Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 7.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на четвърти
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело
№ 9983 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С.Д.Б.,
Е.В.Б. и А.В.Б. срещу решението на СРС, І Г.О., 25 състав, постановено на 28.05.2018
г. по гр. дело № 74191/2017 г., в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във
вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. дължат разделно (всяка от тях по 1/3) на ищеца сумата от
926.53 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена за периода м. май 2014 г. - м. април 2016 г. в топлоснабден имот -
ателие № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 331872, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 18.07.2017 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от
130.20 лв. - обезщетение за забава на главницата за периода 15.09.2015 г. -
7.07.2017 г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 48647/2017 г. по
описа на СРС, 25 състав е издадена заповед за изпълнение
За да уважи исковете, СРС е приел, че първоначалният
ответник В.С.Б.(починал в хода на първоинстанционното производство, с
конституирани наследници по закон С.Д.Б.,
Е.В.Б. и А.В.Б.), е бил наемател на процесния топлоснабден имот. Посочил е, че съгласно
чл.64, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД *** (ОУ), публикувани през 2008 г., купувач на топлинна енергия
може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване в жилище, в което е наемател, ако юридическото лице-собственик
на имота е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва
за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя
за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. СРС е заключил, че именно
такъв е казусът пред него. Относно размера на дължимите суми съдът е изходил от
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, приети
по делото.
Жалбоподателите оспорват
изводите на СРС за това, че те, респ. – техният праводател, се явяват
потребители на топлинна енергия и битови клиенти. Твърдят, че решението
противоречи на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Заявяват, че
между В.Б.и „Т.С.“ ЕАД липсва облигационно отношение, както липсва и декларация
от собственика по смисъла на чл.64 от ОУ.
„Т.С.“
ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Пред
СГС не са събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във
въззивната жалба въпроси.
Основният
спорен въпрос по делото е дали ответникът по исковата молба, респ.
правоприемниците му, са пасивно легитимирани да отговарят по исковете, т.е.
дали между тях и „Т.С.“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия.
По делото не
се спори и се установява от събраните доказателства, че собственик на процесния
имот е Столична община, а членовете на семейството на В.Б.са наематели на
същия.
Въз основа
на събраните доказателства въззивният съд намира исковете за неоснователни.
Съображенията му за това са следните:
Ищецът не е
доказал твърденията си от исковата молба, че с ответника се намира в
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за
визирания в исковата молба апартамент.
Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване
имат качеството на потребители/клиенти на топлинна енергия и са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, без да е необходимо
сключването на договор в писмена форма. Същевременно, съгласно ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и други правни субекти, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за този имот директно с топлопреносното
предприятие. В тълкувателното решение е прието и че такъв договор не се
презумира, а подлежи на доказване по общия ред.
В конкретния
казус не се спори, че В.Б.не е имал качеството на собственик или на носител на
вещно право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот, а е бил наемател
на същия заедно с членовете на семейството си. По делото не са представени
доказателства за сключен между наемателите и „Т.С.“ ЕАД договор за доставка на
топлинна енергия. Следователно, съгласно нормите на ЗЕ и постановките на
визираното по-горе тълкувателно решение, С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. не се намират в облигационна връзка с „Т.С.“
ЕАД, което е достатъчно за отхвърляне на заявените претенции на предявеното с
исковата молба основание.
Изложеното
налага отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго за
отхвърляне на претенциите.
Жалбоподателите
имат право на направените от тях разноски в исковото производство в пълен
размер. На
адвокат С.Г. се дължат допълнителни разноски за заповедното производство на
основание чл.38 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС,
І Г.О., 25 състав, постановено на 28.05.2018 г. по гр. дело № 74191/2017 г., в
частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените в полза на
„Т.С.“ ЕАД разноски, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Т.С.” ЕАД с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени срещу С.Д.Б., Е.В.Б.
и А.В.Б., за признаване за установено, че ответниците дължат разделно (всяка от тях по 1/3) на ищеца сумата от 926.53 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. в топлоснабден имот - ателие №
18, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 331872, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 18.07.2017 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от 130.20
лв. - обезщетение за забава на главницата за периода 15.09.2015 г. - 7.07.2017
г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 48647/2017 г. по описа на
СРС, 25 състав е издадена заповед за изпълнение
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД да заплати на С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. допълнителни разноски за исковото производство пред
СРС в размер на 1 776.45 лв., както и разноски пред СГС в размер на 975
лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адвокат
С.Л.Г.,***, допълнителни разноски за заповедното производство в размер на
596.01 лв.,
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.