РЕШЕНИЕ
№ 2163
гр.
Пловдив, 15.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя административно дело
№ 3470 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
226 от АПК и чл.156 и сл. от ДОПК
Настоящото съдебно производство е
образувано, след като с Решение № 15059 от 07.11.2019 г., постановено по адм. дело
№ 5093/2019 г. по описа на ВАС на РБ - Първо отделение, е отменено
решение № 431 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2593/2018 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърден Ревизионен
акт с № Р-16001617006630-091-001 от 25.04.2018 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 424 от 18.07.2018 г. на Директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на НАП, в
частта, с която на „ЛЮВИК” ООД, ЕИК ********* е отказан данъчен кредит в размер
на 91 160.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 642.82 лв., както и
лихви в размер на 867.09 лв., начислени допълнително за деклариран и невнесен
ДДС.
В решението на ВАС е посочено, че при първоначалното
разглеждане на делото съда е приел, че не е доказана реалността на доставките,
без да обсъди и изгради собствени изводи от фактическа страна, по всяка една от
тях. Не са обсъдени и представени от жалбоподателя и неговите доставчици доказателства
във връзка с твърдяната последваща реализация на предмета на спорните стопански
операции.
Сочи се още, че от мотивите на
обжалваното решение е видно, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност
събраните писмени доказателства, респ. не е изложил или е изложил противоречиви
изводи по спорните по делото факти, не е разпредилил доказателстветана тежест в
процеса съобразно задължението му по чл.171 ал.3 от АПК.
Необсъдени от съда са останали представени по делото
фактури, така приемно-предавателни протоколи /спецификации/, касаещи доставките
на стоки, обективирани във фактурите, издадени от „Вижън груп 2011“ЕООД и
„Инстрой Ойлтрейдинг“ ЕООД, съответно доказателства за последващата им реализация
в полза на клиенти на „Лювик“ООД и влагането им в строителни обекти, възлагателни
писма, респ. договори, в които подробно са описани СМР и др.
Указанията, с
които делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до това да бъдат обсъдени
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да бъдат
изложени мотивирани изводи, въз основа на тях, за крайния изход на делото. Да бъде съобразен факта, че поделото са налице съпътстващи фактурите
документи, в които белезите на доставката са описани по вид, количество, единична
и крайна цена. На следващо място дадени са указания за
провеждането на съдебно – техническа експертиза, която да обследва количество
наети работника, тяхната квалификация и налична механизация, както и
специфичните възможности за провеждане и реализиране на дейностите, предмет на
фактурираните СМР, преценка на вложени материалите в изграждането на обектите, какви
са обемите им и дали е на лице съответствие между данните от процесните фактури
и тези за последваща реализация, вкл. и спрямо строителната документация за
съответния обект. Дадени са и указания за
допълнителна задача по назначената ССчЕ, което след проверка в счетоводството
на жалбоподателя да даде заключение за начина на осчетоводяване на спорните
доставки, съответно на стоки и на услуги по фактурите, по които същият е
получател и въз основа на какви съпътстващи документи; за начина на
осчетоводяване на приходите и разходите при последващата реализация на стоките
и услугите, каква е възприетата счетоводна политика и позволява ли тя да се
проследи връзката между доставката на стоките, респ. услугите и последващата им
реализация към конкретен клиент на дружеството, съответно влагането им в
изграждането на конкретен обект; на лице ли са доказателства за извършено разплащане
и как е осчетоводено същото и други, подробно описани в решението на ВАС.
При новото разглеждане на делото следва
да бъде назначена служебно съдебно-техническа експертиза със задача на вещото
лице да даде заключение, относно вида и количеството на възложените в
отношенията между „Лювик“ООД и неговите доставчици СМР и тези предмет на
отношенията между „Лювик“ООД и неговите клиенти, наличието на съответствие
между същите и тяхното изпълнение на място /като вид и количество, съобразно
данните от актовете обр. 19/, за чия сметка са материалите, необходима ли е и
каква точно механизация и чие е задължението за нейното осигуряване, за какъв
период от време, с какви като брой и квалификация наети лица и с каква
механизация е било възможно осъществяването на СМР, предмет на отношенията
между „Лювик“ ООД и неговите доставчици, съответни на това ли са
доказателствата по делото, налична ли е и изискуемата се строителна
документация за обектите, съответно съобразно данните от същата кои са
възложителите и изпълнителните на обектите /вкл. и подизпълнителите/, съответни
на данните от строителната документация ли са фактурираните между „Лювик“ ООД и
съответно неговите доставчици и в последствие неговите възложители СМР и
строителни материали.
В настоящото производство жалбоподателят
„ЛЮВИК“ ООД, представляван от процесуалния си представител адв. Л.П., поддържа
първоначално предявената жалба и моли РА да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена
защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен по делото списък с разноските при първоначалното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд и от касационната инстанция, както и внесен
депозит за вещо лице по ССЕ.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
“ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител
юрисконсулт Б., счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение пред всички инстанции. Подробни съображения са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, при
спазване на задължителните указания при новото разглеждане на делото, възприе и
приобщи събраните при предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно тях и представените такива в настоящото производства, приема
за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е Ревизионен
акт (РА) с № Р-16001617006630-091-001 от 25.04.2018 г., издаден от Г.П.Й.-
началник на сектор в ТД на НАП Пловдив,
възложил ревизията, и Ц.С.Д.- старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 424 от 18.07.2018 г.
на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”),
гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която на жалбоподателя
е отказан данъчен кредит в размер на 91 160.27 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 6 642.82 лв., както и лихви в размер на 867.09 лв., начислени
допълнително за деклариран и невнесен ДДС.
Ревизията, приключила с оспорения РА, е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16001617006630-020-001 от 04.10.2017 г.,
издадена от Г.П.Й.- началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, с обхват на
задължения за данък върху добавената стойност за периода 01..06.2017 г. –
31.08.2017 г., като е определен е срок за приключване на ревизията до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
11.10.2017 г. по електронен път. Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-16001617006630-020-002 от 10.01.2018 г.
(л.1305, т.5) на същия орган по приходите,
срокът на ревизията е продължен до 11.03.2018 г., Заповедта е връчена на
РЛ електронно на 15.01.2018 г.
В срока по чл.117 ал.1, от ДОПК е изготвен и
Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001617006630-092-001/23.03.2018 г., съответно
в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният в настоящото
производство Ревизионният акт № Р-16001617006630-091-001/25.04.2018 г..
Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия
административен орган, се е произнесъл с Решение № 424/18.07.2018 г., като е
потвърдил РА изцяло.
В хода на ревизионното производство, органът по
приходите е констатирал липса на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл.6
и чл.9 от ЗДДС и на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69
ал.1 т.1 от с. з., е отказал правото на приспадане на ДК на обща стойност 91 160.27
лв. по фактури и доставчици, както следва за м.06., м.07. и м.08.2017 в размер
на 20 452.12 лв. по 11 бр. фактури, издадени от „Инстрой ойлтрейдинг“ ЕООД; за
м.08.2017 в размер на 12 715.81 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „Строй
интернешънъл“ ЕООД; за м.06. и м.07.2017 в размер на 20 098.78 лв. по 8 бр.
фактури, издадени от „Строй М16“ ЕООД; м.06. и м.07.2017 г. по 156 бр. фактури,
издадени от „Вижън груп 2011“ ЕООД.
Извършени са насрещни проверки на „Инстрой
ойлтрейдинг“ ЕООД, „Строй интернешънъл“ ЕООД, „Строй М16“ ЕООД и „Вижън груп
2011“ ЕООД. Установено е, че спорните фактури от посочените дружества са
издадени на „Лювик“ ООД и са отразени от доставчиците в подадените от тях отчетни
регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
За целите на проверката са съставени множество
ИПДПОЗЛ, в отговор на които от страна на дружествата „Инстрой ойлтрейдинг“
ЕООД, „Строй интернешънъл“ ЕООД, „Строй М16“ ЕООД и „Вижън груп 2011“ ЕООД са
представени са представени част от исканите документи.
След извършен от страна на ревизиращия екип анализ
на всички представени документи, са формирани следните изводи за липсата на
доказателства за реално извършени доставки/услуги по конкретни доставчици. Така
по отношение на „Инстрой ойлтрейдинг“ ЕООД е прието, че не е доказано дружеството да е
доставило строителни материали и да е извършило строителни услуги. Установено
е, че доставчикът не притежава обект, в който да бъдат съхранявани материалите,
не притежава кадрова обезпеченост – наети лица, които да извършат въпросните
СМР, не представя доказателства за транспорт и не притежава транспортни
средства. Според приходната администрация, не са представени конкретни доказателства
в кой момент кое лице на кой обект е работило; кой е поел разходите за
пътуването и командировките им, предвид факта, че по документи свършената
работа е в значителни обеми и на различни населени места. Прието е, че за
реалното ѝ извършване е била необходима техника и квалифициран персонал,
за което доказателства не са представени. По отношение на доставчика „Строй
интернешънъл“ ЕООД са установени обстоятелства, че от представените банкови
извлечения за преведени суми, които доставчикът твърди, че са постъпили във
връзка с издадени от него фактури на РЛ, всъщност са наредени от сметка, различна
от тази на „Лювик“ ООД. От това е прието, че няма безспорни доказателства за
плащане по процесните фактури. От представената разплащателна ведомост е установено,
че за периода са били наети по трудов договор 7 лица – 6 електротехници и 1
електромонтьор, а от акт обр.19 за обект „Жилищен комплекс „Олимпия“ – Пловдив. Според приходната администрация, не са
представени конкретни доказателства в кой момент кое лице на кой обект е
работило; кой е поел разходите за пътуването и командировките им, предвид
факта, че по документи свършената работа е в значителни обеми и на различни
населени места. Прието е, че за реалното ѝ извършване е била необходима
техника
и квалифициран
персонал, за което доказателства не са представени. При извършени проверки в ИМ
на НАП, ревизиращият екип е констатирал, че за лицата, наети на трудов договор
в „Строй интернешънъл“ ЕООД осигуровки не са внасяни. По отношение на доставчика
„Строй М 16“ ЕООД е констатирано, че във връзка със съставено и връчено
ИПДПОЗЛ, в указания срок не са представени документи. Допълнително, с пощенска
пратка са представени: заверени копия на
фактурите, 3 бр. възлагателни писма за извършване на СМР, договори, акт обр.19
за приемане на извършени строителни едйности на обекти: „Ботевград“, „ВМЗ
Сопот“ и „Жилищен комплекс „Олимпия“ –
Пловдив., оборотни ведомости, справка за движение по партида „Лювик“ ООД, копие
на банково извлечение. Според писмени обяснения на управителя са извършени
услуги на обекти, намиращи се в Р България, за които работниците са използвали
собствен транспорт и не им е начисляван разход за гориво и командировъчни. Материалите,
влагани при извършените СМР са доставяни от възложителя. От представената
справка за наети лица по трудови правоотношения
е установено, че са назначени общо 8 души – общи работници, шофьор и
технически ръководител. При извършена проверка в електронната база на НАП за
установяване на регистрираните трудови договори и подадените уведомления е
установено, че за 5 от лицата, назначени по трудов договор, едновременно е
подавана информация от двама работодател. Установено е още, че лицата,
назначени на трудов договор в „Строй М16“ ЕООД
са заети в съвсем друга дейност – „други довършителни строителни
дейности“ (общо строителство с най-ниска степен на квалификация). По отношение
на доставчика „Вижън груп 2011“ ЕООД също е констатирано, че по връчено ИПДПОЗЛ,
в указания срок не са представени документи.
Допълнително са представени част от исканите документи: заверени копия на фактурите, ведно с ППП,
оборотни ведомости, справка за движение по партида „Лювик“ ООД, копия на
фактури от предходен доставчик „Вивамел“ ЕООД, копие на фактура за транспорт от
„Рея транс“ ЕООД, копие на договор за наем на склад. Съгласно писмените
обяснения на управителя Георги Методиев (л.490, т.2) строителните материали са
били закупени от „Вивамел“ ЕООД, съхранявани са в склад в с. Раянци. Доставени
са до склад на „Лювик“ ООД на адрес: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 73,
като за целта е използван транспорт, осигурен от „Рея транс“ ЕООД.
Разплащанията да извършени в брой, но не са представени касови бонове. В
рамките на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на „Вивамел“
ЕООД, „Рей транс“ ЕООД, и на ФЛ – Румен Петрунов, посочен като наемодател на
склада, Дружествата не са открити на адресите си за кореспонденция и документи
не са представени. Румен П. – наемодател на склада, е представил писмени
обяснения, в които сочи, че действително има сключен договор за наем на
помещение с „Вижън груп 2011“ ЕООД. Не са представени документи относно платени
наеми. Няма данни Румен Петрунов да е подал ГДД за 2017 с декларирани доходи от
наем.
При първоначалното разглеждане на делото е назначена
и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която,
вещото лице е използвало всички налични по делото документи, както и е
извършило проверки в ИМ на НАП по партидата на „Лювик“ ООД относно сочените в настоящото изложение
негови контрагенти и техните предходни доставчици. Така според експерта, всяка
от процесните по делото фактури и документираните в тях доставки са отразени чрез съответното
записване в Дневник за покупките. По тях е усвоен ДК. Всяка от процесните по
делото фактури и документираните в тях доставки са отразени по партидите на
контрагентите на жалбоподателя. При подаване на СД по чл.125 от ЗДДС за
ревизирания период контрагентите на жалбоподателя са били регистрирани като ЗЛ
по ЗДДС, като крайният извод на вещото лице е, че петте фирми, предмет на
обследването му, са изпълнили законовите
задължения за деклариране на ДДС за процесните фактури.
При
повторното разглеждане на делото, във връзка с указанията, дадени от ВАС е
назначена нова съдебно – счетоводна експертиза. Според заключението по същата всички
процесни фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ревизираното
дружество. И фактурите, и документираните в тях доставки са отразени чрез
съответното записване в Дневник на покупките. Фактури са осчетоводени на
основание съпътстващи документи, а именно Договори със съответните приложения
към тях, възлагателни писма; вриемателнопредавателни протоколи, протокол
образец 19 за изпълнени натурални видове строително-монтажни работи От страна
на РЛ са подадени са справки-декларации за ревизирания период. По фактурите е
усвоен данъчен кредит. Приходите и разходите при последващата реализация на
доставените по процесните фактури стоки, материали и услуги са отразени в
счетоводството на „Лювик” ООД по дебита на сметки 702 „Приходи от продажби на
стоки” и 703 „Приходи от продажба на услуги” и кредит на сметки 302 ”Материали”
и 304 „Стоки” по отчетна стойност и сметка 611 „Разходи за основна
дейност". Експертът посочва, че
процесни фактури са платени в брой и по банков път. Отразени са в
счетоводството на дружеството по счетоводни сметки 501 „Каса” за извършените в
брой плащания и сметка 503 „Разплащателна сметка” за извършените по банков път.
В договорите, по които „Лювик” ООД е изпълнител, предмета на същите се изразява
в монтаж или ремонт на В и К инсталации за различни обекти. Дружеството „Лювик”
ООД разполага със 14 човека на длъжност строителни работници в т.ч.: техници
ВиК - 2 човека; монтьори на водопроводни тръби - 9 човека; монтажници ВиК - 2
човека и машинист на багер - 1 човек. Съгласно представени ведомости за заплати
на „Лювик” ООД възнаграждения на работещи на трудови договори са изплатени за
месец юни 2017г. на 15 човека, за месец юли 2017г. на 15 човека и за месец
август 2017г. на 16 човека. Наличните в инвентарната книга на дружеството
активи [машини, съоръжения и транспортни средства/ представляват технически
средства за извършване на Вик монтажни и ремонтни дейности. Дружеството
разполага със собствени ресурси [техника/ за извършване на строително-монтажните
и строително-ремонтни ВиК дейности. При договорен по-голям обем СМР по част ВиК,
локализация на различни обекти, кратки или изтичащи договорни срокове, при
изпълнение с оглед ограничения [недостатъчен/ трудов ресурс /14 работника/ и
техническа обезпеченост, дружеството е възлагало /респ. превъзлагало/
изпълнението на част от работата на подизпълнители. В случаите в които в
предмета на договорите по които „Лювик” ООД е изпълнител, присъства монтаж или
ремонт на Електрически инсталации, дружеството поради липса на кадрова и
техническа обезпеченост, превъзлага работата на подизпълнители. Експертизата
дава заключение, че счетоводството на „Лювик” ООД е водено редовно по отношение
на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и съгласно изискванията
на Закона за счетоводството. Всички съпътстващи документи [договори,
възлагателни писма, приемно-предавателни протоколи, актове за приемане на
натурален вид работи/ представени от жалбоподателя са двустранно подписани за
доставчик - получател и възложител - изпълнител. Вторите екземпляри на
придружаващите документи са предоставяни на доставчика. Процесните фактурите са
платени. Банкови документи за извършени плащания са представени от „Строй
интернешънъл” ЕООД и „Строй М 16” ЕООД. За извършените разплащания в брой
документи [фискални бонове/ са представили „Вижън груп 2011 ” ЕООД и „Инстрой
Оил Трейдинг” ЕООД за две фактури. Доставките на стоките по процесните фактури
са извършвани от доставчиците до склад на „Лювик” ООД намиращ се гр. Пловдив,
бул. „Цариградско шосе” N2 73. Документи за придобиване на стоки [фактури/ са
представени от „Вижън груп 2011” ЕООД. Всички фактури са придружени от
приемателно-предавателни протоколи. Документи за извършена транспортна услуга
по маршрут София-Пловдив са представени от „Вижън груп 2011 ” ЕООД. Доставчик
„Инстрой оилтрейдинг” ЕООД във фактури №********** от 14.08.2017г. и №**********
от 16.08.2017г. е отразил, че транспортните разходи са за сметка на продавача. Доставчици
„Инстрой-оилтрейдинг” ЕООД, „Строй интернешънъл” ЕООД и „Строй М 16” ЕООД имат
назначени работници на трудов договор за ревизирания период. Доставчикът „Вижън
груп 2011 ” ЕООД няма назначени работници на трудов договор. В табличната част
на изготвената експертиза подробно е показана реализацията на всяка една
доставка на услуги, стоки или материали по процесните фактури, подробно са
описани и документите, съпътстващи издадените от „Лювик” ООД фактури, за
реализация на стоките и услугите по фактурите и е показан амортизационен план
на дружеството към 31.07.2017г., в който е отразена наличната техника в периода
на изпълнение на строително-ремонтните дейности.
Във
връзка са дадените от ВАС указания, при новото разглеждане на делото съдът служебно е назначил съдебно-техническа
експертиза. Делото неколкократно е отлагано поради невъзможността на вещото
лице да изготви и представи заключение, като същото не се представя в разумни
срокове, и в предвид характера на производството , като делото може да бъде
изяснено съобразно останалите доказателства, в съдебно заседание от
01.09.2021г. допуснатата съдебно-техническа експертиза е заличена.
При така установеното от фактическа
страна, съобразно събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира за установено следното от правна
страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Безспорно
по делото се установи, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, включени
в Дневниците за покупки, по тях е начислен и ползван данъчен кредит за
процесния период, доказано е извършването и осчетоводяването на последващи
доставки, които съответстват количествено и стойностно на доставените стоки и
услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По делото не е спорно, а се
установява и от заключението на вещото лице по ССЕ, че по отношение отказаното
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 452.12 лв. по 11 бр.
фактури издадени от доставчика, „Инстрой ойлтрейдинг“ ЕООД, гр. София, през
м.06., м.07. и м.08.2017г., от ревизираното лице и от прекия доставчик, са
представени фактури, с предмет „доставка на материали по опис“ /фактури № № 34
от 12.06.2017г., № № 45 от 05.07.2017г., № 46 от 07.07.2017г., № 49 от
14.07.2017г., № 55 от 18.07.2017г./, към които както доставчикът, така и
„Лювик“ООД са представили „приемно-предавателен протокол /спецификация/“ с
индивидуализирани по вид, мярка, едн. и крайна цена за стоките, без ДДС и с
вкл. ДДС, двустранно подписани, не са оспорени от ответника, по отношение
тяхната автентичност, с посочено място на предаване на стоките гр.София, кв.“Илиянци“,
ул.Балчо Нейков № 5. Представени са и част от фактурите с предмет „материали по
опис. Транспортът е за сметка на продавача и е до посочен адрес на купувача“
/фактури № № 90/10.08.2017г., № 99/14.08.2017г. и № 109 от 18.08.2017г./, към
които също са приложени приемно-предавателни протоколи /спецификация/,
двустранно подписани, с посочени вид на стоките, количество, едн. и крайна
цена, и същото място на предаване на стоките. Представена е фактура № 38 от
26.06.2017г е с предмет „извършено СМР на обект Билла – Русе“, възлагателно
писмо и акт обр.19 двустранно разписани, с посочени видове, количество, единична
и крайна цена на извършените СМР; фактура №39 от 28.06.2017г. с предмет „извършено
СМР на обект ВМЗ – Сопот“, фактура № 40 от 30.06.2017г. с предмет „извършено
СМР на обект Олимпия – Пловдив“ с приложени към тях възлагателни писма и акт
обр.19 с посочено съдържание. От ревизираното дружество са дадени обяснения и
са ангажирани доказателства за последващото използване на доставките в
икономическата му дейност. В тази връзка са представени са договори, по които „Лювик“ ООД
е изпълнител, респ. КСС към тях, актове обр.19 фактури и други документи,
фактури за последваща реализация на част от стоките /фактури и
приемо-предавателни протоколи/, вкл. са извършени и насрещни проверки на
посочените възложители, респ. получатели, които са потвърдили наличието на
твърдяните отношения с „Лювик“ООД, респ. органите по приходите са посочили, че
не оспорват извършването на тези СМР и влагането в същите на строителните материални,
предмет на доставките.Представени са доказателства за разплащане от
ревизираното лице.
За доказване правото на приспадане
на данъчен кредит на обща стойност 12 715,81 лева по 3 броя фактури, издадени
от „Строй интернешънъл“ ЕООД, гр. София, през м.08.2017г.
от ревизираното лице и от прекия доставчик, са представени фактура № 8 от
11.08.2017г. с предмет „извършено СМР на обект: ВМЗ Сопот-Иганово“, фактура №
15 от 31.08.2017г. с предмет „извършено СМР на обект: Билла Парк Център София“
и фактура № 13 от 22.08.2017г. с предмет „извършено СМР на обект: жилищна
сграда „Олимпия“ – Пловдив“. И трите фактури са придружена с възлагателни писма,
съгласно които „Лювик“ ООД възлага, а „Строй Интернешънъл“ЕООД, приема да
изпълни конкретно цитирани по видове, количество, единична и крайна цена, СМР, както
и акт обр.19, в който СМР са описани също по вид, количество, единична и крайна
цена, двустранно разписани. От „Строй интернешънъл“ ЕООД са представени и
извлечения от счетоводни сметки, извлечение от банковата му сметка и
разплащателна ведомост за периода 01.08.2017г. – 31.08.2017г., съдържаща
подписи на наетите лица. За доказване правото на приспадане на данъчен кредит
на обща стойност 20 098.78 лева, по 8 броя фактури, издадени от „Строй М 16“
ЕООД през м.06. и м.07.2017 г., в хода на ревизионното производство от
ревизираното лице и от прекия доставчик са представени фактури № 64 от
05.06.2017г. с предмет „извършено СМР на обект: Билла Русе“, фактура № 65 от
07.06.2017г. с предмет „извършено СМР на обект: ВМЗ Сопот“, фактура № 66 от
12.06.2017г. с предмет „извършено СМР на обект, находящ се в гр.Ботевград“, фактура
№ 67 от 16.06.2017г., с предмет „Извършени СМР на обект: ж.к Олимпия, гр.Пловдив,
фактура № 69 от 20.06.2017г. с предмет „извършено СМР на обект „Пловдив плаза“
– гр.Пловдив“, фактура № 71 от 05.07.2017г., с предмет „извършено СМР по част
ВиК, вертикални водопроводни клонове на обект: ж.к.Олимпия, секция „Дионисий“ и
секция „Олимп“, фактура № 72 от 10.07.2017г., с предмет „Извършено СМР по част
ВиК, вертикални канализационни клонове на обект: ж.к. „Олимпия“, секция
„Олимп“, фактура № 73 от 24.07.2017г., с предмет „извършено СМР по част ВиК,
вертикални канализационни клонове на обект: ж.к. Олимпия, секция „Дионисий“, с
приложени към тях Акт обр.19, касаещи всеки конкретен обект, с посочени
подробно видове, количество единична и крайна цена на СМР, двустранно
разписани. Представени са и Договори, сключени между „Лювик“ООД в качеството му
на възложител и „Строй М 16“ЕООД в качеството му на изпълнител, с предмет, конкретно
описан в чл.1 от същите. От доставчика са представени и извлечения от
счетоводни сметки, оборотна ведомост, извлечение от банковата му сметка и
справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 12.02.2018г.
и др.. От ревизираното дружество са дадени обяснения и са ангажирани съответни
доказателства за последващата използване на доставките в икономическата му
дейност – представени са договори, по които „Лювик“ООД е изпълнител, респ. КСС
към тях, актове обр.19 и прочие доказателства, вкл. са извършени и насрещни
проверки на посочените възложители, които са потвърдили наличието на твърдяните
отношения с „Лювик“ООД /представили са от своя страна доказателства, вкл.
единият от тях и такива за въвеждане на сградите в експлоатация и др.. Безспорно
е установено също така, че организацията на счетоводството на дружеството
жалбоподател е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството по
отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и
съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички съпътстващи документи
договори, възлагателни писма, приемно-предавателни протоколи, актове за
приемане на натурален вид работи/ са двустранно подписани. Вторите екземпляри
на придружаващите документи са предоставяни на доставчика. Процесните фактурите
са платени. От „Строй интернешънъл” ЕООД и „Строй М 16” ЕООД са представени
банкови документи за извършени плащания. За извършените разплащания в брой
документи /фискални бонове/ са представени от „Вижън груп 2011 ” ЕООД и
„Инстрой Оил Трейдинг” ЕООД за две фактури. Доставките на стоките по процесните
фактури са извършвани от доставчиците до склад на „Лювик” ООД намиращ се гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе” N2 73. Документи за придобиване на стоки
[фактури/ са представени от „Вижън груп 2011” ЕООД. Всички фактури са
придружени от приемателно-предавателни протоколи. Документи за извършена
транспортна услуга по маршрут София-Пловдив са представени от „Вижън груп 2011
” ЕООД. Доставчик „Инстрой оилтрейдинг” ЕООД във фактури №********** от
14.08.2017г. и №********** от 16.08.2017г. е отразил, че транспортните разходи
са за сметка на продавача. Счетоводната отчетност на дружеството жалбоподател е
водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във връзка с
процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС за
ревизирания период.
Вещото
лице е посочило, че с оглед на обхвата на проверката и ограничения период за
който са представени счетоводни данни, не е налице достатъчна информация, на
база която да се обоснове заключение за редовно водено счетоводство от страна
на доставчиците.
Спорът
по делото е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС,
във връзка с материалната обоснованост на оказа за приспадане на данъчен кредит
в полза на жалбоподателя-получател на доставка по фактури за извършените
услуги, поради липса на доставката, във връзка с непредставянето от страна на
доставчика на документи, които удостоверяват неговата материална, техническа и
кадрова обезпеченост да извърши доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че
доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка или услуга при
издаването на процесните фактури, невъзможността да бъде установена
необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за
извършване на доставките. Изводът за липса на реална доставка е резултат на
оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т.е.
прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти.
Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т.е. да бъде установено дали изводът
за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и
обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл при
обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността
на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с
възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко
изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно
издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични и преповтарящи се. Като законово основание се
посочва нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като
фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на
доставчика, относно действителността на доставките по издаваните фактури,
поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост
за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и
липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда
на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на
обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между
доставчиците и жалбоподателя, наличната документация и доставките и тяхното
реално изпълнение и приемане. В случая органът по приходите е достигнал до
извода за липса на реални доставки въз основа на констатация, за липсата на
данни и непредставянето на всички изискани от доставчика документи и обяснения,
при насрещната проверка, без да е анализирал наличието на доказателства при
жалбоподателя, за реализирането на услугата и приемането на услугата с надлежни
документи, както и документацията, свързана с последващите доставки и
приемането на стоките.
Законът
не задължава получателя на услуга, какъвто е жалбоподателя, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд,
транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица
заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото
резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове, чиято
валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде вменена във вина на
жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той
няма задължение да ги съхранява по закон. От друга страна непредставянето на
документи и обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като
основание за отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове
отказ за признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от
доставчика - не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична
кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не
са представени от ревизиращия екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС
не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни
в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят
пълна проверка и анализ на договорите във връзка с реализацията, на които са
издадени за установяването на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката.
Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени
данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към
обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от
процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно
относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия
следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да
изгради заключението си за реалност на доставките и услугите, като се уточнява,
че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от
посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй
като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото
на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени данни
за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са установени и
основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано
правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. В този смисъл е и
константната съдебна практика, последователно изразена в Решение № 6047 от
26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение.
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за
възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката или
услугата като симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката
си, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в
Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не
е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика
данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от
данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде
санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Знанието
не може да се презюмира, както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде
установено от обективните данни и доказателства по делото.В този смисъл е и
постоянната съдебна практика, изразена в Решение № 6047 от 26.05.2015г. по адм.д. №
8024 от 2014г. по описа на ВАС – Първо отделение, Решение № 252 от 10.01.2017г.
по адм.д. № 11876 от 2015г по описа на ВАС – Осмо отделение, Решение № 518 от
16.01.2017г. по адм.д. № 8295 от 2015г. по описа на ВАС – Първо отделение.
Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по
дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за изпълнение на услугата от страна на
преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не
следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на
данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на услугите, така както е презумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че услугите, с които обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
услугата, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на услуги.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски в размер на 5089,36 лева, представляващи: 3 900
лева по АХД №2953/2018г. на Административен съд-Пловдив, от които 50 лева ДТ,
350 лева ДТ и 3 500 лева адвокатски хонорар за първоначалното разглеждане
на делото; 789,36 лева ДТ по касационното обжалване; 400лева депозит за вещо
лице. Съдът счита за неоснователно направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя, което правилно е определено в размер на 3 500 лв. съобразно разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, на осн. чл.160 от ДОПК, вр. чл.226
вр. чл.144 от АПК Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт с №
Р-16001617006630-091-001 от 25.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
424 от 18.07.2018 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при Централно управление на НАП, в частта, с която на „ЛЮВИК”
ООД, ЕИК ********* е отказан данъчен кредит в размер на 91 160.27 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 6 642.82 лв., както и лихви в размер на 867.09
лв., начислени допълнително за деклариран и невнесен ДДС.
ОСЪЖДА Дирекция
“ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „ЛЮВИК” ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сумата
от 5089,36 лева (пет хиляди осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: