№ 211
гр. гр. Добрич, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500311 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№647/13.04.2023 год. на П. Н. П.,ЕГН********** , от с. Н.К., общ.
Т., обл. Д., ул. “П.** срещу решение № 34 /27.03.2023 год. по гр.д.№
20223250100***/2022 год. на Районен съд Т. ,с което е признато за
установено , че в качеството му на длъжник по договор за паричен заем от
24.09.2021 год. с нотариална заверка на подписите рег.№2367/24.09.2021 год.
на нотариус Ю.Д.К. ,дължи на “БАТО 2010“ ЕООД , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр. Т., общ. Т., обл. Д., ул. “К.М.* със
законен представител и управител Н.Ч., сумите от : 1./ 6 000 лв., главница по
договор за паричен заем от 24.09.2021 год. с нотариална заверка на подписите
рег.№2367/24.09.2021 год. на нотариус Ю.Д.К., от която 3000 лв.,
падежирала вноска по договора за заем за месец ноември и 3000 лв.,
падежирала вноска за месец декември, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.01.2022 год.- датата на подаване на настоящото заявление,
до окончателното изплащане на сумата; 2./ 55.83 лв. - законна лихва за забава
върху първата падежирала вноска натрупана за периода от 01.11.2021 год. до
07.01.2022 год. и 3./ 30.83 лв. - законна лихва за забава върху втората
1
падежирала вноска ,натрупана за периода от 01.12.2021 год. до 07.01.2022
год., за което е издадена заповед за изпълнение № 6/11.01.2022 год. по ч. гр.
дело № 7/2022 год. по описа на Районен съд – Т..
При данни ,че съдебният акт е бил връчен на дата 31.03.2023 год. ,
жалба рег.№647/13.04.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,
от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба срещу него , предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е
процесуално допустима.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му и постановяване на нов по съществото на спора от
въззивния съд ,който постанови отхвърляне на исковата претенция в цялост
,ведно с присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Посочено е ,че
Районен съд Т. се е произнесъл по нередовно заявен иск, респ. по
неоснователна и недоказана претенция. Изложените в исковата молба
твърдения за наличие на упълномощаването му да сключи от името на
търговското дружество договор за продажба на недвижими имоти и липса
на осъществена отчетна сделка ,не били съответни на заявената претенция
,основана на представен по делото договор за паричен заем между страните.
Претендираната сума не му била предоставена от дружеството ,респ. такова
вземане срещу него дружеството не било осчетоводило.
Въззиваемата страна „БАТО 2010“ ЕООД , от гр. Т. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Районен съд Т. се бил
произнесъл по предявен иск, нередовностите на заявяването му били
отстранени по указание на съда , а изложените твърдения във връзка с
фактическата обстановка по спора не водели до противоречие , а изяснявали
действителните отношения между страните.
Обжалваното решение е постановено по заявен с искова молба рег.
1102/10.06.2022 год. ,уточнена с молба за отстраняване на нередовности рег.
№ 1169/21.06.2022 год., установителен иск по чл.422 от ГПК ,във връзка с
чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на “БАТО 2010“ ЕООД , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр. Т., общ. Т., обл. Д., ул. “К.М.*,
представлявано от управителя Н.Ч. за съществуване на вземане срещу П. Н.
2
П. за връщане на дадена в заем парична сума, ведно с лихви, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Изложени са твърдения ,
че дружеството упълномощило П. П. да се разпорежда с притежавани от него
имоти, включително като ги продава. Пълномощникът сключил от името на
дружеството , на дата 15.10.2020 год. договор по чл. 183 от ЗЗД във формата
по чл.18 от ЗЗД ,като заплатената от купувача цена постъпила по неговата
сметка. Пълномощникът не предал получената сума на дружеството, поради
което то предявило осъдителен иск по гр. д.№ 308/2021 год. на Районен съд Т.
,оттеглен след молби и обещания ,че задължението ще бъде изпълнено.
Ответникът предложил , страните да сключат договор за паричен заем ,чрез
който задължението му да бъде разсрочено. Договора бил сключен на дата
24.09.2021 год. и заверен от нотариус ,а поради неизпълнение на
задълженията по него, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, а след като ответникът възразил срещу нея, предявил
настоящия иск.
Ответникът П. Н. П. е оспорил основателността на иска с отговор рег.№
1504/24.08.2022 год. ,подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.
Изложените в исковата молба твърдения за издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на база наличие на сключен между страните договор за
заем, не били съответни на тези за наличие на взаимоотношения между
страните по повод упълномощителна сделка за продажба на собствени на
дружеството имоти, както и липсвала яснота дали те са създадени между
ответника и дружеството ,респ. ответника и управителя на дружеството ,като
физическо лице. Налице било разминаване в сумите посочени, като получена
продажна цена -15 000 лв. и предоставената в заем-12 000 лв., като
последната не била получена от ответника в заем нито от “БАТО 2010“ ЕООД
,нито от Н.Ч. .
Жалбата е неоснователна по съображения, основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
В исковата молба е направено искане , да бъде задължен нотариус Д. П.
да представи заверено копие на нотариален акт № 170 т. ІІ ,рег.№ 2818 дело
№ 296/2020 год., вписан в Службата по вписванията гр. Т. с вх. рег.№
2588/15.10.2020 год. ,АКТ № 33 т.VІІ д.№ 656/2020 год. ,което с
разпореждането на съда № 187/12.09.2022 год. по чл.140 от ГПК е оставено
3
без уважение поради липса на връзка на нотариалния акт със спора.
Нотариалния акт е бил представен в съдебното заседание от дата 23.11.2022
год. , но съдът е отказал да приложи същия като доказателство по делото.
Нотариалния акт за изповядване на сделка чрез пълномощник и
пълномощното на същия са представени и приети във въззивната инстанция,
като от значение за удостоверяване на получаване от ответника/въззивника на
заемната сума от дружеството, което е твърдяло предаване на сумата да е
осъществено чрез задържане на продажната цена , доказателствената тежест
за което не е указана на заемодателя.
Н.Ч. ,като управител на “БАТО 2010“ ЕООД е упълномощил П. Н. П. да
се разпорежда по какъвто начин прецени, в това число и да продава
собствените му недвижими имоти в с. К.-два закрити склада за зърно и
административна сграда, построени върху държавно дворно място , като
получава продажната цена в брой или по негова банкова сметка-така
пълномощно от дата 10.03.2020 год. с нотариално удостоверяване на
подписа рег.№ 433 и на съдържанието рег.№ 434 Акт 22 т.І на Ю.Д.К. –
нотариус с рег.№ *** на НК.
С договор от дата 15.10.2020 год. ,сключен с нотариален акт № 170 т. ІІ
,рег.№ 2818 дело № 296/2020 год. на Д. П. –нотариус с рег.№ *** на НК,
вписан в Службата по вписванията гр. Т. с вх. рег.№ 2588/15.10.2020 год.
,АКТ № 33 т.VІІ д.№ 656/2020 год. ,“БАТО 2010“ ЕООД ,чрез пълномощника
си П. Н. П. е продало на Н.И.Д., от гр. Д. собствените си недвижими имоти,
находящи се в с. К., общ. Т. :закрити складове за зърно -2 бр. с обща
застроена площ от 971 кв. м. ,построени върху държавно дворно място с
площ от 3 897 кв. м. и административна сграда със застроена площ от 112 кв.
м., ведно с избено помещение от 22.00 кв. м. ,построени върху държавно
дворно място с площ от 3 897 кв. м. за сумата от 15 000 лв.,получена от
продавача ,чрез пълномощника му напълно и по банков път преди
подписване на нотариалния акт.
На дата 24.09.2021 год. между “БАТО 2010“ ЕООД ,чрез Н.Ч., като
заемодател и П. Н. П. ,като заемател е бил сключен договор за паричен заем
,с нотариално удостоверени подписи с рег.№ 2367 на Ю.Д.К. –нотариус с рег.
№ *** на НК .Заемателят е признал, че дължи на заемодателя сумата от
12 000 лв. ,които представляват неотчетена сума от получената от него
4
продажна цена по сделка за покупко-продажба ,сключена от него в качеството
му на пълномощник на заемателя с нотариален акт № 33 т.VІІ д.№ 656/2020
год. Заемателят е приел да се отчете по гореописаната сделка ,като сключи
настоящия договор за заем за посочената сума. Страните са приели, че
заемодателят е предоставил сумата от 12 000 лв. в заем на заемателя, която
последният се е задължил да върне в срок до 01.02.2022 год. по банков път по
банкова сметка ,която заемодателят се задължава да предостави на заемателя
по електронна поща на следните вноски: на 01.11.2021 год. -3000 лв. ;на
01.12.2021 год.-3 000 лв. и на 01.02.2022 год.-6 000 лв. Уговорено е , че след
падежа заемателят дължи обезщетение за закъснение в размер на законната
лихва върху просрочената сума.
Съобразно заключение рег.№ 2011/15.11.2022 год. на вещото лице,
изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
счетоводството на дружеството е водено редовно, в него не е отразен
предоставен паричен заем в размер на 12 000 лв., към настоящия момент
дружеството не развива дейност.
Въз основа на подадено заявление рег.37/10.01.2022 год. е издадена
заповед № 6 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК /11.01.2022 год. по ч. гр. д.№ 20223250100007 по описа за 2022
год. на Районен съд Т. , по силата на която длъжникът П. Н. П. да заплати
“БАТО 2010“ ЕООД ,чрез управителя Н.Ч. следните суми: 6 000 лв. ,главница
по договор за паричен заем от 24.09.2021 год. с нотариална заверка на
подписите рег.№ 2367/24.09.2021 год. на нотариус Ю.Д.К. ,представляващи 3
000 лв. падежира вноска по договора за заем за месец ноември и 3 000 лв.
падежира вноска за месец декември ,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 10.01.2022 год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане ;сумата от 55.83 лв. –законна лихва за забава върху
първата падежирала вноска натрупана за периода от 01.11.2021 год. до
07.01.2022 год. ;сумата от 30.83 лв. ,законна лихва за забава върху втората
падежирала вноска,натрупана за периода от 01.12.2021 год. до 07.01.2022
год.,както и 123.96 лв. ,представляваща заплатена държавна такса. Допуснато
е незабавно изпълнение и е издаден изпълнител лист от същата дата.
Преписи от заповедта са били връчени от ЧСИ Л.Т., рег.№ *** на
КЧСИ на длъжника на дата 18.01.2022 год.,подал в срока по чл.414 ал.2 от
5
ГПК възражение рег.№ 163/25.01.2022 год. На дата 10.05.2022 год. на
заявителя е било връчено разпореждането на съда по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК с
указания за възможността да предяви иск относно вземането си , като в срока
по чл.415 ал.4 от ГПК заявителя е депозирал искова молба рег.
1102/10.06.2022 год.
Представените по делото пълномощно и нотариален акт сочат, че
между страните е бил сключен договор за поръчка по смисъла на чл.280 от
ГПК , по силата на който П. Н. П. се е задължил да извърши за сметка на
“БАТО 2010“ ЕООД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
гр. Т., общ. Т., обл. Д., ул. “К.М.*, представлявано от управителя Н.Ч.
,възложените му от последното действия по продажба на притежавани от
дружеството недвижими имоти. Когато довереникът трябва да продаде от
името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, допустимо е
наличието на мандатното правоотношение да се установи от
упълномощителната сделка и от съдържанието на нотариалния акт, в който е
оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа
от името и за сметка на упълномощителя-така решение № 208 /29.07.2013 год.
на ВКС по гр. д. № 916/2012 год., IV г. о. При данни ,че недвижимите имоти
на “БАТО 2010“ ЕООД са били продадени с договор по чл.183 от ЗЗД,
сключен във формата по чл.18 от ЗЗД от пълномощника на дружеството П.
Н. П. и в нотариалния акт е удостоверено изявлението му , че е получил от
купувача по банковата си сметка сумата от 15 000 лв. като продажна цена ,
то за упълномощеното лице П. Н. П. е възникнало задължение да отчете
/предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка
предвид създаденото мандатно правоотношение-така чл.284 ал.2 от ЗЗД.
Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника ,което ответникът по
делото не твърди да е сторил.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият
състав на договора за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите
6
ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.
Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време
съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание
(напр. парична сума - като аванс по договор за изработка, вещ или услуга -
като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или
доверително управление) или дори без основание и след това страните да се
съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да
се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне
съответната парична сума. Чрез такава спогодба (установителен или друг
ненаименован договор) страните може да преуредят отношенията си с
обратна сила и дължимото ще е по договор за заем. Такъв договор е валиден,
тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне -
същото или равностойността му в пари. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението да "върне", а не да
"даде" нещо (задължава се да върне този, който е получил, освен ако се
задължи да върне, след като получи). Затова в тежест на оспорващия реалното
предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването
(напр. ако заемателят оспорва задължението си, като твърди, че с договора за
заем се преуреждат отношения по предходен заем и част от изтеклите лихви
по предходния заем са включени като главница по последващия (т. е. в
противоречие на закона е капитализирана лихва), в негова тежест е да докаже,
че е получил по-малко или е върнал повече, т. е. посочената главница по
последващия заем надхвърля непогасения остатък от главницата по
предходния заем. Страните могат също да подновят (новират) едно
задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с
всички обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови
или без обезпечения. Страните могат да променят основанието на всяко
вземане както чрез подновяване (новация), така и чрез спогодба,
установителен или друг ненаименован договор. Разликата между двете групи
правни способи е в това, че в първия случай отношенията се преуреждат
занапред, а във втория - с обратна сила. Валидно задължение за връщане на
паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на
друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или
равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се
нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя),
7
както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или
чуждо задължение. Страните обаче могат да преуредят отношенията си и не
така радикално. Те могат да отсрочат или разсрочат едно задължение, както и
да се съгласят то да бъде погасено или погасявано чрез даването на нещо
друго, но във всички тези случаи те не променят основанието и
идентичността на вземането. Валидно задължение за връщане на паричен
заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на друго
или дори без основание и се задължи да върне полученото или
равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се
нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя),
както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или
чуждо задължение-така решение № 379 / 6.01.2014 год. по гр. д. № 171/2012
год. на ВКС, IV г. о.
Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ЗЗД, задължението се подновява,
когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Новацията по чл. 107
ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с
цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се
погасява, предпоставя кумулативното проявление на няколко елемента -
наличие на действително старо задължение, пораждане на действително ново
задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по
ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по
тълкувателен път. Новацията по естеството си предполага нов елемент в
състава на облигационното отношение, като разликата между старото и
новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му
елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на
задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов
дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение -така
решение № 50245 /12.01.2023 год. на ВКС по гр. д. № 3355/2021 год., III г. о.
, решение № 138 / 22.08.2013 год. на ВКС по т. д. № 27/2012 год., II т. о.
Приложеният по делото договор за паричен заем от дата 24.09.2021 год.
с оглед посочените по-горе негови клаузи , безспорно разкрива белезите на
договор по чл.107 от ЗЗД , по силата на който задължението на ответника по
чл.284 ал.2 от ЗЗД се е погасило и същият е поел ново такова по 240 ал.1 и 2
от ЗЗД. При съобразяване посочените по-горе разрешения , установени са
елементите на фактическия състав на договора за заем , като следва да се
8
счете, че заемодателят е предал в собственост на заемателя част от сумата
,заплатена от купувача на недвижими имоти на дружеството по банковата
сметка на П. Н. П. , а заемателя е поел задължението , приведената сума по
негова банкова сметка , да бъде върната на дружеството , в посочени
срокове и ведно с уговорената писмено лихва. Не е спорно ,че две от вноските
по договора не са били издължени на падежа, техния размер и този на
уговорените лихви не е оспорен.
Горното води до основателност на иска за установяване на вземанията
,удостоверени в заповед за изпълнение и същият следва да бъде важен в
пълния размер на заявяването му.
Този извод обжалваното решение съдържа, поради което и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 /27.03.2023 год. по гр. д.№
20223250100***/2022 год. на Районен съд Т..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9