№ 2
гр. Средец, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20212170200146 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. Д. Х., ЛНЧ **********, чрез пълномощника адв. Д.Ч., със съдебен адрес: гр.
Средец, ***, срещу Наказателно постановление № 21-0269-000215 от 11.10.2021г., издадено
от М. Ч.- началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Средец, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи за маловажност на случая, на основание на
които се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощника адв.Ч..Поддържа се жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно уведомени, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.07.2021 г. около 08,00 часа в гр.Средец, на ул.“Димитър Кичев“ и ул.“Димитър
Благоев“ водачът Д.Х. управлявал лек автомобил Фиат Браво с рег.№ А 5527 НС, който
автомобил не бил регистриран по надлежния ред. Сочи се, че на 24.03.2021г. регистрацията
1
на превозното средство била прекратена, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като
автомобилът не бил пререгистриран след неговото закупуване на 20.01.2021г. Нарушението
било установено от служителя на РУ -Средец С.С., разпитан като свидетел по делото.
Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и бил съставен АУАН
сер.Г бл.№579195 /26.07.2021г. , който водачът разписал, като в графа вързажения няма
отбелязвания.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
/ЗДвП/ , наложил на жалбоподателя административно наказание –"Глоба" в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –видно от
приложената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към
РУ -Средец.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
По делото се установява, че нарушителят е с британско гражданство и има статут
на продължително пребиваващ в страната чужденец, за което му е издадена карта №
*********/22.12.2020г. от МВР-Бургас, валидна до 11.10.2025г, видно от представените по
делото писмени доказателства, в частност договор от 20.01.2021г. с нотариална заверка на
подписите за покупко-продажбата на процесния автомобил. Х. е с постоянен адрес в
с.Светлина, общ.Средец. Видно от показанията на разпитания актосъставител С.С. лицето
Д.Х. трудно разбира български език, като това обстоятелство се потвърждава и от
представения договор за покупко-продажба на МПС от 21.01.2021г. , видно от който в хода
на процедурата на Х. е назначен преводач, тъй като той не владее български език. В тази
връзка свид.С. твърди, че Х. намерил негова позната, която да извърши устен превод на
АУАН, но в тази посока липсват каквито и да е отбелязвания в АУАН или НП, поради което
съдът приема тези твърдения за недоказани.
По аргумент на чл.21, ал.1 НПК и според неоспоримата практика на българските
съдилища, административнонаказателното производство в България се води на български
език, въпреки отсъствието на това уточнение в ЗАНН. Също така чл.1 от ЗАНН посочва, че
същият „осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя,
изразяващо се в правото на наказания да разбере за извършването на кое действие или
2
бездействие е санкциониран и когато в частност се касае за чужд гражданин следва още в
началото на административнонаказателното производство същият да ползва преводач, ако
няма данни, че владее български език на подходящо ниво. Предоставянето на възможност за
запознаване с акта преди подписването му е съществен елемент от правото на защита.
Обективно препятствие за упражняване на правото в случая е невладеенето в достатъчна
степен на български език. Следователно, макар и да не е изрично уредено в ЗАНН,
изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води
производството – български, е абсолютно и неизпълнението му се приравнява на
съществено процесуално нарушение, тъй като всякога води до съществено ограничаване
правото на защита на нарушителя по повдигнатото му „административно обвинение“.
Правото на защита ще бъде осигурено и в случаите, когато, при съгласие на нарушителя, за
преводач се назначи лице, присъстващо на мястото на установяване на нарушението или на
съставянето на акта и владеещо езика на нарушителя, като данните на това лице следва да
бъдат надлежно закрепени в акта. В конкретния случай това не е сторено - липсват каквито
и да било данни относно самоличността на лицето, превело акта. Липсват данни и какви
обяснения е дал Х. при съставянето на акта, доколкото липсва каквото и да е отбелязване в
тази графа, което също поставя под съмнение дали същият е разбрал за какво нарушение е
започнато административнонаказателно производство срещу него.
Съответно, неизпълнението на задължението на административнонаказващия орган
да разясни на разбираем за нарушителя език в извършването на какво нарушение е обвинен
рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би могло да разбере в
какво се състои „административното обвинение“, за да организира адекватно и
своевременно своята защита, а ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира
като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по
реализиране отговорността на нарушителя. При липсата на писмени доказателства за това,
че на нарушителя е бил осигурен преводач, както и неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се приеме,
че в случая е налице непредявяване на акта за установяване на административно нарушение.
Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да
се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на самия
акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а
съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.
По изложените съображения съдът намира, че наказателно постановление следва
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
С оглед пълнота, следва да се упомене, че нарушението е безспорно извършено. Като
водач и собственик на МПС жалбоподателят е бил длъжен да познава разпоредбите на ЗДвП
и да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като в
ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това
задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство без
да е предвидено нарочно уведомяване на собственика за служебната дерегистрация.
3
Последното е и резонно с оглед на вмененото в ЗДвП изрично задължение за приобритателя
(новия собственик) да регистрира новопридобитото МПС в едномесечен срок от
придобиването /чл.145, ал.2 от ЗДвП/ и предвидената нарочна санкция за неизпълнение и на
това задължение в чл.143, ал.15 от ЗДвП. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като законодателят не е регламентирал ненаказуемост на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП при условията на чл.7, ал.2 от ЗАНН, от което следва, че същото е
наказуемо и в случаите на осъществяването му при непредпазливост като форма на вината.
Въпреки това, предвид изложеното относно опорочената
административнонаказателна процедура, следва наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Разноски не се претендират, поради което не се налага произнасяне в тази насока.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0269-000215 от 11.10.2021г., издадено от
М. Ч.- началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление- Средец, с което на Д. Д.
Х., ЛНЧ ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста
/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.140, ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4