№369/5.5.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април две
хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 371 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.197, ал.2
от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството
по делото е образувано по жалба на Й.А.В. ***, чрез пълномощника му адв. М.А.
против Решение №89/24.03.2021г. издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП
–Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ с изх. № С210013-023-0000587/26.02.2021 г.
и ПНОМ изх. № С210013-023-0000588/26.02.2021 г, издадени от К.С. на длъжност
публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Пазарджик.
Съгласно
становището на жалбоподателят оспореното решение е неправилно и немотивирано,
липсват валидни фактически основания за издаването на потвърдените
постановления за налагане на обезпечителни мерки. Излагат се аргументи за това,
че не е изследвано имущественото състояние на жалбоподателят и от
постановленията не става ясно какви са предприетите конкретни действия за проучване
на имущественото състояния. Сочи се, че са неправилни изводите на решаващия
орган за това, че не е компетентен да се произнася относно законосъобразността
на провеждането на ревизионното производство, а и това нямало отношение към
правилността на обезпечителните мерки. Иска се отмяна на оспореното решение. В
съдебно заседание не се явява жалбоподателят, не се представлява. В постъпила
молба от процесуалния представител адв.М.А. се сочи, че се поддържа жалба и се
иска отмяната на решението по сочените в нея мотиви.
В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника – главен
юриксонсулт М. Т., който сочи че следва да се отхвърли жалбата и да се потвърди
решението, счита че същото е правилно и законосъобразно, като се позовава на
изложени мотиви в изпратено становище. Претендират се и разноски по делото. В
изпратеното с административната преписка становище се сочи, че е спазена
процедурата по налагане на обезпечителни мерки, налични са искания на
ръководител екип за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.121 от ДОПК с
изложени подробни мотиви защо се налага това. Сочи се, че нормата на чл.121 от ДОПК е специална разпоредба и въвежда изключение при налагането на
обезпечителни мерки на ревизирани лица, спрямо които още няма издаден
ревизионен акт. Сочи се, че е налице основание да се направи законовата
преценка, че събирането на установените в бъдеще задължения би било затруднено
без налагането на обезпечителни мерки. Излагат се аргументи, че запорираните и
възбранените вещи остават на разположение на ревизираното лице и то може да
предложи по всяко време замяна на наложените обезпечителни мерки с предоставяне
на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Със Заповед за възлагане на ревизия
Р-16001320007071-020-001/19.11.2020 г. била назначена ревизия на лицето Й.А.В.,
ЕГН ********** *** със срок на извършване 08.03.2021 г. В хода на ревизията
било констатирано, че ревизираното лице е извършвало парични вноски в
дружество, чийто едноличен собственик е, като не били представени доказателства
за приходоизточника на тези средства. След извършена съпоставка било установено
несъответствие между стойността на имуществото на лицето във вид на парични
средства и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи.
Твърди се, че данъчната основа за облагане с ДДФЛ и осигурителния доход са определени
по реда на чл.122 и чл.124а от ДОПК. Била проверена данъчно осигурителната
сметка и не били установени просрочени задължения. Били установени допълнителни
задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ и ЗО в размер надхвърлящ 5000 лева. Очакваният размер
на задълженията, които щели да бъдат допълнително установени с ревизионния акт
и подлежащи на внасяне били както следва : за здравно осигуряване на
самоосигуряващо се лице – главница 7622.06 лева и лихва 2540.69 /изчислена към
15.02.2021 г/; Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице главница 4797.50
лева и лихва 1599.17 лева /изчислена към 15.02.2021 г./; данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ с главница 3643.92 лева и лихва към
15.02.2021 г. – 2881.31 лева; ДОО за самоосигуряващо се лице с главница
15335.30 лева и лихва към 15.02.2021 г. – 5111.77 лева. Във връзка с така
установените факти В.Г. – Главен инспектор по приходите , в качеството си на
ръковидител ревизията направила искане до дирекция „Събиране“ в ТД НАП Пловдив
за налагане на обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК с цел
предотвратяване разпореждане на лицето с притежаваното имущество и налични
парични средства на лицето. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх. №С210013-023-0000587/26.02.2021
г. К.С. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик
приела, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер
на 43531.72 лева, от което главница 31398.78 лева и лихва 12132.94 лева към
15.02.2021 г. и постановила обезпечаване на очакваното публично задължение с
налагане на възбрана върху следните недвижими имоти : ¼ ид. част от
поземлен имот, КИД 10450.503.878, поземлен имот с идентификатор 10450.503878 с
площ 1016 кв.м., находящ се в гр.Велинград, ул. „Клептуза“ 4-6; ¼
ид.част от жилищна сграда КИД 10450.503.878.2, поземлен имот с идентификатор
10450.503878.2 с площ от 58 кв.м., брой етажи 2 с адрес гр.Велинград, ул.
„Клептуза“ 4; ¼ ид.част от жилищна сграда КИД 10450.503.878.3, поземлен
имот с идентификатор 10450.503878.3 с площ от 23 кв.м., брой етажи 1 с адрес
гр.Велинград, ул. „Клептуза“ 4; ¼ ид.част от жилищна сграда КИД
10450.503.878.4, поземлен имот с идентификатор 10450.503878.4 с площ от 12
кв.м., брой етажи 1 с адрес гр.Велинград, ул. „Клептуза“ 4. В постановлението
било прието, че размерът на предполагаемото публично задължение е в големи
размери, което представлява наличие на по-висок риск за неговото събиране,
което води на извод за това, че може да възникне затруднение при събирането на
вземането и се налага да се постановят предварителни обезпечителни мерки. Било
прието, че това се налага и от наличието на други неплатени публични вземания,
както и от обстоятелството, че лицето не е представило исканите от органите на
НАП справки за имуществено състояние.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/
на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх. №С210013-023-0000588/26.02.2021 г. К.С.
– старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик приела, че
ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 43531.72
лева, от което главница 31398.78 лева и лихва 12132.94 лева към 15.02.2021 г. и
постановила обезпечаване на очакваното публично задължение с налагане на запор
върху следните движими вещи : запор върху налични и постъпващи суми по
банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми , предоставени за доверително управление
в Банка ДСК АД за сумата от 31464.49 лева и Интернешънъл Асет Банк АД за сумата
от 31464.49 лева; запор върху всички безналични ценни книжа притежавани от
длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови
инструменти към Централния депозитар; Запор върху товарен автомобил „*****“
модел *** с рег. №**** и товарен автомобил „****“, модел **** с рег. №*****. В
това постановление били приети същите аргументи за налагане на обезпечителните
мерки, като изложените в ПНОМ №С210013-023-0000587/26.02.2021 г.
Двете постановления били обжалвани в законоустановения 7
дневен срок пред директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение №
89/24.03.2021 г. потвърдил оспорените ПНОМ №С210013-023-0000587/26.02.2021 г. и
ПНОМ №С210013-023-0000588/26.02.2021 г., като приел че са налице всички
основания за налагане на обезпечителните мерки , публичния изпълнител действа
при режим на обвързана компетентност при наличие на искане за предварително
обезпечение, в което са посочени данни за предстоящо установяване на публични
задължения. Сочело се, че административната инстанция не е компетентна да се
произнася по законосъобразността на провежданото ревизионно производство.
Това решение било обжалвано в законоустановения срок, като
било образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд
гр.Пазарджик.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна по следващите съображения.
Настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания, а именно дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
В
тази връзка настоящият състав установи, че оспорените ПНОМ
№С210013-023-0000587/26.02.2021 г. и ПНОМ №С210013-023-0000588/26.02.2021 г. са
издадени от компетентен орган съгласно чл. 121, ал. 1 и съответно решение №
84/24.03.2020 г. е издадено от компетентен орган съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Оспорените ПНПОМ са издадени в предвидената от закона форма, без допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и при
правилното приложение на закона по следващите съображения.
Основанията
за отмяна на наложената обезпечителна мярка са уредени в чл. 197, ал. 3 ДОПК.
Съобразно посочената разпоредба основанията за отмяна на обезпечителната мярка
са както следва: 1. ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2 ако не съществува
изпълнително основание или 3. ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В
конкретния случай видно от представените доказателства не е налице първото
условие, а именно не са представени обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа по чл. 197, ал. 3 ДОПК.
Не е налице и втората предпоставка, а именно съществува особена хипотеза,
предвидена в чл. 121, ал. 1 от ДОПК, а именно възможност
за налагане на ПОМ при течащо ревизионно производство във връзка с разпоредбата
на чл. 165 от ДОПК. В конкретния случай се касае за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки. За да е допустимо налагането им обаче следва да са налице
следващите предпоставки, а именно: 1. Същите да са обосновани с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето; 2. вследствие на
евентуалното извършване на такива сделки събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски да има вероятност да бъде невъзможно или
значително затруднено. Спорният въпрос е били ли са налице предпоставките за
налагането на предварителни обезпечителни мерки разписани в чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Според възприето в съдебната практика тълкуване на цитираната норма
изпълнението на публичното задължение е невъзможно, когато ревизираното лице
към датата на изпълнението не разполага с достатъчно активи, които да служат
като средство за събирането му. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на
очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че
не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване т. е. те не са ликвидни.
Преценката за законосъобразност на ПНПОМ е в рамките на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
В
тази връзка видно от представените по делото ПНПОМ наложените ПОМ са обосновани
с целта, посочена в чл. 121, ал. 1, а именно предотвратяване на извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето. Налице е и втората предпоставка, а
именно от евентуалното извършване на такива сделки, събирането на дължимите
данъчни задължения да бъде невъзможно или значително затруднено. Не се
установява, както и не са представени доказателства жалбоподателят да притежава
друго имущество, освен банкови сметки и моторните превозни, по които е наложена
ПОМ, както и недвижимите имоти, върху които също е наложена ПОМ.
При
предприемането на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител
е в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер
на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на
предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия
орган. Тази обвързаност обаче не е пречка публичният изпълнител да изложи
допълнителни мотиви, както е направил в случая.
Налагането
на предварителни обезпечителни мерки представлява самостоятелно производство,
което се извършва само по време на висящо производство, каквото е в случая, тъй
като е започнало, предвид връчените заповеди за възлагане на ревизия и не е
приключило с издаден ревизионен акт.
Видно
от справка, извършена по ЕГН на лицето в информационните масиви на НАП, с
актуалност на данните към 16.02.2021 г., то е упражнявало трудова дейност в
"Калимана" ЕООД. Запорирани са банковите сметки на лицето в Банка ДСК
и Интернешънъл Асет Банк.
Наложените
възбрани са вписани във входящия регистър на Агенция по вписванията.
По
отношение на запора на безналични ценни книжа липсва отговор на запорното
съобщение от служител в Централен депозитар АД -гр. София, поради което не може
да се прецени дали съшият е наложен
ефективно, тъй като не е установено задълженото лице, включително в качеството
си на едноличен търговец дали притежава безналични ценни книжа.
Във
връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 197, ал. 3 от ДОПК за
отмяна на наложеното обезпечение.
Във
връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че оспорените постановления
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, потвърдено с решение № 84/24.03.2021 г. от
Директора на ТД на НАП – Пловдив, са законосъобразни, постановени без допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и при
правилното приложение на закона и като такива следва да бъдат оставени в сила,
а оспорването – отхвърлено. С оглед изхода на спора настоящият състав намира
искането на ответника за присъждане на юросконсултско възнаграждение за
основателно, като същото следва да бъде уважено в минималния размер за
неоценяеми искове в административно производство съгласно Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 161, ал. 1 изр.
последно от ДОПК, в размер на 100 лв.
Воден
от горните и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.А.В. ***, чрез пълномощника му адв. М.А. против Решение №89/24.03.2021г.
издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ с
изх. № С210013-023-0000587/26.02.2021 г. и ПНОМ изх. №
С210013-023-0000588/26.02.2021 г, издадени от К.С. на длъжност публичен изпълнител
в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА
Й.А.В. да заплати на ТД на НАП – Пловдив сума в размер на 100/сто/ лева,
представляваща разноски за тази инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
:/п/