РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7349 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на предявени от Д.Н.К.,
с постоянен адрес *** срещу Д.Г.Д. ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се изразяващи се в
главоболие, световъртеж, вдигане на кръвно продължаващ един дълъг период от
време -10.06.2019 г. до 11.09.2019 г., вследствие на уронване на честта, достойнството й и
качествата й като юрист и адвокат, както и сумата от 500 лева, представляващи имуществени вреди – платен
адвокатски хонорар, представляващ частичен иск от 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане на същата.
В обстоятелствената част
на ИМ излага, че на 07.06.2019 г. ответникът е депозирал срещу нея жалба с
номер № 143 /07.06.2019г. в Адвокатска колегия гр. Плевен, във връзка с която
дала обяснение. Излага, че по преписката била представлявана от адвокат В.У. ***.
Сочи, че дадените от нея обяснения и представителството на адв. В.У. е било във
връзка с твърденията в жалбата на ответника за липса на адвокатска етика,
загуба на доверие и поведение на „абдикирала от проблемите ми“. Излага, че във
връзка с това изложила подробни обяснения по всички преписки и дела, по които
представлявала ответника и уточнила, че хонорарите описани в договорите за
защита и съдействие приложени към жалбата на същия са съобразени с разпоредбата
на чл.1 от Наредба за МРАВ № 1 / 2004 г. Сочи, че заявила, че същите са не
дължими съгласно чл. 4 от наредба за МРАВ № 1 / 2004 г, с оглед заявеното от
него в жалба № 143 / 2019 г, което в тази част е с характер на декларация по
чл.38 ал.2 от ЗЗД, написана и подписана от него лично, че оттегля пълномощията
си по всички дела и преписки. Твърди че, впоследствие имало подадена срещу нея още една жалба-допълнение
№ 165 от 24.06.2019 г. към жалба № 143 / 07.06.2019 г. за съдействие на АК
Плевен с искане да му се върне адв. хонорар по преписка № 02018 / 2019 г. на 1
РПУ - Плевен поради негативен резултат. Излага, че в този период ответника е
подал жалби със същите твърдения до Висшия Адвокатски съвет и до Президента на
Р. България, с което е уронил качествата й на юрист и адвокат отново. Сочи, че
на 09.07.2019 г. ответникът е подал и нотариална покана срещу нея с рег. №
3452, том 1, акт 154 от 09.07.2019 г на Нотариус ***, за връщане на хонорарите,
които й бил платил във връзка с описаните по - горе дела и преписки. Твърди, че
във връзка с двете жалби № 143 / 2019 на АК гр. Плевен и твърденията на
ответника в жалбите си срещу нея до Администрацията на Президента на
Р.България, Висшия Адвокатски съвет и нот.покана получавала в продължение на
дни имала главоболие и високо кръвно.
Сочи, че през този период се чувствала много зле, причернявало й и получавала
световъртежи. Излага, че във връзка с това претърпяла неимуществени вреди,
представляващи болка и страдания изразяващи се в главоболие, световъртеж,
вдигане на кръвно продължаващ един дълъг период от време вследствие на уронване
на честта, достойнството й и качествата й като юрист и адвокат.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалните представители на ищцата молят съда да уважи предявения иск
и да им присъди разноски.
В нарочна писмена защита
сочат, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието
на неправомерно деяние в резултат, на което са причинени сочените в ИМ
имуществени и неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка между
деянието и вредите. Навеждат се доводи, че деянието на ответника представлява
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, тъй като е извършено умишлено – няколко пъти.
Излага се, че жалбите му са в писмена форма и се отнасят за ищцата като
длъжностно лице – адвокат във връзка с работата й пред надлежен орган. Излага,
че увреждането е в причинна връзка с подадените жалби. Сочи, че действията на
ответника по подаване на жалби, в които твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договор за правна помощ за противоправни, тъй като в същите
се съдържат твърдения относно нейните качества на юрист. Твърди, че по делото
следва да се прецени дали в жалбите се съдържат факти, които са обективно
обидни и уронващи доброто й име и професионалния й авторитет. Излага, че е
налице злоупотреба с право.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за неоснователна по основание и
размер и моли да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове.
