№ 16734
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110134623 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца Д. И., чрез пълномощника му адв. С., с искане за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно
решение № 13287/04.07.2024 г. В молбата се сочи, че е налице несъответствие между волята
на съда изразена в мотивите към съдебното решение и в диспозитива на същото относно
недължимостта на обезщетение от всяка от страните към насрещната страна, за лишаване от
ползване на имотите, които няма да ползва до окончателното извършване на делбата“.
Ищецът счита, че съдът неправилно е възприел изложеното от него становище, намерило
отражение и в диспозитива на решението в текста: „без страните да си дължат обезщетение
за лишаването от ползване на имотите, които фактически няма да ползват до приключване на
делото за делба“. Счита, че този запис не отразява неговата воля, а напротив същия ще има
претенции към ответниците за обезщетение за лишаването му от ползването на същите за
периода от уведомяването им за искането му с нотариална покана, връчена през 2022 г. до
датата на реалното му предоставяне за ползване на разпределените му за фактическо
ползване имоти по реда на чл.344, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.247, ал.2 от ГПК насрещната страна Т. Ц. В., чрез пълномощника си
адв. С. Б. е изразила становище за недопустимост на молбата по чл.247 от ГПК, тъй като се
иска поправка на мотивите, а не на диспозитива на решението, а от друга страна е и
неоснователно, тъй като са се споразумели за разпределението на ползването на имотите,
както и че нито една от двете страни няма да дължи обезщетение на другата за имотите,
1
които фактически няма да използва до окончателното извършване на делбата, както е
посочено и от съда в решението му.
Другата ответница –Л. Е. И., не заявява становище.
На основание чл.247, ал.3 от ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на
страните в открито съдебно заседание и следва да се произнесе по молбата в закрито такова.
Със съдебно решение № 13287/04.07.2024 г. съдът е допуснал до делба между
страните посочените в ИМ недвижими имоти, като е установил, че между тях съществува
съсобственост, при посочените квоти. С решението, като привременна мярка по чл.344, ал.2
от ГПК, съдът е съобразил постигнатото между страните съгласие и е разпределил
ползването на процесните недвижими имоти между страните, като изрично е указал, че нито
една от страните няма да дължи обезщетение на другата, за имотите, които последната няма
фактически да използва до окончателното приключване на производството по делбата, с
нейното извършване.
За да постанови това, съдът е взел предвид писменото предложение на ответниците за
фактическото разпределение на ползването на делбените имоти между страните, както и
съгласието на ищеца с това разпределение, изразено чрез неговия пълномощник в о.с.з. на
12.04.2024 г. Видно от изявлението на адв. К., обективирано в протокола от това съдебно
заседание, цит.: „клиентът ми не се отказва от обезщетението и ако стигнем до втора фаза,
там ще бъде предявена като претенция по сметки…. Ще ги претендирам по друг ред
обезщетенията за минало време. ….по чл.344, ал.2 от ГПК приемам, в т.см., че е това
предложение за разпределяне на ползването на имотите, до окончателното приключване на
производството по делба и заявявам, че в този случай, не желая като привременна мярка
присъждане на обезщетение за останалите имоти, които ще останат за ползван от
двете ответници.“.
Съобразявайки именно изложеното от двете страни и постигнатото съгласие по
разпределението на ползването на имотите докато е висящо производството, съдът е
постановил диспозитива на решението си в частта по поисканата привременна мярка по
чл.344, ал.2 от ГПК.
Ищецът не е искал поправка на протокола от 12.04.2024 г., в производство по чл.151,
ал.1-5 от ГПК, поради което съдът приема, че изявлението на пълномощника на ищеца адв.
К. е правилно възпроизведено в съдебния протокол и отразява неговата воля за начина на
разпределение на имотите до приключване на производството по делбата, както и че не
претендира обезщетение за този период /от фактическото му предоставяне за ползване на
посочените имоти до окончателното извършване на делбата/.
Диспозитивът на решението по никакъв начин не коментира бъдещите процесуални
действия на страните, нито ги преклудира, вкл. исканията по сметките, които подлежат на
заявяване и разглеждане във втората фаза на делбата. Претенцията, от която ищеца не се е
отказал, а именно да претендира обезщетение за лишаването му от ползването на
процесните имоти за периода от поканата до фактическото им предаване, е претенция по
2
сметките и намира своето правно основание в чл.31, ал.2 от ЗС, а не касае привременната
мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, по която до момента единствено се е произнесъл съда.
Като извод, съдът счита, че не се констатира противоречие между мотиви и
диспозитив, което противоречие би подлежало на поправка по реда на чл.247 и сл. от ГПК.
С оглед горното, съдът намира искането на ищеца с вх. № 248178/31.07.2024 г. за
поправка на ОФГ в постановеното решение № 13287/04.07.2024 г. за неоснователно, поради
което същото ще следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.247, ал.4 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 248178/31.07.2024 г., подадена от ищеца Д. И., чрез
пълномощник адв. С. К. от САК за допускане поправка на очевидна фактически грешка в
постановеното по гр.д. № 34623/2022 г. по описа на СРС, съдебно решение №
13287/04.07.2024 г., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3