Р Е Ш Е Н И Е
№ 3037 /
10.07.2020г., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 12.06.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА И.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4786 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.7 т.1, буква "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Производството по делото е образувано по предявен
иск от ищецът Й.В.В. ЕГН **********, срещу ответника УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ. със седалище Унгария, гр. Будапеща, действащо чрез
Уиз Еър Унгария Кфт - клон България, КТЧ ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Летище София, сграда ИВТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250.00евро, представляваща обезщетение
за закъснял с над три часа полет W6 4507 от летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Италия, за дата
01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 27.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 7, т. 1, б. "а" от
Регламент /ЕО/ №261/2004г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: По силата на
сключен между страните Договор за въздушен превоз, ответникът е поел
задължението да осъществи въздушен превоз по направление летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Италия, за дата
01.12.2017г. Полетът на
посочената дата се осъществил със закъснение от над 3/три/часа. Това
закъснение, се сочи, че поражда правото
на обезщетение в размер на 250.00 евро, дължимо на основание чл. 7, т.1,
буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004, тъй като между ищеца и ответното
дружество е бил сключен валиден договор за въздушен превоз. Разстоянието между
отправна точка и местоназначение е до
1500км. Твърди се, че по отношение на превозвача не са налице освобождаващи
го от отговорност извънредни обстоятелства. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Според изнесеното в отговора, действително между ответника и ищеца по настоящото производство
е налице сключен договор за въздушен
превоз за редовен полет W6 4507 на
въздушния превозвач УИЗ ЕЪР Унгария Кфт. от Летище Варна, България до летище
Бергамо - Орио ал Серио, Италия, който е следвало да се осъществи по разписание
в 04:05 часа UTC[1] или
06:05 часа местно време в България[2] на
01.12.2017 г.
Резервацията за полета е приета и
регистрирана от въздушния превозвач, за което на ищцата е издадена бордна карта
като доказателство. Полетът бил осъществен на 01.12.2017г., но е бил забавен
при излитането и съответно е пристигнал със закъснение на летище Бергамо, поради щети, нанесени от удар от мълния
на самолет с рег.№ HA-LWZ при предходния
полет същия ден. Полет W6 4507
е бил изпълнен, като самолетът е излетял в 09:02 UTC
-координирано универсално време или 11:02 часа местно време в България и е
пристигнал в 11:57 часа UTC -
координирано универсално време или 12:57 часа местно време в Италия.
В
доказателство на горното, се представя електронно
извлечение от вътрешната система на ответника за полет-документ Информация за
полет 4507 и номер по ИКАО WZZ1FZ (Доказателство №1). Видно
от електронното извлечение за полет 4507, закъснението при излитане на
процесния полет е 04:59 часа, а закъснението при кацане е 5:17 часа. Времето на
кацане е 11:52 часа UTC
- координирано универсално време, а вратите на самолета са отворени в 11:57
часа UTC
- координирано универсално време.
От съображения за безопасност на
пътниците, е задължително извършването на необходимите процедури по технически
преглед на ударения самолет след удар от мълния на самолета. Такава инспекция е
извършена веднага след кацането на
самолет c per. №HA-LWZ на летище Варна на 01.12.2017 г., с който самолет е следвало по-късно същия ден да се
извърши и процесния полет W6 4507.
За доказване на настъпилото извънредно събитие -
удар от мълния, са приложени писмени доказателства. Настоява се, че закъснението е поради
нанесени щети на самолета по време на полет, в резултат на удар от мълния, като
са прилагат писмени документи, удостоверяващи нанесени щети на самолета над
допустимите лимити от удар от мълния, поради което ппроцесния самолет е
отремонтиран и освободен в 03.00 часа на 02.12.2017г., когато процесния полет е
бил изпълнен с друго въздухоплавателно средство от флота на авиокомпанията.
Настоява се с отговора, че е налице причинно - следствената връзка между настъпилото
извънредно събитие - удар от мълния по време на полет W6 4504 от Лутьн до Варна на 30.11.2017 г. и процесния
полет, за която също се представят писмени доказателства.
Настоява, че в случая
са налице обстоятелства,
освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени
в чл. 5, ал. 3 от Регламента като „извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати".
Цитират
се член 14 и 15, както и член 5, параграф 3 от Регламент №261/2004, съгласно
които въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати
обезщетение на пътниците по чл.7 от Регламента, ако може да докаже, че
закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на
извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки.
В
съображение 14 от Регламент 261/2004, е предвидено, че „Съгласно Конвенцията от
Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасността на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач".
В този
смисъл, ответникът цитира и практиката на СЕС. Така например в свое Решение от 19
ноември 2009 г. по дело С-402/07 съдът е постановил: ,,[....]подобно закъснение
не поражда за пътниците право на обезщетение, ако [....}голямото закъснение е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. [....]Член 5, параграф
3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с
летателен апарат технически проблем, довел до отмяната или закъснението на
полет, не спада към понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла
на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради
своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му
контрол."
В тази
посока, се сочи, че е и Решението на СЕС от 23.10.2012 по съединени дела
С-581/10 и С-629/10, както следва: „При все това подобно закъснение не дава
право на обезщетение в полза на пътниците, ако въздушният превозвач е в
състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач." Следва да се подчертае, че СЕС съотнася
въпроса към контрола на въздушния превозвач, а не контрол по принцип от когото
и да е.
В тази
посока е и Решението на СЕС от 22.12.2008 г. по дело С-549/07, като т. 23
гласи: „Макар общностният законодател да е включил в споменатия списък
„неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета" и макар
произтеклият с летателен апарат технически проблем да може да се причисли към
такива дефекти, не по-малко вярно е, че съпътстващите такова събитие
обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни" по смисъла
на член 5, параграф 3 от Регламент №261/2004 само ако се отнасят до събитие,
което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент
не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или
произход."
При
извънредно обстоятелство, като удар от мълния, ответникът излага, че без
съмнение става дума за външна сила, над която самият въздушен превозвач няма
никакъв контрол предвид факта, че това е природно събитие. Дори напротив - Уиз
Еър Унгария е взело всички необходими мерки и то навременно, за да провери
сигурността на въздухоплавателното средство, да отстрани настъпилите повреди и
да извърши безопасно планирания полет според разписанието дори и със
закъснение.
По
отношение на това, дали сблъсъкът с птици е извънредно обстоятелство, Съдът на
Европейския Съюз (СЕС) във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламента, се е произнесъл
с решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 (MarcelaPeskova, JiriPeskacpem,y
TravelServicea.s.), а именно, че „сблъсъкът на самолет с птица попада в обхвата
на понятието „извънредни обстоятелства" по смисъла на тази разпоредба".
В точка 24 от цитираното решение по дело С-315/15 СЕС е приел следното: „В
случая сблъсъкът на самолет с птица, както и евентуално причинените от това
повреди не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като
поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като
„извънредно обстоятелство" по смисъла на чл.5, параграф 3 от Регламент
№261/2004"'.
Счита се
от ответникът, че събитие на удар на самолет от мълния, може да се приравни на
събитието сблъсък на самолет с птици, тъй като и двете събития са външни
събития извън ефективния контрол на въздушния превозвач, и от двете събития
може да произтече технически проблем с летателен апарат и най-вече, че щом
поради своето естество или произход сблъсъкът на самолет с птица не е присъщ на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол, то можем да се заключи и че по своето
естество или произход удар от мълния на самолет също не е присъщ на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол. Може изцяло да се приравни естеството и произхода на
събитие „удар от мълния на самолет" с естеството и произхода на събитие
„сблъсък на птица със самолет", и да се заключи, че щом Съдът на ЕС се е
произнесъл, че сблъсък на птица със самолет не е присъщо събитие на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, то следва да се приеме напълно обосновано, че удар от
мълния на самолет също не е присъщо събитие на нормалното упражняване на
дейността на въздушния превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Цитираното тук решение е тълкувателно решение на
Съда на ЕС и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища в
Република България.
В
посоченото решение по дело С-315/15 на СЕС,
се сочи като изключително важно и заключението в т.25, а именно:
„Всъщност целта на гарантиране на високо равнище на защита на пътниците,
ползващи въздушен транспорт, която Регламент №261 /2004 преследва съгласно
съображение 1, предполага въздушните превозвачи да не бъдат поощрявани да се
въздържат от вземане на необходимите при ТАКЪВ ВИД ИНЦИДЕНТИ мерки,
предпочитайки поддържането и точността на полетите си пред целта на гарантиране
на сигурност." Самият факт, че Европейският законодател поставя на първо
място в съображение 1 на Регламент 261/2004, и като основна и най-важна цел,
действията на Общността в областта на въздушния транспорт да целят, наред с
други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците, показва
изключителната важност при прилагането на Регламента, въздушните превозвачи да
не бъдат наказвани, а да бъдат насърчавани да вземат всички необходими мерки за
защита на пътниците. Така и по настоящото дело, в резултат на събитие удар от
гръмотевица на процесния самолет, въздушния превозвач е предприел незабавни
стъпки за инспектиране на самолета и отстраняване на евентуални повреди, защото
на първо място е най-важна сигурността и безопасността на пътниците.
Авиокомпания Уиз Еър Унгария Лтд., е предприела
всички необходими мерки за установяване и отстраняване на повредата на
самолета, видно от приложените документи „поръчка за работа", което
представлява и доказателство за настъпилото извънредно обстоятелство извън
контрола на ответника. С оглед на всички предприети мерки за защита на
пътниците при условия на извънредни събития, които са външни за въздушния
превозвач, последният се настоява, че не следва да носи отговорност за
заплащане на обезщетение.
Относно
факта, че извънредното обстоятелство е възникнало при предходен полет със същия
самолет съгласно съображение 15 от Регламента е предвидено, че „Извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна
на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите
мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети."
Настъпило
извънредно обстоятелство „удар от мълния" на процесния самолет при
предходен полет, според ответникът следва да доведе до неангажиране на
отговорността на превозвача за последващи полети на същия самолет за същия ден.
В този
смисъл е тълкувателно решение на Съда на ЕС от 04.10.2012 г. по дело С-22/11,
задължително за съдилищата в България, в т. 37 на което се заключава: „Впрочем
съображение 15 от Регламент №261/2004 следва, че „извънредните
обстоятелства" могат да се отнасят само за „определен самолет в определен
ден".
В
подкрепа на горното е и т. 5.1 на стр.1б от цитираното Известие на Комисията
„Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета а именно: „Дадено извънредно обстоятелство може да доведе до повече от
една отмяна или закъснение при крайния пункт на пристигане, както в случая с
решение за уравнение на въздушния трафик, посочено в съображение 15 от
Регламента."
В
допълнение, се сочи, че съобразно с терминологичните определения в Общите условия на Уиз Еър Унгария като „извънредни
обстоятелства" са дефинирани причини или обстоятелства извън разумния
контрол на Уиз Еър, които не биха могли да бъдат избегнати, дори и да са били
взети всички разумни мерки, такива като, но неограничено до, непреодолима
природна сила, политическа нестабилност, метеорологични условия, които са
несъвместими с оперирането на съответния полет, рискове за сигурността, стачки,
неочаквани проблеми със сигурността на полета и с решенията по управлението на
въздушния трафик, които по отношение на съответния самолет на определен ден
създават причини за продължително закъснение или дори за анулиране на един или
повече полети, извършвани от този самолет. Видно е, че тази дефиниция не
противоречи на досега цитираната съдебна практика и следователно няма причини
нейното действие да не бъде прието за валидно. Общите условия са неизменна част
от договора за превоз, инкорпориран в представените по делото самолетни билети.
Прилагам извлечение от общите условия в т.14 към настоящия отговор.
С оглед
на разпоредбите на Европейското законодателство, цитираните тълкувателни
решения на Съда на Европейския съюз, на представените факти и обстоятелства по
делото, изключващи отговорността на въздушния превозвач за изплащане на
обезщетение в настоящия случай, ведно с представените писмени доказателства, се
настоява, че предявеният иск на основание чл. 7, ал. 1, б. „А" от
Регламента, е напълно неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Претендират
се за присъждане направените
по делото разноски, включително съдебни разноски, разноски за преводи на документи
и хонорар за един адвокат.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
По делото не е спорно, а и от
ангажирания доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че
между страните е сключен валиден договор за Договор за въздушен превоз, ответникът е поел
задължението да осъществи въздушен превоз по направление летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Италия, за дата
01.12.2017г., съответно,
че ищецът се е явил на летище Варна в указаното от превозвача време за
извършване на превоза.
По делото не се спори, че
разстоянието между отправна точка и местоназначение е до 1500км.
Не е спорно, че полетът е изпълнен със
закъснение повече от 3 часа спрямо първоначално предвидения час на кацане.
В
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
на пътниците при закъснение или отмяна на полети са разграничени няколко
различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да
получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7.
Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), а другото е при отказан достъп на
борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на превозвача да обезщети
пътниците са регламентирани по различен начин.
При
отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004
г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл.633 ГПК е дал
задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към
настоящия спор регламент. Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели
полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа.
На
основание чл. 7, т. 1, б. „а" от Регламент (ЕО) № 261/2004г. превозвачът /ответникът/ дължи на пътника
/ищеца/ обезщетение в размер на 250 евро, доколкото процесният полет е закъснял
с повече от три часа от времето за излитане.
Ответната
страна с отговора си навежда твърдения и ангажира доказателства, че забавеното
изпълнение на полета се дължи на обстоятелства, изключващи отговорността й. Ответникът
се позова и доказва наличие на извънредни обстоятелства, засегнали процесния
самолет, непосредствено преди полета на ищцата.
Представя
поръчки за работа и технически документи за процесния
самолет (от док. №5 до док №36 към ОИМ), с които се потвърждава, че
процесният самолет е бил инспектиран, поради удар от мълния.
Заключението по приета съдебно -техническа експертиза от Д-р инж. К.Г., което
съдът кредитира като компетентно дадено и обосновано, потвърждава, че
техническата повреда на процесния самолет е настъпила в резултат на удар от
мълния: "Описаните повреди са типични за удар от мълния или силен
атмосферен електрически заряд. (т.2.1 от Техническата експертиза). Екпертът
посочва, че: "Допълнителен аргумент, че събитието е настъпило по време
на последния полет за 30.11.2017 г., полет W64504 Лутън -
Варна, е доказателство 58, карта за побитости и деформации, от
което се вижда, че между 08.11.2017 и 01.12.2017 г. не са
регистрирани повреди по конструкцията на самолета" (т.2.1
от Техническата експертиза). С
експертизата се потвърждават наведените твърдения от ответника, че пострадалият
от удар от мълния самолет е процесния самолет с per. № НА- LWZ, с който по-късно същия ден е следвало да се оперира и полета на ищцата.
Видно от
представения по делото отговор на Държавно предприятие "Ръководство на
въздушното движение", с изх.№94-00-1372 от 18.10.2019 г. (док. № 2 към молба
на ответника от
28.02.2020 г., представена в съдебно заседание) се посочва, че полет W
64504, с ИКАО № 1653
от Лондон, Лутън до Варна, е изпълнен с въздухоплавателно средство с peг. № HA-LWZ. В отговора по т.III от същия
документ е видно, че първоначалната самолетната регистрация за полет W
64507, с номер по
ИКАО WZZ1FZ
е на пострадалия самолет с peг. № HA-LWZ. Следователно,
самолетът, който първоначално е плануван за изпълнение на процесния полет, е
бил именно ударения от мълния самолет с peг. №
HA-LWZ. С посоченото се доказва причинно-следствената връзка между
удара от мълния на самолет с per. № HA-LWZ и закъснението на процесния полет, който е следвало да се изпълни със същия
самолет.
В проведеното на 28.02.2020
г. открито съдебно заседание, с молба е представен отговор на сертифицирано
дружество Глоубъл Мейнтенанс по издаденото съдебно удостоверение, с който се
потвърждават наведените твърдения от ответника по делото, че представените
поръчки за работа и
технически документи са изготвени от същата фирма за техническо обслужване.
Потвърждава се, че след проверка на самолета на летище Варна, са открити
дефекти, извън лимитите. За издаване на удостоверение за допускане в експлоатация
на процесния самолет, при наличие на посочените повреди, е било необходимо
получаване на допълнителни
одобрения от организацията за управление и поддържане на постоянната летателна
годност на Wizz Air.
От отговора на Глоубъл Мейнтенанс по
въпрос №3 се потвърждава, че след като
дефектите на самолета са извън допустимите норми, "Като следствие от това,
при никакви обстоятелства въздухоплавателното средство не е могло да бъде
допуснато до полет преди получаване на допълнителни одобрени данни (CRAS),
които са получени с email в 13:27 часа (българско
време) на
01.12.2017 г." Одобрението
за следващ полет на пострадалия самолет, е получено едва след изпълнението на
процесния полет на ищцата с друго въздухоплавателно средство на Уиз Еър
Унгария.
Тъй като лошите метеорологични условия,
по време на които е настъпил удар от мълния на процесния полет, са били по
маршрута на предходния полет от Лутън за Варна извън територията на България,
Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" не е било
компетентно да представи информация за метеорологичната обстановка за въздушното пространство на
чужди държави. Въз основа на запитване
до компетентните служби в Белгия и Люксембург, а именно до: Skeyes
MET Department, ел. Адрес: *****@******.**
и до ANA
Administration de la navigation aerienne, MET
Department - Forecast Office, ел. Адрес: info®meteo.public.lu. е
представен отговор на ANA Administration de la navigation aerienne,
Люксембург, в който се посочва доставчика по метеорологично обслужване Skeyes.be,
като компетентен орган за въздушната територия на Белгия./Доказателство № 3 към молба
на ответника от
28.02.2020 г./. Доказателство № 2 към молба
на ответника от
28.02.2020г, представена в с.з., е официалния отговор на Skeyes.be,
в който се потвърждава, че в
белгийския полетен регион е имало гръмотевична буря с мълнии, близо до брега на
30.11.2017 между 20 часа и 21 часа /координирано универсално време/. Отговорът на Skeyes.be е на компетентния доставчик за метеорологично
обслужване в Белгия.
Съдът
споделя доводите на ответникът, че събитието "удар
от мълния" е природно явление. Именно фактът на липсата на контрол от
човека върху дадено събитие го определя като форсмажрно обстоятелство, в
обхвата на което понятие несъмнено попада процесното явление. То е неприсъщо за
нормалното опериране на полетите. При удар от мълния на самолет се застрашава
сигурността на пътниците. Поради което всички самолети са проектирани по начин,
по който електрическия разряд да се отвежда извън самолета. Самолетите са
покрити със специална обвивка, която не позволява увреждане на корпуса на
самолета. Следователно, всеки въздушен превозвач взема мерки за предотвратяване
на неблагоприятните последици от удар от мълния. Неминуемо в авиацията са били
наблюдавани различни събития, като удар от мълния, удар от птица и изригване на
вулкан, но не следва да се приема, че тъй като едно събитие вече се е случвало,
то това събитие е станало присъщо за дейността на въздушните превозвачи. В този смисъл твърдения на
процесуалния защитник на ищеца, в смисъл, че ответникът не е взел необходимите
мерки или не е проучил информация за метеорологичните условия преди полета или
не е избегнал удара от мълния са несъстоятелни. Въпреки съвременните прогнози на метеорологичната
обстановка, капитанът на полета не може да предвиди във всеки един момент по
време на тричасов полет метеорологичната обстановка на голяма територия, през която
прелита полета. Следователно, не следва да се вменява в контрола на
авиокомпанията избягването на събитие от удар от мълния на самолета, защото се
касае за външна природна сила, върху която човекът няма контрол. Въпреки всички
мерки, които се вземат по време на полет, няма гаранция, че пилотите могат да
избегнат удар от мълния. Експертизата
по делото, потвърждава, че са изпълнени предполетни проверки преди полет W6 4504 от Лутън до Варна, както и преди предходните полети. След
като проверките не са открили белез от удар от мълния, това обстоятелство
отново сочи, че ударът от мълния е възникнал именно по време на предходния
полет W6 4504
от Лутън до Варна. Предходните полети на процесния самолет са изпълнявани
навреме, видно от док. №48, 48а и 49 по делото. В
т.2.3 от експертизата се заключава, че ударът от мълния на самолет пряко влияе
на безопасността на полетите, а именно: "Затова е важно при наличие на
повреди от удар от мълния да бъде възстановена конструктивната цялост на
самолета, проектната якост на елементите, защитната обработка и защитните
покрития на повърхностите."
При
изложеното, съдът приема, че е било налице „извънредно обстоятелство“ за
процесния полет, което не е могло да бъде избегнато, по смисъла на чл.5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004г. Съгласно
Указание №14 на Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи, следва да бъдат ограничени или отменени, в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като такива могат да
възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експрлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Ударът от мълния е метеорологично събитие по смисъла на
Указание №14.
По
въпроса дали представлява събитие, което
да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и дали е извън ефективния му контрол, съществува противоречива
практика на съдилищата на държавите членки.
Така в Решение по дело № B33LU039 от 14.01.2016г. на съдията Мелиса
Кларк е възприето, че ударът от светкавица представлява събитие, което е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач, а в
Решение № ЗС7518/16 на Районния съд в Рюселхайм Германия отг 18.01.2017г.,
Решение 4С1942815 на Районен съд в Кьониге, се приема, че ударът от светкавица
представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл.5, ал.3 от Регламента.
Настоящият
състав не приема, че ударът от мълния е събитие, което е присъщо на нормалното
упражняване дейността на съответния превозвач, още по-малко да е събитие, което
се намира в ефективния контрол на този превозвач, независимо, че като
статисктика се случва веднъж на две години за самолет, както и независимо, че
самолетите са проектирани да поемат гръмотевичен удар, когато летят по време на
буря.
В
настоящият случай, съдът намира, че авиокомпания Уиз Еър Унгария е взела всички
необходими мерки за избягване на извънредното обстоятелство, но въпреки това то
не е могло да бъде избегнато, и конкретно настъпилото извънредно обстоятелство
е било извън ефективния контрол на авиокомпания Уиз Еър Унгария.
Ответникът
е предприел незабавни мерки по инспектиране и отстраняване на повредите на
самолета, което се доказва с представените по делото поръчки за работа. Поради
което взетите мерки от авиокомпания Уиз Еър Унгария за осигуряване на
сигурността и безопасността на следващия полет на процесния самолет са били
навременни и необходими. Следователно инспекцията и ремонта на процесния
самолет поради удар от мълния, е бил наложителен и съобразен с изискванията за
безопасност на полетите.
Тъй като не е било ясно, колко дълго
ще продължат дейностите по инспекция и ремонт на самолета, Авиокомпания Уиз Еър
Унгария е назначила друго въздухоплавателно средство от флота си да изпълни
процесния полет W6
4507. От док. №54 и 55 към отговора на исковата молба, е видно, че ответникът е
назначачил друг самолет с HA-LWR да изпълни процесния полет, няколко часа след като
инспекцията на самолета е започната и е било установено, че ударът от мълния е
нанесъл щети на самолета, в по-голям размер от допустимите.
Съдът
споделя твърденията на ответникът, че е общоизвестен факта, че авиокомпания Уиз
Еър Унгария няма база на летище Варна. Ответникът не е имал възможност
незабавно да замени повредения самолет с друг поради отдалечеността на
авиационната му база в Будапеща. Въпреки това, ответникът е предприел мерки и
активни действия по замяна на ударения самолет с друг при първа възможност.
Свободен
самолет с per. № HA-LWR е бил изпратен с извънреден полет без пътници до
летище Варна, за да изпълни плануваните полети на пострадалия самолет.
От представеното доказателство по
т.55 от отговара на ответника, е видно, че назначеният втори самолет с per. № НА - LWR е изпълнил извънреден полет WZZ801 от летище Катовице до летище Варна за опериране на полет W6 4507 (Варна - Бергамо).
Същият е пристигнал на летище Варна в 8:23 часа
/времето е посочено в координирано универсално време UTC/ на
01.12.2017 г. и само 37 минути по-късно /в 9:02 часа по UTC/ самолетът е излетял в посока
летище Бергамо. Док.№1 към отговора
на исковата молба представя детайлна информация за процесния полет. Същият
документ представя данни за часовете на първоначално назначеното време на
заминаване и време на пристигане, както и действителното време на заминаване и
пристигане на процесния полет. Видно е, че закъснението при пристигане е 5 часа и 17 минути, което се споделя, че в
ситуация на удар от мълния и замяна на самолет, не е никак голямо,
ако се съобразят всички мерки и действия които е предприел въздушния превозвач,
за да избегне по-голямо закъснение, а
именно: -Настъпилото извънредно обстоятелство
на процесния самолет е няколко часа преди полета, поради което е необходимо
назначаване на първоначална инспекция на самолета, която да установи, дали в
действителност има щети по самолета или последния може да продължи с опериране
на назначените полети; -Едва след
установяването на щети, които излизат извън допустимите граници, е станало
ясно, че е необходим ремонт и въздушният превозвач назначава друг самолет от
флота си. В този случай е имало свободен самолет; -Свободното въздухоплавателно
средство и трябвало да бъде транспортирано от летище Катовице до летище Варна,
защото ответникът няма база на летище Варна; -За извършване на извънреден полет без
пътници на самолет с per. №HA-LWR до летище Варна,
същият е следвало да се подготви за полет, да се осигури екипаж и полетът да
получи разрешение за излитане и кацане; -След кацане на летище Варна, замененият
самолет с per. № НА-LWR е трябвало да получи разрешение за
излитане на процесния полет от Варна за летище Бергамо.
В посочените 5 часа и 17 минути се включва и времето за
подготовка на замененият самолет с per. № HA-LWR за извънредния полет от Катовице до Варна и от Варна до Бергамо,
включително зареждане с гориво, предполетни проверки, настаняване на пътниците
на борда на полет W6 4507. Това са били предприетите
действия и мерки от авиокомпанията, които обективно са изисквали техническо време
за замяна на процесния самолет.
На
практика, осигуряването на резервен
самолет изисква време. Неминуемо
ответникът, е направил необходимото, полетът на ищцата да не бъде отменен, като е назначил друг самолет от
флота си да изпълни процесния полет. Ответникът е взел
всички необходими мерки за избягване на голямо закъснение. Закъснението при пристигане на процесния полет от 5
часа и 17
митути, е било минимално с оглед на обстоятелствата по делото.
В тази насока, съдът споделя цитираната съдебно практика: Съгласно Решение от 19 ноември 2009г. по дело С-402/07 на ЕС е постановено: „…подо6но закъснение не поражда за
пътниците право на обезщетение, ако ....голямото закъснение е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират
извън ефективния контрол на въздушния превозвач. В тази посока е и Решението на СЕС от
23.10.2012 по съединени дела С-581/10 и
С-629/10, както следва: „При все това
подобно закъснение не дава право на обезщетение в полза на пътниците,
ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се
дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач."
Съдът на
Европейския Съюз (СЕС) във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламента се произнесе с решение от
04.05.2017г.
по дело С315/15 (MarcelaPeskova,
JinPeskacpeuiy TravelServicea.s.), се е
произнесъл, че сблъсък на птица със самолет не е присъщо събитие на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, то следва да приемем напълно обосновано, че удар от
гръмотевица на самолет съшо не е присъщо събитие на нормалното упражняване на
дейността на въздушния превозвач и се намира извън ефективния му контрол.
Съдът споделя, че естеството и произхода на събитие „удар от
мълния на самолет" може да се приравни с естеството и произхода на събитие
„сблъсък на птица със самолет", и тъй като и двете събития са външни събития извън ефективния контрол на
въздушния превозвач, и от двете събития може да произтече технически
проблем с летателен апарат и най-вече, че щом поради
своето естество или произход сблъсъкът на самолет с птица не е присъщ на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол, то можем да
заключим и че по своето естество или произход удар на мълния на самолет
също не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън ефективния му контрол.
На практика, Европейският
законодател поставя на първо място в съображение 1 на Регламент 261/2004,
и като основна и най-важна цел, действията на Общността в областта на въздушния
транспорт да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на
защита на пътниците, показва изключителната важност при прилагането на
Регламанета, въздушните превозвачи да
не бъдат наказвани, а да бъдат насърчавани да вземат всички необходими мерки за
защита на пътниците. Така и по настоящото дело, в резултат на събитие
удар от мълния на процесния самолет, въздушният превозвач е предприел незабавни
стъпки за инспетиране на самолета и за отстраняване на евентуални повреди,
защото на първо място е най-важна сигурността и безопаността на пътниците. Това
е посочено изрично по дело С-315/15 на
СЕС в т.25. а именно: „Всъщност целта на гарантиране на високо
равнище на защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт, която Регламент №261
/2004 преследва съгласно съображение 1, предполага въздушните превозвачи да не бъдат
поощрявани да се въздържат от вземане на необходимите при такъв вид
инциденти мерки, предпочитайки поддържането и точността на полетите си пред
целта на гарантиране на сигурност."
При изложеното, след като е било налице извънредно обстоятелство за процесния полет,
което не е могло да бъде избегнато, след като авиокомпания
Уиз Еър Унгария е взела всички необходими мерки за избягване на
извънредното обстоятелство, но въпреки това то не е могло да бъде избегнато,
и след като настъпилото извънредно обстоятелство е извън
ефективния контрол на авиокомпания Уиз Еър Унгария, то предявеният иск се явява неоснователен, и подлежи
на отхвърляне.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/л.424/
и претендира сумата в общ размер от 1824,20лв., явяваща се сбор от следните
сторени от ответника разноски по делото: за адв.възнаграждение 300.00лв., за СТЕ
403,20лв., за съделни удостоверения 20.00лв., за заверка на преписи по чл.6,
т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ 171,00лв., за превод на англ.език 930.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова претенция с правно
основание чл. 7, т. 1, б. "а" от
Регламент /ЕО/ №261/2004г.,
предявена от ищецът Й.В.В. ЕГН **********, срещу ответника УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ. със седалище Унгария, гр. Будапеща, действащо чрез
Уиз Еър Унгария Кфт - клон България, КТЧ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Летище София, сграда ИВТ, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА сумата от 250.00евро, представляваща обезщетение
за закъснял с над три часа полет W6 4507 от летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Италия, за дата
01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 27.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ,
Й.В.В. ЕГН **********, , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ. със седалище
Унгария, гр. Будапеща, действащо чрез Уиз Еър Унгария Кфт - клон България, КТЧ
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Летище София, сграда ИВТ, сумата в общ размер от 1824,20лв., явяваща
се сбор от следните сторени от ответника разноски по делото: за адв.възнаграждение 300.00лв., за СТЕ
403,20лв., за съделни удостоверения 20.00лв., за заверка на преписи по чл.6,
т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ 171,00лв., за превод на англ.език 930.00лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: