Номер 117317.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенXI граждански състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
Секретар:ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430103715 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу
Ю. И. С. от гр.Пордим. Ищецът твърди, че на 13.09.2018г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание
чл.99 ЗЗД между „Б*** и „Аген*** по силата на който вземането, произтичащо от договор
за кредит за покупка на стоки от 17.02.2018г. сключен между „Б*** и ответника било
прехвърлено в полза на „А*** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително с всички лихви. Твърди, че Приложение №1 е неразделна
част от договора и в него са отразени данните на ответника като длъжник.
Ищецът твърди, че съгласно договора за цесия ищцовото дружество се е задължило
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което има изрично пълномощно.
Твърди, че на ответника е изпратено уведомление за извършената цесия с известие
за доставяне чрез „*** което е получено лично от ответника на 27.09.2018г. Моли съда с
връчване на исковата молба да връчи на ответника уведомлението за предсрочна
изискуемост и за цесия.
Ищецът твърди, че с подписване на договора за кредит, ответникът се е съгласил
предоставения му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Твърди, че така извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя и създава задължение
на кредитополучатгеля да заплати на кредитора погасителни вноски, указани в поле
1
„месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Твърди, че тези
погасителни вноски съставляват изплащане на главница по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока
на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 924,54 лева. Твърди, че така договорената лихва по кредита
възлиза в размер на 60,94 лева. По договора, ответникът се е задължил да върне кредита в
срок до 20.08.2018г. на 6 броя равни месечни вноски всяка в размер на по 149,09 лева,
като първата вноска се дължала на 20.03.2018г, а последната на 20.08.2018г. В договора
страните уговорили при забава в плащането на една или повече месечни вноски, че
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действителната законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит. Твърди, че на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на 163,52 лева за периода 21.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи главница в размер на 803,60 лева главница
за периода 20.03.2018г. до 20.08.2018г., 90,94 лева договорна лихва за периода
20.03.2018г. до 20.08.2018г., 163,52 лева обезщетение за периода 21.03.2018г. до
02.06.2020г. и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В едномесечния срок не е постъпил отговор.
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист 40, ответникът е получил
препис от исковата молба и доказателствата по делото. За съдебно заседание ответникът
отново е призован и е получил призовката лично, отрязък от който е приложен по делото на
лист 45 от делото.
Съдебното заседание е проведено на 10.11.2020г. Ответникът не се е явил и не е подал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката, редовно връчена,
ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има
право да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение в подадена
преди съдебно заседание писмена молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в
проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
2
Представено е с исковата молба копие на договор за потребителски кредит. Договорът е
подписан от страните. Ответникът не е оспорил подписа си под договора, който има роля на
разписка за получената сума. Видно от договора ГПР е в размер на 43,59%, което е в
рамките на допустимия по закон размер. Приложения договор не съдържа клаузи, по които
да има претенции и които да са нищожни поради неравноправност. Ищецът претендира
главница, договорна лихва и лихва за забава.
В тежест на ответника съдът е възложил в определението за насрочване да представи
доказателства, че е заплатил дължимите по договора за кредит суми. Доказателства в тази
насока не са представени и доказателствени искания не са правени. Установява се от
приложения към исковата молба договор за прехвърляне на вземания, че кредитодателят
**** е прехвърлил вземанията си от договора за кредит на ищовото дружество „***
Представено е на лист 22 извлечение от приложение към Договора за цесия, в което е
отразено вземането по договора за кредит с ответника. Представено е на лист 27
уведомление, изпратено до ответника, с което кредитодателят го уведомява, че е
прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество. Видно от представената обратна
разписка, писмото е получено от лично от ответника. С оглед изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство.
Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение в размер на 350 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно
заседание, по което представител на ищцовото дружество не се е явил, както и размера на
претенцията, съдът счита, че претендираното юрк.възнаграждение следва да бъде присъдено
в размер на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 175 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените
в заповедното производство разноски в размер на 75 лева, от които 50 лева
юрк.възнаграждение и 25 лева държавна такса.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. И. С. , ЕГН **********, от гр.
***, че дължи на „А*** със седалище и адрес на управление гр. С*** представлявано от
*** сумата 803,60 лв., представляваща главница за периода от 20.03.2018 г. до 20.08.2018 г.,
сумата 90,94 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 20.08.2018
год., и сумата 163,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2018
год. до 02.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020
год. до изплащане на вземането, дължими по договор за кредит № CREX-15749565 от
17.02.2018 год., сключен между **** и длъжника, вземанията по който са прехвърлени,
3
съгласно Приложение 1 от 13.09.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 27.07.2017г., сключен с „*** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.06.2020г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2075/2020г. на РС Плевен
ОСЪЖДА Ю. И. С. , ЕГН **********, от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „*** ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: **** 4, представлявано от *** разноски в размер на 175
лева за исковото производство и 75 лева за заповедното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на
чл.239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4