Определение по дело №753/2021 на Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 214

20.10.2021г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                         Павлина Господинова

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 753 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Н.Й., гражданин на Република Т., роден на ***г. в гр.Г., Т., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник адв.Г.П., против Определение №77/17.06.2021г., постановено по АНД №461/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което производството по делото е било прекратено.

В касационната жалба се сочи, че Наказателно постановление №1803/2019г., издадено от Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция „Митници“ било връчено през месец май 2021г., като жалбата срещу него била подадена в срок. Действително писмо до адвокатската кантора било адресирано от Агенция „Митници“ в началото на 2020г., но  била направена отметка, че кантората била преместена. Това обстоятелство не кореспондирало с истината, нито бил направен опит да се установи контакт с адвоката по телефона, както от страна на Агенция „Митници“, така и от страна на „Български пощи“, въпреки наличието на публичен регистър на българската адвокатура. Предвид изложеното се моли настоящата инстанция да приеме, че е налице опорочаване на връчването и лишаване на жалбоподателя от процесуална възможност за защита на правата и интересите му. Счита се, че жалбата срещу санкционния акт била подадена в срок. На следващо място, дори и да се приемело от съда наличие на преклудирано право на обжалване, следвало да се има предвид практиката на съдилищата в страната, които прогласявали нищожност на административните актове, независимо от преклузията за упражняване на правото на обжалване, тъй като в случая наказателното постановление стъпвало на вече отменения по време на съставянето му чл.20 от Валутния закон.  

Моли се определението на районния съд да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество.

Ответникът – Териториална дирекция „Митница Бургас“ при Агенция „Митници“ (с предишно наименование Териториална дирекция „Южна морска“), се представлява от пълномощник, който навежда доводи за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на обжалваното определение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира за  неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното определение във връзка с изложените в частната жалбата оплаквания, намира за установено следното:

С обжалваното определение Районен съд – Свиленград е прекратил производството по АНД №461/2021г. по описа на същия съд. Същото е било образувано по оспорване на Наказателно постановление №1803/2019 от 10.02.2020г., издадено от Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл.18, във връзка с чл.14а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) на (N. Y.) Н. И.е било наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, а на основание чл.20, ал.1 от ВЗ стоките, предмет на нарушението са били отнети в полза на държавата, като от наказаното лице са били задържани 520 евро за обезпечаване на глобата.

За да постанови определението си районният съд приел от фактическа и правна страна, че на 28.08.2019г. в Регистратурата на ТД „Южна морска“ била  входирана  молба  от  адвокат  Г.  П.,  в  която  сочил,  че  в качеството  на  процесуален  представител  на  Н.Й. желае наказателното постановление, което предстои да бъде издадено въз основа на АУАН, съставен срещу Й., да бъде връчено на адрес: ***, партер, офис № 9, чрез адвокат Г.П.. НП №1803/2019 било издадено на 10.02.2020г. и изпратено за връчване на посочения адрес, като писмото било върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил. Друг адрес на адв.П. в кориците на АНП нямало наличен, поради което административнонаказващият орган, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН приел, че НП следвало да се счита връчено на 19.02.2020г. Същото било влязло в сила на 27.02.2020г., а жалбата срещу него постъпила на 21.05.2021г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд приел, че НП се считало за връчено на 19.02.2020г., като срокът за обжалването му изтичал на 27.02.2020г., а жалбата срещу него била подадена почти една година и три месеца след изтичане на срока за оспорване – на 21.05.2021г., с пощ.клеймо от 20.05.2021г. За пълнота на правния си извод, посочил, че АНО нямал задължение след като нарушителят не бил открит на изрично посочения от него адрес, да търси в интернет или по друг начин информация за актуалния адрес на процесуалния представител. НП следвало да се връчи на посочения адрес, а не на други адреси, получени чрез различни справки.

Настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него.

Видно от доказателствата по административнонаказателната преписка адв.Г.П.П. е бил упълномощен от лицето Н. Й. (N. Y.) да го представлява пред всички държавни учреждения в България, включително и не само пред Агенция „Митници“. Предвид това, Наказателно постановление №1803/2019 от 10.02.2020г., издадено от Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция „Митници“, е било връчено на адв. П. на 12.05.2021г., видно от Известие за доставяне PS 6517 0024QQ M, след изрична молба. Така срокът за обжалване на посоченото наказателно постановление е започнал да тече на 13.05.2021г. и е изтекъл на 19.05.2021г. - (сряда) присъствен ден.

Съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. В случая до изтичането на посочения в закона срок жалба пред РС – Свиленград против Наказателно постановление №1803/2019 от 10.02.2020г. не е била подадена, а подадената на 21.05.2021г., с дата на пощ.клеймо 20.05.2021г. се явява просрочена. Поради това, правилен се явява крайният извод на въззивния съд за прекратяване на производството по обжалване на Наказателно постановление №1803/2019 от 10.02.2020г., издадено от Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция „Митници“. Подадена след преклузивния срок жалба не поражда присъщите ѝ суспензивен и деволутивен ефект. Именно поради това, дори и да не се приеме, че посоченото НП е влязло в сила на 27.02.2020г., както е отбелязано върху него, то следва да се счита за влязло в сила на 20.05.2021г., когато вече е бил изтекъл срокът за оспорването му, след връчването му на пълномощника на наказаното лице – адв.П., на 12.05.2021г.

По изложените съображения и на основание чл.236 от АПК, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №77/17.06.2021г., постановено по АНД №461/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                                      Членове: 1.

 

                                                                             

                                                                                            2.