Определение по дело №765/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1577
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20193100500765
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ                                             

като разгледа докладваното от съдия Петкова

 ч.гр.дело № 765 по описа за 2019 год.,

взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба вх.№ 25765/08.04.2019г. по описа на ВОС, подадена от М.А.Г.,***, срещу определение №4327/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 10201/17г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба вх.№6724/29.01.2019г. В жалбата се излага, че определението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че съдът не е съобразил, че ответникът по иска А.Р.Т. е станал повод за завеждане на делото, тъй като едва след подаване на иска е преместил оградата. Твърди се, че неправилно ищецът е осъден да заплати разноски на ответника. Сочи, че ВОС по ч. гр.д. №452/18г. не е съобразил представените две противоречащи си заключения по СТЕ, както и останалите събрани доказателства.

            Жалбата е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.276 ГПК, поради което е и допустима, но по същество неоснователна, поради следното:

            Производството по гр. дело №10201/2017г. по описа на ВРС е започнало по иск на М.А.Г. с право основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника А.Т. да ѝ предаде владението от 9 кв.м. реални части, находящи се на границата между двата имота, означени с червен цвят на скицата. След отстраняване нередовностите на исковата молба, на ответника е връчен препис от същата, като на 06.10.2017г. последният е депозирал писмен отговор.

            С определение от з.с.з., проведено на 10.10.2017г., ВРС е извършил проект за доклад на предявения иск, като е насрочил производството за о.с.з. на 06.12.2017г., и е назначил СТЕ с посочена задача, при депозит 300лв., вносим както следва: 200лв. –от ищцата и 100 лв. от ответника. На 27.11.2017г. в.л. инж. Костов е депозирал заключението по изготвената СТЕ.

            С молба вх. №70982/05.12.201г. ищцата М. Г. заявява, че оттегля предявеният от нея срещу А. Токмакчев иск, като моли на осн. чл. 232 ГПК, производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че на 26.11.2017г. установила, че ответникът е преместил спорната ограда с 2 м. навътре в собствения си имот, като по такъв начин отпада спорът по между им за източната граница между двата имота. Твърди, че това обстоятелство било констатирано и от в.л., което по негови твърдения извършил огледа на 26.11.2017г. По тези съображения излага, че за нея липсва правен интерес от водене на делото, с оглед на което моли производството да бъде прекратено. Не претендира присъждането в нейна полза на разноски, като се противопоставя на евентуалното искане от другата страна, тъй като счита, че тя с действията си не е станала причина за завеждане на иска.

            В о.с.з, проведено на 06.12.2017г., ВРС е прекратил производството по гр. дело №10201/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 232 ГПК, като е присъдил в полза на ответната страна претендирани разноски в размер на 750лв. / в т.ч. адв. хонорар и депозит за СТЕ/, за които за представени писмени доказателства и списък.

            С молба вх. №73645/15.12.2017г. М. А. Г. е поискала изменение на определението, на осн. чл. 248 ГПК, като е изложила съображения, че цената на иска досежно 9 кв.м. реални части възлиза на 50 лв.,  предвид което адв, възнаграждение следва да се намали до минималното адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. Счита, че присъдените от ответника разноски са неотносимо високи спрямо цената на иска и се явяват несправедливи и незаконосъобразни. Твърди, че не тя е дала повод за настъпване на ситуацията, която е правокирала предявяването на иска, като в същото време, ответникът, след предявяване на иска е преместил оградата, предвид което за нея е отпаднал правния интерес от водене на делото. Предвид изложеното, е поискала от съда да измени определението си, като остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, а в условие на евентуалност -ако счете, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ГПК, моли разноските, предвид ниската фактическа и правна сложност да бъдат редуцирани до минимума, установен в Наредбата, без им се възлагат съдебно деловодни разноски, свързани със заплащането на депозита за СТЕ.

            С определение №110/03.01.2018г. ВРС е оставил без уважение молба вх. №73645/15.12.2017г., депозирана  от ищцата М.А.Г., съдържаща искане за изменение на определението, постановено на 06.12.2017г., след като е приел, че възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е несвоевременно направено, тъй като е след произнасянето на съда по присъждане на разноските в проведеното съдебно заседание при прекратяване на производството по делото поради оттеглянето на иска.  

            Последното е било предмет на въззивно обжалване. С влязло в сила определение №741/22.03.2018г. по ч. гр.д. №452/18г. по описа на ВОС последният е отменил определение №110/03.01.2018г. по гр.д. № 10201/17г. по описа на ВРС, като е изменил протоколното определение от 06.12.2017г. в частта за разноските и е осъдил М.А.Г. да заплати на А.Т. сумата от 550 лв. съдебно –деловодни разноски пред ВРС.

            С молба от 29.01.2019г. М.А. е направила искане за преразглеждане на присъдените в полза на ответника Т. разноски. Изложила е съображения за неправилност на съдебния акт.

С атакуваното определение ВРС оставил молбата без разглеждане.

 

            Определението е незаконосъобразно.

Молба за изменение на протоколното определение от 06.12.2017г. е била депозирана и разгледана от ВРС. Същият се е произнесъл с надлежен съдебен акт, който е бил отменен от ВРС и изменение на определението в частта за разноските е допуснато. Определението е стабилен съдебен акт. С произнасянето на въззивната инстанция е изчерпен процесуалния ред ищецът да претендира изменение на определението в частта за разноските. Затова и повторно подадената молба по чл.248 ГПК е недопустима. Законосъобразно същата е оставена без разглеждане от ВРС. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

 

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 25765/08.04.2019г. по описа на ВОС, подадена от М.А.Г.,***, срещу определение №4327/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 10201/17г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба вх.№6724/29.01.2019г.

            Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                   2.