№ 337
гр. Габрово, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100278 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск на СТ. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „********" № 20 срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 за заплащане на
обезщетение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че на 11.09.2018г. в гр. Габрово, ул. „Чардафон" 6 настъпило ПТП, при
което виновният водач П. АЛ. ИВ., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
марка „Пежо", модел 406, с регистрационен номер ЕВ 2001 АК, застрахован в „ЗАД
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД с валидна застраховка „ГО", полица:
ВG30118000943054, нарушавайки правилата за движение по пътищата станал причина
за настъпване на ПТП с управлявания от него мотоциклет модел „Хонда", с
регистрационен номер: ЕВ 0576 К. Вследствие на ПТП-то, той получил следните
увреждания: контузия на подбедрицата и коляното на десния крак с болков синдром,
кръвонасядане и охлузване по предната горна трета на подбедрицата, охлузване по
вътрешната долна трета на дясното бедро и кръвонасядане с болезненост и лек оток по
задната повърхност на дясната колянна става, както и затруднено движение на десния
крак.
Местопроизшествието било посетено от КАТ, като бил съставен Протокол за
ПТП 1687663 от 11.09.2018г. на виновния водач, правещ обратен завой на
непрекъсната линия. Издадено му било Наказателно постановление № 18-0892-
000509/17.10.2018г. от сектор ПП към ОД на МВР - Габрово. Същото било обжалвано
от водача и потвърдено с решение № 48 от 07.06.2019г. по АНД 89/2019г. по описа на
1
Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 30.09.2019г. С постановлението П.И. бил
глобен за извършеното от него нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, представляващо
нарушение на въведената забрана и завиване с маневра в обратна посока, като не
съобразил попътно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, вследствие на
което настъпило ПТП. Т. не бил в състояние от техническа гладна точка да
предотврати удара, като въпреки адекватната си реакция с цел избягване на удара,
същият бил неизбежен.
В следствие от процесното ПТП му били нанесени следните телесни
увреждания: контузия на подбедрицата и коляното на десния крак с болков синдром,
кръвонасядане и охлузване по предната горна трета на подбедрицата, охлузване по
вътрешната долна трета на дясното бедро и кръвонасядане с болезненост и лек оток по
задната повърхност на дясната колянна става, както и затруднено движение на десния
крак.
По отношение на увреждането още в деня на ПТП бил приет в Спешно
отделение към МБАЛ „Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово, като травмите и уврежданията
му причинили множество вреди. След получените травми бил в болничен за период от
12.09.2018г. до 25.10.2018г. Както през посочения период, така и след това, търпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания и неудобства през целият период на лечение, както и към настоящият
момент имал оплаквания от травмата, изразяваща се в болки при физическо
натоварване или промяна на времето и липса на пълен обем на движенията.
Увреждането на крака нямало да се възстанови напълно и щял да търпи негативните
последици от травмата и в бъдеще. Изживял и силен психологически стрес от
инцидента, предвид още повече и обстоятелството, че същия бил автомобилен
инструктор в Учебен център „ЕМО" ЕООД и прекарвал цялото си работно време в
кола. През цялото си работно време той бил в постоянен стрес, че случилото може да се
повтори, което вредяло на работата му при обучение на младите шофьори. След
причинените му травми той дълго продължавал трудно да упражнява професията си с
оглед факта, че бил контузен десния му крак, който трябвало да е постоянно в
готовност да реагира при грешка от обучаващите се курсисти.
В свободното си време Т. бил футболен съдия, като ръководел футболни
срещи на национално ниво. За периода на травмата (от месец 09.2018г.) до края на
календарната 2018година той не бил в състояние да упражнява и тази своя професия с
оглед контузения си крак. Тъй като футболното съдийство било свободно избираема
професия, той не получавал каквото и да било обезщетение за пропуснатите от него
назначения за футболни срещи. Така семейния бюджет на младото му семейство бил
значително намален.
На 22.09.2018г. сключил граждански брак, като заради нанесената му травма
през цялото време куцал. Това станало причина и за провеждане на множество
рехабилитационни курсове и програми за възстановяване.
Управляваният от причинителя на ПТП лек автомобил бил застрахован към
момента на възникване на инцидента със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите към ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве", съгласно
застрахователна полица ВG 30118000943054, валидна за периода от 28.03.2018г. до
27.03.2019г. В качеството му на застраховател ответникът бил уведомен с претенция с
вх. № 2736/29.10.2018г. за изплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 3500 лв. С последващо писмо от страна на
2
дружеството с изх. № 4140/02.11.2018г. били изискани допълнителни документи от
него. На 16.11.2018г. била подадена допълнителна молба с документите, с които
разполагал, с посочване на мястото откъде застрахователят можел да изиска другите,
които не притежава.
С писмо изх. № 258/18.01.2019г. застрахователното дружество му отказало да
заплати претендираното обезщетение, като изтъкнало мотив - липса на вина на водача.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 3500 лева - дължимо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП,
възникнало на 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 11.09.2018г. до датата на окончателното изплащане, както и направените
разноски по делото.
Претендираната сума да му бъдат заплатени по банкова сметка: ІВAN:
BG55STSA93000020804824 при Банка ДСК АД, с титуляр ищецът по делото.
2. От страна на ответника:
Оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендираният от ищеца размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди бил необосновано и прекомерно завишен.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил (л. а.)
марка „Пежо", модел „406", с рег. № ЕВ 2001 АК по силата на Застрахователна полица
№ ВG/30/118000943054, сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве" АД.
Оспорва следните твърдения и обстоятелства:
Относно вината на водача на л. а. марка „Пежо", модел „406" с рег. № ЕВ 2001
АК П. АЛ. ИВ. - пострадалият СТ. Г. Т. с поведението си допринесъл за настъпване на
повечето по вид и по-тежките по степен увреждания в резултат на ПТП.
Механизма на ПТП. Същият не отговарял на така описания в исковата молба и
представения с нея протокол за ПТП.
Настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и
интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните
за възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахован в ДаллБогг деяние.
Твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно
произшествие за ищеца настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер
увреждания. Оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение
и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия
момент. При условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдяните
увреждания, то настъпването им или забавянето на оздравителния процес било в
резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания.
Твърдението, че и към настоящия момент не бил приключил възстановителния
процес на ищеца, както и че продължава да изпитва болки, физически и психически
дискомфорт.
Размера на претендираните неимуществени вреди. Трудно можело да се
обоснове обезщетение в размер на 3500 лв. за получените травми. Същото се явявало
прекомерно.
3
Твърдението, че травматичните увреждания, болките и страданията за
продължителен период от време го лишили от възможността да води нормален начин
на живот, както и да осъществява ежедневната си битова и общочовешка дейност.
Твърдението, че вследствие на болката за известен период от време бил лишен
от възможността да се храни пълноценно и да спи нормално и че всяко негово
движение било съпроводено със силна болка и страдание.
Твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът бил лишен от
нормален начин на живот, че до момента същото предизвиква силен страх и уплах у
него, както и че случаят е повлиял на личния му живот, като силно ограничил
социалните му контакти.
Твърдените травматични увреждания на ищеца.
Твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране.
Твърдените последици от инцидента и тяхната продължителност.
Всички твърдения в исковата молба.
Претендираният от ищеца размер на обезщетение - за претърпените
неимуществени вреди бил необосновано и прекомерно завишен.
Излага следните възражения:
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди.
Визираните наранявания в исковата молба не обосновавали неимуществени вреди в
размер 3500 лв. Същите се явявал неоправдано завишени и дори прекомерни
Възразява срещу акцесорните искове за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за
неоснователност на главния иск. При завеждане на застрахователната претенция
процесуалният представител на ищеца представил пълномощно, което не отговаряло
на изискванията на чл. 338, ал. 1 КЗ. В него не било записано изрично изявление, че
ползвателят на застрахователната услуга е уведомен, че има право да получи
плащането лично.
Възразява срещу твърдяната вина на водача на застрахованото в „ЗАД
ДаллБогг Живот и Здраве" АД МПС. Ищецът с поведението и действията си
допринесъл за настъпването на претендираните неимуществени вреди, тъй като
нарушил разпоредбите на ЗДвП, като управлявал мотоциклет марка „Хонда" с рег. №
ЕВ 0576 К с превишена скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, с изключена къса
светлина отпред, без мото екипировка и каска, с технически неизправно МПС по време
на ПТП и се е движил по средата или най-вляво на пътната лента в близост до осевата
линия.
Възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се явявал
прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца - приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на
застрахователните обезщетения.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
4
А. Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във
вр. с чл. 493 ал. 1 т. 2 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с
акцесорна претенция за осъждане на ответника да заплати лихва върху претендираната
сума от деня на увреждането до окончателното й изплащане, която не представлява
самостоятелен иск.
Б. Възражението на ответника за съпричиняване има правно основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД.
2. Обстоятелствата, имащи значение за спора са:
А. Относно предявения иск по чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 от
КЗ:
- извършено противоправно деяние от третото лице П. АЛ. ИВ. при
управление на МПС, застраховано при ответника по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност";
- получено телесно увреждане от ищеца;
- претърпени неимуществените вреди вследствие на телесното увреждане;
- причино – следствена връзка между противоправно деяние на П. АЛ. ИВ. и
настъпилите увреждания на ищеца;
- вид на и интензитет на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Б. Относно възражението за съпричиняване по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
- обстоятелствата, характеризиращи действие или бездействие на ищеца по
делото допринесли до настъпване на вредите.
3. От фактическа страна:
От доказателствата по делото, съдържащи се в приложените по делото
документи и извършената автотехническа експертиза се установя безпротиворечиво
следният механизъм на протичане на ПТП:
На 11.09.2018 г., около 15.00 часа, в гр. Габрово, по ул. „Чардафон“ и в посока
ул. „Съзаклятие“ /по друг начин казано в посока към Синкевица/ свидетелят П. АЛ.
ИВ. управлявал собствения си лек автомобил марка „Пежо", модел 406 с
регистрационен номер ЕВ 2001 АК. Пътното платно било с положена хоризонтална
маркировка „М1“ – единична непрекъсната линия, въвеждаща забрана за пътните
превозни средства да я застъпват и пресичат. Първоначално свидетелят П. АЛ. ИВ.
спрял в дясно на платното за движение след други паркирали автомобили в зона
непосредствено преди началото на отбивката за автобусната спирка до № 6 на улицата,
срещу намиращият се там магазин. След това потеглил първоначално с отклоняване на
дясно и навлязъл в уширението, от където започнал маневра за завиване в обратна
посока. По същото време по същата улица и в същата посока /в посока към
Синкевица/ ищецът С.Т. управлявал в дясната лента мотоциклет модел „Хонда", с
регистрационен номер: ЕВ 0576 К. Нарушавайки въведената забрана с хоризонталната
5
маркировка свидетелят П. АЛ. ИВ. предприел маневра за завиване в обратна посока.
При навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклета, последния
се намирал от мястото на удара на разстояние 14,95 метра и се движел със скорост
около 37 км.ч. Към момента на достигане на мотоциклета до траекторията на
автомобила, той бил заел изцяло дясната лента за движение, като бил под ъгъл около
0
80 спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна си част започнал
навлизане в насрещната пътна лента и задната му част не напуснала лентата на
уширението за автобусната спирка. От заключението на вещото лице е видно, че
разстоянието е било недостатъчно за да може мотоциклетистът да предотврати
настъпване на ПТП. Контактът между двете превозни средства настъпил на около 30
см от осевата линия в дясната лента за движение, при което мотоциклетът се блъснал в
предната лява страна на ватомобила, при скорост на мотоциклета около 10 км/час, от
което може да бъде направен извод, че ищецът е направил опит за спасителна маневра
и спиране, но разстоянието, на което е бил когато автомобилът навлязъл в лентата му
на движение не е било достатъчно за осъществяването й.
Що се касае до показанията на свидетеля П. АЛ. ИВ., то те съгласно вещото
лице са достоверни от техническа гледна точка до момента на започване на маневрата
за завиване в обратна посока. Относно разположението на автомобила при удара и
мястото на осъществяване на удара по отношение на автомобила обаче са вътрешно
противоречиви и противоречат на всички останали данни. Съгласно възраженията си и
изготвената от самия свидетел ръчна схема след протеклото ПТП, ударът се
осъществил при перпендикулярно разположение на автомобила на надлъжната ос на
платното за движение, с предница към левия край на това платно. При това положение
свидетелят И. изобразил удара на мотоциклета в зоната на предна лява страна на
автомобила. В показания си по настоящото дело И. потвърждава първоначално
спиране на автомобила до отбивката за автобусната спирка, където осъществява
маневра. Указва, че мотоциклета го удря, като спира в момента на удара. Указва обаче,
че автомобилът е бил спрял с предницата към тротоара, и със задница към пътя на
уширението на автобуса. Това твърдение е противоположно на изобразеното
положение в ръчната схема. Освен това технически свидетелят И. не може да установи
автомобила в указаното положение, ако първоначално е бил спрял в дясно на платното
за движение. При положение на спиране на автомобила перпендикулярно в отбивката
според И. се осъществява удар на мотоциклета в задната част на автомобила. Това
твърдение също е в противоречие с указаното място на контакт съгласно изработената
от него ръчна схема и всички останали доказателствени материали. Обяснението на
тези противоречия е опитът на свидетеля за оневиняване за предизвиканото от него
ПТП.
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно-медицинската
експертиза, в резултат на настъпилото ПТП на 11.09.2018 г. СТ. Г. Т. е получил
следните увреждания: контузия на подбедрицата и коляното на десния крак с болков
синдром, кръвонасядане и охлузване по предната горна трета на подбедрицата,
охлузване по вътрешната долна трета на дясното бедро и кръвонасядане с болезненост
и лек оток по задната повърхност на дясната колянна става; затруднено движение с
десния крак. След увреждането по предната горна трета на дясната подбедрица е
останал видим белег на кожата.
Механизмът на уврежданията отговаря на обстоятелствата на произшествието
- удар и притискане на десния крак между двете превозни средства (мотоциклет и лек
6
автомобил). Периодът на възстановяване на уврежданията, заедно и поотделно, е около
1,5 месеца. Поради увреждане на меките тъкани на коляното, долна част на бедрото и
горна част на подбедрицата, болката и ограничената подвижност са нарушили
работоспособността на пострадалия, тъй като работата му е свързана с използване на
крака - при натискане на педали в автомобила, като инструктор или при
допълнителната му свободна професия като футболен съдия, за които професии на
ищеца дава показания свидетелката Диляна Кунчева Т.а.
От отвеника се признава съществуването към датата на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по отношение отговорността за причинени вреди при
управлението на лек автомобил марка „Пежо", модел „406" с рег. № ЕВ 2001 АК по
силата на Застрахователна полица № ВG/30/118000943054, сключена със „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве" АД.
4. От правна страна:
От установените факти е видно, че водачът на на лек автомобил марка
„Пежо", модел „406" с рег. № ЕВ 2001 АК – свидетелят П.И. при предприетата от него
маневра е осъществил две нарушения на ЗДвП – нарушил е ограничението, въведено с
положената хоризонтална маркировка „М1“ – единична непрекъсната линия,
въвеждаща забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат и е
нарушил чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, изискващ да пропусне попътно движещите се от лявата
му страна пътни превозни средства. Второто нарушение е непосредствената причината
за настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/, тъй като водачът на
автомобила „Пежо" при започването и осъществяването на маневра завиване на ляво
не пропуснал преминаващия по лентата за движенеие мотоциклетист и по такъв начин
предизвикал процесното пътно-транспортно произшествие.
Като резултат от противоправното поведение на свидетеля И., ищецът е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, психически дискомфорт,
невъзможност по време на възстановяването за упражняването на професиите му на
футболен съдия и инструктор.
Претърпените вреди от ищеца съгласно чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат
обезщетени. Тъй като отговорността на свидетеля П.И. е застрахована от ответника, то
обезщетението се дължи от него, съгласно чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ.
По делото не се събраха никакви доказателства за съпричиняване от ищеца,
съответно неоснователни са възраженията за съпричиняване:
- видно от заключението на вещото лице и данните от административно-
наказателната преписка, мотоциклетът е бил преминал технически преглед и няма
данни за негова техническа неизправност;
- мотоциклетът се е движел с разрешената за участъка скорост – при отсъствие
на ограничение за участъка, ограничението е общото за територията на населените
места 50 км/час, докато мотоциклетът се е движел със сокорост под 40 км.час;
- при началото на маневрата завиване в обратна посока, предприета от водача
на застрахования по застраховка гражданска отговорност автомобил, мотоциклетът е
бил на разстояние, за което обективно не е бил в състояние да предотврати ПТП;
- асфалтът е бил сух, не са били налице атмосферни влияния, които да са
изисквали съобразяване на скоростта с тях, а и такива не са причина за настъпилото ПТ
7
съгласно заключението на вещото лице;
- по делото от ответника не бяха ангажирани доказателства, че ищецът е
управлявал мотоциклета без включена светлина. Отделно от изложеното по делото
няма никакви данни, че светлината на мотоциклета, или отсъствието й е имала каквото
и да било отношение към възникналото ПТП;
- няма данни и мястото на движение на мотоциклета в пътното му платно
/близо до осевата линия или далеч от нея/ да е в някаква причинно - следствена връзка
с възникналото ПТП;
- законът предвижда единствено изискване към мотоциклетистите за
използване на защитни каски. Няма изискване за използване на друго специално
облекло. Видно е, че ищецът няма увреждания на главата, поради което ирелевантно е
да се изследва бил ли е с предпазна каска или не. Отделно от изложеното никъде по
делото няма данни, а такива доказателства не бяха ангажирани и от ответника, че
ищецът е бил без предпазна каска.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и тежестта на увреждането, в т. ч. броят на нанесените
телесни повреди, трайността им, начинът на извършването, обстоятелствата при които
е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното,
причинените страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението
съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен
пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено лечение, като
по този начин приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и
"последици от получените увреждания".
Получените увреждания от ищеца са довели до болки и страдания, за срок
около 1 месец и половина. Едновременно с това следва да бъде взето предвид, че през
този период ищецът не е можел или е бил затруднен в по-късната част на периода да
упражнява професията си на инструктор, а относно професията си на футболен съдия е
бил невъзможност да я упражнява през целия период на възстановяване, а
неудобствата му са продължили и след това, тъй като е следвало да възстанови
физическата си кондиция. Изпитвал е и психически дискомфорт.
Съдът, като се съобрази с посочените обстоятелства, момента на настъпване
на инцидента и обществено икономическите условия в този момент, и с оглед критерия
за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че претърпените от пострадалия
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 3500 лева, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на увреждането
/11.09.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
8
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го
уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се
изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към
датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането съгласно предходното изречение. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай за датата на представяне на изискуемите доказателства /в
това число нотариално заварено пълномощно/ следва да бъде приета датата на
допълнителната молба на ищеца - 16.11.2018 г. От нея в тримесечен срок
застрахователят е можел да си набави доказателствата, които е считал, че са относими
по заплащане на дължимото обезщетение. Тримесечният срок от тази дата е изтекъл на
18.02.2019г. Законна лихва върху дължимото обезщетение се дължи от първия ден на
просрочието, а именно от 19.02.2019 г. Поради това, претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се уважи, считано от
19.02.2019 г. и да се отхвърли за периода от 11.09.2018 г. до 18.02.2019 г. включително.
4. Относно претенциите за разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Тъй като искът е уважен изцяло, на ищеца се дължат изцяло направените
9
разноски. Такива от него са направени: за държавна такса в размер на 140 лева, за вещо
лице в размер на 150 лева и за адвокатско възнаграждние в размер на 600 лева.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнагражденение за неоснователно. Заплатеното възнаграждение в размер на 600
лева не е значително по-високо от минималното предвидено /475 лева/ и съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
Поради изложеното на ищеца следа да бъдат присъдени изцяло напрвените от
него разноски в размер на 890 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 20 сумата 3500 лева /три хиляди
и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат от претърпяно ПТП на 11.09.2018 г. , ведно със законната лихва, считано от
19.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с
чл. 493 ал. 1 т. 2 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода от 11.09.2018 г. до 18.02.2019 г. включително, като
неоснователна.
2. ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 20 сумата 890,00 лева
/осемстотин и деветдесет лева и 00 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
3. Присъдените сума да бъдат заплатени по следната банкова сметка на
СТ. Г. Т., с ЕГН **********:
ІВАN: BG55SТSA93000020804824 при Банка ДСК ЕАД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10