Р Е Ш Е Н И Е
26.05.2021 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2021 Град Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи състав
На 11 (единадесети) март Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 81 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за определяне на
местоживеенето на малолетните деца на страните с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК, по който ищецът Е.Н.С. моли да бъде определено децата Н. и Е. да
живеят при него, да му бъде предоставено упражняването на родителските
права, да бъде определен режим на лични отношения на ответницата с детето и
съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, ответницата Н.А.М. да бъде осъдена да заплаща на децата си Н. и Е. месечна
издръжка в размер, съответно на 200,00 лв. и 180,00 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 13.02.2020 година.
Предявени са искове за издръжка на дете от родител, с
правно основание чл. 149, по които
ищецът Е.С., като законен представител на малолетните си деца Н.Е.Н. и Е.Е.Н., моли ответницата Н.М. да бъде осъдена да заплати
месечна издръжка за минало време в размер, както следва: за детето Н. – 200,00
лв. и за детето Е. – 180,00 лв., за периода от 07.11.2019 г. до 13.02.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата
молба.
В съдебно
заседание ищеца лично и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на
акт за раждане
№1210/25.08.2010
г. от съставен в Община Ш.; удостоверение
за раждане, издадено въз основа
на акт за
раждане №1336/23.09.2014
г. от съставен в Община Ш., Е.Н.С. и Н.А.М. са родители на децата
Н.Е.Н.
с ЕГН ********** и Е.Е.Н. с ЕГН **********. От показанията на св.Н.А.и
социалния доклад се установява, че Родителите са живели в с.З., общ.В.П., обл.Ш. в дома на родителите на ищеца. През м.ноември 2019
г. майката напуснала жилището. От момента на фактическата раздяла и до сега
децата продължават да живеят с бащата, който с помощта на своите родители ги отглеждал
и възпитавал. Майката, след като напусната жилището не е давала средства за
издръжка на децата, нито е поддържала контакти с тях. Бащата не е препятствал
контактите на децата с майката, но въпреки нейното желание, поради нежелание от
страна на децата не са осъществявани такива. След като родителите не постигнали
съгласие по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи,
че страните са родители на децата Н.Е.Н. с ЕГН ********** и Е.Е.Н. с ЕГН **********.
От показанията на
свидетеля, воден от ищеца и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно,
като от м.ноември 2019 г. и децата се отглежда от бащата.
Между родителите не
е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с децата
и издръжката му.
Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав бащата няма достатъчно финансови средства да задоволява потребностите на децата в
пълна степен, но е подпомаган от своите родители, осигурил е подходящи жилищни
условия за отглеждане на децата. При бащата е налице желание да отглежда децата
и има подкрепяща среда от своите родители. Бащата разполага
с необходимите хигиенно-битови
условия за отглеждане на децата, което изрично е посочено и в изготвения социален доклад. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел Н.Ш., които съдът кредитира
изцяло. Детето Е. е с диагноза: крива шия, главата е с дясностранен
наклон, средно ограничени движения. Поради установеното заболяване при
раждането на детето, същото посещава Дневен център за подкрепа на деца с
увреждания и техните семейства, разкрит по проект на Община Велики Преслав,
където получава необходимата подкрепа от специалисти съобраз3уно със
здравословното му състояние. Децата са привързани към бащата и роднините по
бащина линия. Емоционалната връзка с майката е прекъсната. Майката има
новосъздадено семейство и родено дете М. на 17.09.2020 г.
Предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната не е допуснато
изслушване на детето Н. в с.з.
Задължителната съдебна
практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на
упражняването на родителски права, е обективирана в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е
прието при действието на Семейния
кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни
постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение
№ 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и
Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д.
071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител
следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните
обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай,
както следва:
Най-голямо значение имат
родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура,
мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното
конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези
обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са
в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието,
културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице
накърнен авторитет пред децата, поради напускане на семейството и съжителството й с
друг мъж. По този показател се откроява преимуществото на бащата.
Съгласно задължителната
съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне
упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално
падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните
обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива
трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и
двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата.
Допълнителен критерий
към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално
обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този
показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не
са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в
отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална
среда.
От значение за
преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на
родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В
случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от ноември
месец 2019 г. за децата се е грижи единствено
бащата. Той е задоволявал потребностите им от храна, облекло, отопление, учебни
помагала, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се
откроява съществено преимущество на бащата.
Желанието на родителите
и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според
настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй
като единствено бащата изразява желание и възможност да отглежда децата, както
е правил и до момента. По този критерий също има превес бащата.
Привързаността на детето
към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на
родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на
родителските права на бащата. Децата са емоционално привързани към бащата и
неговите родители, които им осигуряват безопасна и сигурна семейна среда.
Налице е силна емоционална връзка между детето и бащата. Емоционалната връзка с
майката е прекъсната.
Полът на децата е един
от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на
родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да
отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава
момчета. В такъв случай задължителната съдебна практика допуска предоставянето
на родителските права на бащата, "...ако майката има лош морал или няма
необходимите качества да упражнява родителските права...". По настоящото дело,
видно от социалния доклад, писмените и гласни доказателства, майката след
напускане на общото им жилище не е упражнявала
пряко грижи по отглеждането и възпитанието на децата
и реално няма данни за
родителския й капацитет. По отношение родителските качества на бащата
няма съмнение, че същият притежава необходимия родителски
капацитет. Ето защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да
упражнява родителските права по отношение и на двете деца, които са и момчета.
Възрастта на децата също
е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на
родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за
тяхното отглеждане и възпитание. Съгласно ППВС № 1/1974 г. и този критерий не е
абсолютен. Той може да бъде пренебрегнат напр. ако майката е изоставила детето
и не се интересува от него или не може да се грижи за детето поради заболяване.
По настоящото дело се доказа по несъмнен начин, че майката няма възможност и
желание да се грижи за децата.
Следващ критерий за
преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при
отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на
свидетелите, баща се ползва с подкрепата на свои близки роднини, поради което и
това обстоятелство е в подкрепа на бащата.
На последно място, от
значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот.
Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по
себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри
възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и
социалния доклад се установи, че бащата притежава добри жилищно-битови условия,
които предвид изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат фактор за процесния избор в полза на бащата.
По така изложените
съображения съдът намира, че в случая най- съществените релевантни
обстоятелства, които обуславят различие между двамата родители, са родителските
качества, полаганите грижи и привързаност на децата към родителя, а те налагат
извод за предоставяне на родителските права на бащата.
Искът
по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2 от СК се явява
основателен по същество, т.к. ответницата, в качеството на родител на всяко от
децата е алиментно задължена да дава средства за тяхната
издръжка, независимо от доходите си.
При определяне на размера на издръжката,
съдът следва да се съобрази с нуждите на всяко от децата и възможностите на
родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно
специфични нужди на някое от децата, съдът приема, че то има необходимост от средства, които да задоволят обичайни за
дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, учебни помагала и
др. Ищецът няма постоянни доходи, подпомага
се от родителите си. Ответницата също
получава минимални доходи, има и алиментни задължения
към друго дете. Няма събрани доказателства за заболявания, които да са пречка
за осъществяване на трудова дейност, поради което настоящият състав приема, че всеки
от родителите може да реализира месечни
доходи в размер на минималната работна заплата. Съдът
при определяне размера на издръжката
е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка
която към настоящия момент е 162.50
лв., изчислена на база минималната
работна заплата за страна определена с ПМС № 331/26.11.2020
г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната в сила от 31.01.2020 г. в размер на 610.00лв. Децата са на различна възраст на
10 и 6 години и с напредването на възрастта безспорно ще се увеличават
техните разходи. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка
на детето Н. за един месец са
в размер на 350.00
/триста и петдесет/ лева,
като майката следва да плаща 200.00
лв., а остатъка от 150.00 лв. да се
поеме от бащата,
който ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските
надбавки. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка
на детето Е. за един месец са
в размер на 300.00
/триста/ лева, като майката следва да плаща 180.00
лв., а остатъка от 120.00 лв. да се поеме
от бащата, който ще
полага непосредствените грижи и ще получава и детските
надбавки. Издръжката следва да
бъде заплащана от майката от датата на завеждане на исковата молба в съда 13.02.2020
г. Наличието на алиментни задължения към друго дете
не освобождава майката от задължение за издръжка на всичките си ненавършили
пълнолетие деца.
По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска. По делото
не се установи, майката да е заплащала
издръжка за минал период. Предвид установеното по делото – че бащата от 07.11.2019
г. отглежда децата и майката не е предоставяла
средства за издръжка,
следва да се присъди
издръжка и за минало време, считано от 07.11.2019 г. до 13.02.2020 г., включително. Относно размера й съдът
прие за основателен размер по 200.00 лв. месечно за детето Н. или общо в размер на 800.00
лв., а за детето Е. в
размер на 180.00 лв. месечно
или 720.00 лв. Присъденият
период от време е съобразен
с датата на постановяване
на дължимостта на първоначалната
издръжка на всяко от децата
от датата на предявяване на
иска, поради което иска за издръжка за минало време следва да бъде уважен за период от четири месеца.
При преценка на режима
на лични контакти по отношение
на децата Н. и Е., съдът съобрази обстоятелството, че между тях и майката не съществува
привързаност и същата следва да бъде възстановена, счита че същите следва да се осъществяват по
следния начин:
всяка втора и четвърта неделя
от месеца за времето от
08.00 ч. до 17.00
ч., както и четиринадесет дни през лятото,
несъвпадащи с периода на отпуск на
бащата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете 175.00 лева.
Ответницата следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в
общ размер на 608.00 лв. /547.20 лв. върху издръжките за напред и 60.80 лв. върху издръжките за
минало време/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца Н.Е.Н. с ЕГН ********** и Е.Е.Н.
с ЕГН ********** на бащата Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката
Н.А. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** и малолетните деца Н.Е.Н. с
ЕГН ********** и Е.Е.Н. с ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта
неделя от месеца за времето
от 08.00 ч. до 17.00 ч., както и четиринадесет дни
през лятото, несъвпадащи с периода на отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА Н.А. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, да заплаща на детето Н.Е.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 200.00(двеста) лева, считано от
13.02.2020 г., до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване
правото на такава, ведно със
законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за
който се дължи.
ОСЪЖДА Н.А. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, да заплаща на детето Е.Е.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 180.00(сто и осемдесет) лева, считано от
13.02.2020 г., до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване
правото на такава, ведно със
законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за
който се дължи.
ОСЪЖДА Н.А. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на детето Н.Е.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, издръжка за минало време в размер на 200.00(двеста) лева месечно за периода 07.11.2019 г. до 13.02.2020
г., включително в общ размер на 800.00 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.А. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на детето Е.Е.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, издръжка за минало време в размер на 180.00(сто и осемдесет) лева месечно за периода 07.11.2019 г. до 13.02.2020 г.,
включително в общ размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително
изпълнение.
ОСЪЖДА Н.А. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на Е.Н.С.
с ЕГН **********,***, сумата 175.00 (сто седемдесет и пет) лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати по сметка на ВПРС сумата 608.00 лв. (шестстотин и осем лева) – държавна такса върху присъдения размер на издръжките за бъдеще и за
минало време.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните,
пред ШОС
Районен съдия: