Р Е
Ш Е Н
И Е №497/28.6.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 28.06.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ..................районен съд .................. гражданска колегия в публично
заседание на ........13.06.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…........................……...........и в присъствието на
прокурора...................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……..……...гр.дело N .5015... по описа
за 2018 год.
и за да се произнесе взе предвид следното......................................................
Производството по делото е образувано по
молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с която желае да се приеме за
установено, че ответникът М.И.В. им дължи сумата в размер на 1289.88 лв., от
които: 1020.59 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 112.53 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
7.02.2017г. до 28.07.2018г.; 156.76 лева - лихва за забава за периода от
08.02.2017г. до 23.08.2018г.
Претендират за направените в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че ответника сключва с
„БАНКА ДСК" ЕАД, договор за кредит № ***, сключен на 28.07.2016г., с което
между страните възниква облигационна връзка, регулирана от посочения договор и
общите условия към него. Основното задължение на дружеството е да предостави
паричната сума в размер на 1020.59 лева. Кредитополучателят е удостоверил с
подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е получил сумата по
заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения.
Заемателят от своя страна се задължава да
заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна
лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в
Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът
преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна
настъпва на 07.02.2017г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на
погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва. На 28.07.2018г. настъпва падежът на цялото задължение, с което
става изискуем целият неизплатен остатък от заема.
На 10.03.2017г. между „БАНКА ДСК" ЕАД
и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, се сключва Допълнително споразумение
за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от дата 18.10.2016г. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани
в настоящото производство, става второто дружество.
В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, упълномощава ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до
същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в цялост. В
настоящото производство предстои да бъде направено с приложеното към исковата
молба уведомление (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№
12/2009г.,Н т.о.,ТК).
Поради неизпълнение от страна на заемателя
на договорните му задължения ищеца, в качеството си на цесионер по договора за
заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ***2018г. на PC Я. има издадена заповед за
изпълнение, препис от която е връчена на длъжника и същият подава възражение.
Гореописаните факти и обстоятелства
обуславят интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, да
подаде иск за установяване на вземанията си.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като с молбата вх.№ ***18.04.2019г.
ищецът чрез процесуалния си представител моли за постановяване на неприсъствено
решение, ако са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав.
копие на договор за стоков кредит № ***2016 г., зав. копие на рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., зав. копие на
допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., зав. копие на писмо от
Банка „ДСК” ЕАД до „Фронкетс Интернешънъл” ЕАД, с което потвърждават
настъпилото прехвърляне на вземанията по допълнително споразумение с дата на прехвърляне
10.03.2017 г., зав. копие на 3 бр. страници от извлечение от
Приложение № 1 към договора, незав. копие на уведомление за извършено
прехвърляне на вземания до М.И.В. от „Банка ДСК” ЕАД, ведно с незаверено копие
на уведомление за защита на личните данни на осн. чл.14 от Регламент *** на ЕС,
незаверено копие на Решение № 123 от 24.06.2009 г. по Т.Д. № 12/2009 г., Т.К.,
П Т.О. на ВКС
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ ***/2018г. по описа на ЯРС се установи, че по делото е издадена
Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по силата на
която е разпоредено длъжникът М.И.В. да заплати на кредитора „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, сумата от 1289,88 лв., в т.ч.: главница в размер
на 1020.59 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 112.53 лв. за
ериода от 07.02.2017 г. до 28.07.2018 г., лихва за забава в размер на 156.76
лв. за периода от 08.02.2017 г. до 23.08.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018
г., до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски общо в размер на 75.80
лв., от които 25.80 лв. –
платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била
връчена на длъжника М.И.В. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане № ***/07.11.2018г. на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал
на кредитора в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса. За това разпореждане „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е уведомено на 27.11.2018г., като на 21.12.2018г.
последният е депозирал исковата молба в законоустановения едномесечен срок.
По делото бе
назначена и изгответа съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че
сумата , предоставена по договора за кредит, е усвоена от М.И.В. в размер на
1020.59лв., като с посочените суми са платени задълженията към търговеца и
застрахователя. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПС в съда –
30.08.2018г., размерът на остатъчното задължение по Договор за стоков кредит № ***/
28.07.2016г. е общо 1380,78лв., от които: 1-20.59лв.- главница, 200.85лв. –
договорна лихва за периода 28.07.2016г. – 28.07.2018г. и 159.34 лв. – лихва за забава
за периода 08.02.2017г. – 23.08.2018г.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Съгласно чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложената към
делото призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.
Предвид горните
съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме
наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат
мотиви по съществото на спора. В
съответствие с гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Съдът дължи произнасяне и по направените в
заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на
претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски, които са общо в размер на 75.80
лв., от които 25.80 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените в настоящото производство разноски, които са в размер на 450.00лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД по отношение на М.И.В., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че същият дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от А.В.Г. – ***, чрез пълномощник
юриск. К.П., със съдебен адрес:***, сумата от 1289.88 лв., в т.ч.: главница в размер на 1020.59 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 112.53 лв. за периода от 07.02.2017 г. до
28.07.2018 г., лихва за забава в размер на 156.76 лв. за периода от 08.02.2017
г. до 23.08.2018г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2018 г., до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен
съд – Ямбол.
ОСЪЖДА М.И.В. да
заплати „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД направените
в заповедното производство разноски общо в размер на 75.80 лв., от които 25.80
лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.В. да
заплати „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в размер
на 450.00лв.
Решението е неприсъствено и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: