Р Е Ш Е Н И Е
№323
гр. Хасково, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора Николай Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №125/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87,
във вр. с чл.34, ал.3 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Х. Х. Х.А., подадена чрез адв. Л.Ф.,
с посочен адрес за получаване на съдебни книжа: гр. С., бул. „К. М. Л.“ №…., ет…, против Решение №7430/19.12.2019г., с което
Председателят на Държавна агенция за бежанците е отказал да разреши на А.Х. Х. Х.А. да се събере на територията на Република България
със своята съпруга М. К. К. Р..
В жалбата се твърди, че оспореният
акт бил незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и постановяване в
противоречие с приложимия материален закон. Навеждат се доводи, че
административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Същият
бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен
анализ на заявените обстоятелства и направен необоснован и незаконосъобразен
извод, че не били налице предпоставките за събиране на семейство. Сочи се, че
постановеното решение противоречало на чл.34 от ЗУБ. Мотивите в процесния административен акт били на база предполагаеми, а
не реални факти. Към молбата за събиране на семейство били приложени всички
документи, удостоверяващи законно сключения брак между двамата съпрузи. Въпреки
разстоянието между тях, двамата съпрузи се виждали, при всяка възможност.
Чували се непрекъснато и градели едни прекрасни семейни взаимоотношения. С
решението си административният орган омаловажил семейството, ценностите и
пренебрегнал брака и семейните отношения. Твърди се, че съпругата на А.А. – М. Р., била бременна и това допълнително допринасяло
за това да им бъде позволено да се съберат на територията на Република
България, където ще могат да отгледат детето си заедно. Жалбоподателят
представил свидетелство за брак, документи от Министерството в С.,
удостоверяващи съпружеските отношения. Поради размириците в С. съпрузите не
можели да живеят там, да имат спокойно семейство и брак. Предвид предстоящото
събитие двамата съпрузи да станат родители и това, че била абсолютно доказана
тяхната семейна връзка, се моли да бъде отменено решението, постановено от Държавна
агенция за бежанците. Моли се да бъде постановено решение, с което
административният орган да бъде задължен да разреши на съпрузите да се съберат
на територията на Република България.
Ответникът, Председател на Държавна
агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира, че издаденият административен акт е законосъобразен и
обоснован и следва да бъде потвърден.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец при Дирекция
„Миграция” под вх.№105450-5199/19.09.2016г. (под името А. А.Х. от С.) и
подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх.№4209/23.09.2016г., заведени в
ДАБ под рег.№УП 11123/23.09.2016г., А.Х. Х. Х.А., гражданин на С., поискал
закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последното било установено с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от
ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.Х. Х. Х.А., гражданин на С., роден на ***г. в С., гр. Х.,
неженен.
Чужденецът бил регистриран чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП 11123/23.09.2016г. като А.Х. Х. Х.А., гражданство С., етническа принадлежност .., роден
на ***г. в С., гр. Х., с постоянен адрес С., с. Т.
х.., професия …, с …. образование, религия …, …, без документи за самоличност,
други документи – извлечение от гражд. регистър.
С Писмо рег. №УП 11123/12.10.2016г.
на ДАБ, И.Д. Директор на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото
било посочено, че при задържането на лицето същият се представил като А. А.Х.,
роден на ***г., в С., гражданство С.. В писмо с рег. №М-19811/10.11.2016г.
(рег. №УП 11123/17.11.2016г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална
сигурност” било посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.
България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С А.Х. Х.
Х. А. Х., ЛНЧ **********, било проведено интервю, резултатите от което били обективирани в Протокол с рег.№УП 11123/01.11.2016г. В
интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното при регистрация. Нямал
други имена. Заявил, че е кюрд. Нямал лични проблеми заради това в С., освен
общата заплаха от ислямската групировка „ДААШ“. Посочил, че е мюсюлманин –
сунит. В С. нямал проблем заради това. Не членувал в политическа партия или
организация. Заявил, че не е женен. В началото на месец август 2016г. напуснал
С. нелегално и заминал за Т., за гр. И. – 2 дни, О. – 1 седмица. В началото на
месец септември 2016г. пристигнал в Р България, нелегално, пеша, през гората.
Били 3 души. После дошли в РПЦ и се предали. Заявил, че няма лична карта и
национален паспорт. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС. Посочил, че не е подавал молба за международна закрила или
друга форма на закрила в Република България или друга държава, за първи път в
България подавал молба. Посочил също, че не бил арестуван, нито осъждан в
държавата си по произход или в друга държава. Не членувал в политическа партия.
Работил като общ работник. Имал начално образование. Относно причините да
напусне държавата си по произход посочил, че в С. живял гр. Х., в с. Т…..
Напуснал С. заради войната там. Напуснал с. Т…., защото било нападнато от ДААШ,
това станало месец юли тази година. Заминал за гр. А.. Като … се страхувал от
„ДААШ“, защото ги смятали, че са неверници и ги
избивали. Напуснал и защото трябвало да ходи в казарма, а той не искал това.
Нямало лична заплаха към него, нито физическо насилие от някого. Заявил, че не
би се върнал в С.. Животът му бил застрашен от „ДААШ“ и войната там.
С Решение №3462 от 17.02.2017г.,
Председателят на ДАБ при МС е отказал предоставяне статут на бежанец на А.Х. Х. Х.А., но на същия е предоставен хуманитарен статут.
От А.Х. Х.
Х.А. е подадена молба рег. №УП 11123/25.10.2019г. в ДАБ, за събиране на
семейство по реда на чл.34, ал.1 от ЗУБ. В молбата посочил, че с Решение
№3462/17.02.2017г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет му
бил предоставен статут на бежанец в Република България. Поискал да му бъде
разрешено да се събере с член на семейството си на територията на Република
България по реда на чл.34, ал.1 и във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за бежанците, които са: М.., бащино: Р.., фамилия: К.. К., родена на
***г., гр. А.., С…, съпруга. Посочил, че същата се намира на територията на Л.
да получи виза консулството на Б. в гр. Б.. Разполагат с валидни национални
паспорт.
На 08.11.2019г. било проведено
интервю с А.Х. Х. Х.А., резултатите от което били обективирани в Протокол с рег.№УП 11123/08.11.2019г. В
интервюто чужденецът посочил, че адресът му в Република България бил гр. С.,
ул. „Р.“ №.., на този адрес бил регистриран, след като получил решението си за
предоставяне на хуманитарен статут през 2017г. След като получил закрила,
напуснал територията на Република България – напуснал страната три месеца, след
като получил статута и отишъл в М., където работил. Преди около месец се върнал
в България с цел да подаде молба за събиране със съпругата си, която се
намирала в Л.. В момента живеел в гр. Х., взел стая под наем в хотел. Желаел да
се събере на територията на Република България със съпругата си М. К.К.. Р.. Последно булката си М. е видял преди три месеца в
И.. Там направил сватбата си. А баща му оправил документите за акта му за
гражданския брак към края на миналата година в С.. Посочил, че представил копие
от семейната книжка, копие от паспорта на жена си, представил копия за сключен
брак, копие от решението на своя статут в България и копие от документа си за
самоличност.На въпроса каква била причината, за да иска събиране със съпругата
си в Република България отговорил, че тъй като не можел да се върне в С. и да
живеят заедно, решили да направят събиране на семейство тук в България, да се
устроят, да си намерят жилище и работа. Съпругата му се намирала в момента в
Л., в град С., при нейни роднини. На въпроса какви са намеренията му,
чужденецът отговорил, че смята, след като се събере със съпругата си, тя да
подаде молба за закрила тук, в Б.. Той мислел да отвори магазин в град С. за
фаянс и теракот, за да може да издържа своето
семейство. Бъдещите му планове били да остане да живее в Република България.
Посочил, че това били всички причини, поради които желае да се събере със
съпругата си в Република България.
В края на протокола от интервюто е
отразена следната забележка: „Интервюираният дава противоречива информация с
тази от представената в документите, в които е представил. Не може да назове
датите за сключвания брак и отрича бременността на съпругата си.“.
Приложено е становище от Е. М. Г. –
младши експерт в РПЦ – Харманли, с рег. №УП-11123/29.11.2019г., в което същият,
след преценка на събраните по настоящата преписка доказателства и на основание
чл.48, ал.1, т.3 и чл.34, ал.1 и 3 от Закона за убежището и бежанците предлага
на чужденеца да не бъде разрешено да се събере на територията на Република
България със своята съпруга А.Х. Х. Х.А..
С Решение №7430/19.12.2019г.
Председателят на Държавна агенция за бежанците отказва да разреши на А.Х. Х. Х.А. да се събере на територията на Република България
със своята съпруга М. К. К. Р..
Решението е връчено на чужденеца на
06.01.2020г.
Жалбата е подадена на 08.01.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 -
дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно
нормата на чл.34, ал.2 от ЗУБ дава разрешение за
събиране на семейството, съответно, съгласно чл.34, ал.3 от ЗУБ, отказва
разрешение, в посочените в нормата случаи.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Не се
споделят изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта и
постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен
анализ на заявените обстоятелства.
Административният орган е изложил
подробни съображения защо отказва да разреши на чужденеца да се събере на
територията на Република България със своята съпруга. Обективираните
в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите
на административния орган за постановения отказ.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне
да прецени всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Правилен е изводът на решаващия
орган, че не са налице предпоставките на чл.34, ал.1 от ЗУБ, съгласно който
чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере
със семейството си на територията на Република България, при условие, че
семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната.
Двете изисквания са дадени кумулативно – чужденецът да е с предоставена
международна закрила и семейните връзки да предшестват влизането му на
територията на Република България. Безспорно е, че с Решение №3462/17.02.2017г.
на Председателя на ДАБ на А.Х. Х. Х.А. е предоставен
хуманитарен статут, т.е. налице е първата предпоставка на чл.34, ал.1 от ЗУБ,
тъй като на чуждия гражданин е предоставена международна закрила. От
доказателствата по делото обаче не се установява наличието на втората законова
предпоставка – семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на
територията на страната. Съгласно дадената в §1, т.3, б.“а“ от ДР на ЗУБ
дефиниция „членове на семейството“ са съпругът, съпругата или лицето, с което
се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили
пълнолетие, невстъпили в брак деца. Законът предпоставя
две хипотези – сключен граждански брак или доказано стабилна и дълготрайна
връзка. От представените доказателства – Семейна книжка, издадена от С. А. Р.,
Министерство на вътрешните работи, Граждански отдел, се установява, че
жалбоподателят и М. К. К. Р. са сключили брак на 05.01.2018г., регистрация на
брака: 23.07.2019г., т.е. М. К. К. Р. към настоящия момент е член на
семейството на жалбоподателя по смисъла на закона. Съгласно доказателствения
материал обаче А.Х. Х. Х.А. е влязъл на територията
на Република България в началото на месец септември 2016г. Следователно не е
изпълнено изискването на закона сключването на брак да предшества влизането на
чужденеца на територията на страната. В тази насока и е практиката на Върховен
административен съд на Република България, изразена в Решение
№6028/26.05.2020г. по адм. д. №2023/2020г. на ВАС, IV отд.
По отношение наличието на „стабилна и
дълготрайна връзка“, съдът взе предвид следното: При направената на чужденеца
на 23.09.2016г. регистрация, както и в проведеното на 01.11.2016г. интервю,
същият изрично е заявил, че не е женен. Освен това, видно от отразеното в
протокола от проведеното на 08.11.2019г. интервю, чужденецът е заявил, че желае
да се събере на територията на Република България със съпругата си М. К. К. Р.,
като на поставените въпроси „Кога и къде се оженихте? Какъв брак сключихте?“ е
дал следния отговор – „Да виждал съм си булката М., преди три месеца в И.. Там
направих сватбата си. А баща ми оправи документите за акта ми за гражданския
брак към края на миналата година в С..“. В същото време, в представената по
делото Семейна книжка е записана Дата и място на сключения брак: 05.01.2018г.,
Регистрация на брака: 23.07.2019г. Прави впечатление, че действително (както е
отразено и в забележката в края на протокола от интервюто от 08.11.2019г.),
интервюираният дава противоречива информация с тази в документите, които е
представил; не може да назове датите за сключения брак.
Наред с това, в интервюто от
08.11.2019г. чужденецът е посочил, че напуснал страната три месеца след като
получил статута и отишъл в М., където работил. Около месец преди интервюто се
върнал в България с цел да подаде молба за събиране със съпругата си, която се
намирала в Л.. В случая, чужденецът прави искането си за събиране на
територията на Република България с М. К. К. Р. повече от две години след като
му е била предоставена международна закрила в страната ни, а бракът е сключен
преди около две години и до този момент не е било изявено желание от негова
страна да се събере със семейството си.
Тези обстоятелства обуславят
правилност на извода на ответния орган, че не е налице стабилна и дълготрайна
връзка по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУБ между А.Х. Х.
Х.А. и М.К. К. Р..
С оглед изложеното, като е приел, че
не са налице предпоставките по чл.34, ал.1 от ЗУБ, административният орган е
постановил правилно и законосъобразно решение, а подадената жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на
закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х. Х.
Х.А., против Решение №7430/19.12.2019г., издадено от Председател на Държавна
агенция за бежанците, с което последният отказва да разреши на А.Х. Х. Х.А. да се събере на територията на Република България
със своята съпруга М. К. К. Р..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: