№ 40
гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20225220102216 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищеца П. С. В., редовно призован, не се явява лично, както и не
изпраща процесуален представител.
Ответника Велас- ПС ЕООД, С. Б. Ш.- управител, редовно призован, не
се явява лично управителя, за него се явява адв. Д., редовно упълномощена да
го представлява с пълномощно приложено днес по делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото становище от ищеца П. С.
В., чрез мл. адв. М. с вх. № 778/12.01.2023 г., с което прави твърдения
относно фактите и обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба,
както и във връзка с доказателственото искане на ответника. Моли съда да не
се дава ход на делото и да не се допуска доказателствени искания на
ответната страна до разглеждане по същество на настоящото становище от
съда и от ответната страна. Изложени са съображения по същество на спора.
1
Препис от постъпилото писмено становище с вх. № 778/12.01.2023 г.
бе връчен на процесуалния представител на ответника адв. Д..
АДВ. Д.: Успях да се запозная с писменото становище. Във връзка с
изразено в него оспорване, аз представям фактура за 211,46 лева за плащане
на пълни разходи, която фактура не е представена по делото. Твърдим, че има
издадена фактура между фирма АСК Екуити ЕООД и фирма „Си Ар Ей
Сървиз“ ЕООД, така както твърдим, че има поискано плащане на пълните
разходи. Има издадена фактура за плащането им между двете фирми.
АДВ. Д.: Поддържам подадения писмен отговор.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като не се явява ищецът или негов процесуален представител,
спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 36, ал .1 от Закона за Адвокатурата от ГПК, във вр. с чл.
286 от ЗЗД от П. С. В., чрез мл. адв. Г. М..
Твърди се в подадената искова молба, че молителят в заповедното
производството и ищец в настоящото производство адв. П. В. е
правоспособен адвокат, регистриран в Ямболска адвокатска колегия. Същият
е оказал услуги на дружеството-длъжник по търговско дело 109/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, както следва:
1. Изготвяне на искане за обезпечение на бъдещ иск с размер на
претенцията (материален интерес) - 80, 425.68 лв. Производството приключва
с налагане на обезпечителни мерки.
2. Изготвяне на искова молба с размер на претенцията (материален
интерес) - 80, 499.87 лв. и процесуално представителство пред Окръжен съд -
Русе (1 инстанция). Производството завършва с решение в полза на клиента-
длъжник в настоящото производство.
Твърди се, че поради особеността на производството и късното му
сезиране адв. П. В. се е съгласил да заведе иска, без да е получил
предварително възнаграждение и без да е сключил договор за адвокатски
2
услуги. В хода на делото многократно настоява да бъде сключен писмен
договор съгласно изискванията на Закона за адвокатурата. Независимо от
това, по време на делото и впоследствие, когато делото бива спечелено,
клиентът му отказва да признае разноски и да сключи писмен договор за
хонорара. Поради това и в последното заседание на съда в Русе бива прието,
че хонорарът е недоказан и не следва да бъде заплатен от загубилата страна.
По този начин трудът на адв. П. В. остава незаплатен.
В изходящо съобщение от 19 ноември 2020 г. ищецът от своята
официална електронна поща поканва ответната страна да заплати суми, както
следва:
„1. Адвокатско възнаграждение за една инстанция в размер на: при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв. Това е минималното, т.е. сума в размер на 830 + 1712,49 = 2,540 лв.
2. Транспортни разходи: София - Русе - София: 97 л. дизел х 2,18 =
211,46 лв.“
Същите суми не са заплащани на ищеца. На 19 ноември и на 14 Май
2021 г. ищецът поканва ответната страна да заплати уговорената устно сума,
представляваща половината от реално дължимите суми, с надеждата искането
му да бъде удовлетворено.
Сочи се, че след многократни други разговори със законния
представител на дружеството и в условията на продължаващ отказ да му бъде
признат и заплатен труда, молителят сезира съвета на Адвокатска колегия -
гр. Ямбол с искане с вх. номер 49/22.11.2021 г. за определяне на
възнаграждението в искания размер. В заседание от 16.12.2021 г. Адвокатски
съвет - Ямбол се произнася с решение, с което определя общо
възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.7, ал.7, във връзка с ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения в търсения размер, както следва:
1. 1738 лв. за изготвяне на искане за обезпечаване на бъдеш иск с вх. н.
2976 от 08.04.2019 г. по описа на Окръжен съд Русе и процесуални действия
по обезпечение на бъдещ иск, с материален интерес по обезпечение за сумата
от 80425.68 лв.
2. 2132 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд
3
Русе по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с
материален интерес по иска от 53405.08 лв.
3. 1342 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд
Русе по иск с правно основание чл.86, ал.1, предл. 1 от ЗЗД с материален
интерес по иска 27094.79 лв.
Или общо 5212 лв., което е размерът на търсеното възнаграждение в
настоящото производство.
От правна страна излага следните съображения в подкрепа на
вземането:
Всички фактически и процесуални действия от страна на ищеца са
извършвани съобразно всички изисквания на Закона за адвокатурата, по
надлежния ред, навреме и качествено. Когато е сезиран с молба за правно
съдействие, ищецът незабавно е дал мнение по казуса, че се налага незабавно
завеждане на иск. Благодарение на неговите знания и компетентност, видно
от протокола по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе,
искът по материалното вземане е подаден едва в последния ден преди
изтичането на давността по вземането. По този начин е прекъсната давността
и вземането на клиента става събираемо, а впоследствие е признато и от съда.
При тези необичайни обстоятелства, воден единствено от желанието си да
удовлетвори клиента, и тъй като ищецът и неговият клиент не са се намирали
на едно и също място, молителят е извършил услугата, без да сключи договор
и да получи предварително заплащане за услугите си съгласно разпоредбите
на Закона за адвокатурата.
Правото да се получи заплащане за оказани адвокатски услуги не се
преклудира с извършването на първо процесуално действие без надлежно
сключен договор. Още повече, съгласно чл. 35 от Закона за адвокатурата,
защитникът няма право едностранно да се откаже от поетата защита, освен
ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него
причини. Тази разпоредба препятства лице с качеството адвокат да се откаже
от защитата дори ако не му бъде заплатено. В процесния случай не се касае за
такава обективна невъзможност, а за неизпълнение на ответника на
задължението за заплащане по договор за адвокатска защита. Тъй като такъв
не е сключен, законът дава възможност на адвоката да бъде определено
4
минимално възнаграждение съгласно Наредбата независимо от волята на
клиента. Поради това протоколът от Адвокатски съвет - Ямбол следва да се
счита като заместващ волята на страните. В отношенията между страните не
са налице забележки спрямо качеството, бързината или компетентостта на
адвоката, които биха обусловили право на задържане на възнаграждението
или друг вид отговорност, била тя материална или дисциплинарна. Още
повече, редът за търсене на подобна отговорност би бил през съответния
дисциплинарен орган по закон, а не чрез самоволно незаплащане на хонорара
за адвокатска защита.
Оформен е петитум с който се иска от съда да приеме за установено
съществуването на вземането и да остави в сила процесната заповед за
изпълнение за вземане, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
Адвокатурата в размер на 5 212 лева (пет хиляди двеста и дванадесет лева),
законните лихви, разноски и адвокатски хонорар по делото. Списък с
разноски ще бъде представен в първото заседание по делото.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника С. Б. Ш.., като управител на „Велас-ПС“ ЕООД с
която се твърди, че в подадената исковата молба се твърди, че адв. В. късно
бил нает да представлява Дружеството, което управлявал пред Окръжен съд
Русе. Това не отговаряло на истината. Той бил запознал със случая адв. В. К.
от Адвокатска колегия Пазарджик. Тя е майка на съпруга /А. К./ на неговата
сестра. Тъй като тя трябвало да е свидетел по делото, А. К. го насочил към
адв. П. В., с който се познавал. Известно му е, че адв. К. и адв. В. са водили
множество разговори по повод и преди завеждане на делото. В този смисъл не
може да се твърди, че едва ли не ищецът се е запознал със случая ден, преди
изтичане на давността по вземането.
Твърди се още, че в хода на делото адв. В. многократно е настоявал да
бъде сключен договор съгласно Закона за адвокатурата, който той отказвал да
сключи с ищеца. Твърди се, че никога такова нещо от него не е искано. Това е
видно от дългата кореспонденция по имейл, която се е водила между ищеца и
А. К.. В тази кореспонденция никъде В. не говори за това, че не е подписан
такъв договор между тях, както и липсва покана от негова страна за
подписване на такъв договор. От момента, в който упълномощил адв. В.,
5
съпругът на сестра му - А. К. е кореспондирал с него във връзка с посоченото
дело чрез разговори и имейли, за които той бил в течение /имейлите се
изпращали с копие и до него/.
