ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в, в закрито заседание на двадесет и девети юни през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Вергиния Мичева-Русева
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6811 по описа за 2017г. в производството по чл.130 от ГПК и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.С.Т. ***
срещу „Т.Б.“ АД, в която ищцата иска от съда да признае несъществуване на право
на прилагане на процедурата за автоматична предсрочна изискуемост на кредита по
отношение на нея, като ипотекарен длъжник. В исковата молба се прави искане по
чл.389 от ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск.
В
исковата молба ищцата излага следните твърдения: банката ответник е сключила
със сина на ищцата С.Т.договор за Б.ов кредит от 24.09.2008г., обезпечен с
учредена ипотека върху имот, собственост на кредитополучателя Т., на ищцата и
на нейната дъщеря Д. Т.. Ищцата подписала нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека. Едва на 27.01.2015г. от наемателя на ипотекираното жилище
разбрала, че е залепено съобщение адресирано до нея за насрочен опис на имота.
От ЧСИ Х. разбрала , че срещу сина й има образувано изпълнително производство
въз основа на издаден в полза на Б.ата изпълнителен лист. Ищцата поискала от
банката да и бъдат предоставени всички документи относно просрочието на
кредита, но не получила такива. Сочи, че до 27.01.2015г. в качеството й на
обезпечител на кредита не е получавала нито заповед за изпълнение, нито
уведомления, съобщения, покани за доброволно изпълнение от банката или от ЧСИ
за образуваното изпълнително производство. Счита, че ЧСИ е следвало да й
назначи особен представител преди да пристъпи към изпълнение върху имота, което
счита за съществено процесуално нарушение.
Счита, че тя, в качеството си на обезпечител гарантира като поръчителя
изпълнението по кредита. Счита че по отношение на нея също се прилага правилото
на чл.147 от ЗЗД и тя като ипотекарен длъжник остава задължена за изплащане на
главния дълг при условие че кредиторът е предявил иск против длъжника в 6
месечен срок от падежа на главното задължение.
Счита, че банката е предявели вземането си срещу длъжника след този
срок. Ето защо намира, че нейното задължение като ипотекарен длъжник също е
отпаднало и насоченото срещу нея и имота й принудително изпълнение е
недопустимо. Освен това, сочи че банката не я е уведомила в качеството й на
ипотекарен длъжник за обявената предсрочна изискуемост на кредита, и с това е
нарушила правата й. И на трето място счита, че издадените срещу сина й заповед
за изпълнение и изпълнителен лист не
пораждат действие по отношение на ипотекарните длъжници. Счита че по отношение
на нея банката е следвало също да инициира производство по чл.417 от ГПК и да
се снабди с изпълнителен лист срещу нея . Като не го е сторила банката не може
да насочи срещу ищцата и нейния имот принудително изпълнение.
С тези
твърдения ищцата обуславя правния си интерес да предяви иск за несъществуването
на право на банката за прилагане на процедурата за предсрочна автоматична
изискуемост на банковия кредит от 24.09.2008г. спрямо нея като ипотекарен
длъжник. Моли съда да допусне обезпечение на предявения иск като спре
изпълнението по изп.дело №4231/14г. на ЧСИ Х..
Към исковата
молба са приложени: договор за банков кредит и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху съсобствен на ищцата и нейните две пълнолетни деца
/кредитополучателя и неговата сестра/
недвижим имот, покана за доброволно изпълнение от 8.07.2013г. изпратена
от банката до длъжника Т. с покана до 10 дни да изпълни паричното си задължение
да погаси дължимите суми, като в противен случай банката ще обяви кредита за
предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително изпълнение на задължението
/получена на 26.07.2013г. лично от кредитополучателя/, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадена от банката срещу
кредитополучателя С.Т.на 05.09.2014г., заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 10.09.2014г. в полза на банката срещу длъжника Т., съобщение
за изготвено постановление за възлагане от 26.10.2016г., с което ЧСИ Х.
уведомява ищцата в качеството й на ипотекарен длъжник, че имотът е възложен в
собственост на наддавача Т.Б.АД.
Съдът намира,
че е сезиран с иск, който е недопустим поради липса на правен интерес за
предявяването му от ищцата.
Ищцата е съсобственик
на имот, която е учредила ипотека за чуждо задължение. Тя не е лично задължена
по договора за кредит, сключен между банката и нейния син. ЗЗД разграничава
поръчителството и учредяването на ипотека за чуждо задължение. Поръчителството
създава лично задължение към кредитора, докато учредяването на ипотека за чуждо
задължение не създава лично задължение към кредитора. Двата института са
различни. Разпоредбата на чл.147 от ЗЗД касае поръчителя, не учредителя на
ипотеката. Систематически този текст се намира имено в главата „поръчителство“.
Ищцата не е поръчител и не може да ползва възможността да се освободи от
задължението в случай че претенцията не е предявена против длъжника в 6 месечен
срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След като не е поръчител,
тя няма правен интерес да установява дали банката има право да прилага спрямо
нея процедурата за предсрочна автоматична изискуемост на банковия кредит от
24.09.2008г.
Принудителното
изпълнение върху ипотекиран имот започва с връчване на покана за доброволно
изпълнение до длъжника от съдебния изпълнител, по молба на ипотекарния
кредитор. В случай че длъжникът не изпълни, изпълнението се насочва срещу имота,
като съдебният изпълнител съобщава това на собственика на ипотекирания имот.
Така и ищцата е била уведомена от ЧСИ за насрочения опис на имота. С получаване
на съобщението тя се обръща в управител на имота за сметка на ипотекарния кредитор /арг.чл.486 ГПК/. Ищцата не е длъжник, поради което за нея не се прилага правилото на чл.47
ал.6 от ГПК във вр. с ТР 2/13, ВКС, ОСГТК, т.4. Ипотекарният кредитор не може
да се снабди с изпълнителен лист срещу ищцата като учредител на ипотека. Изпълнителният
лист се издава винаги срещу длъжника дори когато като основание за издаването
му послужи ипотечния акт. Съгласно чл.
429 ал.3 от ГПК, изпълнителният лист
срещу длъжника има сила и за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. След като дългът
е обезпечен с ипотека върху имот, банката може да насочи изпълнението срещу
този имот в хода на изпълнителното производство, когато не получи доброволно
плащане от длъжника. Всъщност ипотеката е право на едно лице /ипотекарен
кредитор/ да се удовлетвори предпочитателно
за свое вземане от един недвижим имот, като тази възможност може да се
упражни само след като длъжникът по обезпеченото вземане изпадне в забава. Ипотекарният
кредитор, както всеки обикновен кредитор, може да прибегне до изпълнение върху
което и да е имущество на длъжника, но по силата на ипотечното си право той
може да се удовлетвори от ипотекирания имот , дори и когато този имот не
принадлежи на длъжника. При това той ще се удовлетвори от имота
предпочитателно- преди всички останали кредитори на собственика на имота, които
биха искали да насочат изпълнението върху същия този имот. Учредявайки ипотека
върху собствения си имот за обезпечаване задължението на сина си към банката , ищцата
е предоставила всички тези права на банката. Затова и нейните възможности в случай
на принудително изпълнение върху имота са ограничени – може да изпълни
паричното задължение, за да освободи имота, или след изпълнението да насочи иск
срещу длъжника за връщане на сумата, равна на стойността на имота. Разбира се,
няма пречка учредителят на ипотека да
предяви иск срещу ипотекарния кредитор, в който да предяви своите възражения по реда на чл.151 от ЗЗД, но за това той
следва да има правен интерес. Нормата на чл. 151 ЗЗД овластява ипотекарния длъжник
да противопостави възражения, каквито законът признава на длъжника по
обезпеченото вземане. Ищцата няма
правен интерес да установи дали банката има право да прилага процедурата за автоматична предсрочна
изискуемост на кредита по отношение на нея, като ипотекарен длъжник, тъй като
отговора на този въпрос няма да се отрази на принудителното изпълнение спрямо
имота. Предсрочната изискуемост на договор за банков кредит е уредена в чл.432
от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и тя се прилага само от и спрямо страните по
договора - страните по договора за кредит от 24.09.2008г. са С.Т.и Т.Б.АД. Ищцата
по-скоро има правен интерес да възрази, че банката не е имала право да обяви
кредита за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя. Този въпрос
обаче не е повдигнат в настоящото производство.
Предявеният
иск е изначално недопустим, поради което исковата молба следва да се върне. Не
е нужно съдът да отговори на поставените в исковата молба въпроси със съдебно
решение по същество след провеждане на състезателно съдебно производство. При
констатираната изначална недопустимост на претенцията не следва да се изследва
и въпроса за дължима държавна такса, респ. да се разгледа молбата на ищцата по
чл.83 ГПК. По недопустим иск молбата за допускане на обезпечението му следва да
се остави без разглеждане.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№
73012/01.06.2017г., подадена от Н.С.Т. срещу Т.Б.АД, по която е образувано
гр.д.№ 6811/2017г. на СГС, ГО, 11 с-в, поради недопустимост на предявения иск.
ОСТАВЯ без разглеждане молбата за
допускане на обезпечение на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6811/2017г.
на СГС, ГО, 11 с-в.
Определението
подлежи на ожалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Съдия: