РЕШЕНИЕ
№ 3182
гр. Варна, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110112255 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. А. Н. - Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., бул. „В. В.“, бл. *****, вх. ****, ет. ***, ап. *****,
съдебен адрес: гр. В., бул. „Ц. О.“ № ****, ет. ****, офис ***– адв. П. Н. – ВАК, с която
претендира да бъде осъдено „Ф. Б.“ Е., ЕИК ********, представлявано от П. Б. Д., със
седалище и адрес на управление: гр. С., р -н „Л.“, ж.к. „Л.“ №****, бул. „Д.“ № ****, ет.
****, ап. **** – *****, да й заплати сумата от 323,40 лв. (триста двадесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляваща получено без основание възнаграждение за гарант
по нищожен като противоречащ на зокна и евентуално на добрите нрави Договор за
предоставяне на поръчителство № ***** от 03.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022г., до окончателното й
изплащане, както и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 03.02.2021г. между ищцата и „И.“ АД, ЕИК *****, бил сключен
Договор за паричен заем № *****, по силата на който дружеството предоставило на Г. Ч.
паричен заем в размер на 600,00 лв., която се задължила да върне сумата в срок от 30
седмици на 15 вноски при фиксиран лихвен процент от 35% и годишен процент на
разходите 40,80%. В чл. 4 от горепосочения Договор за паричен заем било посочено и
задължението на заемателя в срок до 3 дни, считано от датата на сключването му, да
предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, а именно: две
физически лица, които да отговарят на посочените условия, банкова гаранция с бенефициер
заемодателя или сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение
на това си задължение, ищцата сключила на 03.02.2021г. Договор за предоставяне на
поръчителство № ***** с ответното дружество „Ф. Б.“ *****, съгласно който дружеството
се задължило да сключи договор със заемодателя, по силата на който да отговаря солидарно
с Г. Ч. за изпълнението на всичките й задължения по Договора за паричен заем от
03.02.2021г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за поръчителство, ищцата дължи
възнаграждение в размер на 323,40 лв., платимо разсрочено на вноски от 21,56 лв., които са
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен
1
заем. Така общата сума, която ищцата следва да изплати на двете дружества е 990,00 лв.
Погасителните вноски, както и възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство следвало да се превеждат на „И.“ *****. Ищцата счита, че договорения
годишен лихвен процент в размер на 35% противоречи на добрите нрави и е в неин ущърб,
като е използвано незнанието й и недостига на материални средства, като същата е
икономически по-слабата страна във възникналото правоотношение, поради което
сключеният между нея и „И.“ ***** Договор за паричен заем е нищожен. Договорът за
поръчителство е акцесорен спрямо Договора за паричен заем поради което нищожността на
единия влече тази и на другия, вследствие на което за ищцата не съществува задължение за
заплащане на възнаграждение по него. Сочи се още, че с предвиденото възнаграждение се
цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тези разноски не са включени
в ГПР, поради което кредитополучателят не е информиран за действителната стойност на
разходите по кредита. Към датата на подаване на исковата молба ищцата е изплатила
изцяло задължението си по Договора за паричен заем, както и възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство. Претендират се разноски.
От ответника „Ф.“ ***** не е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131
ГПК. Преди проведеното открито съдебно заседание е депозирал становище, с което
заявява, че поддържа изявленията в отговора подаден от конститиураното с исковата молба
като ответник „И.“ *****, срещу когото производството по делото е прекратено с
постановено по делото влязло в сила определение. По същество спрямо оспорения договор
за поръчителство сочи, че той е сключен в изпълнение на задължение по договор за паричен
заем с „И.“ ****. Предметът на дейност на „Ф.“ ***** като търговец е предоставяне на
гаранционни сделки и именно в изпълнение на тази дейност е сключен договора,
възнаграждението по който не е нееквивалентно на поетия риск. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – договор за паричен заем № ****** от 03.02.2021г. със
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и
погасителен план; договор за предоставяне на поръчителство № ***** от 03.02.2023г. с
приложение - информационни права на субектите на лични данни; квитанции от
28.04.2021г.; 08.07.2021г.; 04.06.2021г.; 30.06.2021г.; досие на клиент, се установява, че:
На 03.02.2021г. между Г. А. Н. - Ч. и „И.т“ *****, ЕИК ***** е сключен Договор за паричен
заем № *****, по силата на който дружеството й предоставило 600 лв., които се задължила
да върне в срок от 30 седмици на 15 вноски при фиксиран лихвен процент от 35% и годишен
процент на разходите 40,80%. В чл. 4 от Договора за паричен заем било посочено и
задължението на заемателя в срок до 3 дни, считано от датата на сключването му, да
предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, а именно: две
физически лица, които да отговарят на посочените условия, банкова гаранция с бенефициер
заемодателя или сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Г. А. Н. - Ч.
сключила на 03.02.2021г. договор за предоставяне на поръчителство № ***** „Ф.“ *****, с
който дружеството се задължило да отговаря солидарно с Г. Ч. за изпълнението на всичките
й задължения по Договор за паричен заем от 03.02.2021г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора
за поръчителство Г. А. Н. - Ч. дължи възнаграждение в размер на 323,40 лв., платимо
разсрочено на вноски от 21,56 лв. на падежи съвпадащи с тези на погасителните вноски по
Договора за паричен заем. Общата сума, която Г. А. Н. - Ч. се задължила да изплати на двете
дружества е 990,00 лв. За изплащане на задължение в размер ва 660 лв. на Г. А. Н. - Ч. били
издадени ПКО от „И.“ *****, което писмено удостоверило, че към 20.07.2021г. от нея по
договор за кредит са платени 990 лв. и няма задължения.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл.
първо и евентуално трето от ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД.
Съобразно чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне.
Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС фактическият състав
на чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД изисква предаване, съответно – получаване на
2
нещо при начална липса на основание и е приложима, когато при самото получаване е
липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго, вкл. при твърдяна и установена нищожност на договор.
Съгласно константната съдебна практика, в тежест на ищеца по искове с такава
правна квалификация е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или
преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да
установи пълно и главно наличието на валидно правно основание, съществувало към
момента на разместване на имуществените блага, което не е отпаднало с обратна сила.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между ищцата и ответника „Ф.“ *****, ЕИК ******* на
03.02.2021г. е сключен Договор за поръчителство № *****, както и че между нея и третото
лице „И.т“ АД, ЕИК **********е сключен Договор за паричен заем на 03.02.2021г.
В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените
притезателни права юридически факт, договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) обезпечен с договор за поръчителство,
поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на
посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на
договора, както и нормите на ЗЗП, които норми са императивни и за спазването им съдът
следи служебно, предвид нормата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г/ – в т.см. са ТР №
1/2020 от 27.04.2022 год на ОСГТК на ВКС, и общоевропейския стандарт на закрилата на
потребителите, изяснен в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11,
С-397/11 и С-473/00).
Оспореното възнаграждение в полза на ответника – поръчител е уговорено за това,
че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника – ищец за задълженията му към кредитор
по договора за потребителски кредит.
Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на
кредитора „И.т“ **** обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване
на договора. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят е сключил с
„Ф.“ **** договор за поръчителство, възнаграждение по който се претендира. Видно от
служебно извършената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Ф.“ ***** е бил „И.“ ****.
От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е
сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП – чл. 143 ал. 1 ЗЗП и е
недействителен на осн. чл. 146 ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не
дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил
принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество,
явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.
Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за
нищожността на този договор.
Не на последно място следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за
поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а
да осигури на свързаното му лице - заемодател по ЗПК получаването на завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на
специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4
ЗПК). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в
полза на поръчителя (чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство), но е изплащано от заемателя
на заемодателя (чл. 3, ал. 3).
Въз основа на установената недействителност на клаузата за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство по основното правоотношение – договорът за
потребителски кредит, съдът намира, че на осн. чл. 138 ал. 2 ЗЗД е недействителна и
уговорката в това акцесорно правоотношение за дължимост на възнаграждение за
3
предоставеното поръчителство. Респ. вече платеното възнаграждение като дадено по
нищожна и противоречаща на закона уговорка, подлежи на връщане.
Предвид уважаването на иска по основно въведеното възражение, не следва да се
обсъжда евентуалното за противоречие с добрите нрави.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносна бележка за
държавна такса, са в общ размер са на стойност 500 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ал.
1 ЗЗП „Ф.“ ****, ЕИК ******, представлявано от П. Б. Д., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Л.“, ж.к. „Л.“ № *****, бул. „Д. Н.“ № ****, ет. ****, ап. **** –
*****, да заплати на Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., бул. „В. В.",
бл. ****, вх. ****, ет. ***, ап. **, сумата от 323,40 лв. (триста двадесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляваща получено от ответника без основание
възнаграждение като гарант /поръчител/ по нищожен поради противоречие със закона
Договор за предоставяне на поръчителство № *******от 03.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Ф.“ ******, ЕИК *******, да заплати на
Г. А. Н. - Ч., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4