РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500418 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 21058/05.05.2021 г. от СЛ. Г. Г.
ЕГН ********** против решение № 21058/30.03.2021 г., постановено по г. д.
№ 63/2021 г. по описа на ОС – Кърджали, с което са отхвърлени иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗДД - за заплащане на сумата в размер на 121 100.00
лева, представляваща суми от личната банкова сметка на ищеца, изтеглени
без знание и упълномощаване, както и иск с правна квалификация чл. 86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 28 747.81 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на всяка от главниците, считано от
съответното теглене от банковата сметка на ищеца до 12.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
(13.05.2020 г.), до окончателното изплащане, предявени от СЛ. Г. Г. ЕГН
********** от **** против СТ. Н. Н. ЕГН ********** от ****.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълен
размер. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********* не е
взело становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от СЛ. Г. Г. ЕГН ********** от **** против СТ. Н. Н.
ЕГН ********** от ****.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 121 100.00 лева, представляваща сбор от суми
от личната банкова сметка на ищеца с IВАN ВС618Т8А93000023889413 в
„Б.Д." ЕАД, клон К., изтеглени от ответника без знание и упълномощаване,
както следва: с нареждане - разписка от 15.09.2017 г. - 40 300.00 лева; с
нареждане - разписка от 13.10.2017 г. - 52 100.00 лева, с нареждане - разписка
от 20.10.2017 г. - 14 900.00 лева, с нареждане - разписка от 27.10.2017 г. -
13 800.00 лева, както и сумата от 28 747.81 лева, представляваща общо
обезщетение за забавено плащане на всяка от главниците, считано от
съответното теглене от банковата сметка на ищеца до 12.05.2020 г. по пера,
както следва: сумата от 10 869.81 лева, представляваща законна лихва върху
сумата от 40 300.00 лева, дължима за периода от 15.09.2017 г. (датата на
извършване на нерегламентираното теглене от банковата сметка) до
12.05.2020 г.; сумата от 13 647.31 лева, представляваща законна лихва върху
сумата от 52 100.00 лева, дължима за периода от 13.10.2017 г. (датата на
извършване на нерегламентираното теглене от банковата сметка) до
12.05.2020 г.; сумата от 3 874.00 лева, представляваща законна лихва върху
сумата от 14 900.00 лева, дължима за периода от 15.09.2017 г. (датата на
извършване на нерегламентираното теглене от банковата сметка) до
12.05.2020 г.; сумата от 356.17 лева, представляваща законна лихва върху
2
сумата от 13 800.00 лева, дължима за периода от 27.10.2017 г. (датата на
извършване на нерегламентираното теглене от банковата сметка) до
12.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска (13.05.2020 г.), до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач не е взело становище по същество.
В исковата молба се твърди, че, в периода 15.09.2017 г. –
27.10.2017г., ответникът е изтеглил от лична банкова сметка на ищеца с IВАN
********************** в „Б.Д." ЕАД, клон К. общо 121 100.00 лева по дати,
както следва: с нареждане - разписка от 15.09.2017 г. - 40 300.00 лева; с
нареждане - разписка от 13.10.2017 г. - 52 100.00 лева, с нареждане - разписка
от 20.10.2017 г. - 14 900.00 лева, с нареждане - разписка от 27.10.2017г. - 13
800.00 лева, което е станало без знание и упълномощаване от ищеца. По този
начин за Г. е настъпила имуществена вреда в посочения размер.
Няма спор, че процесните суми са изтеглени от посочената банкова
сметка. Няма спор, че платежните нареждания са подписани от Н., което
изрично се признава в отговора на исковата молба.
Видно от показанията на свидетел С.М. (л. 169 от делото на ОС), тя
е работила в „Т.Г.“ ЕООД като личен състав и ТРЗ за периода 2017 г. – 2019 г.
Освен трудови възнаграждения на работниците са изплащани и допълнителни
суми. Това е ставало след проверка на списъците от С. и Г. и последващо
одобрение от тяхна страна. Сумите за заплати са изплащани по банков път, а
бонуси са плащани на ръка. През септември – октомври 2017 г. тя е теглила
фактически тези пари, като е получавала банкова документ от Н., подписан от
него при отсъствието на Г. Твърди, че може един – два пъти и Н. да е ходил
до банката. Тя е получавала сумите с приходен касов ордер и ги е раздавала
на работниците. Всичко е ставала със знанието и разрешението на Г., който в
този период е бил извън територията на страна. Комуникацията е ставала по
мобилни телефони, чрез „Вайбър“. В банката в началото е искана лична
карта, а после не, тъй като вече я познавали.
По делото е представена комуникация между два телефона по
3
„Вайбър“ за периода 15.09.2017 г. – 03.01.2018 г. Единият е собственост на
„Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, а вторият на ЕТ „С. – С.Г.“, ЕИК *********.
Според заключението на техническата експертиза (л. 218 – 225 от делото на
ОС), няма данни за манипулация на съдържанието на тази кореспонденция.
От текста е видно, че „С.“ е бил уведомен за процесните суми и той е
разрешил процесните банкови операции.
Следователно, въпреки, че платежните документи носят неговия
подпис, не Н. фактически е взел процесните суми. Нещо повече, те са
раздадени на работници на дружество „Т.Г.“ ЕООД, на което С.Г. е едноличен
собственик на капитала и управител, с негово знание и по негово нареждане.
Очевидно процесните суми по никакъв начин не са присвоени от Н..
Няма вреда, няма противоправно действие – не е налице
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Следователно така предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради коте обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГРС следва да бъде осъден
СЛ. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на СТ. Н. Н. ЕГН ********** сумата от
5 460.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21058/30.03.2021 г., постановено по г.
д. № 63/2021 г. по описа на ОС – Кърджали.
Решението е постановено при участието на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
********* в качеството на третото лице – помагач на ищеца.
ОСЪЖДА СЛ. Г. Г. ЕГН ********** от **** да заплати на СТ. Н. Н.
ЕГН ********** от **** сумата от 5 460.00 (пет хиляди четиристотин и
шестдесет) лева, представляваща разноски за въззивното производство.
4
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок
от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5