Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260590/29.12.2020г. град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Варна, Пети наказателен състав,
на
десети ноември, две хиляди и двадесета година,
в
публично съдебно заседание в следния състав:
председател
: съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като
разгледа докладваното от председателя
АНД № 3970 по описа на съда за
2020 година,
Р Е
Ш И :
Изменя
наказателно постановление № 03-011776/21.08.2019
г., издадено от Иван Асенов Иванов – директор на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.1 от Кодекса на труда на Н. ООД, ***, к.к.Златни пясъци, хотел Ерма,
представлявано от Ивелин Петров Апостолов, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.153
ал.2 от Кодекса на труда, ката намалява размера на имуществената санкция на
1 500 лева.
Осъжда
Н. ООД да заплати на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна сумата от 60 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да
се изпратят съобщения на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна и на Н.
ООД чрез адв.Д.Т., че решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството
е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН въз основа на жалба на Н. ООД,
Булстат 124 071 430, представлявано от управителя Ивелин Петров
Апостолов срещу наказателно постановление
№ 03-011776/21.08.2019 г., издадено от Иван Асенов Иванов – директор на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Във
въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, с оглед на което се моли съдът да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.Д.Т. ***, редовно упълномощен. Адв.Т. по същество моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, тъй като няма извършено нарушение. Твърди, че за въпросния период от 06
май 2019 до 12 май 2019 г. графикът не отговаря на действителното присъствие на
служителя на работа, той не е работил 7 последователни дни, а 6 дни, за този
период той един ден не е бил на работа поради лични причини на сладкаря. Счита
за недопустимо за ревизирания период от май до август месец за твърдени три
нарушения на Кодекса на труда за един служител да се наложат за три наказания и
би било правилно и справедливо налагането на едно наказание. Освен това също
счита, че е налице основание да се отмени наказателното постановление поради
липса на мотиви защо актосъставителят е решил да наложи точно тази конкретна
имуществена санкция, което правило акта неформален и било самостоятелна причина
за неговата отмяна. На последно място счита, че са налице основанията да се приложи
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е маловажно, не са настъпили вредни
последици за държавата и работника. Неговият доверител бил добросъвестен
работодател и добър данъкоплатец.
Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт Дарина Ошавкова, редовно упълномощена. В
съдебно заседание Ошавкова моли съда за потвърждаване на наказателното
постановление.
След
като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Ивелин Петров Апостолов е представляващ Н. ООД, ***, к.к.Златни пясъци, хотел
Ерма, стопанисващ обект – хотел Ерма, намиращ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци.
На
02.07.2019 г. служителите на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна Д.И. и Софка
Иванова извършили проверка в описания обект. При проверката било установено, че
от представените графици и отчетни форми за месец май 2019 г. лицето Симеон
Симеонов на длъжност „главен сладкар” е положил труд в периода от 06.05.2019 г.
до 12.05.2019 г. включително, т.е. седем последователни календарни дни при
сумирано отчитане на работното време, при което работодателят не е осигурил
непрекъсната седмична почивка в размер не по-малко от 36 часа, съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред, с което е нарушен чл.153 ал.2 от Кодекса на
труда. На управителя на хотел Ерма Снежана Йорданова Тенкова била връчена
призовка/има приложено заверено копие към преписката/ на 08.07.2019 г. да се
яви представител на Н. ООД в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да
представи документи относно осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд – инструктажни книги, заповеди, програми, удостоверения и др., пълните
трудови досиета на служителите, документи, свързани с разпределението и
отчитането на работния процес от месец март 2019 г. до момента на проверката.
За
проверката бил съставен Протокол № ПР1921844/31.07.2019 г. за извършена
проверка на Н. ООД. С писмо изх.№ 19070666/01.08.2019 г. е изпратено копие от
протокола на дружеството по пощата с обратна разписка и е получено на
07.08.2019 г. от Даниел Абдул-Насър Асад, видно от известието за доставяне.
На
13.08.2019 г. инспектор Д.И.И. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 03-011776, в който описал, че от представената рекапитулация-календар/форма 76/ за м.май
2019 г. и Правилника за вътрешния трудов ред е видно, че работодателят е
допуснал лицето Симеон Георгиев Симеонов, заемащ длъжността „главен сладкар” в хотел
Ерма, намиращ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци, стопанисван от Н. ООД да полага
труд в размер на седем последователни календарни дни от 06.05.2019 г. до
12.05.2019 г. включително, т.е. 7 последователни дни, с което не му е осигурена
седмична почивка не по-малко от 36 часа. Нарушението е извършено на 12.05.19
г., в който ден е следвало да се осигури седмична почивка на лицето.
Актосъставителят е приел, че е налице нарушение на чл.153 ал.2 от Кодекса на
труда. Акта бил връчен същия ден на Ивелин Апостолов като представляващ Н. ООД,
който не направил възражение по констатациите на акта.
На
15.08.2019 г. Н. ООД, представлявано от управителя си Ивелин Апостолов е подало
писмено възражение вх.№ 736 срещу АУАН, в което е посочено, че описаната
фактическа обстановка е невярна и че е бил спазен Кодекса на труда относно
максималната продължителност на работната седмица в часове при сумирано
изчисляване на работното време.
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от л.3 от
правилника за вътрешния трудов ред в Н. ООД хотел Ерма Златни пясъци, в който в
раздел IV. Работно време, почивки и отпуски, чл.14 ал.4 се въвежда сумирано
изчисляване на работното време при ежемесечно изготвени поименни графици по
звена и длъжности – на този лист няма посочени смени за тази длъжност.
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
рекапитулация – календар за месец май 2019 г., утвърдена от Снежина Николова –
управител с подпис, в която е отразено, че Симеон Георгиев Симеонов е работил
всеки ден в периода от 06.05.2019 г. до 12.05.2019 г. включително – 7
последователни дни.
Приложено
е и заверено копие от идентификационна
карта за Н. ООД.
От изготвената справка от Търговски регистър е видно, че Н. ООД е с
управител Ивелин Петров Апостолов.
От
служебно изисканата и приложена по делото справка за актуалното състояние на
трудовите договори на лицето Симеон Георгиев Симеонов ЕГН ********** е видно,
че към датата на нарушението – 12.05.2019 г. Симеонов е работел по сключен
трудов договор с Н. ООД на длъжност „главен сладкар“.
На
21.08.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.153 ал.2 от Кодекса на труда и е
ангажирал обективната отговорност на Н. ООД
на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, като му
наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Гореизложеното
се установява от приетите писмени доказателства по делото, кредитирани от съда,
които не се оспорват от страните.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Наказателното
постановление с писмо изх.№ 11776/04.09.2019 г. е изпратено на дружеството по
пощата с обратна разписка е и получено на 18.09.2019 г. от служителя на
дружеството Даниел Абдул-Насър Асад, видно от известието за доставяне, жалбата
срещу него е подадена по пощата на 24.09.2019 г., видно от печата върху
приложения пощенски плик. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока
на обжалване от надлежна страна срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и приета за разглеждане от съда.
АУАН
е съставен от съставен от Д.И.И. –
инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна – държавен контролен орган
според изискванията на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция Инспекция
на труда гр.Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед №
280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е
описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност
на Н. ООД.
Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.153
ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Нормата на чл.153 ал.2 от Кодекса на труда
вменява в задължение на всеки работодател да осигури на работника седмична
почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в
неделя, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка, а
при сумирано изчисляване на работното време – не по-малко от 36 часа
непрекъсната седмична почивка. Ал.3 на същия член установяване, че при промяна
на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка може да бъде и в по-малък размер от почивката по ал.2, но не по-малък
от 24 часа.
По
делото е установено, че в стопанисвания от Норма ЕООД обект – хотел Ерма,
намиращ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци, дружеството в качеството на работодател
е допуснало лицето Симеон Георгиев Симеонов на длъжност „главен сладкар” в
хотела да положи труд в размер на седем последователни календарни дни от
06.05.19 г. до 12.05.19 г. включително, като не му е осигурена непрекъсната
междуседмична почивка не по-малко от 36 часа или при промяна на смените не
по-малко от 24 часа.
В
съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д.И.,
който потвърди отразените в акта за установяване на административно нарушение
обстоятелства. Съдът кредитира показанията на И. като обективни и приложените
писмени доказателства, тъй като взаимно се допълват и не си противоречат.
Съдът
не приема възражението, посочено във въззивната жалба, че наказателното
постановление и АУАН не са съставени от компетентни органи по аргументи, които
бяха изложени по-горе.
Съдът
не приема възражението, посочено във въззивната жалба, че не е извършено
деянието от обективна и субективна страна установено по безспорен начин -
описаната фактическа обстановка била невярна и че е бил спазен Кодекса на труда
относно максималната продължителност на работната седмица в часове при сумирано
изчисляване на работното време. От рекапитулацията-календар/форма 76/ на Н. ООД
за май 2019 г., изготвена от управителя на хотела Снежина Тенкова и представена
на проверяващите от самия въззивник категорично се установява извършеното
нарушение от обективна страна. Ангажирана е отговорността на Н. ООД като
юридическо лице, поради което не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието.
Съдът
не приема възражението, посочено във въззивната жалба, че незаконосъобразно са
наложени три имуществени санкции по 2000 лева с три различни наказателни
постановления за едно нарушение по трудовия договор с лицето Симеон Георгиев
Симеонов. Наказанията по посочените наказателни постановления са за три еднакви
по вид нарушения, но реализирани в различни периоди от време, а не за едно
нарушение. В административно-наказателното право не се прилага института на
продължавано престъпление/нарушение/, съгласно чл.18 от ЗАНН когато един субект извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания
и наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, както е
процедирано и в случая.
Съдът
не приема възражението на жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в наказателното
постановление въобще не е посочено, че има възражение срещу съставения АУАН и
не е извършено допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Действително това е така, но възражението на наказаното дружества срещу АУАН се
изразява единствено в това, че е бил спазен Кодекса на труда относно
максималната продължителност на работната седмица в часове при сумирано
изчисляване на работното време. В АУАН няма констатации за неспазване на
максималната продължителност на работната седмица, а за неосигуряване на
седмична почивка, в този аспект не са били налице спорни обстоятелства, за
които наказващият орган да извърши разследване, поради което в случая не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
на правото на защита на наказаното юридическо лице.
Съдът
не приема възражението на жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като протокола за извършената
проверка, АУАН и наказателното постановление са подписани от свидетели и
актосъставител, без да се посочват ЕГН-тата им, адреса и длъжността им. В
протокола за извършената проверка са отразени имената и длъжностите на
служителите от ДИТ, които са го изготвили и са положени техните подписи. Няма
нормативно задължение в този протокол да фигурират и техните единни граждански
номера и адреси. Действително в АУАН са посочени имената и длъжността на
актосъставителя, имената и адреса на свидетеля, но не е посочен неговия ЕГН, но
това не е нарушение от категорията на съществените. Наказателното постановление
съдържа имената, длъжността на неговия издател и подписа му.
Съдът
не приема възражението на жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви относно
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма законово задължение в
наказателното постановление да се съдържат такива мотиви.
Съдът
не приема възражението на жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че са
налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като аргументи за това е
изложено единствено, че това е първо нарушение на Кодекса на труда. Нарушението
е в сферата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работниците и служителите. Неосигуряването на необходимата седмична почивка
води до непълното им възстановяване, поради което съдът приема, че в случая има
настъпили вредни последици за работника. Не може да се приеме, че в случая
обществената опасност на нарушението е по-ниска от обичайната, защото е
застрашено здравето на работника.
Разпоредбата
на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда предвижда административно наказание глоба
или имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в размер от 1 500 до 15 000 лв.
Съдът
счита, че наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. е
завишено и не отговаря на тежестта на нарушението. В наказателното постановление не се
сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито
във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. В административно-наказателната преписка не са
ангажирани доказателства за други нарушения на дружеството в тази област,
поради което съдът приема, че нарушението е извършено за първи път. Наложена е
имуществена санкция, която според съдът не отговоря на тежестта на
административното нарушение, още повече, че от това нарушение не са последвали
имуществени или други щети за клиентите на дружеството или държавата, поради
което съдът намали размера на имуществената санкция към предвидения в закона
миниум от 1 500 лв., който е достатъчно висок и ще изпълни целите на
наказанието според ЗАНН.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, според който заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за
заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания
е от 80 до 120 лева.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане
на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78 ал.1 и ал.3
от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста
на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
административно-наказващия орган, съизмеримо с размера на намаляване на
имуществената санкция. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на административно-наказващия орган, съдът счете, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В
съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 60 лева.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: