РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330207122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВР Транс Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.З.П., ЕГН:
**********, чрез адв. Р. С. срещу Наказателно постановление № 36-0000612
от 30.09.2022 г., издадено от Н.П.М. – ***, с което на основание чл. 104а от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП), без да се
сочат конкретни негови пороци. Моли се за неговата отмяна. Претендират се
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Р. С., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата.
Взема становище да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение, а като не е приложил правилата по чл. 28 от
ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) да е издал
незаконосъобразно НП. Обосновава твърдяната маловажност с влошено
здравословно състояние на управителя на дружеството през периода за
изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, с краткия срок на
забава при изпълнение на задължението от един месец, с факта, че
незаявената в срок промяна касае обстоятелства, които са били публично
оповестени чрез вписването им в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ,
1
както и с липсата на вредни последици и на предходни нарушения.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 101899/14.12.2022
г. изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението и авторството на деянието да са установени по категоричен
начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ВР Транс Груп“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 25.11.2022 г., установено от
разписката за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 08.12.2022 г., поради
което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „ВР Транс Груп“ ЕООД осъществявал дейност като
превозвач и притежавал издаден лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз на товари с № 17202.
На 15.02.2022 г. настъпила промяна в обстоятелство, вписано в лиценза,
издаден на жалбоподателя, като били променени седалището и адреса на
управление на дружеството от *** в ***.
До 17.03.2022 г. жалбоподателят ВР Транс Груп“ ЕООД не подал
заявление по образец съгласно приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба
№ 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
с което да заяви за отразяване така настъпилата промяна в седалището и
адреса му на управление.
На 15.04.2022 г. жалбоподателят подал в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив заявление, прието с вх. № 30-14-
23-2677/15.04.2022 г., с което заявил за отразяване настъпили промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза му за международен превоз на товари.
Въз основа на подаденото от жалбоподателя заявление на свид. С. В. С. –
***, било възложено извършването на проверка. В хода на проверката свид.
С. установил, че жалбоподателят не е заявил за отразяване в предвидения 30-
дневен срок от настъпването й промяната в седалището и адреса си на
управление като обстоятелства, вписани в лиценза му на Общността за
международен превоз на товари.
На 15.04.2022 г. свид. С. съставил Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) с бл. № 316158 срещу жалбоподателя
„ВР Транс Груп“ ЕООД, в присъствието на негов пълномощник и на един
свидетел. Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на
дружеството.
В началото на месец февруари 2022 г. новият *** на „ВР Транс Груп“
ЕООД М.З.П. била диагностицирана с ***, като поради влошено
здравословно състояние продължила да провежда лечение и да посещава
контролни прегледи до 17.03.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. В. С.. От тях се установява
обстоятелството, вписано в лиценза на Общността за международен превоз на
товари, чиято промяна жалбоподателят не е заявил за отразяване в срок –
промяна в седалището и адреса на управление на дружеството. Изяснява се
още, че АУАН е съставен след като жалбоподателят сам е уведомил
контролния орган за настъпилата промяна във вписаните в лиценза
обстоятелства. Показанията на свид. С. се ползват с доверие от съда, тъй като
са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства. Ценят се и за добросъвестно дадени от незаинтересован
свидетел, узнал известните му по делото обстоятелства при изпълнение на
служебните си задължения.
От Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в
лиценз на Общността за международен автомобилен превоз с вх. № 30-14-23-
2677/15.04.2022 г. по описа на РД „АА“ – Пловдив, представляващо
приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, се установява, че
същото е подадена от жалбоподателя „ВР Транс Груп“ ЕООД на дата
15.04.2022 г. и с него се декларират настъпили помени в обстоятелствата,
вписани в лиценз на Общността за извършване на превоз на товари № 17202.
От справка в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на
„ВР Транс Груп“ ЕООД се изяснява, че на 15.02.2022 г. е вписана промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството (от *** в ***).
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (лист 2 от делото) се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от
3
ЗАвтП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление от материално и териториално компетентен
орган.
Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се
установява по несъмнен начин да е извършено съставомерно от обективна
страна деяние по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. На първо място жалбоподателят „ВР
Транс Груп“ ЕООД е титуляр по лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз на товари с № 17202. Доказва се, че е настъпила промяна
в обстоятелство, вписано в лиценза, а именно седалището и адреса на
управление на дружеството, като същите са променени от *** в ***. За тази
промяна се доказва да е настъпила на дата 15.02.2022 г. С осъществяването в
обективната действителност на тези факти са изпълнени всички
обстоятелства от хипотезата на нормата по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и за
жалбоподателя е възникнало материалноправното задължение в 30-дневен
срок от настъпването на промяната да подаде заявление за нейното
отразяване. Задължението си жалбоподателят е следвало да изпълни като
подаде заявление по образец съгласно приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, в което да декларира настъпилата промяна във вписаните в
лиценза обстоятелства. Тридесет дневният срок за изпълнение съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗАвтП започва да тече от настъпването на промяната в
обстоятелствата, тоест от 15.02.2022 г. Съгласно правилата за броене на
срокове жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си най-късно до
17.03.2022 г., поради което правилно в наказателното постановление е
определена датата на извършване на нарушението. Като превозвач и
притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на
товари, което обстоятелство е декларирано в Заявление с вх. № 30-14-23-
2677/15.04.2022 г., а и не е спорно по делото, дружеството „ВР Транс Груп“
ЕООД е годен субект на нарушението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, като до края на
предвидения 30-дневен срок, изтичащ на 17.03.2022 г., жалбоподателят не е
подал заявление за отразяване на настъпилата промяна във вписаните в
лиценза обстоятелства по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
Нарушението е формално и от обективна страна е довършено с
осъществяването на изпълнителното му деяние, в случая с безрезултатното
изтичане на срока за изпълнение.
Установява се и че жалбоподателят е подал необходимото заявление за
отразяване на настъпилите промени на дата 15.04.2022 г., която обективно
4
попада след изтичането на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, като заявлението е
прието с вх. № 30-14-23-2677.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е налице
хипотеза по чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП, като макар да има промяна и в личността
на управителя на дружеството, то не е осъществено прехвърляне на
предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ предприятието като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде
прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно. Прехвърлянето на
предприятието е различна сделка от прехвърлянето на дружествен дял.
Сделката по чл. 15, ал. 1 от ТЗ е формална. По партидата на търговеца „ВР
Транс Груп“ ЕООД не е обявен такъв акт. Вместо прехвърляне на
предприятието на търговеца в случая е налице прехвърляне на дружествен
дял. По тези съображения процесната промяна в обстоятелствата, вписани в
лиценза на жалбоподателя, не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 2 от
ЗАвтП, според която разпоредба промените се заявяват за отразяване в
тримесечен срок пред лицензиращия орган.
Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като с него е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние,
което представлява маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол.
Правилата за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН намират
приложение към всички видове административните нарушения – формални и
резултатни, тъй като разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не прави подобно
разграничение. Следователно всеки случай подлежи на конкретна,
самостоятелна преценка – така изрично Решение № 1834 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д.
№ 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
Наказващият орган е следвало да съобрази, че деянието на
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Този си извод съдът прави
въз основа на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято
количествена характеристика значително надхвърля обикновените случаи. За
смекчаващи отговорността настоящият съдебен състав приема следните
обстоятелства:
- нарушението е отстранено в кратък и разумен срок, а забавата при
изпълнението не е съществена. Промяната в обстоятелствата е настъпила на
15.02.2022 г., от който момент за жалбоподателя е започнал да тече 30-
5
дневният срок за нейното заявяване за отразяване. Нарушението се счита за
извършено едва след изтичането на този срок. В случая последният ден от
срока е 17.03.2022 г., поради което нарушението е извършено на 18.03.2022 г.,
а заявлението за деклариране на промяната е подадено на 15.04.2022 г.
Следователно нарушението е отстранено в срок, по-кратък от един месец.
При тези факти настоящият съдебен състав приема, че забавата на
жалбоподателя да изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП не е
съществена и деецът в един разумен срок е отстранил възникналата от
бездействието му противоправна ситуация - в този смисъл Решение № 2153
от 29.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1687/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2410 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2337/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
- нарушението е отстранено доброволно от жалбоподателя преди
съставянето на АУАН, а и преди установяването му от контролния орган. От
показанията на свид. С. се установява, че деянието е открито, когато
жалбоподателят е подал заявление за отразяване на настъпилата промяна в
обстоятелства, вписани в издадения му лиценз на Общността. Въз основа на
това заявление е инициирана проверката, от която се е достигнало до
съставянето на АУАН. Следователно нарушението и последиците от него са
отстранени още преди да е образувано административнонаказателното
производство, което е станало по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, и това
жалбоподателят е сторил доброволно, по собствена инициатива. По правило в
съдебната практика се отдава важно значение на това обстоятелство, защото
то позволява да се оцени реалната обществената опасност на дееца-
нарушител. В случая фактите по делото, предвид и доказаната липса на
предходни нарушения, сочат на принципна нагласа от санкционирания да
спазва установения правен ред в областта на регулираните от ЗАвтП
обществени отношения. Конкретното деяние се цени като инцидент в
дейността на дружеството. Реакцията при допуснатото нарушение по
доброволно отстраняване на последиците от деянието и оказано съдействие
на контролните органи демонстрира, че жалбоподателят се стреми да
организира дейността си в съответствие с нормативно дължимото, като
конкретната забава в случая следва да бъде обяснена с влошеното
здравословно състояние на управителя на дружеството през продължителен
период, обхващащ времето през целия срок за заявяване на промяната във
вписаните в лиценза обстоятелства. По тези съображения и съдът приема, че
рискът от рецидив е нисък, поради което налагането на имуществената
санкция не е наложително, за да се гарантира охраната за в бъдеще на
защитаваните обществени отношения;
- несвоевременно заявеното от жалбоподателя обстоятелство – промяната
в седалището и адреса на управлението на дружеството, е било публично
оповестено и достъпно за всяко трето добросъвестно лице през целия период
от изтичането на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, тоест от
довършването на нарушението, до неговото отстраняване с подаването на
6
заявление с вх. № 30-14-23-2677/15.04.2022 г. Промяната в седалището и
адреса на управление на „ВР Транс Груп“ ЕООД е вписана по партидата на
дружеството в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите
лица с нестопанска цел са публични и всеки има право на свободен и
безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица
от момента на вписването, който в случая е 15.02.2022 г. При публичността на
информацията, съчетано с краткия срок, в който нарушението е отстранено,
съдът приема, че независимо от незаявената в срок промяна във вписаните в
лиценза обстоятелства, то възможността за узнаване на действителните
седалище и адрес на управление на дружеството както за третите лица, така и
за контролните органи е засегната несъществено - така Решение № 2153 от
29.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1687/2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив. Защитените с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП обществени
отношения не са увредени в такава степен, оправдаваща реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез
налагането на имуществена санкция, като отправянето на предупреждение по
реда на чл. 28 от ЗАНН в случая се явява достатъчно за постигането на
преследваните цели;
- нарушението е първо по ред за жалбоподателя и от него не са
настъпили никакви вредни последици;
- влошеното здравословно състояние на управителя на дружеството. От
представените амбулаторни листи се установява, че *** М.З.П. се е явила на
вторичен преглед на 17.03.2022 г., който представлява последния ден от срока
за изпълнение на задължението по чл.10 ал.1 от ЗАвтП. Основната поставена
диагноза е ***. Към 17.03.2022 г. състоянието на *** П. е подобрено спрямо
първичния преглед от 08.03.2022 г., за който също е представено
доказателство, като тогава състоянието й е било влошено. При вторичния
преглед са установени ***. Назначена е терапия. Положителният резултат за
*** датира от началото на месец февруари 2022 г. Към този момент *** П. е
била на **-годишна възраст. От писмените доказателства се установява, че
през срока за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП
управителят на дружеството, който упражнява представителната власт, е бил
във влошено здравословно състояние и все още е провеждал лечение.
Предвид че положителният резултат за *** е от началото на месец февруари,
а последният преглед - от 17.03.2022 г., то доказва се, че през целия срок, в
който е следвало да бъде изпълнено задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП,
управителката П. е имала продължаващи здравословни проблеми, наложили
провеждането на лечение. Влошеното здравословно състояние на управителя
на еднолично дружество с ограничена отговорност е обстоятелство, което е
допустимо да бъде съобразявано като смекчаващо в производство по контрол
на наказателно постановление, с което е санкционирано представляваното от
заболелия юридическо лице - така изрично Решение № 2134 от 12.11.2021 г.
7
по к.а.н.д. № 2464/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В заключение съдът приема, че в настоящия казус се установяват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Налице е такава
количествена характеристика на тези обстоятелства, която значително
надхвърля обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи
обстоятелства. Обществената опасност както на деянието, така и на дееца не
са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв
вид нарушения. Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса
цели достатъчно е отправянето на предупреждение до жалбоподателя по реда
на чл. 28 от ЗАНН, без да е необходимо налагането на имуществена санкция.
По тези съображения наказателното постановление трябва да бъде отменено,
като вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 13 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
изцяло в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Поради това възнаграждението от 400 лева не подлежи на
намаляване под този най-нисък предел, а претенцията на жалбоподателя
следва да бъде уважена изцяло.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
8
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000612 от 30.09.2022 г.,
издадено от Н.П.М. – ***, с което на „ВР ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
М.З.П., ЕГН: **********, на основание чл. 104а от ЗАвтП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
„ВР ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** М.З.П., ЕГН: **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена
санкция.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, код по БУЛСТАТ: ********* да заплати на „ВР
ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от *** М.З.П., ЕГН: ********** сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9