Твърди, че не са на лице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Не
оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е подал пред Адвокатска
колегия Плевен жалба № 143/07.06.2019г. Счита обаче, че с подаването на
процесната жалба е упражнил закрепеното с разпоредбата на чл. 45 от Конституцията
на Република България право на всеки гражданин на жалба. Твърди, че правото на
гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да се
обръщат за съдействие и защита на своите законни интереси към държавните органи
са закрепени в нормативен акт от най- висока степен и същите следва да бъдат
упражнявани без опасения от последващи санкции. Излага, че посоченото право е
корелативно свързано и с правото на ефективна правна защита, изразяващо се във
осигуряване на възможността всеки, който счита своите права за нарушени, да
разполага с ефикасни средства за тяхната защита от съответна национална
институция. Сочи, че един от механизмите за защита срещу действията на
упражняващите адвокатската професия лица, е предвиден в разпоредбите на ЗА и се
състои в ангажиране на дисциплинарната отговорност на адвоката, адвоката от
Европейския съюз и младши адвоката за неизпълнение на задълженията при
упражняване на дейността. Твърди, че по
своята правна същност, действията му, не представляват противоправно деяние по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а упражняване на основно право, чрез предвидените в
закона средства за защита. По изложените съображения, счита, че не е налице
вторият елемент от фактическия състав иска, а именно противоправно деяние. Оспорва
твърдението, че ищцата е претърпяла, посочените в исковата молба вреди,
изразяващи се в главоболие, световъртеж и високо артериално налягане, които са
продължили дълъг период от време. Излага, че липсва конкретика относно
продължителността на посочените здравословни състояния, както и по отношение на
стойностите на кръвното налягане, кога, от кого и с какви средства са измерени,
за да се направи извод, че е налице високо кръвно налягане. Сочи се, че не се установява, ищецът да е
потърсил лекарска помощ, с която описаните състояния да са регистрирани, нито
се установява по отношения на тях да е проведено медицинско лечение. Оспорва
твърденията, че с подадената от негова страна жалба, на ищеца са причинени
вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му и неговите
качества на юрист и адвокат, тъй като видно от представения с исковата молба
протокол от проведеното на 25.07.2019г. заседание на членовете на Адвокатски
съвет Плевен до образуване на дисциплинарно производство срещу ищецът изобщо не
се е стигнало. Оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между
подадената от страна на ответника жалба и твърдените вреди, изразяващи се в
главоболие, световъртеж и високо артериално налягане, които са продължили дълъг
период от време. Излага, че интензитетът, натовареността и отговорността, която
налага адвокатската професия обективно водят до описаното в исковата молба
влошаване на здравословното състояние, което изключва същото да е в пряка и
единствено възможна връзка с подадената от
негова страна жалба.Оспорва твърдението, че пред Адвокатска колегия
Плевен са подадени две жалби срещу ищеца. Оспорва твърдението, че е подал жалби
до Президента на Република България по отношение работата на адв. Н.. Сочи, че жалбата до Висшия адвокатски съвет е
копие на жалбата, подадена пред Адвокатска колегия Плевен. Оспорва размера на
претендираните от ищеца вреди. Твърди,
че от представените по делото доказателства не се установява ищецът да е бил
представляван пред Адвокатски съвет Плевен от адвокат, както и, че сумата от
500 лева е платена с оглед защита на ищеца пред Съвета.
В проведеното по делото
о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
В нарочна писмена молба
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Не отрича
факта, че е подал жалба срещу ищцата, но счита че с това си действие е упражнил
застъпеното му в КРБ право на жалба. Навежда доводи, че по делото е останало
недоказано, че ищецът е претърпял претендираните от него вреди вследствие на
депозираните жалби. Излага, че не е налице и причинно следствената връзка между
твърдените вреди, вследствие на подадените жалби.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представената по
делото жалба с вх. № 143 от 07.06.2019 г., че ответникът е депозирал такава
срещу ищцата, в която е посочил, че жалбата му е относно „липса на адвокатска
етика и загуба на доверие“ към адв. Н..
Установява се от съдържанието на
жалбата, че същата е във връзка с водени от ответника дела за упражняване на
родителски права, като в същата жалбоподателят преразказва виждането му относно
действията извършени от адвокат Н. по делото. В жалбата ответникът навежда доводи
относно взетите от нея пари и моли „да бъде назначена своеобразна ревизия на
взетите от ищцата средства и реалната работа, за да защити интересите му“.
Приобщено като доказателство по
делото е допълнение към жалба от 07.06.2019 г., депозирана от ответника, с
която моли да му бъде съдействано платения от него хонорар, да бъде преизчислен
спрямо извършената от ищцата работа.
Представена като доказателство по
делото е и жалба препратена от ВАС до АК Плевен от 10.06.2019 г. от ответника
срещу ищеца съдържаща идентично съдържание с жалбата депозирана пред АК Плевен
на 07.06.2019 г.
Установява се от приобщеното по
делото писмо, изпратено от АК Плевен до ищцата, че същата е уведомена, че срещу
нея е подадена жалба с вх. №143/07.06.2019 г. от ответника и, че в седемдневен
срок следва да даде писмено обяснение.
От представения по делото
Протокол №11/25.07.2019 г. на събрание на АК Плевен се установява, че на осн.ч
л.137 ал.5 от ЗА е отказано да се образува дисциплинарно производство срещу
ищцата, тъй като липсват доказателства същата да е нарушила задълженията си по
ЗА и Етичния кодекс на адвоката.
Видно е от писмо С изх.
№232/02.08.2019 г., изпратено от АК Плевен до ищцата, че същата е уведомена, че
във връзка с постъпилата от ответника жалба жалба с вх. №143/07.06.2019 г.,
съгласно решение №115 по протокол №11/25.07.2019 г. на АК Плевен е отказано да
се образува дисциплинарно производство.
Установява се от молба с вх. № от
06.11.2019 г. отправена до АК Плевен, че ответникът по делото е отправил искане
да бъде извършена „ревизия“ на работата на адв.Д.Н.. В молбата сочи, че е
упълномощил адвоката да го представлява пред Никополски районен съд по гр.д. №
194/2019 г. във връзка с неполучено от него трудово възнаграждение. В жалбата
се сочи, че адвокатът неправилно е дефинирала сумата предмет на финансовата му
претенция като командировъчни, а не като трудови възнаграждения. Наведено е и
твърдение, че е посочила парична сума предмет на неговата претенция, „съчинена
от нея на случаен принцип, на доста по-висока стойност от реалната, като не е
приложила доказателствени средства, въпреки, че е предоставена Тахо диск с
дигитална информация за цялата 2018 г.“. В жалбата сочи и, че новите му адвокати му
обяснили, че не могат да изменят едновременно основанието на иска и паричната
претенция, поради което е следвало да оттеглят исковете. В допълнителната част
на жалбата излага и, че адвокат Н. е правила „постъпки с неадекватни действия
на юрист“
Приложено като доказателство по
делото е и писмо с изх. № 412 от 07.11.2019 г. с която АК – Плевен уведомява
ищцата, че ответникът е депозирал молба с вх. № 320 от 6.11.2019 г. и, че може
в 7 дневен срок да подаде отговор. Установява се от приложените по делото 4
броя договори за правна помощ и съдействие, че ответникът е упълномощил ищцата
да го представлява по различни дела.
Приобщено като доказателство по
делото е и обяснение от 12.11.2019 г. дадено до Председателя на АК Плевен, от
което се установява, че ищцата е дала подробни обяснения и е приложила
доказателства относно осъществените от нея действия по образуваното дело по
повод претендираните от ответника трудови възнаграждения.
Видно е от представения по делото
протокол от 23.01.2020 г. на събрание на АК Плевен, че срещу ищцата е отказано
да се образува дисциплинарно производство по повод на постъпилата от ответника
жалба на 06.11.2019 г.
От представеното по делото писмо
от АК Плевен до ищцата с изх. № 33 от 06.02.2020 г. се установява, че срещу
същата е отказано да бъде образувано дисциплинарно производство.
Приобщени като доказателства по
делото са ИМ от ответника, представляван от ищеца срещу работодателя му за
неплатено възнаграждение квалифицирано като такова по чл.128 т.2 и чл.221 ал.1
от КТ.
Видно от приобщеното гр.дело №
1227/2019 г. по описа на РС – гр.Бяла Слатина, че същото е прекратено, поради
оттегляне на ИМ от ищеца.
От представената по делото
покана, изпратена от адв.Н. до ищеца се установява, че същата го кани на
21.07.2019 г. да получи документите си, които е посочил в жалбата си от
07.06.2019 г.
Установява се от изпратената по
делото нотариална покана с рег. № 3452 том 1 акт № 154 на нотариус *** с район
на действие ПлРС, че ответникът е отправил покана до ищеца да му върне
платените по договори за правна помощ суми.
Представени като доказателства по
делото са и удостоверения от АК Плевен, от които се установява, че ищцата е
ползвала платен годишен отпуск в различни периоди от време.
Приобщено като доказателство по
делото е и болничен лист на името на ищцата, от който се установява, че същата
е била във временна нетрудоспособност за периода от 12.11.2019 г. до 14.11.2019
г. с диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,
съдова криза“.
Установява се от представените по
делото амбулаторин листи, издадени на името на ищцата за процесния период и
какво е било здравословното състояние на същата през периода, както и какви
медикаменти е приемала във връзка с това.
Видно е от постъпило писмо с изх.
№ 11-00-1/12.02.2020 г. от администрацията на Президента на РБ е, че в същата е
получена жалба от ответника, която не е срещу ищцата, а искане за извършване на
проверка на действията на отдел „Закрила на детето“ и полицията по повод
упражняване на родителски права на жалбоподателя.
Представено като доказателство по
делото е и Постановление по преписка с вх. № 0218/2019 г. по описа на РП
Плевен, с което е отказано да се образува досъдебно производство по повод жалба
от ответника срещу ***.
По делото е изслушано и
заключение по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, от заключението на което се установява, че: на
ищцата са поставени следните диагнози: хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност, неинсулино зависим захарен диабет с неврологични
усложнения, полиневропатия; най-ранният амб.лист с диагноза „хипертонично
сърце“ е от 01.03.2019 г., като по делото няма медицинска информация от кога
ищцата с диагноза „хипертонична болест“; вписаните в амб.листи диагнози са указания
за дългогодишност на заболяването, като не може да се конкретизира неговата
давност; представените документи не могат да се правят изводи за свързаност
между двете заболявания – диабет и хипертония, но диабетът е един от важните за
развитие на високо артериално налягане; при диабет се уврежда сърдечно-съдовата
система, засягат се бъбриците, като това може да доведе до повишаване на
артериалното кръвно налягане, но последното може да е резултат и от други
причини /възраст, обездвижване, високо тегло, употреба на алкохол, неправилно
хранене и др./ или да е от така наречената „есенциална хипертония“ при които не
може да се определи причината.
В проведеното открито съдебно
заседание ВЛ сочи, че ищцата има високо кръвно налягане, което диагностицирано
отдавна и при такова заболяване всеки организъм е чувствителен. Обяснява, че
всяко напрежение може да доведе до това да се вдигне кръвното, включително и
при хора, които нямат високо кръвно налягане. Сочи, че всяко повишаване на
кръвното налягане може да доведе до усложнения като развитие на инсулт или
инфаркт.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелят *** сочи, че познава
страните по делото, тъй като той е свързал ответника с ищцата. Излага, че не помни дали е присъствал на
консултацията, която ищцата е направила на ответника. Разказва, че адвокат Н. му е споделяла за развитието на делото на
ответника, като често се е случвало да му праща и документи по имейл. Сочи, че
за този случай му споделила, че изхода на делото не е бил в полза на ищеца,
поради което и той се отказал от услугите й. Твърди, че е наясно с депозираните
от ответника жалби, в които казвал, че неговата колежка „нищо е струва“.
Обяснява, че работи заедно с ищцата повече от 15 години и тя много тежко е
приела депозирането на жалбите от страна на ответника, поради което се наложило
и той да поеме отговорността за по-голяма част от делата й. Сочи, че времето, през което е била притеснена
е било от май месец до края на годината.
Разказва, че емоционалното натоварване е повлияло върху работата й. Излага, че
ищцата не е имала физически оплаквания, но не идвала на работа. Сочи, че преди
подаване на жалбите колегата й не е имала оплаквания от високо кръвно, както и,
че не знае дали е провеждала консултация във връзка с това. Твърди, че
изнесеното в жалбите не отговаря на истината.
Свидетелят *** свидетелства, че познава ищцата като много
добър професионалист, с когото обменят опит. Разказва, че през втората половина на 2019 г. - юни месец,
тя започнала да се оплаква, че неин клиент е бил недоволен от нея и писал жалби
в АК Плевен и Адвокатски съвет София, в резултат, на което е следвало да дава
обяснения, поради което била изключително притеснена. Твърди, че ищцата му се
оплакала, че вследствие на жалбите е почнала да вдига кръвно и получила стрес.
Излага, че през този период е била на ръба на нервен срив, тъй като се
притеснявала, че може да пострада и доброто й име като човек и като
професионалист. Сочи, че му е споделяла,
че преди това е взимала лекарства за високо кръвно, както и след това. Твърди,
че през втората половина на миналата година ищцата била почти винаги с високо кръвно.
Разказва, че ищцата му се оплакала, че не можеше да се явява по дела вследствие
на стреса.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на неправомерни деяния /действие или бездействие/ от страна на ответника, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба вреди, причинно – следствената връзка между деянието и
вредите, както
и размера на претърпените вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже онези факти, които изключват отговорността му, както и осъществяването на
онези обстоятелства, които изключват вината му, предвид въведената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД презумпция.
Съобразявайки разпределението на
доказателствената тежест на страните, съдът намира, че следва на първо място следва да се извърши преценка досежно
това, дали ответникът е извършил противоправно деяние от вида на
описаното в исковата молба, извършено от него в депозираната първа жалба от 07.06.2019 г.,
доколкото втората подадена жалба касае период извън посочения в ИМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, деликтната отговорност може да бъде ангажирана не за всяко извършено
от ответника деяние, а само за онова, което е противоправно и
виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до
доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че
не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината
/умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се
използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но
във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца.
Съдът намира, че в конкретния случай
изложените по- горе необходими елементи на непозволеното увреждане не са
налице. Безспорно по делото е, че ищцата Д.Н. работи
като адвокат в АК
Плевен.
Страните не спорят и, че ищцата е осъществявала
процесуално представителство на ответника във връзка с водени от него дела,
включително и такива за трудово възнаграждение и родителски права.
Не е спорен и фактът, че ответникът е подал жалба пред АК
Плевен и ВАС /впоследствие препратена до АК Плевен/ срещу ищцата във връзка с
извършеното от нея процесуално представителство, по повод на което адв. Н. е
давала обяснения.
Безспорно е и, че е отказано да се образува дисциплинарно
производство срещу адв. Н. по повод на депозираната през юни 2019 г. жалба.
По делото се
установява и, че вследствие на депозираната
от ответника жалба
ищцата е претърпяла определени негативни психични преживявания и емоции.
Първият спорен въпрос по делото е следва ли действията
на ответника, изразяващи се в подаването на жалба
да се квалифицира като противоправно
и оттам като основание за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане.
Отправна точка при разрешаването на настоящия спор следва да бъдат нормите на
националното законодателство, както и съдебната практика. Разпоредбата на чл.
39 от Конституцията на Република България предвижда, че всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин, а съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на жалби, предложения
и петиции до държавните органи. На базата на горните конституционни разпоредби
е създадена константна съдебна практика /срв. решение № 1347- 2008- II г. о., решение № 242- 2009- III
г. о., решение № 758- 2011- IV г. о., определение № 957- 2011- IV г. о.,
решение № 245- 2014- III г. о. и много други/, чиито правни положения се
свеждат до следното: сезирането на надлежните органи на властта със
сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването
му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Това действие би могло да е
деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право, т. е.
следва да се докаже от субективна страна умисъл и вина. Същевременно,
жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право, т.
е. противоправно поведение, е налице, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато
гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава
жалбата, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказателствената тежест е за пострадалия. В конкретния случай доказателства за
злоупотреба с право по смисъла на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република
България от страна на ответника не се събраха. Видно от съдържанието на депозираната от същия жалба е, че
ответникът е изложил своите лични възприятия и съждения, изразяващи собствената
му /обективна от негова гледна точка/ оценка за ищцата като адвокат във връзка
с представляването му по дело за родителски права. Отразеното в тези жалби
обстоятелства – за проверка дейността на адв. Н. във връзка с осъщественото от
нея представителство обективират една убедителна последователност в поведението
на ответника, насочена към защита на неговите законни интереси, които е считал
за застрашени, и са напълно обясними предвид спора относно упражняването на
родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете. По делото
не се установи, че ответникът
предварително да е знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства, но
ги е заявявал многократно с единствената цел да навреди на ищцата.
Съдът счита, че следва да отбележи и принципните
постановки, които са дадени в решението на Европейския съд по правата на човека
по делото *** and others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), което разглежда хипотеза, почти аналогична на настоящия случай: няколко
български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания
от различни държавни служители. В т. 89 от решението съдът е посочил, че твърденията
за неправомерно поведение от страна на служители при изпълнение на служебните
им задължения могат да окажат „влияние върху професионалното положение на
съответните длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и
ресурси и да доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни санкции
срещу тях. Но те са направени от жалбоподателите при упражняването на
възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на
закона, частно лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно
лице на орган, компетентен да се справи с такъв проблем. Тази възможност е едно
от предписанията на върховенството на закона и служи за поддържане на доверието
в администрацията…...самият
факт, че жалбите на жалбоподателите са довели до проверки, не може да се
разглежда като неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица. Целта
на тези проверки е именно да се потвърдят или се отхвърлят твърденията на
жалбоподателите“. На тази база съдът е заключил, че „гражданите трябва по
принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните
йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби
представляват твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при
разглеждане се окажат неоснователни“ /т. 90 от решението/.
В настоящето дело не се установиха данни за поведение на ответната страна, които да
обосноват и формират извода за злоупотреба с право посредством подаване на жалби до Адвокатския съвет – гр. Плевен, а от съдържанието на
депозираните жалби не може да се формира извод
относно отправени тежки обидни квалификации от страна на ответника към ищеца. Ответникът е сезирал надлежния компетентен орган относно
твърдения за неетично поведение на ищеца, които в крайна сметка не са възприети
от дисциплинарния орган и същият е отказал образуване на дисциплинарно
производство.
По изложените съображения
съдът намира, че по делото не е установено наличието на противоправно поведение
на ответницата, противоречащо на конкретни законови правила.
Вследствие на изложеното,
доколкото от съвкупния доказателствен материал не е установена първата
предпоставка за установяване на търсената на ответника деликтна отговорност, то съдът намира, че предявеният иск се явява с
напълно недоказан за репариране на неимуществените
вреди, което налага неговото
отхвърляне.
Поради неоснователност на
претенцията за репариране на неимуществените вреди, неоснователна е и
претенцията за обезщетяване на имуществените такива, със същите съображения, с
които е отхвърлен искът за неимуществените вреди. С цел пълнота на изложението
съдът счита, че следва да отбележи, че по делото не се представиха
доказателства, че ищцата е представлявана от адвокати по повод на дадените от
не обяснения, нито пък, че са сторени и разходи във връзка с това.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника се дължат разноски. По делото своевременно е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към
датата на определяне на адвокатското възнаграждение дължимото такова е в размер
на 440 лева. Поради изложеното възражението на ответната страна за прекомерност
на възнаграждението е основателно и присъденото такова следва да е в размер на 440
лева. На ответника следва да се присъдят и разноски, изразяващи се във внесен
депозит за СМЕ в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.К., с постоянен адрес *** срещу Д.Г.Д. ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се изразяващи се в
главоболие, световъртеж, вдигане на кръвно продължаващ един дълъг период от време
-10.06.2019 г. до 11.09.2019 г., вследствие на уронване на честта, достойнството й и
качествата й като юрист и адвокат, както и сумата от 500 лева,
представляващи имуществени вреди – платен адвокатски хонорар за защита по
дисциплинарното производство, представляващ частичен иск от 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до
окончателното плащане на същата, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.К., с постоянен адрес *** да заплати на Д.Г.Д. ЕГН **********,***
сумата от 540 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: