Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. П., 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ски окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
при секретаря Дафинка Борисова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВНЧД № 710 по описа на съда за 2020г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 163 ал.1 от ЗЗ.
П.ски районен съд с решение № 480/ 08.09.2020г., постановено по ЧНД № 1575/20г., настанил на задължително стационарно лечение В.Т.М. ***, ЕГН ********** за срок от четири месеца в ДПБ-Л..
Със същото решение приел за налична липсата на способност у В.Т.М. за изразяване на информирано съгласие и назначил на основание чл.162, ал.3 от ЗЗ длъжностно лице при Община гр.Л., като лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на въззивната жалбоподателка.
Недоволна от така постановеното
решение останала В.Т.М., която в законният 7-мо дневен
срок е депозирала чрез служебният си защитник адв. К.Д. жалба против него. В
същата се излагат твърдения, че не оспорва необходимостта от лечение, нито
определения срок, но че има лоши спомени от пребиваването и във връзка с
предходно лечение в ДПБ-Л. и това ще доведе до влошаване на състоянието и,
вместо до подобряване. Моли решението на районния съд да бъде изменено, като се
постанови лечение то да бъде проведено в Отделението по обща психиатрия при УМБАЛ „***“ –гр.П.
В съдебно заседание въззивната жалбоподателка се явява лично и с адв.К.Д. от ПлАК. Поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Защитата пледира да бъде уважена
депозираната жалба.
Прокурора изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното в
жалбата, както и след съобразяване становищата на страните, намира за
установено следното :
Въззивната жалба е подадена в
законният 7-модневен срок от процесуално легитимирано лице, поради което
разглеждането и е допустимо.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен
акт, изцяло се подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на
съдебното следствие.
Установено е по делото, че В.М.
страда от параноидна шизофрения, с давност от 1992г. До настоящият момент
многократно е постъпвала на лечение в психиатрична клиника. Води се на
диспансерно наблюдение от 1993г. Хоспитализирана е на 15.08.2020г. в І-а
психиатрична клиника, отделение по обща психиатрия при УМБАЛ „***“-П., когато е
била доведена от органите на МВР, със съдействие на екип на ЦСМП-П., по повод
конфликтно-агресивно поведение. Не приемала амбулаторна терапия в дома си,
понеже не считала, че е болна. От няколко седмици психичното и състояние се
било влошило – нощем не можела да спи, чувала деца, които пеели песни и и
говорели, чувала коли и камиони, прочела библията и можела да говори
„божествения език“. От най-малкия повод се разплаквала, била много
раздразнителна, закачала се с децата на улицата, хвърляла камъни по тях, била
вулгарна, цинична, агресивна към родителите си, не поддържала хигиена, не
вършела нищо и безотговорно харчела парите си.
В производството пред РС-П. е
допусната, изслушана и приета СПЕ, която е дала заключение, че
освидетелстваната страда от параноидна
шизофрения в пристъп, което е психическо заболяване по смисъла на чл.146, ал.1
т.1 или т.2 от ЗЗ .Според вещото лице д-р Георгиев, психичното заболяване е с
начало 1992г. и манифестиращо се с халюцинаторно-параноидна симптоматика –
привиждали и се хора, изпитвала страхове, че се влиза в дома и и ще и се
направи нещо лошо, говорела несвързано. Тогава била и първата и хоспитализация.
В последствие заболяването приело пристъпно-проградиентен ход, като
освидетелстваната станала вулгарна, раздразнителна, словесно и физически
агресивна. Последните години
заболяването е с хроничен ход, без ремисии. Проявява некритичност по отношение
на психичното си заболяване, не следва редовно предписаното амбулаторно
лечение. Отделно от това, освидетелстваната е склонна да употребява алкохол,
което е фактор, влошаващ психичното и заболяване. Вещото лице е установило също
така , че към настоящият момент при
освидетелстваната е налице психотично поведение с физическа и вербална агресия
спрямо родителите и хора на улицата. В тази връзка е необходимо да бъде
настанена в психиатричен стационар от затворен тип – ДПБ-гр.Л., където ще бъде
под постоянен надзор и би могло да се очаква, че редовният прием на медикаменти
за срок от 4 месеца в посоченото заведение ще подобри критичността и съзнанието
и за болест.
Първоинстанционнят съд е провел в
съдебно заседание разпит на В.М. и на свидетелката Д.В. – майка на М. и обсъдил
тези гласни доказателства, които потвърждават безкритичното отношение на В.М.
към нейното състояние и липсата и на желание да се лекува.
Установената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали, събрани по
делото, като първоинстанционния съд е обсъдил
изчерпателно събраните доказателства и е
изложил аргументирано съображенията си за единствено правилния и обоснован извод от тях, че по
отношение на В.М. са налице двете кумулатинви предпоставки по чл.155 от ЗЗ за
задължителното и настаняване на лечение. Правилно районният съд е преценил, че
освидетелстваната страда от психично заболяване, следствие на което може да
извърши деяние, представляващо опасност за околните или сериозно да застраши
себе си.
Твърдяните от защитата доводи за
наличие у освидетелстваната на лоши спомени от предходно лечение в ДПБ-Л. и в
тази връзка за възможно влошаване вместо подобряване на нейното състояние, по
никакъв начин не може да промени преценката на РС-П.. Видно от събраните по
делото доказателства в предходни периоди, в които М. е била лекувана, са
проведени различни режими на лечение, и е била настанявана в Отделението по
обща психиатрия при УМБАЛ „***“ –гр.П.. Те не са дали резултат. Настоящото и
състояние представлява опасност за близките и околните. Не може да стане
настаняване в Отделението по обща психиатрия
при УМБАЛ „***“ –гр.П. поради факта, че това заведение, в което е била
настанявана преди, не може да предостави
такъв вид лечение и условия, ответни на състоянието на болния.
По изложените по-горе
съображения, въззивният съд приема, че
решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и е правилно и обосновано.
Водим от горното и на основание
чл.163, ал.1 от ЗЗ, П.ски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 480/ 08.09.2020г., постановено по ЧНД № 1575/20г. по описа на П.ски районен съд.
Страните са уведомени в съдебно
заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :