Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 4.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
П. САНТИРОВ
мл.с.
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Владимирова в.гр.д.
№ 12717 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 32244 от 4.02.2020 г., постановено по гр. д. № 44492/2018 г. по описа
на СРС, I
ГО, 48 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20197986 от
14.09.2020 г. по гр.д. № 44492/2018 г. на СРС, I ГО, 48 състав, на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД е осъдена С.О. да заплати на Н.Б.Д. сумата от 2498,43
лв., представляваща
дължимо обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, в резултат на
получено травматично увреждане на 29.11.2017 г. около 10.20 ч. при подхлъзване
и падане на заледен тротоар след изкачване на стълбите при метростанция „Жолио
Кюри“ в гр. София, настъпило в резултат на противоправно поведение на служител
на ответника, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получено
травматично увреждане на 29.11.2017 г. около 10.20 ч. при подхлъзване и падане
на заледен тротоар след изкачване на стълбите при метростанция „Жолио Кюри“ в
гр. София, настъпило в резултат на противоправно поведение на служител на
ответника, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1 510 лева,
представляваща направени пред СРС деловодни разноски.
С
подадената въззивна жалба ответникът С.О. обжалва решението изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и безспорно настъпилата
вреда, както и наличието на противоправно деяние, изразяващо се в бездействие,
от страна на ответника по главните искове. Твърди, че първоинстанционният съд е
постановил осъдителното си решение при липса на годни доказателства, освен
твърденията на ищцата в исковата молба и необективни свидетелски показания, за
това как и при какви обстоятелства са настъпили уврежданията, както и дали са
причинени на мястото, описано в исковата молба. От нито едно от доказателствата
по делото не се установявало, че уврежданията са настъпили по описания от
ищцата начин. Не било установено по несъмнен начин, че ищцата с поведението си
не е допринесла за настъпването на претърпените увреждания. Не било взето
предвид, че всеки гражданин в качеството си на пешеходец има конкретни
задължения и отговорности. Първоинстанционният съд не взел предвид и
необективните показания на разпитания свидетел – не отчел обстоятелството, че
свидетелят е син на ищцата и вероятността показанията му да са в нейна полза е
значителна. Районният съд безрезервно бил кредитирал показанията на свидетеля,
въпреки направените възражения от страна на ответника, като не обсъдил
аргументите, изложени в отговора на исковата молба и писмената защита, в
нарушение на съдопроизводствените правила. Обективният факт на процесното
падане не е установен по правилата на доказването в гражданския процес и
съгласно разпределената от самия състав доказателствена тежест. Като приел, че
не е доказан фактът на наличие на снегопочистване в района на метростанция
„Жолио Кюри“, районният съд поставил в условията на пряка причинна връзка хипотетичното
падане на ищцата на твърдяното място, без да обсъди възраженията на ответника в
тази връзка. Не било обсъдено и възражението за съпричиняване. Били „прехвърлени“
върху С.О. небрежността и невниманието на ищцата, с аргумент, че пътната мрежа
е общинска собственост и отговорността на общината е безвиновна. Неправилно
било възложено на общината да доказва усложнената зимна обстановка. Ищцата сама
била допринесла за настъпилите вреди, поради невниманието и небрежността си.
Изложени са и аргументи за неправилно определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
да отхвърли исковете, в условията на евентуалност – да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което било прекалено завишено с
оглед принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Претендира направените
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищцата Н.Б.Д., с който я оспорва. От съвкупния анализ на доказателствения
материал по делото можело да се направи извод, че увреждането е настъпило по
посочените в исковата молба начин и място. По отношение механизма на настъпване
на травмата, периода на възстановяване и проведеното лечение било пирето
неоспорено заключение по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза.
Била представена и документация, потвъррждаваща извършените манипулации. Било
прието и удостоверението, издадено от НИМХ към БАН, посочващо 20-30 см снежна
покривка и температури от -9 до -3 градуса за процесния период и за процесното
място, както и свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
Димитров. Излага съображения, че ответникът не е доказал възраженията си, че
ищцата е получила увреждането по друг начин, както и че е налице съпричиняване.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Софийски
районен съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 29.11.2017 г. (сряда) сутринта пътувала с метро в
посока КАТ Дървеница. Около 10.20 ч. слязла на метростанция „Жолио Кюри“,
находяща се на бул. „Драган Цанков“ и поела по стълбите към изхода на
метростанцията, намиращ се от страната на „Интерпред“ в посока КАТ. След като
изкачила последното стъпало се огледала и направила крачка надясно, за да
тръгне по тротоара. Времето било облачно и студено. Отстрани имало натрупан
сняг, а отдолу било заледено. Поради това ищцата се подхлъзнала и паднала на
десния си крак, който се подвил под тежестта ѝ. Усетила силна болка и
извикала. От метрото излезли и други хора, които видели как паднала, едно
момиче ѝ се притекло на помощ и ѝ помогнало да се вдигне от земята.
Тъй като кракът много я болял и не можела да стъпи на него, момичето ѝ
помогнало да седне на пейка, която се намира от лявата страна на изхода и се
обадило на 112, за да повика линейка. След около 10 минути линейката
пристигнала и я откарала в болница „Св. Анна“. Наложило се извършване на
операция, като кракът ѝ бил зашит на няколко места и били сложени четири
винта и един пирон. Ищцата останала в болницата седем дни за постоперативно
лечение, след което я изписали на 5.12.2017 г. Била на домашно лечение вкъщи и
след 45 дни отишла на контролен преглед- констатирало се, че се нуждае от втора
операция, която била извършена на 8.05.2018 г. Престоят ѝ в болница бил
три дни – до 11.05.2018 г. От инцидента ищцата претърпяла имуществени и
неимуществени вреди, които описва подробно в исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите от 7 000
лв. за неимуществени вреди и 2 498,43 лв. имуществени вреди вследствие
настъпилия инцидент.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. С него са
оспорени исковете като неоснователни и недоказани. Нямало данни, освен
твърденията на ищцата, за това как същата е получила уврежданията и дали са
причинени на мястото, описано от нея. Счита, че ищцата не е установила
предпоставките за ангажиране на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД. Налице
било пълно изпълнение на задължението на общината по зимно почистване на
улиците. Направено е възражение за случайно събитие и съпричиняване. Изложени
са и съображения във връзка с размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, като се претендира намаляването му.
От
представената епикриза на Н.Б.Д. от УМБАЛ „Св. Анна“ АД се установява, че на
29.07.2017 г. в 12.35 ч. ищцата е постъпила за болнично лечение. В анамнезата
на пациента е упоменато, че при падане ищцата е получила фрактура на дясна
подбедрица и е постъпила в болницата с автомобил на Спешна медицинска помощ.
Ортопедичният ѝ статус е определен като „изразена деформация и оток в
областта на дясната подбедрица – следна и долна трета. Невъзможност за
стъпване. Силно болезнени активни и невъзможни пасивни движения в дясна
глезенна става“. Окончателната диагноза е „фрактура крурис декстри диафизария. РОСМ
кум UTN S82.20. Счупване
на тялото (диафиза) на тибията, закрито“. Извършена е операция на крака,
поставени са винтове и пирон, за които ищцата е заплатила сума в размер от 2130
лв., видно от фактура № **********/30.11.2017 г. На 1.12.2017 г. е заплатен и
пластмасовият ботуш /медицинско изделие/, който ищцата е трябвало да носи след
травмата, на стойност 75 лв., видно от представената касова бележка от „Б.“
ЕООД. Ищцата е била изписана на 5.12.2017 г. с препоръки как да продължи
домашното си лечение, дата за контролен преглед 15.12.2017 г., изписани
медикаменти и указание да ползва две помощни средства при ходене и да не
натоварва оперирания крайник. В деня на изписването ищцата заплатила 34,80 лв.
потребителска такса за болничния престой, видно от фактура №
**********/5.12.2017 г. Същият ден били закупени и изписаните медикаменти, във
връзка с което са представени рецептурни бланки и касова бележка от аптека
„Делтафарм ДР“ ЕООД на стойност 85,90 лв. На 15.01.2018 г. ищцата била на
контролен преглед, като ѝ е направена рентгенография на дясна бедрена
кост, фас и профил, което се установява от представените искане/назначение за
образна диагностика и рентгеново изследване. Предписани са медикаменти, които
ищцата е закупила на 15.01.2018 г., 16.01.2018 г. и 30.01.2017 г., видно от
представените рецептурни бланки и четири броя касови бележки за сумите от 10,07
лв., 2,63 лв., 10,10 лв. и 27,95 лв. Представени са касови бележи от аптека
„Лек“, аптека „Хера 2005“ ЕООД и аптека „Еда Консулт“ ЕООД за различни дати в
периода 8.12.2017 г. – 12.02.2018 г. сумите съответно 20,60 лв, 19,36 лв.,
19,15 лв., заплатени за медикаменти, изписани на ищцата. На 6.03.2018 г. ищцата
е била на контролен преглед, от който се установява, че са налице данни за
забавена консолидация. Дадени са препоръки да ходи с помощни средства и леко да
натоварва крака. За прегледа е заплатена потребителска такса и са предписани медикаменти,
видно от представената рецептурна бланка и три броя касови бележки от 7.03.2018
г. за сумите от 5,30 лв., 2,90 лв. и 22,00 лв. На 24.04.2018 г. ищцата отново е
била на контролен преглед като е установено, че е налице лек оток в дясна
подбедрица и ограничена подвижност в ставите. Отбелязано е, че са налице данни
за започнало костно срастване. На 8.05.2018 г. ищцата е постъпила за болнично
лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, видно от представената по делото епикриза.
Отбелязано е, че същата ходи с две помощни средства. Извършена е втора операция
за отстраняване на застопоряващия проксимален винт. Ищцата е била изписана на
11.05.2018 г. с препоръки как да продължи лечението и издадена рецепта за
медикаментозна терапия /антикоагуланти/. В деня на изписването ищцата е
заплатила потребителска такса в размер от 17,40 лв., видно от фактура №
********** от 11.05.2018 г. На извършения на 19.06.2018 г. контролен преглед е констатирано, че ищцата ходи с помощни
средства поради забавена консолидация на костите на подбедрицата /амбулаторен
лист от 19.06.2018 г./ Налице бил лек оток в областта на ходилото и дистална
подбедрица, ограничен обем на движение в глезена. От направената графия били
налице данни за непълно костно срастване.
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила счупване на костите на
дясна подбедрица. От анализа на счупването можело да се направи извод, че
механизмът на счупването е усукване на дясната подбедрица при фиксирано ходило.
Запитано в открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че описаният по
делото механизъм на увреждане съответства на медицинските документи. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период
е около 7-8 месеца. При ищцата обаче имало забавено зарастване на фрактурата,
което удължило възстановителния период с около 3 месеца.
От
представеното по делото писмо от НИМХ се установява, че според синоптичната
обстановка и данни от представителни метеорологични станции в района на
метростанция „Фр. Жолио Кюри“ от страната на Интерпред, район „Изгрев“, гр.
София, времето на 29.11.2017 г.: незначителна облачност, слаб североизточен
вятър със скорост 1-2 м/с; от 8,00 до 11,00 ч.
температурата на въздуха се повишава от минус 9 градуса С до минус 3
градуса С, без валежи; снежната покривка задържа височината си от около 20-23
см.
От
представените от ответника ежедневни констативни протоколи от 28.11.2017 г. и
29.11.2017 г. не се установява през тези два дни да е било извършено зимно
почистване на тротоара на процесното място – пред метростанция „Фр. Жолио
Кюри“, на изхода към „Интерпред“, като се има предвид, че почистването на
тротоарите е дейност, различна от почистването на пътните платна, като тези
дейности са описани в различни колони в представените констативни протоколи.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Б.В.Д., които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, доколкото същият е син на ищцата, се установява, че
на 29.11.2017 г. на връщане от тренировка свидетелят разговарял с баща си,
който му съобщил, че майка му е паднала на метростанция „Жолио Кюри“ и в
момента е в болница със счупен крак. Свидетелят и баща му посетили ищцата в
болницата. Тя била в лошо психическо състояние и когато видяла сина си се
разплакала. Разказала му как се е случил инцидента – била ходила до КАТ и на
метростанция „Жолио Кюри“ излизала и след стълбите паднала, тъй като било много
заледено. Свидетелят сочи, че времето не било хубаво, имало киша по улиците.
Счупването според него било лошо, тъй като ищцата се подхлъзнала и възседнала
крака си.
Съдът
възприема показанията на разпитания свидетел, тъй като те са логични и
последователни, както и изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства, като ги цени при условията на чл. 172 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Ищецът
се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на
възложител на работата по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на
работата.
Начинът
и мястото на настъпване на процесния инцидент са оспорени от ответника. Въззивният
съд намира, че ищцата е успяла да понесе разпределената й доказателствена
тежест и в условията на пълно и главно доказване на установи настъпването на
деликта така, както е описан в исковата молба. Ангажирани са преки
доказателства за следните обстоятелства: че ищцата е постъпила в МБАЛ „Св.
Анна“ АД на 29.11.2017 г., като е докарана от автомобил на Спешна медицинска
помощ, както се твърди и в исковата молба; че ищцата е получила описаните в
исковата молба увреждания; от приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява и че описаният механизъм (падане при усукване на крака) отговаря на
получените увреждания. От показанията на св. Димитров, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, косвено се установява, че ищцата е паднала като се е
подхлъзнала на тротоара, излизайки от метростанция „Фр. Жолио Кюри“. Свидетелят
не е очевидец на инцидента, но е научил подробности за инцидента първо от баща
си, а после е посетил ищцата същия ден и още тогава тя му е разказала какво се
е случило. Като се има предвид характера на претърпените от ищцата травми и
спешното ѝ настаняване в болница, житейски логично и обосновано е
най-близките ѝ хора, с които същата съжителства, да научат първи за
инцидента и подробностите около него. Съгласно решение № 149 от 22.12.2020 г.
по гр. д. № 736/2020 г. на ВКС, IV г.о., не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи от роднини, следва да се
преценяват от съда по вътрешно убеждение. Не могат да се игнорират свидетелски
показания само защото изхождат от близък роднина, но съдът е свободен и следва
при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира
наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на
логиката. На следващо място, въпреки че е в тежест на ищцата да докаже
настъпване на увреждането по заявения от нея начин, не е в нейна тежест обаче чрез
пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични
възможности за настъпване на вредите по начин, различен от посочения – в този
смисъл определение № 890 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 3002/2018 г. на ВКС, III г.о. По пътя на косвеното
доказване може да бъде доказан всеки правнорелевантен факт, включително и
правопораждащият такъв. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на
главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването
на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти,
действително се е осъществил – решение № 31 от 9.03.2012 г. по гр. дело №
502/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 61 от 1.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015
г. на ВКС, IV г.о.
и определение № 394 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 783/2021 г. на ВКС, IV г.о. В случая предвид
ангажираните преки доказателства – писмените документи, включително епикризата,
в която е посочено, че ищцата е докарана с автомобил на Спешна медицинска
помощ, заключението на вещото лице, с което е посочено, че увреждането може да
бъде получено по описания механизъм, данните за влошената метеорологична
обстановка и наличието на снежна покривка, както и липсата на данни за на
почистване на тротоара пред метростанция „Жолио Кюри“, подкрепени от
показанията на св. Димитров, който е бил осведомен за начина на настъпване на
инцидента първо от баща си, а после и от самата ищца още в рамките на същия
ден, водят до извода, че ищцата действително е паднала по начина и на мястото,
описани в исковата молба.
В
нормата на чл. 30, ал. 4 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират
от съответната община. Ето защо и доколкото инцидентът е настъпил на тротоара
пред метростанция „Фр. Жолио Кюри“, жалбоподателят ответник се явява надлежно
материалноправно легитимиран по предявения иск. Съгласно § 6, т. 6 от ЗДвП
"тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци. Не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си по почистване на тротоара от представените по делото
констативни протоколи, както вече беше отбелязано, като отново следва да се
посочи, че почистването на пътното платно е различна дейност от почистването на
тротоара.
От
изложеното следва, че по делото е доказан фактическия състав на деликта по чл.
49, вр. с чл. 45 ЗЗД – по силата на закона ответникът е длъжен да поддържа в
изправно състояние процесния тротоар, поради което С.О. има качеството
възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от лице
пряк изпълнител на работата, изразяващо се в бездействие, като с оглед пълнота
на изложението следва да се посочи, че съгласно т. 7 от Постановление № 7 от
1959 г. на Пленума на ВС, държавните предприятия, учрежденията и организациите
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Налице са имуществени и
неимуществени вреди, като е налице и причинна връзка между тях и поведението на
ответника, изразяващо се в бездействие по отношение на задълженията, вменени му
от закона. Вината по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното, като в случая ответникът не е доказал обстоятелства, които да
оборят презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД по отношение на прекия причинител.
Отговорността на самия ответник е обективна и има гаранционно-обезпечителен
характер.
С
оглед гореизложеното обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия съд,
че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.
По
релевираните доводи относно размера на имуществените вреди:
Съгласно
нормата на чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая ищцата е получила травматични
увреждания, описани по - горе, наложили оказване на спешна медицинска помощ.
Реализираните от ищцата разходи по лечението са доказани с представените
документи – фактури, касови бележки и рецептурни бланки. Общият размер на
разходите за лечение е 2 501, 06 лв., поради което искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен за пълния предявен размер от
2 498,43 лв. Неоснователни са доводите на ответника, че не ставало ясно за
какво са реализирани част от разходите. Представени са рецептурни бланки с
предписани лекарства, а касовите бележки изхождат от различни аптеки и са
издавани в процесния период, предимно на дати след болничен престой или
контролен преглед.
Доводите
на ответника, че присъденото от районния съд обезщетение не отговаря на
критериите по чл. 52 ЗЗД и е завишено са неоснователни. От медицинската
документация се установява, че ищцата е претърпяла две ортопедични операции,
което е наложило престой в болницата и за двете. Възстановителният период е бил
по-дълъг от обичайното, както сочи вещото лице в съдебно-медицинската
експертиза. Ползвала е помощни средства за ходене, включително към 19.06.2018
г., датата на последния контролен преглед, т.е. повече от седем месеца след
инцидента. За преживените от нея болки и страдания свидетелства сина ѝ,
който е съжителствал с нея през процесния период. Същият сочи, че ищцата не е
могла да се грижи за себе си, включително да се къпе, за което е разчитала на
дъщеря си. Не е могла да полага и грижи за семейството си, както обичайно.
Чувствала се е в тежест на семейството си, не е излизала от вкъщи. След като
семейството платило разходите по лечението на ищцата, бащата на св. Д.трябвало
да замине за Кипър, за да работи. След като вече била способна да стъпва на
крака си, ищцата продължила да ползва бастун за известно време. Св. Д.сочи, че
тя все още изпитва дискомфорт вследствие на инцидента. В този смисъл е и
заключението по СМЕ, в което се сочи, че е възможно в бъдеще ищцата да чувства
болки в областта на счупването, при физическо натоварване и при смяна на
времето. От изложеното следва, че ищцата е търпяла и търпи значителни болки и
страдания вследствие на инцидента, и съобразявайки се със задължителните
указания, дадени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
настоящият състав намира, че искът е основателен за пълния предявен размер от
7 000 лв., както е приел и районният съд. На основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в
тази връзка.
Жалбоподателят
поддържа наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Такова обаче не е
доказано, въпреки че доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство е негова. Съпричиняване е налице, когато пострадалият сам е допринесъл
за настъпване на вредите. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
категорично доказани конкретни действия или бездействие на пострадалия, с които
той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване – в този смисъл вж. Решение № 1 от 12.03.2021
г. по т. д. № 888 / 2020 г. на ВКС, II т.о. В случая такива не са
доказани, поради което възражението е неоснователно.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва
да се присъди сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство. Направеното възражение за прекомерност от жалбоподателя е
неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение е в минимален размер,
съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 32244 от 4.02.2020 г., постановено по гр. д. № 44492/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20197986 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 44492/2018 г. на СРС, I ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на Н.Б.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 400 (четиристотин) лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна на страната на
ответника „Е.С.С.Б.“ ЕООД.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните по отношение на иска за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Решението
не подлежи на обжалване по отношение на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.