Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6850 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 858 от 03.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 23122/2018 г., Софийският
районен съд, III ГО, 82 състав, е уважил
предявените от П.М.С. и Д.М.К. срещу ответника „Ч.Е.Б.“ АД установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
всяка от ищците не дължи на ответника сумата 459,32 лева, представляваща 1/2 от
стойността на начислена като потребена електрическа
енергия за периода от 10.11.2017 г. до 07.02.2018 г. по фактура № **********/12.02.2018
г., въз основа на констативен протокол № 3020649/07.02.2018 г. за обект магазин,
находящ се в гр. Благоевград, ул. „*******. С
решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът е осъден да заплати на
всяка от ищците сумата от 300 лева – разноски по делото.
В законоустановения срок
срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“
АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт *******, в която прави оплакване, че решението е
неправилно, тъй като неправилно и в противоречене с практиката на ВКС, която
цитира, първоинстанционният съд е приел, че не е
налице законово основание за извършване на корекцията. Излага правни доводи в
подкрепа на твърдението си, че за ответното дружество е възникнало правото да
начисли посочената във фактурата сума, като манипулацията в електромера
безспорно се установява от събраните по делото доказатества.
Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК. В молба, постъпила преди проведеното открито съдебно заседание,
възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил
от въззиваемите страни П.М.С. и Д.М.К. чрез адв. С. Р., в който
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено по подробно изложени
правни и фактически доводи. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Въззивният съд счита, че разгледано по същество решението е
правилно по следните съображения:
Спорният по делото въпрос касае обстоятелството
относно дължимостта на процесната
сума, която е начислена от въззивника като корекция
по фактура № **********/12.02.2018 г., въз основа на констативен протокол №
3020649/07.02.2018 г., респ. налице ли е било за него законово основание
едностранно да коригира сметките за потребената
такава в ползвания обект.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.
54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и ако са налице
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК). С изменението на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от
Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведена законова
делегация за КЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Съответно, за да възникне правото на снабдителя да
извърши едностранна корекция на сметките за предоставената електрическа енергия
е необходимо кумулативното наличие на посочените горе две предпоставки: Да са
налице действащи правила за извършване на корекцията и в Общите условия на
договорите с крайния потребител да е налице разписан ред за уведомяването на
последния при наличие на основание за корекции.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно
право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена
електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени съществува ли такова
право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. ). Тези ПИКЕЕ са отменени
изцяло - с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. №
2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 - 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018
г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се
отменят чл. 48 - 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018
г. Предвид действащата разпоредба на чл. 195 от АПК, която постановява, че
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в
сила на съдебното решение, то приложими към процесната
проверка, извършена на 07.02.2018 г., са действалите към този момент чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.).
Предвид формираната трайна практика на ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. №
961/2016 г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., ІІ ТО,
решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.) въззивният
съд приема, че с тези изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата
делегация на ПИКЕЕ (вече отменени) и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия. Това означава, че законодателят е предвидил
наличието на една обективна отговорност за потребителя, която не е обвързана от
доказването на виновно поведение от негова страна.
С оглед действащата към релевантния момент
нормативна уредба, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на
продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал
период, е необходимо кумулативното наличие на двете предвидени в закона
предпоставки - съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на клиента и одобряване от
КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. За необходимостта от
едновременната наличност на посочените две предпоставки съдът изцяло споделя
практика на ВКС - решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО.
Според настоящия състав на въззивния
съд, по делото се установи, че в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на
клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв ред не представлява
предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ, тъй като с клаузата на чл.
17, ал. 2 от ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента
за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран конкретен ред за това. Такъв ред не
представлява и простото посочване на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция
между страните в чл. 49 от ОУ.
При липсата на установен ред за уведомяване на
клиента за корекцията на сметката, след законовото изменение ответникът е
следвало да предприеме действия за съответното им изменение или за приемането
на нови Общи условия в съответен смисъл, което обаче нито се твърди да е
направено, нито са представени доказателства за това. В този случай следва да
се приеме, че щом предвидената в закона процедура не е завършена, то и правото
на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило.
Настоящият съд намира, че не е налице и втората
изискуема от закона предпоставка, а именно че към момента на извършване на процесната проверка не е била налице детайлна уредба на
правилата за корекция на сметки, съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. Към 26.05.2017 г. са били действащи само разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от
ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната и на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), считано от
14.02.2017 г., към релевантния момент на проверката не са били налице правила, регламентиращи
реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира, че изводите на първоинстанционният
съд за основателност на предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК са
правилни, тъй като в полза на въззивника не е
възникнало правото да извърши корекция на сметката на въззиваемия.
Съобразно изложените мотиви, въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски
на въззивника-ответник не се дължат.
Право на разноски имат въззиваемите,
които са сторили разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, в размер на по 600 лева всяка и според представените на лист 15 - 16
договори за правна защита и съдействие, които служат и за разписка за
получаване в брой на посочените суми съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на процесуалния представител на въззивника
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за настоящата инстанция на двете въззиваеми
съдът намира за основателно. Претенциите от по 600 лева за тази инстанция,
разпределени според описаното в договорите за извършените процесуални действия,
предвид фактическата и правна сложност на делото, надвишават необосновано
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на 300 лева. Ето защо
възнагражденията за отговорите на въззивните жалби
следва да бъдат намалени до този размер, и с оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ответник следва
да бъде осъден за заплати на всяка въззиваема
300 лева - разноски за въззивна инстанция.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 858
от 03.01.2020 г., постановено по гр. д. № 23122/2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 82
състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, бул. „*******, да
заплати на П.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 300 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, бул. „*******, да
заплати на Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 300 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Илиева, член на
II „Г“ въззивен състав, по възз.гр.
дело № 6850/2020 по описа на СГС.
Не съм съгласна със становището на мнозинството от
състава, че ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради
което предвидената в закона процедура да се счита незавършена, а от там -
правото на ответника да коригира сметките на клиентите – невъзникнало. Ето защо
при произнасяне на решението и подписването му останах на особено мнение, като
съображенията за това са следните:
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., Решение
№ 115 от 20.09.2017 г., по т.д. № 1156/2016 г. II ТО на ВКС). Такъв ред е предвиден в чл. 17 и сл. от
приложимите ОУ, които са представени по делото (Така Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр.д № 2991/2018 г. на III ГО на ВКС). Освен това липсата
на клаузи за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване
на корекция при неточно, според дружеството, отчитане на потребена
електрическа енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество, като събраните в хода на производството доказателства бъдат
анализирани и обсъдени, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите
на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване, поради което
правото на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването
общите условия да съдържат ред за това уведомяване, не е нарушено. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Целта на
закона, съдържаща се в изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена,
доколкото потребителят е узнал за корекционната
процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост
на сумата по издадената фактура. В този смисъл съдът не следва да се позовава на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърли исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а следва да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства (така Решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. III ГО на ВКС, както и
по-новите решения относими към спора - Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. №
1096/2020 г. на III ГО на ВКС, Решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. №
1174/2020 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020
г. IV ГО на ВКС, Решение № 8/04.02.2021 г. по гр. д. № 1358/2020 г. на IV ГО на
ВКС).
В действащите към момента на
корекцията текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло
се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това
число и при отчитане на грешки извън допустимите/.
Втората група случаи обхваща
тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или
от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/. За защита
както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора
за продажба на електроенергия, е предвиден съответен ред, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган (така Решение № 104 от
16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС). Този ред е възпроизведен и в общите условия към договора. При липса на регламентация на правилата за
съставяне на констативния протокол след отмяната на чл. 43 и чл. 47 от ПИКЕЕ,
приложение следва да намерят разпоредбите на общите условия.
По
относимите към спора въпроси е постановена и по-нова
съдебна практика на Върховния касационен съд (Решение № 107 от 26.11.2020 г. на
ВКС по гр. дело № 1096/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 160 от 31.12.2020 г.
на ВКС по гр. дело № 1174/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 237 от 11.01.2021 г.
по гр. дело № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141 от 12.01.2021 г. на ВКС
по гр. дело № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120 от 26.01.2021 г. на
ВКС по гр. дело № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 11 от 1.02.2021 г. на
ВКС по гр. дело № 1745/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 20 от 1.02.2021 г. на
ВКС по гр. дело № 1896/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 8 от 4.02.2021 г. на
ВКС по гр. дело № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др.).
По изложените съображения считам, че на обсъждане
следваше да се подложат въпросите относно спазването на корекционна
процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа енергия, съответно
дали претендираната от ответника с процесната фактура сума има своето основание и дали се
дължи от ищците.
Мл. съдия Мария Илиева