Решение по дело №1115/2020 на Районен съд - Бургас

 

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                             04.09.2020г.                          град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,              наказателно отделение, ХІI състав

На деветнадесети август                                                     година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                         Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА                     

                                         Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Бушандрова 

НАХД № 1115 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „....“ ЕООД, БУЛСТАТ: ...., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ № 139, ет. 2, ап. 10, представлявано от Р.К.К., ЕГН: ********** – управител против Наказателно постановление № 1375-F513963/20.11.2019 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ ЗЗО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО.

В съдебно заседание, за фирмата – жалбоподателят, не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - ТД на НАП Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Прави искане за разноски.

Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител съгласно, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е изплатил вноските за здравно осигуряване за м. 08.2019г. на назначените по трудови правоотношения лица - 4 лица по трудови правоотношения, в срок до 25.09.2019 г. Дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения били в размер на 64.78 лв, които не били платени, към момента на съставяне на АУАН.

АУАН бил съставен на 08.10.2019г. и същият съдържа законоустановените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН бил връчен на упълномощено лице на фирмата - жалбоподател, което го подписало без възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта е намерил фактическите констатации за доказани, издал е обжалваното НП и е наложил на жалбоподателя административна санкция – имуществена снкция, в размер на 4000 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителката, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3 месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за плащане на осигуровките е бил до 25.09.2019г., т. е. от 26.09.2019г, нарушителят е изпаднал в забава. Именно от 26.09.2019г. е началото на 3 месечния срок за издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен на 08.10.2019г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в предвидения в Закона срок. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество. Твърденията на жалбоподателя в тази насока, съдът възприема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Самият факт, че настоящото производство е образувано пред настоящия състав потвърждава обстоятелството, че нарушителят не е бил ограничен да реализира адекватно правото си на защита.

По същество не се спори, че дружеството - жалбоподател има качеството на осигурител и като такъв е носител на задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него работници в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца през който е положен труда, съгласно разпоредбата на чл. 7 от КСО, което в случая не е изпълнено. С това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, съгласно което, здравно осигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху дохода и се внасят в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Правилно е ангажирана отговорността му, на основание разпоредбата чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, която предвижда имуществена санкция в размер от 4000 да 8000 лева за работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати.

Санкцията е определена в минималния възможен размер, поради което и съдът не може допълнително да я намали.

В заключение съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като «маловажен случай». Касае се за изпълнение на основни задължения към здравното осигуряване, а от там и към осигуреността на здравната система, които не може да бъде заобикаляни посредством института на маловажния случай. Поради това, прилагането на чл. 28 ЗАНН е необосновано.

С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД НАП - гр. Бургас.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1375-F513963/20.11.2019 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „....“ ЕООД, БУЛСТАТ: ...., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ № 139, ет. 2, ап. 10, представлявано от Р.К.К., ЕГН: ********** – управител, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ ЗЗО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО.

 

ОСЪЖДА „....“ ЕООД, БУЛСТАТ: .... да заплати на ТД НАП - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

 

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.