Сочи се, че първоначалното им устно споразумение с адв. В.
/обсъждано и уточнено с А. К./ по повод търг, дело №109/2019 г. на Окръжен
съд гр. Русе бе, че адвокатско възнаграждение ще се плати само и единствено
в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или изцяло вземанията си от
ответника по делото - „Калинов-AC“ ООД. Тази уговорка е била направена,
тъй като А. К. е бил в приятелски отношения с В., препоръчвал го е като
адвокат на доста свои познати. След последното съдебно заседание по делото,
на 19.11.2020 г. от адв. В. бил изпратен имейл до А. К., с копие до него, в
който адв. В. бил посочил, че претендира за адвокатско възнаграждение,
свързано с неговата работа в размер на 2540.00 лв. и направени от него
транспортни разходи /гр.София - гр. Русе - гр. София/ в размер на 211.46 лв.
/Приложение №1/. Поисканите от адв. В. суми за адвокатско възнаграждение
и транспортни разходи по търг, дело 109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе,
независимо от предварителната устна уговорка, че същите ще бъдат платени
само и единствено в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или
изцяло вземанията си от ответника по делото - „Калинов-АС“ ООД, били
потвърдени от А. К. след изрично потвърждение от негова страна.
Твърди се, че на 24.11.2020 г. уведомил адв. В., че той няма ангажимент
за изготвяне и представяне на писмени бележки по делото /Приложение № 2/,
както и че няма да има нужда занапред от неговите услуги. А. К. потвърдил,
че ще плати искания хонорар и транспортни разходи, като същите били
платени от негова фирма /„АСК Екуити“ ЕООД/ от името на „Велас- ПС"
ЕООД към посочена от адв. В. фирма /„Си Ар Ай Сървисиз“ ЕООД/ въз
основа на фактура от 04.12.2020 г., изпратена до А. К. на 08.12.2020 г.
/Приложение № 3/. Ищецът е искал плащането на адвокатското
възнаграждение да стане по този начин и за целта е издал посочената
фактура. Заедно с фактурата, А. К., адв. В. и съпругата му - Е. В. подписали
Декларация /Приложение № 4/, че след заплащане на съответната фактура (от
04.12.2020 г.), П. В. като адвокат, както и фирмата, чрез която той предоставя
правни услуги (представлявана от съпругата му) към 07.12.2020 г. нямат
"никакви финансови, оперативни, правни и други претенции" към всички
фирми/лица, относно които адв. В. е предоставял правна помощ към онзи
6
момент, включително „Велас-ПС“ ЕООД.
Сочи се, че с плащането на фактурата на 08.11.2020 г. и подписването
на горепосочената Декларация, той и А. К. приели взаимоотношенията им за
приключени, особено имайки предвид, че първоначалното им устно
споразумение относно търг. дело 109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе било, че
на адв. В. ще му се плати адвокатско възнаграждение само и единствено в
случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично/изцяло задълженията си от
ответника по делото - „Калинов-AC“ ООД. Впоследствие му станало
известно, че адв. В. е отправил заявление до Адвокатски съвет Ямбол за
определяне на адвокатско възнаграждение за извършената от него работа,
като бил уведомен от ищеца за постановеното решение. Тъй като бил много
учуден и несъгласен с поведението на В., изпратил възражение до Адвокатски
съвет Ямбол против решение, взето с Протокол №13 от 16.12.2021 г., с което е
определено адвокатско възнаграждение на адв. П. В. /Приложение №8/.
Получил решение на Адвокатски съвет Ямбол, взето с Протокол от 20.04.2022
г., че е „недопустима отмяна на решение на адвокатски съвет за определяне на
възнаграждение по чл.36, ал.З от ЗА.“ /Приложение №9/. Следва да е
подчертае, че с имейл от 19.11.2020 г. от адв. В. до А. К. /копиран и до него/ е
поискано заплащане на адвокатски хонорар и транспортни разходи, т. е. това
е станало след приключване на последното съдебно заседание.
Твърди се, че съгласно чл.80 от ГПК, страната която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най- късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Видно от
посочения и представен имейл е, че В. е поискал заплащане на адвокатски
хонорар, независимо от първоначалната уговорка, в срока, даден от съда за
изготвяне на писмени бележки. Ако В. е искал от него подписване на договор
и заплащане на адвокатски хонорар, то той е имал година и половина да стори
това, тъй като исковата молба пред Окръжен съд Русе е заведена на
11.04.2019 г. Нещо повече, той е поискал заплащане на хонорар след
проведеното последно заседание по делото, което означава, че при
положително развитие на делото, тези разноски няма да бъдат присъдени от
съда в полза на управляваното от него Дружество. Категорично заявява, че е
изпълнявал стриктно това, което се е искало от него по повод заведеното дело
пред Окръжен съд Русе. Предоставил на адв. В. необходимите документи,
информация и пр. От изложеното, следва да се направи извода, че между адв.
7
В. и него, като управител на „Велас-ПС“ ЕООД, е имало първоначална устна
уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение, която впоследствие е
променена от негова страна и съответно заплатена. Тоест, налице е договор
между адвокат и клиент с ясно определени параметри на адвокатското
възнаграждение. Именно поради тази причина, адв. В. е подписал Декларация
от 07.12.2020 г„ в която изрично е посочено, че той няма "никакви
финансови, оперативни, правни и други претенции" към всички фирми/лица,
на които е предоставял правна помощ към онзи момент, включително „Велас-
ПС“ ЕООД. С имейл от 16.03.2022 г., той информирал адв. В. чрез А. К. за
горните факти и обстоятелства и получил язвителен отговор от него
(Приложение № 7).
Моли съда, след като се съобрази с изложеното, както и с представените
писмени доказателства, да отхвърли исковата претенция на П. С. В. срещу
управляваното от него Дружество - „Велас-ПС“ ЕООД, тъй като в противен
случай ще се окаже, че той ще получи два пъти възнаграждение за едно и
също нещо.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. В конкретният случай,
ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието
на сключен между страните валиден договор, както и твърдения си, че
ищецът е изпълнил своите задължения точно и е уведомил за това доверителя
си, поради което ответникът дължи възнаграждение.
От друга страна в тежест на ответната страна е да установи въведените
от тях правоизключващи и правопогасяващи възражения от които ответникът
черпи благоприятни за себе си правни последици.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
С Определение № 2318/10.11.2022 г. съдът е приел представените от
страните писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 957/2022 г.
по описа на РС - Пазарджик. Допуснал е до разпит двама свидетели при
режим на довеждане на ответната страна.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното в днешното съдебно
8
заседание искане да бъде приета представената фактура
№**********/04.12.2020 г., като съдът намира това искане за основателно.
Във връзка с твърденията на ответника изложени в отговора на исковата
молба, съдът счита, че представената фактура е относима към предмета на
делото и като такава следва да се приеме.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената от ответната страна фактура №
**********/04.12.2020 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Н. К. – ЕГН **********, на 66 години, българка, български
гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана. С адв П. В. нямам
родствени отношения, а С. Ш. е съпруг на моята снаха, което ще рече, че е
брат на съпругата на моят син. Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Познавам се с управителя на ответното дружество С. Ш.,
който е брат на моята снаха П. Б. Ш. Той е управител на дружеството „Велас-
ПС“ ЕООД. Това дружеството се занимава с доставка и монтаж на асансьори.
Запозната съм с делото, което се водеше в Окръжен съд гр. Русе, търговско
дело № 109/2019 г. по описа на Окръжен съд- Русе. Предмета на делото беше,
че ответника „Калинов- АС“ ЕООД дължеше на фирмата на С. Ш. голяма
сума, ведно с лихвите, над 80 000 лева. Тази фирма „Калинов- АС“ ЕООД е
със седалище и адрес на управление в гр. Русе и поради това делото се
водеше там. Ние коментирахме този казус със С. Ш., тъй като те имаха доста
длъжници и по други договори, които не им изплащаха възнагражденията. Аз
се опитвах да им помогна да си съберат вземанията, понеже съм адвокат. По
това дело водих разговори с двамата братя К. и те пред мен признаха иска, но
много късно ми бяха дадени тези договори от страна на С. Ш., беше въпрос да
не изтече петгодишната давност, за предявяване на този иск. Този договор ми
го дадоха доста късно и имаше такава опасност. Понеже аз съм говорила с К.
9
и те са признали пред мен за това задължение, реших, че по това дело трябва
да се явя като свидетел. Понеже взаимоотношенията между моя син и
съпругата му със С. Ш. са много добри, решихме друг адвокат да се заеме с
това дело. Тогава синът ми А. К., който живее в гр. София, предложи адв. В.
да се заеме с това дело. Адв. В. беше нает от самото начало да се заеме с това
дело и ние имахме много разговори с него по повод на това дело. От началото
на 2019 г. започнахме тези разговори с ад В.. Понеже изтичаше давностния
срок, а той не подготвяше исковата молба, а се бяхме разбрали, че той ще
подготви тази искова молба, казах на синът ми, че е време да се подаде тази
искова молба и буквално един ден преди изтичане на давността, адв. В.
подаде исковата молба. Още в самото начало е имало уговорка между моят
син и адв. В. за заплащане на 10 процента от стойността на делото, което ще
се спечели, в случай, че К. частично или напълно платят сумата. Не е имало
уговорка да се плати хонорар, независимо от изхода на делото. Сега се
учудвам, че в тази искова молба се твърди, че е гонил С. Ш. да се подпише
такъв договор. Прочитайки имейлите които са си разменяли, там вие ще
видите, говоря за имейл от 19.11.2020 г., той за първи път пишейки до моят
син и до С. Ш., предлага да се плати адвокатско възнаграждение. В.
претендираше и за направените транспортни разходи, защото пътувахме с
неговият автомобил до Окръжен съд- Русе. В. тръгваше от София, взима ме и
отиваме на делото в Русе.Той дойде от гр. София, взе ме от гр. Пазарджик и
тръгнахме за гр. Русе, след това ме върна в гр. Пазарджик и продължи за гр.
София. Той като адвокат по това дело, а аз в качеството си на свидетел. Тези
транспортни разходи не му бяха заплатени предварително на адв. В., той ги
беше включил в имейла за който споменах. Последното и първо заседание по
делото, то мина в едно заседание, проведе се на 10.11.2020 г. Имейла на В. е
от 19.11.2022, т. е. девет дни след заседанието по делото. Направи ми
впечатление, че той пише, че понеже е в срок на представяне на писмени
бележки, трябвало да представим документ за платено възнаграждение. В. би
трябвало да знае, че списъка за разноските се представя след приключване на
заседанието, преди пледоарията. Моят син ми сподели, че В. е започнал да се
държи странно с него. Тогава разбрахме, че той е променил уговорката от 10
процента и е преминал на сумата, която предлага в имейла. Тава е негово
решение, като ни уведоми за него с въпросния имейл (19.11.2020 г.). Моят син
ми сподели, че е отишъл на разговор с него и адв. В. му е предложил тази
10
сума да се плати на фирмата на съпругата му. Разбират се В. да приготви
фактура, която е приложена и моят син да я плати. В крайна сметка на
04.12.2020 г. се издава тази фактура и на 08.12.2020 г. е платена от моят син.
Синът ми се обади и каза, че се притеснява от този човек. Предложи да
подготвим декларация, че В. и неговата съпруга нямат никакви претенции. С
нарочен имейл В. изпрати подписаната декларация и фактурата на сина ми,
която той плаща. По този начин ние смятахме, че делото е платено, а на Ш.
Русенския съд не му присъди никакви разноски по делото. След което се
мина много дълго време /цяла година/ и на имейла на синът ми и на Ш., В.
изпраща решение на Адвокатски съвет- Ямбол, в което решение се определя
адвокатски хонорар в размер на 5212 лева. Аз бях учудена, защото хонорара е
платен, декларации са подписани. Написахме възражение до Адвокатски
съвет- Ямбол, като от там ни отговориха, че не могат да отменят това
решение. Сумата която е преведена на В. напълно съвпада със сумата, която
той е поискал във въпросния имейл на 19.11.2020 г. Когато получих това
решение на Адвокатски съвет- Ямбол се обадих по телефона на В. и го
попитах „какво е това?“, „сумата е заплатена, защо го правиш ?“ а той ми
отговори, че ще си търси правата в съда. Разговарях с председателката на АК-
Ямбол и тя ми каза да подадем молба да бъде лишен от адвокатски права. Ние
считаме, че тази сума е платена. И ако уважите иска, то значи, че ще му се
плати тази сума втори път. Факт е, че В. е настоявал да бъде издадена тази
фактура на фирмата на жена си. Това означава, че те след това са си дръпнали
ДДС-то и изглежда, че този човек работи по този начин. Моят син е видял, че
нещо не е наред и затова подготви тази декларация, че В.и съпругата му
нямат никакви финансови, оперативни, правни или други претенции към
посочените хора и компании в декларацията. В. беше ангажиран по друго
дело, понеже аз не можех да бъда ангажирана, при ЧСИ М. А. и когато по
това изпълнително дело му се изпращаха призовки, той изрично помоли С.
Ш. да напише молба, с която да поиска по изпълнителното дело всички
книжа да не се изпращат на негов адрес, т. е. понеже той няма да взима пари
и няма да се ангажира. Тази Декларация е подписана лично от В. и от
неговата съпруга Е. В., след което ни я пратиха по имейла.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. С. К. – ЕГН **********, на 41 години, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан. Работя като консултант.
11
Управителя на „Велас-ПС“ ЕООД С. Ш. е брат на моята съпруга. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: П. Б. Ш.са имената на моята съпруга, тя е сестра на С. Ш.,
който е управител на „Велас- ПС“ ЕООД. „Велас- ПС“ ЕООД се занимава с
производство на асансьори. Доколкото знам „Велас- ПС“ ЕООД са работили
за „Калинов- АС“ ЕООД в гр. Русе, като са предоставяли услуги и продукти
за които не им е било платено. Не знам коя година се е случило това, преди
пет или шест години. „Калинов- АС“ ЕООД дължеше на „ Велас- ПС“ ЕООД
около 80 000 лева/ 90 000 лева. Искове не бяха направени години наред,
защото „Велас- ПС“ ЕООД се надяваха да се споразумеят, но това не се
случи. След години ние бяхме информирани /аз и моята майка/, че искат да
разрешат този казус. Майка ми, която е адвокат с многогодишен опит им
помагаше с административна работа, за да събере тези вземанията от
„Калинов- АС“ ЕООД по съдебен ред. За отношенията с „Калинов- АС“
ЕООД беше заведено дело в Окръжен съд- Русе. С. Ш., като управител на
„Велас- ПС“ ЕООД нае адв. В. да го представлява в съда и то по моя
препоръка. Ние се познаваме с В., той работеше за мен и аз го препоръчах на
С. Ш.. Уговорката за адвокатското възнаграждение на В. е била винаги една и
съща, а именно: 10 процента от реално събраните пари от „Калинов- АС“
ЕООД. Ако сумата не се събере, той няма да получи хонорар. Нашата
уговорка беше изцяло на успех, ако се съберат тези суми, тогава ще му се
плати хонорар. Нашата уговорка беше да доведе делото до реално събиране
на сумите. Той не успя да изпълни тази задача. Адв. В. подаде исковата
молба в Окръжен съд- Русе и след което ние решихме да спрем работата с
него, тъй като не комуникирахме добре с В.. Той реши да промени нашата
уговорка, като поиска хонорар в писмен вид, чрез имейл до мен. Обсъдих
това предложение на В. със С. Ш. и решихме да платим този хонорар и да
приключим всякакви взаимоотношения с него. Сумата която му платихме
беше в около 2700 лева, по банкова път. Той посочи банкова сметка и на коя
фирма да му преведем парите, на фирмата на съпругата му. Ние платихме
сумата изцяло. Моето условие беше да подпишем декларация в която той да
казва, че няма претенции към мен, към С. Ш. и фирмите, които са
управлявани от нас. Направихме го, защото това искане за плащане беше в
12
разрез с нашата уговорка. Аз се занимавам с много компании и много фирми,
и съм запознат как се процедира в такива ситуации. В. подписа декларацията,
заедно с неговата съпруга и ми я изпратиха по имейла. След като се плати
тази фактура от 2700 лева и след като се подписа тази декларация се мина
много време, в което аз бях прекратил всякакви взаимоотношения с него, и в
един момент бях информиран, че В. има претенции за допълнителни пари
към нас. Аз му се обадих да го питам за какво става въпрос, той ми отговори,
че му дължа едни пари. По отношение на делото с „Калинов- АС“ ЕООД пред
Окръжен съд- Русе, адв. В. не е предприемал никакви действия, освен
подаването на исковата молба в съда.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото. Представям списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и с
оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да бъде
постигната спогодба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Д.: Уважаеми господин Съдия, моля да отхвърлите изцяло
исковата претенция. Да ни присъдите сторените по делото разноски и ще ви
помоля за срок за писмена зашита.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по- късно от 13.02.2023 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на ответната страна, съдът следва да
определи подходящ срок за писмена защита, който да едноседмичен, считано
от днешното съдебно заседание.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14