Решение по дело №822/2024 на Административен съд - Бургас

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Про Нордик“ ООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Д. Б., против ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от В. Р. на длъжност Началник-сектор, възложил ревизията, и С. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с които е направена констатация, че за лицата, командировани от жалбоподателя „Про Нордик“ ООД през 2019г. е приложимо осигурителното законодателство на Швеция - държавата, на чиято територия командированите лица са полагали труд и в резултат на тази констатация са установени задължителни осигурителни вноски за приспадане в общ размер от 178 058.75лв., както следва: вноски за ДОО в размер на 108 616.40лв., вноски за здравно осигуряване в размер на 42 820.74лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 26 621.61лв.

Производството е за втори път пред Административен съд-Бургас. По спора е постановено съдебно решение № 889/09.10.2023г. по адм.д.№1019/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, което е отменено с решение №5773/13.05.2024г. по адм.дело № 11720/2023г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Бургас, във връзка с което е образувано настоящото производство. С отменителното решение касационната инстанция е приела, че в първоинстанционното решение липсват фактически установявания за релевантните по делото факти, както и правни изводи и предвид забраната на чл.220 от АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са били налице основания за спиране, както на ревизионното производство, така и на проведеното производство по обжалване, произтичащи от необходимостта от провеждане на преюдициално производство по чл.16, §6 от Регламент № 987/2009г. за изясняване на въпроса относно приложимото право в сферата на социалната осигуреност на командированите лица, които приходните органи не са зачели и съответно незаконосъобразно не са спрели ревизията. Излагат се съображения, че приходните органи неправилно са приели, че за командированите от дружеството служители е приложимо шведското осигурително законодателство. Прави се също така възражение, че доколкото е направена констатация, че заплатените осигурителни вноски подлежат на приспадане, то необосновано е отказано същите да бъдат възстановени на дружеството. По същество се иска РА да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител изразява становища за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 773.00 лева.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, след проведено задължително оспорване по административен ред, както и в законоустановения срок (Решение № 51/18.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 18.05.2023 г., а жалбата срещу РА е подадена чрез ответната страна - на 01.06.2023 г.).

За яснота е необходимо да се уточни, че частта от оспорения ревизионен акт, касаеща констатациите относно приложението на ЗДДФЛ, не са предмет на настоящото производство. С РА в тази част не са установени права или задължения по отношение на ревизираното лице, съответно не е установено разминаване с дължимото поведение на жалбоподателя или размера на дължимия данък, поради което по отношение на тази част от РА за „Про Нордик“ ООД не е възникнал правен интерес от оспорване. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че в жалбата липсват каквито и да било възражения относно констатацията на приходните органи по отношение приложението на ЗДДФЛ. Същевременно липсата на правен интерес не води до частична недопустимост на жалбата, доколкото констатациите относно ЗДДФЛ не са станали част от формирания краен резултат с оспорения РА.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222003532-020-001/13.07.2022г. (л.403 от адм.д.№ 1019/2023г.), изменена със заповед № Р-02000222003532-020-002/12.10.2022г. (л.89 от адм.д.№ 1019/2023г.) и заповед № Р-02000222003532-020-003/15.11.2022г. (л.84 от адм.д.№ 1019/2023г.), и двете издадени от В. Х. Р., началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас. Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за задължителни осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд, ДОО – за осигурители, универсален пенсионен фонд – за осигурители, вноски за здравно осигуряване - за осигурители, и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. Издателят на ЗВР е упълномощен да издава заповеди за възлагане на ревизия, съгласно Заповед № РД-5/03.01.2023г. и Заповед № РД-265/17.05.2022 г., всички на директора на ТД на НАП – Бургас (л.16-21 от адм.д.№ 1019/2023г.).

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000222003532-092-001/04.01.2023г., връчен на задълженото лице електронно на 05.01.2022г. (л.80 от адм.д.№ 1019/2023г.). От страна на ревизираното дружество срещу изготвения РД е подадено възражение, в законоустановения срок, след неговото надлежно удължаване. С подаденото възражение дружеството е изложило своето несъгласие с констатациите на приходните органи.

Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество електронно на 06.03.2023 г. (л.44 от адм.д.№ 1019/2023г.).

Ревизионният акт е оспорен по административен ред, като с решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас, същият е потвърден относно направена констатация, че за лицата, командировани от жалбоподателя „Про Нордик“ ООД през 2019г. е приложимо осигурителното законодателство на Швеция - държавата, на чиято територия командированите лица са полагали труд и в резултат на тази констатация са установени задължителни осигурителни вноски за приспадане в общ размер от 178 058.75лв., както следва: вноски за ДОО в размер на 108 616.40лв., вноски за здравно осигуряване в размер на 42 820.74лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 26 621.61лв., които не подлежат на възстановяване на ревизираното лице.

Решението на горестоящия орган е връчено на жалбоподателя на 18.05.2023 г. (л.26 от адм.д.№ 1019/2023г.).

В хода на ревизията, за установяване на релевантни за предмета на проверката факти, са изискани писмени обяснения и доказателства от „Про Нордик“ ООД, извършена е проверка в производствен, търговски или друг обект на дружеството, в случая счетоводен офис, за което е издаден протокол № 1304335/05.10.2023г. за посещение на адрес, както и към административната преписка с протокол № Р-02000222003532-ППД-001/29.08.2022г. са присъединени документи от друго производство – извършена проверка с обхват 2016г. -2020г. по повод отправено от НОИ-Бургас искане, във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателства на лица по трудови договори при осигурителя „Про Нордик“ ООД, която проверка е приключила с протокол № П-02000222042318-073-001/13.06.2022г. За установяване на релевантни за предмета на ревизията данни и обстоятелства са извършени и справки и проверки относно ГДД, ГФО, справки-декларации по ЗДДС, първични и вторични счетоводни сметки, главни книги, оборотни ведомости, търговски договори, банкови документи

Въз основа на събраните доказателства се установява следното:

Ревизираното лице е вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър, считано от 2015 г., и е регистрирано по ЗДДС считано от 2016 г. Собственици на капитала на дружеството са И. Б. и В. Т., като първият от тях е вписан и като управител. Дружеството разполага с едно регистрирано фискално устройство на адреса, на който се помещава неговото седалище, а именно [населено място], [улица]. Дружеството няма търговски обекти на територията на Република България. През ревизирания период същото не е декларирало и извършени на територията на Р.България сделки и съответно не е отчело приходи, реализирани на територията на страната. В подадените от ревизираното лице ГДД по чл.92 от ЗКПО е деклариран код на икономическа дейност именно 4339 – „Други довършителни строителни дейности“.

Основната дейност на дружеството през ревизирания период е довършителни строителни дейности в жилищни сгради (апартаменти) в Кралство Швеция, [населено място]. Във връзка с осъществяваната дейност от „Про Нордик“ ООД е представен договор с контрагент (възложител) „Ейч АР Кънстракшън“ АБ (л.116 от адм.д.№ 1019/2023г.). Предмет на сключения договор е извършване на довършителни строителни дейности, считано от 01.01.2019г., на обекти на възложителя в Кралство Швеция, включително и [населено място]. Между страните е уговорено, че възложителят осигурява необходимите разрешения и регистрационни документи и изплаща на ревизираното дружество възнагражденията на работниците, полагали труд на неговите обекти по часови ставки на своята държава. Договорено е също, че разходите по изпълнение на СМР, касаещи полагането на труд - пътувания, гориво, храна, квартирни и дневни разходи, помещения за хранене и преобличане, работно облекло, предпазни средства и инструменти и оборудване за работа, с изключение на необходимите материали, се поемат от възложителя.

За предоставените услуги и получените плащания по сключения договор с „Ейч АР Кънстракшън“ АБ от ревизираното лице са издадени инвойс фактури, както следва: № 2019009/20.05.2019г., № 2019011/27.05.2019г., № 2019012/03.07.2019г., № 2019013/28.08.2019г., № 2019014/07.10.2019г., № 2019001/14.01.2019г., № 2019002/01.02.2019г., № 2019003/01.02.2019г., № 2019004/07.02.2019г., № 2019005/07.02.2019г., № 2019006/12.03.2019г., № 2019007/18.03.2019г., и № 2019008/12.04.2019г. За издадените инфойс фактури от страна на ревизираното лица са издадени и фактури на български език, изискуеми за целите на отчитането в Р.България. Към инвойс фактурите са изготвени и „Explanation“, в които са описани обектите на които са извършвани конкретните дейности и дължимите суми за тях. Разплащанията по фактурите са извършвани по банков път. Приходните органи не са констатирали несъответствия в изготвените справки-деклариции по ЗДДС и отчитането на така издадените фактури.

При извършена справка в информационната система на НАП, ПП СУП, приходните органи са установили, че през периода 01.01.2019г. – 31.12.2019 г. от „Про Нордик“ ООД са подадени данни за 39 лица, назначени по трудови договори на длъжности – строителни работници, фаянсаджии, бояджии. В подробно приложена в РД справка е отразено, че в началото на посочения период сключените трудови договори са 27 броя, през периода са сключени общо 9 броя трудови договори и са прекратени 30 броя трудови договора, като съответно в края на периода актуални са само 3 броя трудови договори.

От ревизираното лице са представени справки относно следващите се, начислени и внесени задължения по чл.42 от ЗДДФЛ за 2019г., за изплатените/начислени възнаграждения на работници и служители за 2019г. – за ЗО, ДОО и ДЗПО. От приложените справки, както и във връзка с извършена проверка в счетоводството на дружеството (изготвен протокол № 1304335/05.10.2022г.) не са установени разлики между начислените и внесени осигурителни вноски. Констатирано е още, че дружеството е начислявало месечни възнаграждения на работниците в размер на максималната заплата в страната и е начислявало осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход.

Към преписката са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, приключила с протокол № П-02000222042318-073-001/13.06.2022г. В протокола е отразено, че проверката е извършена във връзка с отправено искане от страна на НОИ-Бургас относно определянето на осигурителното законодателство на лица по трудови договори при осигурителя „Про Нордик“ ООД за периода 01.06.2016г.-30.06.2020г. При проверката приходните органи са установили, че ревизираното дружество осъществява активна дейност в периода м.05.2016г.-м.06.2020г. с предмет на дейност – строително-ремонтни дейности предимно в Кралство Норвегия и Кралство Швеция, като наема собствен персонал, който осигурява и получава възнаграждение за работата си в чужбина. Отбелязано е още в протокола, че управлението на дружеството е в Р.България, а източниците му на финансиране са изцяло от извършваната дейност в Норвегия и Швеция. За периода 2019г. проверяващите са констатирали, че дружеството е осъществявало дейност в Швеция, [населено място], въз основа на сключен договор с „Ейч АР Кънстракшън“ АБ. Работата е извършвана в периода от 10.01.2019г. до 30.06.2019г., като наетият персонал се състои от 27 общи работници и 1 технически ръководител, а в през м.12.2019г. са назначени 3-ма работници за подготовка на работа за 2020г. Констатирано е още, че от страна на „Про Нордик“ ООД няма подадени искания за издаване на формуляр А1, няма издадени такива и няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство. В протокола е описано още, че е извършена проверка на трудовите досиета на работниците в дружеството, като е установено, че трудовите договори са сключвани на основание чл.67, ал.1, във вр. с чл. 70 от КТ със срок на изпитване 6 месеца. За лицата изпратени в Швеция били изготвяни допълнителни споразумения на основание чл.119 от КТ, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, с които страните се споразумяват работниците да изпълняват длъжността „общ работник поддържане на сгради“ в Швеция, [населено място], с основно трудово възнаграждение 4000.00лв., които са влезли в сила от деня на отпътуването на работника в командировка и действа до деня на завръщането му в страната. Установено е още, че за служителите са изготвени и заповеди за командироване до [населено място] и обратно. Констатирано е от представените разчетно-платежни ведомости, че за периода на командироване осигуряването на лицата е проведено по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО върху максималния размер на осигурителния доход, или на доход, изчислен пропорционално на отработените дни. За командированите лица в Регистъра осигурените лица били подадени данни с код за вид осигурен 01. Съгласно изготвената от „Про Нордик“ ООД справка работниците командировани в Швеция на длъжност общ работник поддръжка сгради са 39 лица. Установено е още, че през 2019г. дружеството няма извършени продажби на стоки и услуги на български дружества, няма нает персонал, който да изпълнява задължения на територията на Р.България, а наетите по трудов договор лица са полагали труд единствено в Швеция.

В хода на извършената проверка от „Про Нордик“ ООД са представени справки за състоянието на сметка 604 „Разходи за заплати“, 605 „Разходи за социални осигуровки и надбавки“, 421 „Персонал“ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. (л.199, 200 от адм.д.№ 1019/2023г.). Съгласно така представените справки началното салдо по сметките е 0.00лв. в периода (с изключение на сметка 421 „Персонал“, в която е вписано кредитно начално салдо в размер на 2788.36лв., който обаче в последствие на 20.01.2019г. са изплатени с РКО), като първата осчетоводена операция е регистрирана счетоводна справка от 30.01.2019г. с която са начислени разходи за заплати в размер на 70 965.16лв., съответно социални осигуровки и надбавки. Сметките за разходи за заплати и социални осигуровки са приключени към 31.12.2019г. с отписване на възникналите задължения за възнаграждения и осигуровки през периода. Представени са и рекапитулации за м.1-м.8 и м.12.2019г. (л.201-205 от адм.д.№ 1019/2023г.), както и ведомости за същия период (л.214 и сл. от адм.д.№ 1019/2023г.)

От „Про Нордик“ ООД, в хода на извършената проверка, са представени и справка на командированите лица в чужбина през 2019г. (л.209 от адм.д.№ 1019/2023г.). В същата е отразено, че 39 лица са командировани на длъжност общ работник поддръжка сгради, в Швеция. Първата дата на командироване от 10.01.2019г. Към справката са приложени и заповеди за командироване № 1/07.01.2019г., № 2/11.01.2019г., № 3/15.01.2019г., № 4/11.02.2019г., № 5/20.02.2019г., № 6/01.04.2019г., № 7/01.04.2019г., № 8/24.04.2019г., № 9/25.04.2019г. и № 10/07.05.2019г. В заповедите като място на командироване са вписани различни градове в Швеция, със задача – ремонт на апартаменти.

Установено е в хода на ревизията, че „Про Нордик“ ООД няма регистрация в Агенция по заетостта като предприятие, осигуряващо временна работа през 2019г.

На 24.02.2023г. от страна на „Про Нордик“ ООД пред ревизиращите е представена справка за ДОО, ЗО, ДЗПО, УПФ и ДДФЛ на командированите лица в чужбина през периода 2019г. (л.54 и сл. от адм.д.№ 1019/2023г.). Така представените справки съдържат информация за начислените изплатени възнаграждения и осигурителни вноски, отнесена към конкретните служители. Съгласно посоченото в тази справка брутното възнаграждение на работниците за първия месец от засегнатия период е в размер по-малък от този през следващите месеци на назначаване.

При така установени факти и обстоятелства с издадения РА приходните органи са приели, че не се установява разминаване между декларираните и съответно изплатените данък общ доход и задължителни осигурителни вноски и законово дължимите такива, съобразно изплатените трудови възнаграждения на лицата, полагали труд за „Про Нордик“ ООД през периода 2019г. Същевременно са приели, че доколкото ревизираното лице няма определена база на територията на страната и през проверявания период няма регистрирани търговски продажби и покупки към български дружества, както и трудът на наетите през 2019г. лица е полаган на територията на Швеция, доходите на тези лица са от източник в чужбина – Швеция. По отношение на проверката, касаеща облагането на доходите по ЗДДФЛ е прието, че е приложима Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Кралство Швеция. Прието е, че наетите от „Про Нордик“ ООД лица през 2019г. не са пребивавали в Швеция повече от 183 дни и същите се явяват местни лица в България. В тази връзка е изложено, че по отношение на задълженията за данък върху трудовите правоотношение са налице предпоставките на чл.13 от СИДДО и съответно изплатените възнаграждения за трудови правоотношения подлежат на облагане в Р.България, каквито действия са предприети и от ревизираното лице.

По отношение на дължимите задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО (ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗО) за периода 2019г. по отношение на лицата, командировани в Швеция, от приходните органи е прието, че са правилно изчислени и декларирани, съобразно приложимите закони. Същевременно обаче е прието, че по отношение на така установените ЗОВ е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004г. и съответно за тях е приложимо законодателството на държавата, в която е положен трудът – в случая Швеция, и съответно същите е следвало да бъдат декларирани и заплатени в Швеция, а не в Р.България. За да достигнат до този извод, приходните органи най-напред са се позовали на обстоятелството, че през ревизирания период дружеството – работодател няма извършени продажби на територията на България, а декларираните приходи са изцяло от извършвана дейност в чужбина. На следващо място, е посочено, че по отношение на наетите през 2019г. лица, дружеството не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. В тази връзка е уточнено, че след назначаването си работниците са започнали да полагат труд в Швеция, т.е. не е налице изискването законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо по отношение на работниците, непосредствено преди тяхното командироване в друга държава. На следващо място е посочено, че доколкото българското дружество няма обект в България и няма реализиран оборот от продажби на български клиенти, то не може да се приеме, че същото обичайно осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Действително е констатирано, че „Про Нордик“ ООД отговаря на останалите три изисквания - за поддържане на пряка връзка между работодател и изпратено лице; времетраенето на командироването не превишава 24 месеца; и командированите лица не са изпратени да заместват други лица. Прието е, че така посочените условия следва да бъдат налице кумулативно, поради което дори едно от тях да не е налице води до приложение на общото правило за определяне на приложимото законодателство, регламентирано в чл.11, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., а именно приложение на законодателството на държавата, на чиято територия се полага трудът. При тези съображения е прието, че за наетите командировани от „Про Нордик“ ООД лица през ревизирания период следва да е приложимо осигурителното законодателство на Кралство Швеция - държавата, на чиято територия са полагали труда си. Изложено е още, че на основание чл. 21, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. „Про Нордик“ ООД има задължение да приведе осигурителните вноски на командированите лица в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от него лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка. Предвид установеното, е направен извода, че внесените от дружеството задължителни осигурителни вноски по реда на българското законодателство - КСО и ЗЗО, са недължимо внесени и подлежат на приспадане, поради което са отчетени със знак минус. Същевременно е отказано същите да бъдат възстановени с оглед необходимостта от провеждане на процедура по чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. с цел определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност и уточняване на компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Така издаденият ревизионен акт е потвърден от директора на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП. Решаващият орган е потвърдил изводите на приходните органи, че по отношение на разглежданата хипотеза на полагане на труд се явява неприложима разпоредбата на чл.12 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. и съответно е приел, че по отношение на същия се явява приложимо основното правило на чл.11, §3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г., според което лицата остават подчинени на държавата-членка, в която е полаган трудът. В тази връзка е прието, че на основание чл.21, §1 от чл.12 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за ревизираното дружество възниква задължение да приведе осигурителните вноски на командированите лица в съответствие с националното законодателство на Швеция. В мотивите си решаващият орган е приел още, че по отношение на наетите от ревизираното дружества лица не се установяват данни за едновременно извършване на дейност в две или повече държави-членки или за продължително редуване на дейности в две или повече държави-членки, поради което по отношение на тях се явява неприложима разпоредбата на чл.13 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., която изисква изпълнение на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. Потвърдени са също и изводите на приходните органи относно неприложимостта на чл.12 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Във връзка с направеното искане за възстановяване на установените суми за приспадане, произтичащи от недължимо внесени суми за ДОО, ДЗПО-УПВ и ЗО, е прието, че биха могли да бъдат възстановени едва след изпълняване на условията на чл.73, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г., изискващ удовлетворяване искането на компетентната администрация на приемащата държава членка относно дължими осигурителни вноски и след това да се пристъпи към възстановяване на остатъка на задълженото лице, ако има такъв. Наред с това е посочено, че възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски не може да бъде извършено в полза на ревизираното лице, доколкото същите представляват лични осигурителни вноски от възнагражденията на наетите лице и се смятат за платени от тяхно име и за тяхна сметка, поради което право на възстановяване би възникнало за тези лица, а не за дружеството-работодател.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на РА, съдът следва да извърши проверка дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК.

В настоящият случай, оспореният ревизионен акт е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.

Предмет на проведената ревизия е определяне на приложимото законодателство по смисъла на дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. С Постановление № 144 от 11 юли 2013 г. за определяне функциите на българските органи и институции по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство на Министерски съвет е определено, че компетентната институции по отношение на определянето на приложимото законодателство по смисъла на дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. е Националната агенция за приходите (чл.4, т.1 от Постановлението). Т.е. изцяло в компетентността на НАП е да определи приложимото законодателство по отношение осигуряването на работниците на жалбоподателя, полагали труд в Швеция.

Тук следва да се посочи, че необосновано жалбоподателят счита, че не е следвало да бъде проведена ревизия, а проверка. Съгласно чл. 110, ал. 1 и ал.2 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки, като ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. С оглед посочената регламентация, следва извод, че създаване на определени права и задължения за дадено лице може да възникне единствено след провеждане на ревизия, докато проверката има за предмет единствено установяване на факти и обстоятелства. Следователно, доколкото в случая е възникнала необходимостта от определяне на приложимото законодателство в сферата на осигуряването, то действията на приходната администрация изискват установяване на определени права или задължения за жалбоподателя, което по същество определя и необходимостта от извършване на ревизия, а не на проверка.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад, като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. Не се установиха съществени нарушения на административно-производствените правила във връзка с издаването на оспорения РА, които да доведат до неговата отмяна.

Ревизионният акт, е издаден при правилно приложение на материалния закон, а жалбата се явява неоснователна.

Между страните няма спор относно обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е осигурител по смисъла на чл.5 от КСО. Не е спорно също така, че през периода 2019г. дружеството е командировало 39 лица, наети при него на трудов договор, да изпълняват трудови задължения в друга държава-членка – Швеция, съответно че на същите е изплащано трудово възнаграждение, за което са начислявани и внасяне в Р.България дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, както и не е спорен размера относно така заплатените осигурителни вноски. Не е спорно също така, че от страна на „Про Нордик“ ООД през ревизирания период не са реализирани приходи от дейност на територията на Р.България, а получените приходи са от дейността му в Швеция. Не е спорно и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не са подавани искания до ТД на НАП Бургас за издаване на удостоверения за определяне на приложимото законодателство А1, по отношение на наетите от него работници, командировани да полагат труд в Швеция през периода 2019г. Така установените за безспорни факти между страните, се потвърждават и от приложените с преписката писмени доказателства и резултати от извършени проверки, които не са оспорени от страна на ревизираното лице.

Спорът по делото се свежда до приложението на материалния закон, в частност относно приложимото осигурително законодателство по отношение на командированите работници в Швеция, съответно при установяване, че по отношение на същите се явява приложимо законодателството на Швеция, подлежат ли вече заплатените пред компетентната институция в България осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Събраните в хода на ревизията доказателства обосновават извод, че действително по отношение на наетите и командировани от „Про Нордик“ ООД служители през периода 2019г., приложимо се явява осигурителното законодателство на Швеция.

Съгласно чл.2, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. В случая, се касае именно за лица, които са български граждани, били са наети на работа от българско дружество, но са осъществявали трудова дейност в друга държава-членка (Швеция), различна от държавата на техния произход (България), т.е. лица, които са осъществили трудова дейност, упражнявайки поради правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз и в даден момент са били подчинени на различни законодателства, поради което същите попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004г., съответно на Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Конкретните правила за определяне на приложимото законодателство в случаите на трансгранична ситуация при полагане на труд са уредени в дял ІІ от Регламент № (ЕО) № 883/2004г. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице. Следствие на определянето на приложимото за дадено лице законодателство е, че се определя държава членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

В чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. е предвидено, че лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. В разпоредбата на чл.11, §3, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведено основното правило при определяне на приложимото законодателство, според което спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. Така въведеното правило сочи, че при упражняване правото на свободно движение в рамките на Европейския съюз, приложимото осигурително законодателство по отношение на наети лица, командировани в друга държава-членка, е именно законодателството на държавата, в която се полага труда.

В нормата на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. е предвидено, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Така въведената разпоредба, както правилно е прието и от приходните органи, регламентира, че едно лице продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава (изпращащата държава, в случая Р.България) при наличието на пет кумулативно предвидени условия: законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му; командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка; „пряката връзка“ между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването; лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице; и предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

Приложимото законодателство се удостоверява на основание чл.19, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. чрез издаване на атестация (Удостоверение А1) от институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II Регламент (ЕО) № 883/2004г. по искане на лицето. Всяко едно командироване на дадено лице се разглежда поотделно от компетентния орган по приходите и в случай, че попада в хипотезата, предвидена в чл.12 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., то при поискване и в случай че са изпълнени по-горе посочените задължителни изисквания, ще бъде издадено Удостоверение А1 за периода на съответното командироване. В случая, от данните в системата на НАП е установено, че за командированите служители от българското дружество не са подадени заявления за изискване на удостоверения А1 за прилагане на местното законодателство по отношение на изплатените доходи и осигуряването за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. Няма депозирано от страна на дружеството искане за стартиране на процедура по сключване на споразумение за изключение от членове 11-15 от основния регламент за прилагане разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 г.

За да изключат приложението на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. приходните органи са приели, че по отношение на ревизираното лице спрямо наетите от него работници, полагали труд в Швеция през ревизирания период, не се установяват първите две изисквания на посочената разпоредба, а именно законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му и командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.

За целите на прилагането на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. в нормата на чл.14, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. е предвидено, че „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“ включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. Действително в случая, от данните по делото се установява, че лицата командировани да полагат труд в Швеция през ревизирания период са били непосредствено наети от „Про Нордик“ ООД преди командироването. За това свидетелстват данните от приложените документи, удостоверяващи размерът на изплатените възнаграждения на наетите лица. От същите се установява, че на работниците, командировани с една и съща заповед за командировка, са начислени еднакви трудови възнаграждения, съответно осигуровки, през първия месец от периода, които са в по-малък размер от възнагражденията за следващите периоди. Прави впечатление в тази връзка, че лицето Х. Г. е командирован със заповед № 4/11.02.2019г. с начало на полагане на труд от 13.02.2019г., но за същия е начислена заплата от м.03.2019г. в размер равен на този през следващите месеци от командироването. Същевременно за другите лица, командировани със същата заповед като Х. Г. и от същия срок, е вписана начислена заплата от февруари месец, като същата е в по-малък размер от тази през следващите месеци на командироването. Описаното свидетелства, че за наетите лица не са начислявани възнаграждения и съответно осигурителни вноски преди периода на тяхното командироване да полагат труд в Швеция, което сочи, че същите наети непосредствено преди командироването им и съответно са наети именно с цел да се извърши това командироване. Самият текст на чл.14, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. обаче сочи, че обстоятелството, че едно лице е наето с цел да бъде командировано да полага труд в друга държава-членка, не е основание да се приеме, че по отношение на това лице не е изпълнено първото изискване на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., а именно законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-451/17г., в което е прието, че обстоятелството, че дадено лице е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, не е пречка то да може да се счита за „лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател“ по смисъла на член 12, §1 от Регламент № 883/2004г. Следователно не са налице основанията да се приеме, че не е изпълнено първото въведено изискване в чл.12, §1 от Регламент № 883/2004г.

Въпреки това, съдът намира за обоснован извода на приходните органи, че по отношение на „Про Нордик“ ООД не е изпълнено второто въведено изискване в чл.12, §1 от Регламент № 883/2004г., доколкото дружеството не отговаря на условието командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка. Отново в чл.14, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. е уточнено, че изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие и които критерии отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. За да се определи при необходимост дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка в която е установен, следва да се проверят критериите, характеризиращи дейността на този работодател – място, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници от една страна и договорите с клиенти – от друга, оборот за типичен период от време във всяка от съответните държави-членки броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело № С-784/19, образувано по преюдициално запитване от Административен съд Варна относно тълкуването на чл.14, §2 от Регламент ЕО № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. С цитираното решение е дадено тълкуване, че чл.14, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.

В хода на извършената ревизия е установено, че през ревизирания период „Про Нордик“ ООД не извършва основната си икономическа дейност „Други довършителни строителни дейности“ или други икономически дейности на територията на Р.България. В действителност, от данните по делото се установява, че през ревизирания период дейността на дружеството се състои в наемане на строителни работници и тяхното командироване на работа на обекти в Швеция, въз основа на сключени договори за осъществяване на довършителни строителни дейности с шведското дружество „Ейч АР Кънстракшън“ АБ. В тази връзка приходните органи са посочили също, че дружеството няма регистрирани приходи от извършвана стопанска дейност на територията на Р.България, в това число получени приходи от продажби или предоставяне на услуги на територията на страната или на български контрагенти. Тези констатации на приходните органи не са оспорени от страна на жалбоподателя, както и не са представени доказателства, които да оборват тези констатации. Не без значение е и обстоятелството, че от резултатите на извършената проверка, приключила с протокол № П-02000222042318-073-001/13.06.2022г., който също не е оспорен от жалбоподателя, се установява, че дружеството е извършвало дейности по предоставяне на строителни работници извън територията на Р.България през целия проверяван период от 2016г. до 2020г. Наред с това, следва да се отчете и обстоятелството, че всички наети от дружеството служители през ревизирания период са били командировани да извършват трудова дейност на територията на Швеция, като дружеството през този период не е имало наети лица, които да осъществяват стопанската му дейност на територията на Р.България. За последното свидетелства обстоятелството, че съгласно изготвената справка в информационната система на НАП, ПП СУП, през периода 01.01.2019г. – 31.12.2019 г. от „Про Нордик“ ООД са подадени данни за 39 лица, назначени по трудови договори на длъжности – строителни работници, фаянсаджии, бояджии, като същевременно дружеството представя справка, че командированите в Швеция през 2019г. работници на длъжност „общ работник поддръжка сгради“ са именно 39 лица. Броят на командированите работници се потвърждава и от изготвените заповеди за командироване. Същевременно, видно от тези заповеди за командироване, именно през м.01.2019г. са командировани общо 27 броя работници, което съответства на регистрираните трудови договори в началото на 2019г.

Изложеното обосновава категоричен извод, че от страна на „Про Нордик“ ООД не е осъществявана икономическа дейност на територията на Р.България, независимо от обстоятелството, че дружеството е регистрирано и установено на територията на Р.България, съответно не може да се приеме, че същото обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто управленски дейности, на територията на държавата, следователно не може да се приеме, че дружеството обичайно осъществява дейността си в Р.България по смисъла на чл.14, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. При тези съображения следва извод, че „Про Нордик“ ООД не отговаря на изискванията на чл.12, §1 от Регламент № 883/2004г., а именно командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка. Несъответствието с посочено изискване обосновава правилност на извода на приходните органи, че по отношение на командированите от жалбоподателя работници в Швеция през 2019г. се явява неприложима нормата на чл.12, §1 от Регламент № 883/2004г.

Неприложима по отношение на засегнатите правоотношения се явява и разпоредбата на чл.13 от Регламент № 883/2004г. Последната регламентира определянето на приложимото осигурително законодателство при осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. Приложението на цитираната регламентация по същество изисква едно лице да е заето да осъществява дейност в повече от една държава, какъвто настоящият случай не е, доколкото наетите работници са полагали труд само и единствено на територията на Швеция. В тази връзка се явява неприложима и процедурата установена с чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. (в този смисъл Решение № 4183 от 8.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2024 г., VIII о., докладчик съдията М. М. и Решение № 7525 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2023 г., I о., докладчик съдията М. П.). Последната регламентира процедура за прилагането на чл.13 от Регламент № 883/2004г. и съответно при неприложимост на посоченото материално право, неотносими се явяват и разпоредбите, регламентиращи реда за неговото прилагане. Тук следва да се посочи, че действително в оспорения РА е посочено, че по отношение на служителите, командированите от „Про Нордик“ ООД в Швеция в периода 2019г. следва да се проведе процедура по чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. Този извод на приходните органи обаче е ревизиран от директора на Дирекция ОДОП – Бургас, който е приел именно неприложимост на реда по чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009г., което съдът изцяло споделя. Неприложимостта на посочената процедура обосновава и неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че са били налице основания за спиране на производството с цел провеждане именно на процедура по чл.16, §6 от Регламент (ЕО) № 987/2009г.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът намира за неприложими и регламентираните изключения в чл.14-16 от Регламент № 883/2004г., доколкото визираните в тях хипотези не съответстват на фактическата обстановка в настоящото производство.

С оглед неприложимостта на разпоредбите на чл.12-16 от Регламент № 883/2004г., като и липсата на определяне на приложимото законодателство по реда на чл.19, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. чрез издаване на атестация (Удостоверение А1), то съдът намира, че правилно приходните органи са приели, че по отношение на жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл.11, §3, б. „а“ от Регламент № 883/2004г., а именно: че командированите работници са подчинени на законодателството на страната членка, на чиято територия полагат труда си - в случая Швеция. Така определеното приложимо законодателство определя и държава членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, а именно в случая това е Швеция. Следователно правилно е прието от приходните органи, че внесените при компетентната институция в Р.България осигурителни вноски по отношение на командированите работници в Швеция в периода 2019г. се явяват недължимо платени и подлежат на приспадане.

Независимо от горното, съдът изцяло споделя доводите, изложени от решаващия орган, че въпреки че заплатените в Р.България осигурителни вноски за командированите от „Про Нордик“ ООД работници в Швеция, са недължимо платени, то същите не подлежат на незабавно възстановяване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.21, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Следователно за „Про Нордик“ ООД е налице задължение да заплати осигурителните вноски върху изплатените трудови възнаграждения на командированите работници в компетентната институция в Швеция. За тази цел от страна на дружеството следва да се предприемат действия по установяване на компетентната администрация в държавата-членка, чието законодателство се явява приложимо, в случая в Швеция и съответно да заплати дължимите осигурителни вноски пред тази институция.

Съгласно разпоредбата на чл.84, §2 от Регламент № 883/2004г. влезлите в сила решения на съдебните и административните органи, свързани със събирането на осигурителни вноски, лихви и всякакви други разходи, или с възстановяването на обезщетения, които са предоставени, но недължими съгласно законодателството на една държава членка, се признават и прилагат по искане на компетентната институция в друга държава членка в рамките на и в съответствие с процедурите, установени от законодателството и всички други процедури, приложими към подобни решения на последната държава членка. В чл.71 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. е предвидено, че за целите на прилагане на член 84 от основния регламент и в рамките, определени в него, събирането на вземания се извършва, когато е възможно, чрез прихващане или между институциите на съответните държави-членки, или по отношение на съответните физически или юридически лица в съответствие с членове 72—74 от регламента по прилагане. Ако не е възможно да се събере пълният размер на вземането или част от него чрез тази процедура на прихващане, остатъкът от дължимата сума се събира в съответствие с членове 75—85 от регламента по прилагане. В същото време, разпоредбата на чл.73, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. предвижда задължение на институцията, която предварително е получила вноски от юридическо и/или физическо лице, да не възстановява същите, докато от институцията, посочена за компетентна, не бъдат потвърдени дължимите и съгласно чл.6, §4 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. По искане на институцията, определена за компетентна, което се отправя най-късно три месеца след като бъде определено приложимото законодателство, институцията, която предварително е получила вноски, ги превежда на институцията, посочена за компетентна за същия период с цел да бъде уредено положението по отношение на вноските, дължими от юридическото и/или физическото лице. Преведените вноски със задна дата се считат за платени на институцията, определена за компетентна. Следователно недължимо платените осигурителни вноски подлежат на възстановяване едва след като приключи процедурата по определяне на приложимото законодателство, което се осъществява с издаване на атестация по чл.19, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г., издадено компетентната институция в държавата членка по прилагане на съответното законодателство, съответно след погасяване на възникналите задължения за осигурителни вноски в държавата-членка по приложимото законодателство, в случая че тези вноски са заплатени в друга държава. В настоящия случай, както се посочи по-горе в изложението приложимо се явява законодателството на Швеция, съответно заплатените пред българските приходни органи осигурителни вноски, като недължимо платени, биха могли да бъдат възстановени единствено след удовлетворяване на задълженията за осигурителни вноски в Швеция, които следва да бъдат определени и поискани от съответната институция, по инициатива на дружеството-работодател. Ето защо, съдът намира, че правилно приходните органи са отказали възстановяване на „Про Нордик“ ООД на заплатените от него осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в периода 2019г., по отношение на командированите от дружеството лица в Швеция.

В допълнение на изложеното, с оглед пълнотата на мотивите спрямо направените от жалбоподателя възражения, съдът намира за необходимо да посочи, че необосновано в жалбата се сочи, че приходните органи е следвало да съобразят влязло в сила съдебно решение № 12490/07.12.2021г., постановено по адм.д.№ 164/2021г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1581/16.11.2020г., постановено по адм.д. № 1100/2020г. по описа на Административен съд – Бургас, с което оспореният административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне. Производството, приключило с посочените съдебни актове, е проведено по повод на обжалване от страна на „Про Нордик“ ООД на задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-00726846/26.02.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ-Бургас, потвърдени с решение на директора на ТП на НОИ-Бургас. При извършена служебна проверка съдът се запозна с описаните съдебни актове, при което се установи, че с оспорения акт е дадено предписание на дружеството в определен срок да извърши коригиране/заличаване на некоректно вписани данни за осигурени лица (а именно лица, за които в настоящото производство се установява, че са командировани в Швеция, като релевантният период в предписанията е м.01.2019г.). Според настоящия съдебен състав, именно в изпълнение на горецитираното съдебно решение на Административен съд-Бургас е сезирана приходната администрация, която да определи приложимото за конкретния случай законодателство.

В обобщение на изложеното, съдът прави извод, че оспореният ревизионен акт е издаден при правилно изяснена фактическа обстановка, обоснована от събраните в хода на проведената ревизия доказателства, които по същество не се явяват и спорни в настоящото производство. Приходните органи са събрали и анализирали всички относими доказателства, като въз основа на тях са обосновали и приложението на материалния закон. В хода на проведената ревизия не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Правилно е приложен и материалния закон. При тези съображения, съдът приема, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и съответно жалбата срещу него, като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 773.00 лева, съгласно отправеното искане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– [населено място], двадесет и втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Про Нордик“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Д. Б., против ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от В. Р. на длъжност Началник-сектор, възложил ревизията, и С. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с които е направена констатация, че за лицата, командировани от жалбоподателя „Про Нордик“ ООД през 2019г. е приложимо осигурителното законодателство на Швеция - държавата, на чиято територия командированите лица са полагали труд и в резултат на тази констатация са установени задължителни осигурителни вноски за приспадане в общ размер от 178 058.75лв., както следва: вноски за ДОО в размер на 108 616.40лв., вноски за здравно осигуряване в размер на 42 820.74лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 26 621.61лв.

ОСЪЖДА „Про Нордик“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Д. Б., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 773.00 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.