отразяването на фактурата и задължението в счетоводните книги на "Агромашина" ЕООД – което не е ищец, но е праводател на ищеца – е достатъчно като доказателство в
полза на ищеца, дори и без специално установяване на редовността на
счетоводството на това дружество, с чиито представители вещото лице не е могло
да се свърже. Следва да се приеме, че задължението, отразено и в тази фактура,
е възникнало и подлежи на изпълнение.
С уважаването на иска на ответника
следва да се възложат и разноските по настоящото и по заповедното производство.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът
"Даниела-90" ЕООД - с. Алеко Константиново, общ. Пазарджик, ЕИК
*********, дължи на ищеца "Салимика
България" ЕООД - гр. София, ЕИК *********, сумата 16 753,14 лв., предмет
на заповед за изпълнение № 1952/19.11.2015 г., издадена по ч.гр.дело
3561/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, представляваща непогасена част от
задължение за заплащане на цената на доставени машини, консумативи и резервни
части по фактури с номера **********/14.03.2012 г., **********/14.03.2012 г.,
**********/19.06.2012 г. и **********/16.10.2012 г., издадени от „Агромашина“ ЕООД, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.11.2015 г. до пълното и изплащане.
Осъжда "Даниела-90" ЕООД да заплати на "Салимика България" ЕООД сумата 335,10 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Осъжда "Даниела-90" ЕООД да заплати на "Салимика България" ЕООД сумата 484,13 лв.,
представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: