Решение по адм. дело №503/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава десета, раздел І от Административно процесуалния кодекс (АПК) , във връзка с чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от „Агро инженеринг“ ЕООД ЕИК *********, с управител С. К. Х., чрез адвокат Цв. И. – АК Търговище, съд. адрес гр. Търговище, [улица], ет.1 против Решение № 157/25.06.2024г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Постановление № С240025-022-0034654/16.05.2024г. за налагане на обезпечителна мярка - запор върху вземане на „Агро инженеринг“ ЕООД ЕИК ********* от трето лице ДФ „Земеделие“ за сумата от 24948лв., отпусната по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище

В жалбата се релевират доводи, че решението на директора на ТД на НАП - Варна е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и необсъждане на събраните доказателства. Сочи, че запорираните средства касаят суми отпуснати от бюджета на ЕС - Европейски фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и по реда на Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мярка „Помощи в подкрепа на ликвидността за земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия в Украйна“, чрез Държавен фонд „Земеделие“ и представляват целева помощ за дейността на земеделския производител. Счита, че това вземане е несеквистируемо, тъй като представлява целево публично финансиране по см. на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП и единственото оправомощено лице да го получи е земеделския производител. По тези съображения се иска отмяна на решението и потвърденото с него ПНОМ, както и присъждане на направените разноски

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител – адв. И. поддържа жалбата, излага допълнителни правни доводи в подкрепа на твърденията си и моли за уважаването й.

Административният орган директор на ТД на НАП-Варна, редовно и своевременно призован, не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява, че оспорва жалбата, тъй като счита постановения адм. акт за мотивиран, правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

От данните по административната преписка се установява, че дружеството - жалбоподател има непогасени публични задължения в размер на 142273,93 лв., от които 44339,93 лв – главница и 97934 лв. - лихва към 16.05.2024г., установени с акове за установяване на задължения, декларации от лицето и наказателни постановления.

Във връзка с събирането на тези публични задължения е образувано изпълнително дело № 25140000178/2014г., по което след като на 30.04.2024г. публичен изпълнител е получил признание от трето лице ДФ „Земеделие“, че задълженото дружество има вземане в размер на 24948лв. по Заявление №25/184052/0566240 по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024г., на 16.05.2024г. с постановление е наложил принудителна обезпечителна мярка - запор върху това вземане. На същата дата е изпратено запорно съобщение до ДФ „Земеделие“ и е издадено разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК.

След постъпване на сумата от 24948 лв., на 23.05.2024г. е издадено разпореждане за разпределение № С240025-125- 0161999/23.05.2024г.

„Агро инженеринг“ ЕООД е подало на жалба срещу постановлението за налагане на запор и разпореждането за разпределение, която е била отхвърлена изцяло с атакуваното решение. Прието е, че постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240025-022-0034654/16.05.2024г - запор на вземане от трето лице - ДФ „Земеделие“ е издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП Варна в кръга на неговите правомощия по ДОПК. Налице е публично задължение, което не се изплаща, не са предложени обезпечителни мерки, дружеството няма имущество и изводът за предприемане на обезпечение и принудително изпълнение върху вземанията на длъжника от трето лице се явява единствен способ за удовлетворяване на държавата като кредитор. Не е налице извършено нарушение по чл. 213 от ДОПК. Преценката дали вземането е секвестируемо се извършва от третото задължено лице ДФ „Земеделие“, което е администратор на държавните помощи по см. на чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи. Способът за предявяване на претенции относно неизплащане на държавната помощ е по реда на чл. 12, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Дружеството е изпратило жалба до ДФ „Земеделие“ за извършеното от него изпълнение, но същата е отхвърлена. Прието е наличието на предпоставките по чл. 230 и чл. 169 от ДОПК.

Решението е връчено на 08.08.2024г. като настоящата жалба срещу постановлението за налагане на запор е подадена на 13.08.2024г.

По тези факти не се спори по делото, които се установяват и от приетите в производството писмени доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 7– дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, при следните съображения:

С оспорената в настоящото производство част от решението на директора на ТД на НАП-Варна е оставена без уважение жалба на дружеството срещу действие на публичния изпълнител – обезпечителна мярка запор върху вземане от трето лице ДФ „Земеделие“ за сумата от 24948лв. отпуснати по схема „Помощи в подкрепа на ликвидността за земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на агресия в Украйна“ за 2024, наложена с Постановление № С240025-022-0034654/16.05.2024г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва извода, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както решението на директора на ТД на НАП – Варна, така и Постановление № С240025-022-0034654/16.05.2024г. за налагане на обезпечителна мярка.

И двата оспорени акта са издадени от компетентните за това органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че запорираното вземане представлява оторизирана от ДФЗ сума по схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, нотифицирана и прилагана през 2024 г.

Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която се прилага служебно от компетентните органи. Член 213, ал. 1 от ДОПК, както и съответните му чл. 442 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Основните изключения от този принцип са регламентирани в чл. 231, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и чл. 444, чл. 446 и чл. 446 от ГПК. Несеквестируемостта следва от непрехвърлимостта на правото или от изрични законови разпоредби, основани на съображения за обществен интерес.

Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Държавен фонд „Земеделие“ подпомага финансово регистрираните земеделски производители. Според нормата на чл. 10, във вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи (ЗДП), фондът е администратор на държавни помощи.

В съответствие с горните норми е одобрена процесната схема за държавна помощ озаглавена „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024.

Тази помощ не е пряко следствие на предвидените в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) цели на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и мерки за постигането им, респ. произходът на средствата за нея не е от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР, които са част от общия бюджет на Европейския съюз.

Процесната мярка е финансирана изцяло със средства от държавния бюджет за 2024г, което е видно от Постановление на МС № 153/30.04.2024г.; Постановление на МС № 340/04.10.2024г. и Постановление на МС № 407/22.11.2024г., с които тези средства са отпуснати, вкл. за сметка преструктурирането на първоначално предвидени разходи в този бюджет за образование и здравеопазване. Целта й е преодоляването на сериозните затруднения в икономиката на Р България вследствие търпяните огромните икономически загуби поради позицията на ЕС спрямо конфликта в Украйна, вкл. взаимните санкции между ЕС и Руската федерация. Основава се на чл. 56 от приетата от Европейската комисия Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (Временна рамка при кризи и преход изм. 09.03.2023г.), в която е предвидено, че държавната помощ е особено оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на чл. 107, § 3, б. "б" от ДФЕС за ограничен период от време, ако е предназначена за преодоляването на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията, които са пряко или косвено засегнати от сериозните затруднения в икономиката, причинени от преките и косвени последици от военните действия между Русия и Украйна. Съобразно с чл. 108 от ДФЕС схемата за държавна помощ е съгласувана с ЕК.

Тя се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство, за компенсиране на част от повишените разходи за производство съобразно условията на правото на ЕС и се въвежда в действие след постановяване на положително становище от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.

От изложеното се налага безспорния извод, че вземанията по тази мярка не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК и чл. 444 от ГПК.

Константата съдебна практика, която настоящия състав следва да сподели предвид принципа на чл. 8 от АПК, приема, че относно вземане като процесното, изразяващо се в отпусната от ДФЗ помощ на земеделски производител за сметка на държавния бюджет, следва да се приеме особен вид несеквестируемост, която макар да не е изрично регламентирана в конкретна правна норма, се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в националното и общностното законодателство. В този см. са пр. Решение № 1063 от 05.06.2024г. на АдмС - Ловеч по адм. д. № 70/2024г.; Решение № 409 от 09.01.2023г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 685/2022г.; Решение № 1730 от 19.12.2022г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2504/2022г.; Решение № 2115 от 07.11.2024г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 363/2024г. и др.

В цитираната съдебна практика се приема, че с чл. 107, § 1 от ДФЕС е установен общ принцип за забрана на държавната помощ, за да се предотврати неблагоприятното засягане на конкуренцията на вътрешния пазар. В някои случаи държавната намеса може да бъде съвместима с вътрешния пазар, ако отговаря на условията на чл. 107, § 2 и § 3 от договора. Тези изключения са строго регламентирани и всяко отклонение от целите и предназначението на разрешените мерки за подкрепа би нарушило или застрашило свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия и производства.

Тези условия изискват помощта да се предостави пряко на земеделските производители, за да може да се използва ефективно по предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител.

Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС и чл. 4 от ЗДП и обезсмисляне на същността на мерките за подкрепа, попадащи в обхвата на Временната рамка при кризи и преход. Същността на подпомагането по процесната схема е влагането на средствата в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не покриването на други задължения на бенефициерите, вкл. публични. Приемането на възможност отпуснатите по този ред суми да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява отклонение в пряко противоречие с цитираното приложимо право на ЕС в областта на държавните помощи.

Неоснователен е доводът в решението, че преценката за секвестируемост се извършва от третото задължено лице в качеството му на администратор на държавната помощ и директорът на ТД на НАП – Варна няма компетентност да се произнася по този въпрос. Крайната преценка дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение се прави от органите, ръководещи изпълнителния процес /в случая публичния изпълнител/, като тя винаги следва да се основава на приложимите материалноправни разпоредби.

Въз основа на изложените правни доводи съдът приема, че запорът на процесното вземане от третото задължено лице е несъвместим с неговата несеквестируемост, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорените актове и е основание за тяхната отмяна.

Предвид изхода на спора и на основание на чл. 161, ал. 1 предл. първо от ДОПК, следва на оспорващото лице да бъдат присъдени разноски в общ размер на 550 лева, съставляващи 50 лева платена д.т. и 500 платено възнаграждение за един адвокат. С оглед претендирания размер на адвокатското възнаграждение и минималния посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /която следва да бъде ценена като обективна, макар и незадължителна, база за равно третиране на правните субекти при присъждане на разноски на това основание/, съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание на чл.197, ал.2 и ал.4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Решение № 157/25.06.2024г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставено без уважение жалба против Постановление за наложени обезпечителни мерки № С240025-022-0034654/16.05.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище за налагане на запор върху вземане на „Агро инженеринг“ ЕООД ЕИК ********* от трето лице ДФ „Земеделие“ за сумата от 24948лв., отпусната по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024г. И потвърденото с това решение Постановление за наложени обезпечителни мерки № С240025-022-0034654/16.05.2024г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на „Агро инженеринг“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 550 лева - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.

Преписи да се изпратят на страните.